РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг 11.05.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 14 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

     В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от М.Т.  Й., с ЕГН ********** ***, чрез *** Ц.А.от ***адрес:*** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 2/07.01.2020 г. на ***, с което на основание чл.264, ал. 1 от ЗМВР на *** му е ***– ГЛОБА в размер на *** за това, че ******противозаконно ***си по спиране и проверка на МПС и документално оформяне на констатираните нарушения. Твърди, че при установяването на нарушението и съставянето на АУАН-а, както и при издаването на атакуваното НП са нарушени материалния закон и процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Твърди се още, че липсва правно единство между посочените като нарушени правни норми и словесното им описание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 ***Т – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.А.от ***Поддържа жалбата. Счита, че клиента му не е извършил вмененото му нарушение. Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното Наказателно постановление № 2/07.01.2020 г. на ***е получено от *** на 10.01.2020 г. Жалбата е подадена на 13.01.2020  г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

*** и *** по акта, редовно призовани, вземат становище по жалбата и поддържат направените констатации в съставения АУАН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна:

            Съставен е АУАН № 902323 от 03.01.2020 г., затова, че М.Т.  Й., с ЕГН ********** ******противозаконно ***си по спиране и проверка на МПС и документално оформяне на констатираните нарушения – нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Акта бил съставен в присъствието на *** и свидетел при установяване на нарушението му, предявен му е, но същия е отказал да го подпише, което е надлежно оформено с подписа на същия свидетел. В срока по чл.44 от ЗАНН *** не е депозирал възражения пред АНО.

Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като наложил на *** за  нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР – административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.

Разпитани в хода на съдебното производство в качеството на ***Л.Ц.В. и ***по ***на *** да получи АУАН – Н.З.З. потвърждават изложената в акта фактическа обстановка. Посочват, че при извършване на проверка на МПС на кръстовището на ***към тях се движил лек автомобил, ***като ***Водача бил без колан и това било повода за проверката. При спиране на автомобила се представили и поискали документите за проверка. ***, който бил до водача, излязъл от автомобила, без тяхно разрешение и започнал да заявява, че баш на него ли са намерили да съставят акт. Изискали документите на водача и автомобила и му съставили АУАН. Няколко пъти предупрудели *** да влезе в автомобила, но той дошъл при тях и започнал да ги обижда. Извикали колеги***Й. ***, и му било образувано УБДХ. Съставили му и акт за неизпълнение на полицейско разпореждане.

От показанията на св. Л.В. и ***по ***на *** да получи АУАН – Н.З.З. се установява, че всъщност проверката на водача и автомобила, управляван от сина на ***, била задършена, а за агресивното си поведение срещу полицейските служители, му било образувано производство по УБДХ.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото и тези по АНП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите В. и З., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От правна страна:

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – ***, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. ***като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, който се е подписал и под свидетел на отказа на *** да му бъде връчен акта.  

Според състава на съда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно на първо място не съобразяване с чл.42, т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено какво е било конкретното действие на ***, с което ***функцийте си по спиране и проверка на МПС ***. Видно от обстоятелствата част на АУАН и НП на *** е вменено противоправно поведение, изразяващо се в това, че ***функцийте си по спиране и проверка на МПС ***. Тези фактически констатации административнонаказващият орган е съотнесъл към нормата на чл.264, ал.1 от ЗМВР, според която норма административнонаказателна отговорност се носи от този, който противозаконно пречи на органите на МВР да изпълнява функциите си, без да се сочат конкретни действия на нарушителя. За ***, а и за съда остава неясно в какво се състои противоправното поведение – в неизпълнение на полицейско разпореждане /което се осъществява чрез бездействие/, или в противозаконно пречене, което може да се реализира единствено чрез активно поведение.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление задължително следва да има описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че няма данни за извършено от *** нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР. Чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В процесния случай не е безспорно установено, по несъмнен начин наличието на виновно извършено от *** административно нарушение, изразени чрез негови действия и ангажиращи неговата административнонаказателна отговорност.

При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от *** М.Т.Й., наложеното му административно наказание е неоснователно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.   

            При тези обстоятелства, съдът намира, че правото на защита на *** е нарушено, тъй като при издаване на наказателното постановление е допуснато несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административното обвинение. С това е нарушено съществено правото на защита на нарушителя, тъй като го е лишил от възможността да узнае в какво точно се изразява допуснатото от него нарушение и на коя правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице още едно съществено процесуално нарушение допуснато от контролните органи при съставянето на АУАН, довел до издаване и на атакуваното НП, което също води до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на ***. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

              Ето защо, според настоящия състав, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, *** по чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.3, чл. 42, т.7 от ЗАНН и чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че *** при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но в конкретния казус Н.З. – свидетел на установяване на нарушението е подписъл и е станал и свидетел на отказа на *** да получи акта, въпреки наличието и на др. ***Й. ***. Това се потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото, където подпис на лице станало свидетел и удостоверяващо отказа на нарушителя да получи съставения АУАН е и ***по установяване на нарушението.

Нарушението на това правило представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество.

Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган /АНО/ преди да издаде атакуваното наказателно постановление не е преценил всички събрани доказателства. АНО е длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя и ако не е, както следва да се приеме и в случая, е следвало да го върне на актосъставителя. Но последното не е сторено. Отделно, с нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН в негова тежест е вменено изрично и задължението, преди произнасянето си да прецени АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, което наказващия орган не е изпълнил, отново. Очевиден е пропускът за упражняване на това правомощие от наказващия орган, който най-малко е следвало да върне акта за връчване на препис от него. Като е пристъпил към издаване на НП, той е допуснал процесуално нарушение и в резултат на това на нарушителя е наложено административно наказание, в нарушение на принципът на правото на защита.

Изложеното обосновава извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно от процесуалноправна страна и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 2/07.01.2020 г. на ***, с което на основание чл.264, ал. 1 от ЗМВР на М.Т.  Й., с ЕГН ********** *** му е ***– ГЛОБА в размер на *** за това, че ******противозаконно ***си по спиране и проверка на МПС и ***като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: