Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 31.07.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски граД.и съд,
І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов гражданско дело № 1292 по описа за
2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 и чл.415 от ГПК, вр.
чл.430 от ТЗ
и чл.212 вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.146,ал.1
от ЗЗП.
Ищецът по главният иск „Б.Д.“
ЕАД, твърди в исковата си молба, че по силата на сключен договор за ипотечен
кредит на 29.09.2008г. е предоставил на ответника С.Ц.Н. ипотечен кредит в размер на 205 000 евро.
Кредитът бил усвоен на 01.10.2008г., като срокът за издължаването му бил 360
месеца, а гратисният период, през който
кредитополучателят не дължи плащане по усвоената главница бил 84 месеца,
считано от датата на усвояването. За предоставеният кредит кредитополучателят
следвало да заплаща лихва за целия период, като кредитът бил уговорен като револвиращ.За падежна дата било определено всяко 15-то
число на текущия месец.Поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски
повече от 90 дни на 20.03.2012г., кредитът станал автоматично предсрочно изискуем.Последното
редовно плащане било извършено на 15.11.2011г. На 11.05.2012г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу ответника С.Н. за следните суми: 205 000 евро- главница, 7951,71
евро- договорна лихва за периода
15.11.2011г. до 10.05.2012г., 2839,59 евро – санкционираща лихва за периода 20.03.2012г.
до 10.05.2012г., заемни такси в размер на 30 евро, законна лихва върху
главницата , считано от 11.05.2012г. до окончателното изплащане.За описаните суми били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На 28.12.2012г. Б.та била уведомена
за депозирано от длъжника възражение, предвид на което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на установителен
иск по чл.422 от ГПК.Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че в негова полза съществува вземане срещу ответника С.Ц.Н.
за следните суми: 205 000 евро- главница, 7951,71 евро- договорна лихва за периода 15.11.2011г. до
10.05.2012г., 2839,59 евро – санкционираща лихва за периода 20.03.2012г. до
10.05.2012г., заемни такси в размер на 30 евро, законна лихва върху главницата,
считано от 11.05.2012г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът С.Н. предявява инцидентен установителен иск с
правно основание чл.212 вр.чл.124,ал.1 от ГПК. Моли
да се признае за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД , че разпоредбата на т.24.3 от Общите Условия на Б.та за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити на физически лица е нищожна, тъй като е изцяло
неравноправна и като такава нарушава изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Във връзка с
претенцията за нищожност, ищецът излага, че формулировката на посочената
разпоредба от ОУ на Б.та й дава
възможност да прави изменение само в посока увеличаване на базовия лихвен
процент когато са налице съответните условия и не я задължава да го намалява,
ако измененията са отрицателни. Следователно оспорената разпоредба била неясна и Б.та можела да увеличава едностранно
лихвения процент дори и когато икономическите условия се подобряват.
На следващо място ищецът по съединеният
инцидентен установителен иск излага, че условията за едностранно
увеличаване на лихвения процент, са
установени в противоречие с чл.58,ал.1,т.2 от ЗКИ, тъй като дават възможност на
Б.та базовият лихвен процент да бъде произволно изменян.Претендира присъждане
на разноски и възнаграждение за адвокат.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на главният иск от ответника
по него С.Н., в който оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. Навежда
доводи за незаконосъобразно обявяване на кредитът за предсрочно изискуем,
незаконосъобразно определен размер на
договорната лихва, санкционираща лихва, претендирани
от ищцовата страна заемни такси.Сочи още, че тези
претенции на Б.та са формирани освен в противоречие със закона и в нарушение с
разпоредбите на сключеният договор за банков кредит.Предвид на твърдяното
незаконосъобразно увеличение на лихвите в нарушение на чл.20а,ал.2 и чл.87 от ЗЗД се е стигнало и до незаконосъобразно покриване на лихви, обосноваващо
според ответника незаконосъобразното обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В тази връзка сочи, че ищецът „Б.Д.“ ЕАД неправомерно е усвоявал средства от
разплащателната сметка на ответника и е покривал недължими задължения.Твърди
също така, че промяната на базовия лихвен процент е извършена в рамките на 20
дни от влизане в сила на договора за кредит, следователно не било налице условието за месечно изменение.
Твърди
още, че кредиторът в нарушение на т. 9.4, т.9.6. и т.24.3 от Общите Условия не го е уведомявал по
предвидения в същите „подходящ начин“ в качеството му на кредитополучател за
промяната в базовия лихвен процент, както и че не му е предоставил нов
погасителен план.
Незаконосъобразното погасяване на
по-висок лихвен процент довело до
твърдяното от ищеца просрочие от 90 дни, като в тази
връзка ответникът прави възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост.
На следващо място ответната страна възразява
и срещу начисляването на наказателните лихви, тъй като същите са начислени за гратисния период, през който длъжникът не е задължен да
погасява главница, а само лихви, и това
от своя страна също е довело до обявяване от Б.та на незаконосъобразното просрочие от 90 дни.
Навежда доводи за нарушение на чл.76 от ЗЗД.
Възразява
относно възможността предсрочната изискуемост да настъпва автоматично, обосновани с практика
на ВКС. Предвид на това, твърди, че не дължи претендираната
от Б.та главница в размер на 205 000 евро.
На
следващо място оспорва дължимостта на договорната
лихва, заемните такси и санциониращата лихва. Сочи
аргументи в подкрепа на твърденията си.
В законоустаностановения срок е постъпил отговор по
допуснатия до разглеждане инцидентен установителен
иск с правно основание чл.212 вр чл.124 от ГПК.Ответникът
по него и ищец по главният установителен иск възразява, че оспореното увеличаване на
лихвения процент е напълно законосъобразно и в съответствие с Общите условия на
Б.та, а именно: сочи, че основанието за промяна на базовия лихвен процент е
изменение на LEONIA, EURIBOR и LIBOR ,както
и на индекса на потребителските цени за България за последното шестмесечие. Сочи
още, че решението за увеличението било взето от вътрешен орган на Б.та- Комитета
за управление на активите и пасивите (КУАП).Ангажира доказателства.
На следващо място ответникът по инцидентния установителен иск оспорва твърденията за неравноправна клауза и нейната нищожност,
позовавайки се на Закон за защита на потребителите и ТЗ със съображения,
подробно развити в отговора.
Със становище по депозирания отговор ищецът С.Н.
уточнява, че твърди противоречие на оспорената клауза 24.3 от ОУ на Б.та не със
Закон за защита на потребителите, а с Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика
на Европейския съд по дело C-415/11, които
съгласно Договора за присъединяване на РБ към ЕС имат директно приложение в
България и приоритет пред българските правни норми. Поддържа също, че решението
на КУАП за увеличение на базовия лихвен процент е незаконосъобразно на
основания, подробно развити в същото становище.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните по делото, събраните в производството
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните и се установи, че
на 29.09.2008г. между ищецът по главният
положителен установителен
иск „Б.ДСК“ ЕАД и ответника С.Ц.Н., е сключен Договор за ипотечен кредит в
размер на 205 000 евро със срок на издължаване на кредита 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване и съгласно погасителен план (Приложение
№1 към договора).Видно от т.2 от процесния договор на
кредитополучателя е предоставен гратисен период от 84 месеца, през които не е длъжен да
погасява главницата. В т.7 е разписано задължение за длъжника да заплаща лихва
за целия период , формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, който се определя периодично от кредитора и стандартна надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ Д. У.“(Приложение №2 към договора). Посочено е в същата
т.7. че към момента на сключване на договора
базовият лихвен процент е 7,79 %.
Видно от т.11 от процесния
договор неразделна част от него са Общите условия на Б.та кредитор за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити на физически лица,
които ответникът С.Н. е получил и приел с подписването не само на договора за
ипотечен кредит , но и с полагане на подпис върху всяка страница от самите Общи
условия.
Страните са договорили кредитополучателят
да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.ДСК“
ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента (Приложение №3 към договора.) , а в
Раздел V и VIII от
Общите условия е предвидено длъжникът да осигурява по разплащателната си сметка
на падежната дата сума, най-малко в размер на погасителната вноска, която
обхваща главница, лихви, такси и комисионни, когато са дължими.
На следващо място съгласно посочените Общи
условия, Раздел III, т.9
във връзка с олихвяването на кредита е предвидено право на
Б.та да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателите си по подходящ начин.Съгласно чл.15 от процесния
договор за ипотечен кредит този начин е чрез съобщения, поставени на видно
място в салоните на Б.та.
Видно от т.24.3 от Общите условия, кредиторът
може да променя едностранно базовия
лихвен процент и таксите, при наличие на някое от изброените в същата клауза
условия, като например: а) При изменение от поне 1% за месец на
стойностите на EURIBOR,LEONIA,LIBOR ; б) при изменение
от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в) при
изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България( CPI); г)
при въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б. върху банковата система
и/или върху Б.Д. и др. условия, посочени в процесната
клауза.
От представеното по делото извлечение от счетоводните книги на Б.та се
установява, че отпуснатият кредит е усвоен от ответника С.Н. на 01.10.2008г, а
последното редовно плащане е извършено на 15.11.2011г. В същият документ
подробно е отразено движението по разплащателната сметка на титуляра по дати и
суми и тъй като е предмет на изслушаната ССЕ, съдът не го обсъжда отделно.
От представените по делото Общи
условия, е видно, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
На основание чл.146,ал.1, т.3 и т.4 от ГПК
за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието
обстоятелството, че ищецът по главният иск „Б.Д.“
ЕАД не е взимал изрично решение за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем .Ищецът признава, че предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 20.03.2012г. въз основа на договорените между страните
условия.
Със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , издадена по приложеното гр.д.№ 23340/2012г.СРС,IГО,50-ти
състав е разпоредил кредитополучателят и ответник С.Ц.Н. да заплати на ищеца „Б.Д.“ ЕАД следните суми: 205 000 евро-
главница по ипотечен кредит от 29.09.2008г. ведно със законната лихва за
периода от 11.05.2012г. до изплащане на вземането; 30 евро- заемна такса; лихва
за забава в размер на 7951,71 евро за периода от 15.11.2011г. до 10.05.2012г.,
2839,59 евро – санкционираща лихва за периода от 20.03.2012г. до 10.05.2012г.,
както и разноски в заповедното производство, възлизащи на 13 113,28 лева,
от които 8442,19 лева държавна такса и 4 671,09 възнаграждение за
юрисконсулт. По делото е постъпило възражение от длъжника на 18.12.2012г.
Останалите представени по делото
писмени доказателства са неотносими към предмета на
спора и съдът не основава решението си
на тях.
Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
ССЕ, че размерът на дължимите суми към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК -11.05.2012г. , като се вземе предвид датата на която според
ищеца е настъпила предсрочната изискуемост- 20.03.2012г., е както следва : 205 000 евро- главница, 7951,71 евро -
договорна лихва, 2839,59 евро- санкционираща лихва и такси в размер на 30 евро.
На следващо място вещото лице е посочило, че лихвеният процент до датата на
настъпилата предсрочна изискуемост не е завишаван , тъй като завишението от 21.10.2008г. до 27.11.2008г. е отчетено от Б.та
като неправилно и е сторнирано от следващата вноска,
а относно претендираните от ищеца санкциониращи
лихви, че същите са изчислени за периода след 20.03.2012г., т.е. след
настъпване на предсрочна изискуемост и са определени на база главница и
наказателната надбавка от 10%, както е предвидено в чл.20,ал.2 от Общите условия.
Предвид
така установената от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства
фактическа обстановка,приета от съда за безспорна, се налагат следните правни
изводи:
Предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл.212 вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.146,ал.1
от ЗЗП за установяване нищожност на неравноправна клауза е допустим,а разгледан по същество се явява неоснователен, поради следните съображения:
Със становище от 02.12.2013г. ищецът е
уточнил, че с предявеният иск се иска прогласяване нищожността на т.24.3 от
Общите условия на ответната Б.поради противоречие не с разпоредбите на Закон за
защита на потребителите, а с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и съдебната практика
на Европейския съд по дело C-415/11( Mohamed Aziz срещу
Catalunyacaixa).
В тази
връзка правната квалификация е дадена от
съда предвид на следното: На първо място видно от мотивите към законопроекта на
закон за защита на потребителите, една от
целите, която се преследва с приемането му е хармонизация на българското
законодателство в областта на защитата на потребителите съобразно с поетите
ангажименти на Република България за присъединяване към Европейския Съюз.
Предвид на това законопроектът въвежда напълно изискванията на по-голяма част
от съществуващите към 2005г. директиви за защита на потребителите. Една от тях
е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Друг аргумент в подкрепа на извода на съда досежно правната квалификация на иска е дефиницията на понятието
„директива“, дадена в Договора за функциониране на ЕС, Глава 2, озаглавена „Правни актове на Съюза, процедури за приемане
и други разпоредби“. Видно от Раздел 1 „Правни актове на Съюза“, задължителен
характер в своята цялост имат регламентът и решението, като за регламентът
изрично е предвидено пряко приложение във всички държави-членки.За директивата
е разписано, че е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден
резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните
власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този
резултат. Следователно директивата трябва да бъде транспонирана в националното
законодателство, което в процесния случай е сторено с
приемането на Закон за защита на потребителите- обн.ДВ,
бр.99 от 09.12.2005г.
Предвид на това, че инцидентният установителен иск има за предмет едно преюдициално
спрямо главния иск отношение, следва да се посочи, че ищецът по първоначалния
иск основава вземането си на договор за банков кредит, който е търговска сделка
от категорията на банковите сделки, имащи за предмет предоставяне на
финансова услуга, каквато е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане по смисъла на § 13,т.12 от ДР на ЗЗП и като
такъв попада в приложното поле на ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Съгласно чл.145,
ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза в
договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване
към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на
друг договор, от който той зависи. Според разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП се съдържа легална
дефиниция на понятието клаузи, които не са уговорени индивидуално, а именно
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В разпоредбата на чл.144 от ЗЗП са предвидени изключения, при
които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с
потребители по чл.143 от ЗЗП, са неприложими. Според чл.144, ал.3 от ЗЗП нормите
на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията
/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги.
Предвид изложеното, за да е неравноправна и следователно нищожна
договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално, да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, и
да не попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП.
В процесния случай клаузата, даваща право на Б.та
едностранно да променя лихвения процент по договорите за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, не е уговорена индивидуално, доколкото същата е
част от общите условия на Б.та за предоставяне на този вид кредити, което се
признава и от ответната Б..
С
подписване на договора за ипотечен банков кредит ищецът С.Н. е заявил, че е получил и приема общите условия
на Б.та за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, което е удостоверено лично от него с
полагането на подпис върху всяка една страница от документа. В тези общи
условия е предвидено право на Б.та едностранно да промени лихвения процент при
осъществяването на материалноправни предпоставки,
изрично посочени и изчерпателно изброени в т.24.3 букви „а“ до „ж“ включително.
Доколкото процесният договор за банков кредит, е
сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято
цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в
приложното поле на изключението, визирано в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, според
което не са неравноправни договорни клаузи на такъв договор, макар да
осъществяват фактическите състави на чл.143, т.10 и 12 от ЗЗП. В процесната хипотеза възможността на Б.та да променя
едностранно базовия лихвен процент и таксите е обусловена от наличие на
обективни фактори, каквито са изброените в т.24.3 букви „а“ до „ж“ включително
от общите условия, например: изменение в
стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, промяна в индекса на
потребителските цени, въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.върху
банковата система и др. Следователно съдът приема, че е налице изключението на
чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП.
Посочената
клауза не осъществява и фактическите състави на чл.143, т.9 и т.11 от ЗЗП, тъй
като ищецът е имал възможност да се запознае с общите условия преди сключване
на договора, макар да не е имал възможност да влияе на съдържанието им, наред с
това нито в договора за ипотечен банков кредит, нито в процесните
общи условия е предвидено право на Б.та кредитор да променя безпричинно
предвидените характеристики на предоставяната финансова услуга.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че обстоятелствата дали в конкретната хипотеза действително са били налице условията за
едностранна промяна от страна на Б.та и дали решението на вътрешнобанковият
орган КУАП е валидно взето, не биха могли да влекат недействителност на самата
клауза 24.3 от Общите условия, тъй като вече бяха посочени нормативно
предписаните случаи на нищожна поради неравноправност клауза. Още повече, че и
от заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните
експертиза, се установи, че лихвеният процент не може да се приеме за
завишаван, тъй като завишението от 21.10.2008г. до 27.11.2008г. е отчетено от самата
Б.ответник по настоящият иск, като неправилно и е сторнирано
от следващата вноска.
Неоснователен
е и доводът на ищецът, че кредиторът не е изпълнил визираното в т.24.3 от
общите условия задължение да го уведоми за промяната в лихвеният процент.Видно
от процесната клауза уведомяването се извършва по
подходящ начин, а той е предвиденият в чл.15 от договора за ипотечен банков
кредит чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на Б.та.
Предвид на изложеното предявеният инцидентен установителен
иск с правно основание чл.212 вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.146,ал.1 от ЗЗП е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли.
Главният установителен
иск с правно основание чл.124,ал.1 вр. чл.422 вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ е допустим, а разгледан по
същество се явява частично основателен
до размера от 7981,71 евро, като в
останалата му част до предявените 215 821,30
евро следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Както вече беше посочено ищецът „ Б.Д.“
ЕАД основава вземанията си срещу
ответника С.Н. на договор за ипотечен банков кредит от 29.09.2008г., неразделна
част от който са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
на физически лица. Съгласно разпоредбите на чл.430 от ТЗ с договора за банков
кредит Б.та се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва
по кредита, в размер уговорен с Б.та, а договорът се сключва в писмена форма.
От събраните по делото писмени
доказателства – процесния договор за банков кредит,
посочените общи условия, извлечение от счетоводните книги, както и неоспореното
от страните заключение на изслушаната ССЕ, което съдът възприема като
безпристрастно и компетентно дадено, безспорно се установи както наличието на
сключен писмен договор за банков кредит и усвояването на сумата по него от
кредитополучателят.
Изискуемостта обаче на дължимите суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е спорна
между страните, както и техният размер.
Съгласно Раздел VIII,т.20.2 от Общите
условия на Б.та при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.По делото безспорно беше установено, че ищцовата Б.не е уведомявала изрично ответника
кредитополучател, че обявява кредита му за предсрочно изискуем, тъй като
изискуемостта е настъпила според нея автоматично.Отнасянето в просрочие, обаче е счетоводна операция и в конкретния
случай не се касае дори за клауза за автоматична предсрочна изискуемост.
С т.18 от Тълкувателно Решение № 4/18.06.2014г.,
ОСГТК ВКС даде задължителни указания
относно настъпването на предсрочната
изискуемост на цялото вземане. Последната се предпоставя от настъпването на два
юридически факта: обективен: неизпълнение от страна на длъжника, и субективен:
нарочно волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока,
което е отправено и е достигнало до
длъжника. Следователно последиците от
предсрочната изискуемост настъпват само
след уведомяване на длъжника. Посочените
указания са доразвити в задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК,
като най-ясно са отразени в Решение № 139/ 05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., I т.о.,ВКС. Съгласно цитираното решение предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора , ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Разгледани са няколко възможни хипотези с оглед на момента,
в който кредиторът е осъществил правото си да обяви вземането си за предсрочно
изискуемо. Една от тези хипотези касае случаите, в които волеизявлението е
получено след подаване на заявлението, включително в хода на исковото
производство, какъвто е и процесният случай. В тази
връзка съдът е приел, че доколкото предметът на делото по установителния
иск е вземането по представения документ по чл.417,т.2 от ГПК- извлечение от
счетоводните книги, в които биха могли да се съдържат данни за неплатените от
длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането следва да се признае в размер
на тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги.
Предвид на изложеното, настоящият съд достига до извод, че
ответникът дължи сумите, които са били изискуеми към датата 11.05.2012г.-датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Трябва да се посочи, че по процесният договор за
ипотечен кредит е договорен гратисен период от 84
месеца от датата на първото му усвояване- 01.10.2008г.,през който ответникът не
е бил длъжен да погасява главница, а само уговорената договорна лихва, следователно
вземането за главница не е с настъпил падеж към релевантната за спора дата-
11.05.2012г. Наред с това, по делото се установи и, че претендираните
санкциониращи лихви са начислявани от Б.та след 20.03.2012г.-датата, от която
същата е счела, че е настъпила предсрочната изискуемост. Следователно видно от приложеното по делото извлечение от
счетоводните книги на Б.та, както и от приетата от съда и неоспорена от
страните ССЕ, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК изискуеми
са били следните вземания на Б.та ищец: 7951,71 евро- договорна лихва и 30 евро
заемни такси, или сума в общ размер: 7981,71 евро ведно със обезщетението за
забава по чл.86 от ЗЗД от датата на заявлението.Последното не е лихва, макар
неточно да се нарича законна лихва и именно, защото служи за обезщетение на
претърпени от забавено изпълнение вреди, е допустимо едновременно присъждане на
лихва и обезщетение по чл.86 от ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 1276 от 08.10.1999г. по гр.д.№ 577/99г., V Г.О, ВКС.
С
Тълкувателно Решение № 4 от 29.04.2015г. по тълк.д.
№4/2014г., ОСГТК ВКС даде задължително тълкуване относно възможността съдът да
присъди левовата равностойност на вземане, уговорено във валута. Съдът не може
да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,
освен в изрично предвидените от закона случаи. Това означава, че ако в договор
е уговорено плащане в чужда валута, искът за присъждане на претендираната
сума трябва да бъде в същата валута и
ако съдът уважи иска, ще присъди вземането във валута, каквато е и процесната
хипотеза.
Предвид изложеното предявеният
положителен установителен
иск се явява частично основателен до размера от 7981,71 евро, като в останалата
му част до размера от 215 821,30 евро следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на сторените в
настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от иска в размер
369,47 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размера, съобразно чл.7,ал.2,
т.4 и ал. 6 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,както и предвид на направеното възражение за
прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт.Предвид на указанията, дадени с т.12 на Тълкувателно Решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС съдът,
разглеждащ иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и относно дължимостта на разноските в заповедното производство като
следва да ги разпредели съобразно с изхода от спора. Предвид на това, ответникът дължи на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 484,96 лева, или общо разноските възлизат
на: 854,43 лева.
Ответникът на основание чл.78,ал.3 от ГПК също има право на направените в производството разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, които съдът следва да присъди тези разноски, които
действително са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено-
Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№
6/2012г., ОСГТК, ВКС. В тази връзка по делото е представен договор за правна
защита и съдействие, като
адвокатският хонорар е определен
„по договаряне“, следователно, за да
бъде присъдено възнаграждение за адвокат, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалният си представител.Предвид на изложеното
разноските, които ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на
основание чл.78,ал.3 от ГПК са в размер на : 625,96 лева.
Горните разноски за страните са
присъдени и по компенсация с оглед на
обективно съединените искове: главен и инцидентен установителен
иск.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ инцидентният установителен
иск с правно основание чл.212 вр. чл.124,ал.1от ГПК вр.чл.146,ал.1 от
ЗЗП на С.Ц.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. К.А.
от САК за установяване по отношение
на „ Б. Д.“ ЕАД с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление:*** чрез юрисконсулт Б.В. нищожност на клауза
24.3 от Общите условия на „Б. Д.“ ЕАД за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на физически лица като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.124,ал.1 вр.чл.422 вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ, че С.Ц.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. К.А.
от САК дължи на „ Б. Д.“ ЕАД с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление:*** чрез юрисконсулт Б.В., сумата: 7981,71 ( седем хиляди деветстотин
осемдесет и едно евро и 71 цента ) –представляващи 7951,71 евро договорна лихва по договор за ипотечен кредит от 29.09.2008г. за периода 15.11.2011г. до 10.05.2012г. и 30 евро (тридесет евро) – заемни такси, ведно
със законната лихва върху тази сума от 11.05.2012г.- датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане; както и разноски в
заповедното производство в размер на 484,96 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 207 839,59 евро(
двеста и седем хиляди осемстотин тридесет и девет евро и 59 цента),
представляващи неизискуема главница към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в размер на 205 000
евро и санкциониращи лихви в размер на 2839,59 евро.
ОСЪЖДА С.Ц.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. К.А. от САК да
заплати на „ Б. Д.“ ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление:*** чрез юрисконсулт Б.В., сумата от: 369,47 лева - направени
по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „ Б. ДСК“ ЕАД с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление:*** чрез юрисконсулт Б.В. да заплати на С.Ц.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. К.А. от САК сумата
от 625,96 лева- разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: