Решение по дело №2622/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1635
Дата: 10 октомври 2018 г. (в сила от 1 февруари 2019 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20183110202622
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1635/10.10.2018г.               Година 2018        Град Варна

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На деветнадесети септември            Година две хиляди и осемнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2622 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

 

 

                           

                           

                        Р  Е  Ш  И:

                           

                           

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №П-МН-04/15.05.2018г. на Председател ДАМТН, с което на „Т.А.“ ООД е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000 лева на основание чл.93 а ал.1 от Закона за автомобилните превози.

 

 

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

               

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП №П-МН-04/15.05.2018г., издадено от Председател ДАМТН, с което  е наложено административно наказание имуществена санкция.

     В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.  Сочи се, че на 01.11.2017г. от дружеството са подадени документи за подновяване на удостоверението, но до 01.12.2017г. не е била извършена проверка по документите и на място от служители на ДАМТН. Впоследствие било установено, че е изпратено уведомление, съдържащо абсурдни искания от страна на контролния орган. Дружеството е предприело действия и е изпълнило указанията, след което е било издадено удостоверение с №BG14/2017г. , в което дружеството неправилно е вписано като ЕООД, въпреки че е преобразувано в ООД. Формулира се искане да се приеме, че издадения и описан в АУАН протокол е анулиран, за което фирмата е уведомена. Действията на контролните органи препятстват възможността дружеството да извършва своята дейност, като системните нарушения на служителите на ДАМТН  не са взети предвид и не са описани в АУАН и НП. Сочи се, че проверката е извършена от служители на ГДМН гр. Русе,които не представят документ, че имат право да осъществяват правомощията си на територията на гр. Варна.

     Счита се, че са допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено , точно и ясно описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

На последно място се изразява позиция за маловажност на случая на административното нарушение.

 

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление.

     След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2017г. служители към ГДМН – гр. Русе,сред които св. Г.,  извършили проверка на „Т.А.“ ООД- дружество, извършващо монтаж и ремонт на тахографи в обект – сервиз, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, печатница „Изток“.

По време на проверката от страна на служителите на ГДМН били проверени документите на въззивното дружество.

Установено било, че на 07.12.2017г. сервизен техник В. А. Т. с протокол от контролна проверка №BG14/00004419 е извършил проверка и калибриране на аналогов тахограф.

Установено било още, че издаденото на „Топ Ауто – 07“ ООД удостоверение е изтекло на 26.11.2017г.

Дружеството било подало заявление за издаване на удостоверение BG14 с входящ номер 21-17-67 от 06.11.2017г., но към момента на проверката нямало издадено такова.

След като констатирали горното, св. Г. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано установеното, като било прието, че е осъществен състав на нарушение и била посочена правната му квалификация по смисъла на чл.89а ал.1 от ЗАвП. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения постъпили по административнонаказателната преписка впоследствие.

     Впоследствие на 15.05.2018г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното била дадена правна квалификация по чл.89а ал.1 от ЗАвП и въззивното дружество било санкционирано на осн. чл.93а ал.1 от ЗАвП.

 

     Гореизложената фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. Г.; удостоверение BG14 /2017 от 18.12.2017г. ; заявление за издаване на удостоверение BG14 от 01.11.2017г.; протокол от контролна проверка BG14 от 07.12.2017г.; удостоверение BG14 /2017 от 26.11.2014г.; удостоверение от АВ; заповеди и др.

     След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

 

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на  административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗАвП. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с извършването на дейности по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи, от лице ,което не притежава удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица, е осъществен състав на нарушение на чл.93а ал.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

 

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

Сочи се, че на 01.11.2017г. от дружеството са подадени документи за подновяване на удостоверението, но до 01.12.2017г. не е била извършена проверка по документите и на място от служители на ДАМТН. Впоследствие било установено, че е изпратено уведомление, съдържащо абсурдни искания от страна на контролния орган. Дружеството е предприело действия и е изпълнило указанията, след което е било издадено удостоверение с №BG14/2017г. , в което дружеството неправилно е вписано като ЕООД, въпреки че е преобразувано в ООД. Формулира се искане да се приеме, че издадения и описан в АУАН протокол е анулиран, за което фирмата е уведомена. Действията на контролните органи препятстват възможността дружеството да извършва своята дейност, като системните нарушения на служителите на ДАМТН  не са взети предвид и не са описани в АУАН и НП.

 

По така възразеното следва да се отбележи, че в периода от 26.11.2017г. до 18.12.2017г. дружеството не е притежавало валидно удостоверение , за да извършва дейност  по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи. Липсата на такова удостоверение препятства възможността дружеството да осъществява законосъобразно дейност по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи. С извършването на контролната проверка на 07.12.2017г. и издаването на съответния протокол , безспорно е нарушен чл.89а ал.1 от ЗАвП и правилно е сформиран извод за осъществен състав на административно нарушение.

Действията на служители на ДАМТН , касаещи издаването на удостоверение не могат да бъдат предмет на въззивното производство в настоящия казус, тъй като не касаят предмета на делото.

 

Сочи се, че проверката е извършена от служители на ГДМН гр. Русе,които не представят документ, че имат право да осъществяват правомощията си на територията на гр. Варна.

 

Видно от приложената по административно наказателната преписка заповед №А-330/10.05.2017г. актосъставителя е действал в кръга на правомощията си да извършва проверки на територията на цялата страна и да съставя актове за установяване на административни нарушения  по ЗАвП.

 

     Счита се, че са допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено , точно и ясно описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

 

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение – в АУАН и НП коректно са отразени дата и мястото на нарушението, като същото е посочено като населено място и адрес на конкретен търговски обект. Посочена е датата на нарушението – 07.12.2017г., когато е извършена проверка и нарушението е установено от служителите на ГДМН. Фактите, отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП припокриват елементите от състава на нарушението, като от описанието на обстоятелствата на извършването му е изводим конкретен фактически състав, срещу който дружеството да организира своята защита. В НП се съдържа посочване на АУАН, въз основа на който се издава, както и описание на протоколите от проверка, заявление за издаване на удостоверение и издадените такива, с което е изпълнено изискването да се посочат доказателствата в подкрепа на обвинението.

 

На последно място се изразява позиция за маловажност на случая на административното нарушение.

 

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение. Дори напротив- периодът на нарушението и факта, че видно от наказанията на св. Г. са били констатирани над 30 броя идентични нарушения, сочат на завишена степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя.

 

     Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: