РЕШЕНИЕ

 

№70/25.01.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...…………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1027 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П.Д.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0269-00050 от 14.09.2021г. , издадена от  Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна , поради издаването ѝ в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Излага съображения, че в заповедта не е конкретизиран срокът за който е наложена ПАМ. Моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната ЗППАМ № 21-0269-00050 от 14.09.2021г. , издадена от  Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, на П.Д.А. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година “.

В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна , че на 10.09.2021г. на път II 79 , община Средец, км 50+500, посока към гр.Средец, прикачено ремарке тип платформа от категория О2, марка „Ансемс АС 5027Л“,  с рег. № ***– собственост на П.Д.А., е теглено от лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ***, управлявано от К.А.К.с посочен ЕГН, който не притежава  валидно СУМПС към категорията МПС с прикачено полуремарке, което управлява и тегли /В+Е/.

Представено е заверено копие от АУАН серия АА № 350995 от 10.09.2021г., съставен на К.А.К.за констатирано нарушение по чл.150а от ЗДвП, а именно за това, че на 10.09.2021г. на път II 79 , община Средец, км 50+500, посока към гр.Средец, управлява собствения си товарен автомобил „Форд Транзит“ рег.№ ***, с прикачено ремарке – платформа /категория О2/, рег. № ***– собственост на П.А., като не притежава валидно СУМПС към категорията МПС с прикачено ремарке, което управлява и тегли /В+Е/. Въз основа на така съставения АУАН, е издадено НП №21-0269-000202/24.09.2021г. , с което на К.А.К.за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е наложена на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер 100 лв.

Съгласно Удостоверение рег.№251р-4682/21.12.2021г. , издадено от ОДМВР - Бургас, към 14.09.2021г.  издателят на процесната ЗППАМ е заемал длъжността Началник на група „Охранителна полиция“ при РУ-Средец към ОДМВР - Бургас.  Със Заповед №251з-3805/26.08.2021г. Директорът на ОДМВР - Бургас е оправомощил длъжностни лица от дирекцията, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Бургас /т.1.6/.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си на 01.11.2021г.

Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена на 13.10.2021г. директно в Административен съд Хасково.  

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е своевременно подадена срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от Заповед №251з-3805/26.08.2021г.  на Директора на ОДМВР - Бургас и Удостоверение рег.№251р-4682/21.12.2021г. , издадено от ОДМВР – Бургас.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма като съдържа посочени както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.

От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, а именно прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Доколко този срок е законосъобразно определен, е въпрос, относим към материалната законосъобразност на оспорения акт. 

Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а конкретни такива не се сочат в жалбата. За да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171 т.2А, б.“а“.

Оспорената заповед е несъответна на  материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДвП спрямо собственик на ПС - ремарке, предоставил управлението му /тегленето му/ на водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията МПС с прикачено ремарке, което управлява и тегли /В+Е/.   

Предпоставките за прилагане на ПАМ в тази хипотеза са две – заповедта да има за адресат собственика на ПС и МПС да е било управлявано от лице, непритежаващо свидетелство, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. Тези предпоставки се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Според ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви: в т. 7. категория "В Е" – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория "В" и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg". В § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието "състав от пътни превозни средства" като механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

Според визираното в текста на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП , мярката се прилага спрямо пътното превозно средство, т. е. в хипотезата на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке или полуремарке.

В случая не е спорно, че визираното в атакувания акт ремарке-платформа не е собственост на посочения в заповедта водач К.А.К., който на 10.09.2021г. го е теглил със собственото си МПС, респ. управлявал е състав от ППС, като на тази дата му е съставен и АУАН за извършено нарушение по чл.150а, ал.1  от ЗДвП. Не се установява водачът да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС - /В+Е/  като такива твърдения оспорващият не прави, нито ангажира доказателства в тази насока, тежестта за което е негова. Не се оспорва и самата категория на МПС, каквато е прието, че следва да притежава водачът. Видно от съставения АУАН серия АА № 350995 от 10.09.2021г., собственото на жалбоподателя ПС е било теглено от водач, притежаващ СУМПС, валидно за категория В, но не и за необходимата в случая категория ВЕ на управляваното МПС като констатациите по акта жалбоподателят не е оборил. 

При така установеното съдът счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Независимо от последното обаче, същата е приложена в несъответствие с материалния закон, доколкото не е конкретизиран срокът, за който се прилага мярката.

Съгласно чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година. При така визираното в разпоредбата, административният орган има задължение да посочи конкретния срок на действие на ПАМ в рамките на законовия такъв, а в случая това не е направено.

В процесната заповед е посочено, че регистрацията на ППС се прекратява „за срок от 6 месеца до 1 година“ , което представлява  възпроизвеждане на законовата разпоредба, но не и определяне на конкретен срок на действие на ПАМ. Последното създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение да тълкуват каква е конкретната продължителност на ПАМ. По този начин, макар и посочен в законовите рамки, срокът на процесната ПАМ остава неясен. При това положение, оспорената заповед се явява несъответна материалния закон.

Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 460.00 лв., от които 10.00 лв. – внесена държавна такса и 450.00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  №21-0269-00050 от 14.09.2021г. , издадена от  Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на П.Д.А. ***, направените по делото разноски в размер 460.00 (четиристотин и шестдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

                                 Съдия: