Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  519                                      14.02.2018  Година                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                     ІІІ граждански  състав

На   18.01.2018 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

Секретар: Малина Петрова

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 9629 по описа за 2017 година

намери за установено следното:

 

            Иск по чл.422 ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във врзчл.105 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 с ЕИК ********* е предявил иск да се признае за установено, че Н.Р.В. с ЕГН ********** *** дължи сумата от 312,03 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.04.2014 г- 30.04.2016 г., обезщетение за забава от 48,24 лв. за период 02.06.2014 г. до 09.03.2017 г., ведно със законната лихва върху глваницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3528/2017 г. по описа на ПдРС, I гр.с. Твърди, че ответникът е негов абонат и потребител на топлинна енегрия в качеството си на собственик на недвижимия имот, находящ се горния адрес, като през исковия период ищеца доставял в жилището топлинна енергия на база Общите условия, одобрени от ДКЕВР. Потребителят не платил стойността на доставената му ТЕ в срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, за което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът оспорва исковете с възражения, че апартаментът е на последния етаж и през него не преминават щрангове, че както той, така и останалите собственици на апартаменти в сградата, не ползвали топлинна енергия и топла вода. Възразява, че не му е била предявена методика за дялово разпределение на топлинна енергия. Счита, че разпоредбата на чл. 11 ал. 5 от ОУ за продажба на топлинна енергия на Топлофикация Пловдив ЕАД е нищожна поради противоречие с чл. 62 от ЗЗП. Посочва, че не е сключен договор за предоставяне на услугата ,а също и че общите условия не са съобразени с измененията на ЗЗП и Директивите на ЕС. Моли за отхвърляне на исковете.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие следното:

            По приложеното ч.г.д.№ 3528/2017 г. на ПдРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 312,03 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П ***,  за периода 01.04.2014 г- 30.04.2016 г., обезщетение за забава от 48,24 лв. за период 02.06.2014 г. до 09.03.2017 г., ведно със законната лихва върху глваницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното погасяване и направените разноски от 75 лв. Срещу заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана от заявителя в срока по чл.415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е допустим.

            Разгледан по същество са явява основателен и следва да се уважи, поради следното:

            Не се спори по делото, че ответникът е собственик на недвижим имот- жилище, находящо се в гр.П. ***, както и че същият е топлоснабден.

            По делото е изслушано заключение на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, от което се установява, че през процесния период сградата в която се намира имота на ответника, е била обслужвана от абонатна станция , която е работела, като е подавала ТЕ за отопление и ТЕ за битова гореща вода. Топлинното счетоводство се е водело от фирма за дялово разпределение “Бруната” ЕООД. Разпределението се е извършвало всеки месец по отчетените показания на ИРУ. При направен оглед от вещото лице е констатирано , че към разпределителната отоплителна мрежа на етажната собственост са присъединени 5 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ и 1 бр. водомер за топла вода, по който са снемани данни за потреблението на ТЕ за БГВ. Установено е, че в имота на ответника няма налични щранглири и не се е начислявала топлоенергия за същите от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД.  За целия процесен период за апартамента е разпледелена ТЕ за сградна инсталация, определена по формулата към т.6.1.1 на Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 он Наредба № 16-334/16.04.2007 г. За топлоснабядването, разпределена пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, в частност- с проектен обем 182 куб.м. за жилището на ответника. Начислена е и ТЕ за отопление и БГВ. Осигуряван е редовен достъп за отчет на ИРУ и водомер за топла вода. Според в.л. начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ- Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. За процесния период е установено, че отопление се е използвало от 3-ма потребители в същия вход и общо 20 потребители от целия блок.

            От заключението на ССЕ, също кредитирано от съда по аналогични съображения, стойността на ТЕ, посочена за потребена от ответника за спорния период е общо в размер на 354,92 лв., от които за топлоенергия сградна инсталация в размер на 272,07 лв и услуга дялово разпределение в размер на 73,85 лв. За процесния период по партидата на ответника са издадени две кредитни известия / т.нар минусови изравнителни сметки/ в общ размер от 33,89 лв., с която стойност са погасени част от текущите задължения за процесния период. След извършено прихващане по партидата в размер на 33,89 лв, дължимата сума от ответника за процесния период е в размер на 312,03 лв. Дължимото обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в. л. е изчислило на сумата от 48,24 лв. за претендирания период.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът установи съществуването на вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение, съображенията за което са следните:

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Доколкото безспорно е прието по делото обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, то той притежава и качеството на потребител на ТЕ по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Към делото са приложени и Общите условия на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Пловдив, валидни през процесния период. Следователно, за да е налице облигационна връзка между страните не е задължително между тях да е подписан договор. Общите условия влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.130 от ЗЕ/ . По този начин в закона е уредено сключването на определен вид договори за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, чието съдържание е определено от една от договарящите страни. Съдържанието на договора е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните. Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др., при които индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Безспорно се касае за договор при общи условия, за който е характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разискват индивидуално, но това не означава, че няма валидно договорно правоотношение.

Институтът на договори, респ. правоотношения, при общи условия, уреден в ЗЕ, е специален на общия институт на договори при общи условия, уреден в ЗЗД, поради което правилата на последния могат да се прилагат само субсидиарно, и с нищо не накърнява необходимата защита на потребителя. В този смисъл е и решение № 5/2010 г. на Конституционния съд на Република България.

 

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Възражението на ответника, че чл. 153 от ЗЕ нарушава регламентираните в чл.62 от ЗЗП права на потребителите, съдът счита за неоснователни. Спорните разпоредби са разгледани в Тълкувателно решение №2 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че същите не са в противоречие с разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП. В тази връзка, тъй като разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните, то не може да става дума и за противоречие на Общите Условия със същия чл. 62 от ЗЗП. Следователно възраженията на ответника относно липсата на договор и нищожността на Общите Условия, от които възниква правоотношението между страните, съдът приема за неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти -  чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

 За да бъде признато твърдяното вземане за главница ищецът дължи да докаже конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сграда под режима на етажна собственост - приспадащият му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие между определената цена и нормативно установения лимит. В съзвучие с правилото на чл. 186, ал. 2, предл. 1 ЗЗД ищецът дължи да осигури за своя сметка отчитането на топлинната енергия, което именно обуславя както признатото му право на собственост върху средството за техническо измерване - общия топломер, така и задължението му да го поддържа в изправност включително и чрез периодични проверки да удостоверява измервателната му годност.

Съобразно заключението на приетата по делото основна СТЕ съдът намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил посочените обстоятелства.

             

В аспекта на изложеното,  съдът намира, че ответникът, в качеството на собственик на недвижим имот и потребител на топлинна енергия, дължи заплащане на стойността на потребената от него ТЕ, чийто размер е установен от заключението на ССЕ- 312,03 лв., поради което искът, като основателен и доказан по размер, ще се уважи.

 

На осн.чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, като в разглеждания случай същият е изпаднал в такава след изтичане на  срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на периода, за който се отнасят задълженията. Съгласно заключението на вещото лице, за претендирания период обезщетението възлиза на 48,24 лв.

            При този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените от него деловодни разноски, които се констатираха в общ размер от 375 лв.,  от които 75 лв. платена държавна такса, 200 лв. възнагражднеия за вещите лица, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, заедно с деловодните разноски по заповедно производство по ч. гр. Д. № 3528/17 по описа на ПРС, I гр.  в общ размер 75 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение също съобразено с Наредбата за заплащане на правната помощ. Обстоятелстовто, че ответникът е освободен от заплащане на разноски в производството на осн.чл.83, ал.2 ГПК не го освобождава от отговорността за възстановяването на тези, направени от насрещната страна.

            Воден от горното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н.Р.В. с ЕГН ********** *** дължи на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 с ЕИК *********  сумата от 312,03 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П. *** за периода 01.04.2014 г- 30.04.2016 г., обезщетение за забава от 48,24 лв. за период 02.06.2014 г. до 09.03.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 10.03.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 131/2012 г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА Н.Р.В. с ЕГН ********** *** да заплати на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37  с ЕИК *********  сумата от 375 лв. разноски в настоящото производство и сумата от 75 лв. Разноски в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Таня Б. Георгиева

 

            Вярно с оригинала.

            РЦ