РЕШЕНИЕ
№ 20758
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110120593 по
описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищеца
със заповед № ДР-115/30.03.2022 г. на изпълнителния директор на ответника .....
Ищецът Д. Б. К. твърди, че по сила на трудов договор № 50704/13.11.2003 г. се намира
в трудово правоотношение с ответника ...., в рамките на което изпълнява длъжността
посредник „Събиране вземания“. Поддържа, че на 01.03.2022 г. ответният работодател му е
връчил покана за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с
допуснати от него дисциплинарни нарушения, докладвани от М. Н., заемаща длъжността
старши мениджър „Събиране на вземания“. Сочи, че със заповед № ДР-115/30.03.2022 г. му
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, тъй като не е
посетил надлежно всички възложени му адреси за деня, а е издал документи,
удостоверяващи извършените посещения и проведени срещи с клиенти, което представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4 КТ, вр. чл. 44, ал. 2, т. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред – „неуплътняване на работното време“. Оспорва да е
спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в искането за даване на писмени
обяснения не са посочени конкретните нарушения, които му се вменяват, като докладът, в
който същите са били описани, не му е предоставен на разположение, а едва за няколко
минути в присъствието на М. Б. без да му се даде възможност да го прочете спокойно и да
получи копие от него, с което е нарушено правото му на защита, а процедурата е била
опорочена. Заявява, че не му е предоставен срок за изготвяне на писмените обяснения, а е
следвало да напише същите веднага, с което работодателят му е упражнил натиск върху
него. Оспорва да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, както и отразените в
доклада констатации в тази връзка. Оспорва да е действал виновно. Допълва, че тежестта на
наложеното дисциплинарно наказание не съответства на вмененото му нарушение. Моли
съда да отмени наложеното му със заповед № ДР-115/30.03.2022 г. на изпълнителния
директор на .... дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира и
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска при твърдението, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за изискване на писмени
обяснения е спазена, доколкото за работодателя няма изискване за представяне на
разположение на служителя на доклада, съдържащ констатациите за извършените
нарушения, или копие на същия. Оспорва ищецът да е лишен от възможност да се запознае с
доклада, който факт следва от подробно дадените от него писмени обяснения по описаните
в него факти. Сочи, че ищецът К. е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина съобразно фактологията, описана в оспорената заповед и доклада на прекия му
ръководител М. Н., заемаща длъжността старши – мениджър „Събиране на вземания“.
Счита, че е вида на наказанието е определено в съответствие с чл. 189, ал. 1 КТ,
съблюдавайки тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
поведението на служителя, както и наличието на предходно наложено му със заповед № ДР-
130/13.04.2021 г. дисциплинарно наказание „забележка“ за допуснато от него нарушения от
същия вид - отново поради „неуплътняване на работното време“. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 25.08.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществуващо между страните трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът Д. Б. К. заема длъжността посредник
„Събиране на вземания“ при ответника, като със заповед № ДР-115/30.03.2022 г. на
изпълнителния директор на .... му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, на основание чл. 188, т. 2, вр. чл. 187, т. 1, пр. 4 от КТ, вр. чл. 44, ал. 2, т. 1, пр.
4 от Правилника за вътрешния трудов ред – поради допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в „неуплътняване на работното време“.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор №
50704/13.11.2003 г. и заповед № ДР-115/30.03.2022 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
Съгласно клаузите на чл. 1.1 и чл. 1.2 от трудовия договор ответното дружество
възлага, а ищецът К. приема да изпълнява длъжността посредник „Събиране на вземания“ с
място на работа .... – гр. София, като страните са уговорили пълно работно време при
ненормиран работен ден. В чл. 2 са регламентирани основните права и задължения на
служителя, а именно: да изпълнява работата, която произтича от трудовата функция на
заеманата от него длъжност в изискуемото се количество и качество, точно и
добросъвестно, да спазва трудовата дисциплина и изпълнява всички задължения, които
произтичат от длъжностната характеристика, нормативен акт, колективния трудов договор
и/или вътрешните актове на дружеството и др. Съгласно чл. 4.1, подписвайки трудовия
договор служителят декларира, че е запознат с длъжностната си характеристика,
Правилника за вътрешния трудов ред и Правилата за безопасност и здраве при работа,
задължавайки се да ги спазва.
При ответника е приет Правилник за вътрешния трудов ред, в сила от 01.01.2020 г., с
който се уреждат основните права и задължения на работодателя, работниците и
служителите, възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения,
работното време, почивките и отпуските, обучение и повишаване на квалификацията на
работниците и служителите, трудовата дисциплина, видовете и процедурата за налагане на
дисциплинарни наказания, както и заплащането на труда и командировките на работниците
и служителите. В чл. 27 и сл. от Правилника е регламентирано работното време на
2
работещите в ...., а именно: 5-дневна работна седмица с продължителност на работното
време през деня от 8 часа, като за работниците и служителите, работещи в отдел „Събиране
на вземания“ на длъжност специалист „Преговори с клиенти“ (мобилни екипи) работното
време е от 09:00 часа до 17:30 часа с обедна почивка от 30 минути, която се ползва от 14:00
часа до 14:30 часа. В чл. 44, ал. 2 от Правилника са възпроизведени възможните
нарушенията на трудовата дисциплина, сред които е и „неуплътняване на работното време“
– т. 1, пр. 4 от същия. По делото не се спори, че ищецът Д. К. се е запознал със
съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред, действащ при ответника, още
повече, че същият е удостоверил този факт, подписвайки трудовия си договор.
Не се спори още, че на 22.02.2022 г. М. Н., заемаща длъжността старши мениджър
„Събиране на вземания“, е изготвила доклад, адресиран до изпълнителния директор на ...., с
който го уведомява за констатирано неизпълнение на служебните задължения от част от
екипите от отдел „Събиране на вземания“, преговарящи с клиенти с просрочени задължения
на адрес, единият от които е в състав Д. К. и Д. К.. В доклада е отразено, че при извършена
проверка на работата на екипа са установени следните нарушения: на 14.02.2022 г. на екипа
са били разпредели адреси за посещение в гр. Банкя, като след извършена в справка в GPS
системата е установено местоположението на служебния им автомобил, който е спрял на
у..... между № 7 и № 9, на която е имало два адреса за посещение - № 4 и № 11, без някой от
двамата членове на екипа да е слязъл от него, като при справка в САП относно статуса на
зададените адреси е било отразено, че същите са обработени, т. е. посетени с въведен
резултат „Проведен разговор“. Посочено е още, че при извършена проверка на място на
двата адреса от страна на М. Н. не са намерени оставени документи за извършени
посещения в пощенските кутии или по вратите. Направена е констатация, че клиентите не са
посетени на адрес, а с тях е разговаряно по телефона, като са съставени протоколи за
извършени посещения съответно № 004946 и № 004947, без да е ясно къде са оставени
екземплярите от тях. Служителката е отразила още, че на следващия ден лично се е свързала
с клиентите, които в телефонен разговор са потвърдили, че не са се срещали с колегите й, а
само са разговаряли по телефона. На случаен принцип Н. е проверила и друга част от
разпределените за деня адреси на .... и ...., които са в по-високите части на града, поради
което до тях не може да се стигне без кола, като при извършена справка в GPS системата е
установено, че служебният автомобил на екипа не е бил на нито една от двете улици.
Описано е още, че при лично посещение на всеки един от адресите на двете улици,
служителката е установила, че на нито един от тях не е оставен документ за извършено
посещение на врата или в пощенска кутия, какъвто резултат е въведен в системата, с
изключение на един от адресите, за който е отразено, че е проведен телефонен разговор.
Констатациите на служителката са, че са съставени констативни протоколи за посетени
адреси, без реално да са извършени посещения, тъй като на място не е установено къде
точно са оставени те. Обобщено е, че за минутите престой на служебния автомобил на у.....,
членовете на екипа са изготвили документи за извършени посещения, провели са телефонни
разговори с клиенти с регистрирани телефони за контакт и са въвели в системата резултат за
19 клиента, без обаче в действителност те да са били посетени на адрес. На 14.02.2022 г. на
екипа са разпределени общо 42 броя адреси за посещения, а резултатите за всички тях са
въведени в часовия диапазон от 10:31 часа до 14:11 часа, което предполага, че за това време
всички те са били посетени, издадени са документи за извършените посещения и
резултатите от тях са въведени в системата при положение, че работното време на
служителите е от 08:30 часа до 17:00 часа.
От покана с изх. № СВ-1376/01.03.2022 г. се установява, че от Д. К. са изискани
писмени обяснения във връзка с нарушенията, констатирани с доклад на М. Н. – старши
мениджър „Събиране на вземания“. Посочено е също така, че обясненията се изискват на
основание чл. 193, ал. 1 КТ, като е определен срок до 02.03.2022 г. за представяне на
същите. Макар да липсва изрично отбелязване в тази насока, от страна на ищеца не се
3
оспорва, че е получил поканата на 01.03.2022 г., което обстоятелство процесуалният му
представител – адв. В. е признал изрично откритото съдебно заседание на 24.11.2022 г.
В отговор на поканата Д. К. е депозирал своите писмени обяснения, изразявайки
становище, че изпълнява трудовите си задължения съвестно и ежедневно. Оспорил е в
длъжностната му характеристика да има установено изискване за престой на адрес. Заявил е
още, че въпреки лошите метеорологични условия (сняг и студ) на 14.02.2022 г. в гр. Банкя е
положил максимални усилия, за да посети разпределените му адреси, като до част от тях е
ходил пеша, описвайки конкретно извършените от него фактически действия – „виках“,
„чуках“, „прозвънявах по телефона“, оставяйки констативни протоколи на вратата. Според
ищеца резултатите от отделните посещения са отбелязвани според ситуацията – понякога
последователно след всеки отделен адрес, а понякога след 5 или 10 адреса. Обясненията са
изготвени на 01.03.2022 г. и са адресирани до изпълнителния директор на ...., като видно от
входящия номер в горния им ляв ъгъл, същите са постъпили в деловодството на ответника
на 02.03.2022 г.
От представената в заверен препис заповед № ДР-115/30.03.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ...., се установява, че на Д. Б. К. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. В мотивите на заповедта се посочва, че при
направена на 14.02.2022 г. внезапна проверка от прекия му ръководител – М. Н. на адресите,
които е трябвало да посети и да проведе срещи с клиенти на дружеството, е установено, че
ищецът не е посетил надлежно всички възложени му адреси за деня, но въпреки това е издал
документи за извършени посещения и проведени срещи с клиенти. Изяснено е още, че за
извършеното от К. нарушение е докладвала М. Н., която на цитираната дата е извършила
вътрешна проверка на работата на екипа, част от който е и той, като резултатите от нея са
подробно описани в изготвения от нея доклад, който е неразделна част от дисциплинарната
преписка. Работодателят е квалифицирал поведението на ищеца като нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4 КТ, вр. чл. 44, ал. 2, т. 1, пр. 4 от
Правилника за вътрешния трудов ред на .... – „неуплътняване на работното време“. Макар да
липсва изрично отбелязване в тази насока, от страна на ищеца не се оспорва, че е получил
заповедта на 30.03.2022 г., което обстоятелство процесуалният му представител – адв. В.
също е признал в откритото съдебно заседание на 24.11.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. И. Е. – Х.,
М. И. Н. и Д. Н. К..
В показанията си свидетелката С. Е. – Х. заявява, че от 2013 г. изпълнява длъжността
старши мениджър „Човешки ресурси“ при ответника и в това си качество познава ищеца К.,
който също е служител на дружеството, заемащ длъжността специалист „Събиране на
вземания“. Свидетелката изяснява, че в отдел „Събиране на вземанията“ работят 2 групи
служители – такива, които работят на телефона, и такива, които работят на терен. Посочва,
че от ръководителя на отдела е постъпил доклад за извършено от К. нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по длъжностната му
характеристика. Завява още, че докладът е станал повод за иницииране на дисциплинарно
производство срещу него, в рамките на което е изготвена покана за даване на писмени
обяснения, която му е връчена в отдел „Човешки ресурси“. Сочи, че в нейно присъствие на
ищеца е предоставена възможност да се запознае с доклада – около половин час, който го е
прочел, след което е имал срок от един работен ден, за да представи писмените си
обяснения. Уточнява, че не тя лично, а друг служител на отдела – М. Бонева му е връчила
доклада, изяснявайки, че в дружеството има утвърдена практика на служителите да не се
дава копие от него, а само да им се предоставя възможност да се запознаят, тъй като през
годините е имало случаи, при които те изобщо не се връщат, за да изложат обясненията си.
Свидетелката М. Н. разказва, че от 2019 г. заема длъжността старши мениджър
„Събиране на вземания“ при ответника и в това си качество е пряк ръководител на ищеца
4
К.. Изяснява, че става въпрос за рутинна проверка, която се прави ежемесечно спрямо всеки
един от екипите, които са част от отдела, като целта е да се установи дали служителите
изпълняват надлежно задълженията си и посещават адресите си. Свидетелката изяснява, че
служебните задължения на служителите от отдела се състоят в извършването на проверки на
място при клиенти – длъжници на .... с цел водене на преговори за плащане, предлагане на
схеми за плащане, приемане на плащания включително и на място, сключване на
споразумения за разсрочено плащане на място и др. Конкретно за проверката от 14.02.2022
г. си спомня, че около 12:45 часа двете заедно с колегата Д. Н. са тръгнали на проверка на
адресите за посещение на екипа в гр. Банкя, като пристигайки на място е извършила справка
в GPS системата, установявайки местоположението на служебния автомобил на екипа, част
от който е и ищецът К.. Разказва, че автомобилът е бил в режим на работа и няколко минути
по-късно е спрял на у....., където в продължение на около 20 минути никой не е слизал и
влизал в колата, след което е потеглил. След проверка на адресите, които трябвало да бъдат
посетени от екипа, свидетелката установила, че два от тях са на тази улица, поради което
слязла от автомобила, но установила, че на адреса в т. ч. и в пощенските кутии няма
съставен констативен протокол или покана за доброволно изпълнение, каквото е
задължението на служителите, без значение дали клиентите присъстват на адреса или не. В
показанията си свидетелката посочва още, че е извършила проверка на още два от адресите –
на .... и на ...., но според GPS справката автомобилът на екипа изобщо не е стигал до там.
Уточнява, че лично е посетила адресите, раздадени за посещение на тази улица, но никъде
не констатирала наличието на съставен протокол, удостоверяващ посещението им. Заявява,
че след проверка в системата установила, че всички адреси за деня са обработени в периода
от 10:30 часа до 14:10 часа при положение, че работното време на служителите е било от
08:30 часа до 17:00 часа. Свидетелката поддържа, че според резултатите общо 42 адреса са
отбелязани за проверени за по-малко от 4 часа, без обаче GPS справката да показва, че
служебният автомобил е минал през всички тези улици. Обобщава, че в системата е въведен
резултат, че адресите са посетени на място и на клиентите са връчени документи или са
оставени в пощенската им кутия, без обаче такова посещение реално да е било извършено.
Уточнява, че само отбелязването, че с част от клиентите е воден телефонен разговор не е
достатъчно, тъй като в този случай за служителя не отпада задължението да посети адреса
на място, за да връчи констативен протокол или покана за доброволно изпълнение, което в
случая не е сторено. Сочи, че на следващия ден лично е провела телефонен разговор с част
от отделните клиенти, които са потвърдили, че не са посещавани на адреса им въпреки
отразяването в системата като резултат, че това е било така. Свидетелката не изключва
възможността за допускане на техническа грешка в системата при попълване на резултатите
от посещенията, но с категоричност заявява, че според длъжностната си характеристика
служителят е следвало да попълни протокол и да го връчи на клиента, след което да
отбележи резултат от посещението си в системата, който да съответства на действително
извършеното от него на място. Н. обобщава, че впечатленията й касаят шестте адреса на ....
и ...., както и двата адреса на у....., но въз основа на GPS справката относно улиците, през
които е минал служебният автомобил, е достигнала до извод, че не всички разпределени 42
адреса са били реално проверени. Допълва, че на ищеца е налагано и предходно
дисциплинарно наказание от 2021 г. за нарушение от същия вид, когато е бил в екип с друг
колега.
Свидетелката Д. К. разказва, че в периода от 2007 г. до 29.09.2022 г. е била служител
на ...., осъществявайки идентична с тази на ищеца Д. К. длъжност. Свидетелката споделя, че
двамата имат предходно наложено им дисциплинарно наказание за идентични нарушения от
тяхна страна, описвайки организацията на работа, а именно: наличието на вградени GPS
устройства в колите, с които се движат, за да могат да бъдат проверявани относно
надлежното изпълнение на служебните си задължения. Сочи, че част от задълженията им с
Д. са били да преговарят и посещават на място клиенти – фирми и битови абонати, като
5
ръководителите им са извършвали контрол върху дейността им чрез GPS системата на
колите, телефонни разговори с клиенти и др. Конкретно за проверката от 14.02.2022 г. в гр.
Банкя си спомня, че двамата с Д. са имали предварително разпределени адреси, които е
трябвало да посетят, но е била след болничен и той й е предложил да остане в колата, която
в конкретния ден е била заместващ автомобил, а не обичайно зачислената му такава.
Свидетелства, че адресите са били посетени, за което са съставени съответните протоколи с
вписване на намереното лице и негов подпис. Уточнява, че практиката на екипа е била
клиентите да се уведомяват по телефона, за което в системата се отбелязва резултат
„клиентът е уведомен по телефона“, като както при посещение на място, така и при
осъществен контакт по телефона винаги се съставя протокол. Сочи, че в конкретния ден
голяма част клиентите не са реагирали при позвъняване на адреса, описвайки адресите като
трудно достъпни на място с автомобил и пеша, като конкретно си спомня за посещението на
хотел, където двамата с Д. са се свързали с мениджъра, който е приел протокола и се е
разписал срещу името си. Посочва, че за една част от адресите са отразили „заключени КП
на врата“, а за друга част „проведен разговор, уведомен по телефона“, а на други адреси са
поставили протоколи на входната врата, тъй като не е имало пощенска кутия. Уточнява, че
впечатленията си свидетелката е формирала, без да е слизала от колата, възприемайки как Д.
отива и се спира до два, три адреса, тъй като ползва очила. По отношение на фирмите, които
не са домакинства, заявява, че винаги двамата са слизали от колата. Отрича на служителите
да са връчвани документи, въз основа на които да им се изискват писмени обяснения, както
при първото, така и при второто наложено им дисциплинарно наказание. Описва
отношението на прекия им ръководител като тенденциозно.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ:
Предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на Д. Б. К. със заповед №
ДР-115/30.03.2022 г. на изпълнителния директор на .... дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за извършени от нея нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4
КТ – „неуплътняване на работното време“, доказателствената тежест за което принадлежи
на работодателя – ответник, който следва да установи, че са спазени формалните изисквания
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, че вменените на същия
нарушения на трудовата дисциплина действително са били извършени от него, както и, че е
налице съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тяхната тежест.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
ответният работодател е спазил формалните законови изисквания по отношение на
процедурата за налагане на процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Най-напред, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от лице,
притежаващо работодателска и дисциплинарна власт – изпълнителният директор на ....,
както и при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен срок от откриване на
нарушението. Това е така, тъй като субектът на дисциплинарната власт е узнал за
нарушенията на ищеца след запознаване със съдържанието на доклада от 22.02.2022 г., т. е.
считано от този момент е започнал да тече и 2-месечният срок за налагане на
дисциплинарното наказание. В случая, процесната заповед е издадена на 30.03.2022 г. и е
връчена на ищеца още същия ден, който факт не се оспорва по делото, поради което
преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.
На следващо място, съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а
именно: преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша
нарушителя. В трайната съдебна практика се приема, че изискването към работодателя по
чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за
6
констатираното нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника
и същевременно да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства,
свързани с констатираното нарушение, както и че искането и вземането на устни или
писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Когато
на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се
искат обясненията, т. е. последният да е разполагал с възможност да даде обяснения си, след
като се е ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат. Следователно, смисълът на
посочената по-горе разпоредба е да е спазено което и да е от посочените в нея изисквания –
за изслушване на служителя или за даване на писмени обяснения, тъй като се касае за
алтернативни форми на защита, като при наличието на която и да е от посочените хипотези
правата на работника биха били защитени в максимална степен. Следва да се посочи също
така, че работодателят не е длъжен да възприеме защитната позиция на работника или
служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не
приема обясненията за оневиняващи. В случая, по делото се установи, че с покана с изх. №
СВ-1376/01.03.2022 г., връчена му на 01.03.2022 г., на Д. К. е предоставена възможност да
даде писмени обяснения във връзка с получен на 22.02.2022 г. доклад на М. Н. – старши
мениджър „Събиране на вземания“ за извършено от него нарушение на трудовата
дисциплина. Действително, в поканата липсва изрично отбелязване, че цитираният в нея
доклад е приложен към нея, но от показанията на свидетелката С. Е. – Х. по делото се
установява, че той е връчена на ищеца в отдел „Човешки ресурси“ едновременно с поканата
за даване на обяснения, като същият е имал възможност да се запознае с него, прочитайки
съдържанието му, след което му е даден срок от един работен ден, за да депозира писмените
си обяснения относно нарушенията, които му се вменяват. Действително, свидетелката Е. –
Х. е служител на ответното дружество, поради показанията й следва да бъдат ценени с оглед
на всички обстоятелства по делото като се отчита евентуалната й заинтересованост – арг. чл.
172 ГПК, но в същото време тя непосредствено е възприела фактите, за които разказва,
доколкото посочва, че е присъствала по време на връчването на поканата за даване на
обяснения ведно с копие от доклада към нея на ищеца. Изрично свидетелката заявява, че К. е
разполагал с достатъчно време, за да се запознае със съдържанието на доклада – според нея
около половин час, като в тази част разказаното от нея не се опровергава от други
доказателства по делото. Следва да се отбележи още, че с оглед мястото, на което са се
осъществили събитията, за които свидетелката разказва – в отдел „Човешки ресурси“, то
житейски логично е да се приеме, че те биха били възприети именно от лице, което е
служител на работодателя, като сам по себе си този факт не е основание нейните показания
да не бъдат кредитирани. В случая, от съдържанието на доклада от 22.02.2022 г. става ясно,
че поведението на служителя е било детайлно описано, като са посочени датата, мястото и
времето на осъществяване на нарушенията, които ответният работодател е квалифицирал
като засягащи трудовата дисциплина, както и конкретните фактически обстоятелства
относно начина на установяването им. Нещо повече, по делото се установява, че ищецът е
изготвил и депозирал писмените си обяснения на 02.03.2022 г., като от написаното от него
става ясно, че той е разбрал поведението, което му се вменява, поддържайки, че на
14.02.2022 г. в гр. Банкя в положил максимални усилия, за да посети разпределените му
адреси, както и конкретните фактически действия, които е предприел – „виках, чуках, ако
нямаше хода, съставях констативни протоколи на вратата“, от което може да се направи
извод, че същият се е запознал с доклада от 22.02.2022 г. Ето защо, съдът приема, че това
последващо поведение на служителя също е в подкрепа на показанията на свидетелката Е. –
Х., свидетелстващи за възприемането от негова страна на съдържанието на документа.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 30.03.2022 г., т. е. почти
7
месец след получаване на писмените обяснения от работодателя на 02.03.2022 г., като видно
от мотивите на същата той ги е взел предвид наред с останалите събрани доказателства. Въз
основа на изложеното, противно на доводите на ищеца, съдът приема, че процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ е спазена от страна на .....
Ето защо, следва да се приеме, че процесното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е наложено при съблюдаване на законоустановената
процедура, което обуславя и изясняването на обстоятелствата извършил ли е Д. К.
дисциплинарното нарушение, което му се вменява, и ако да - съответства ли то на неговата
тежест.
В случая, по делото не се спори, че основната част от съдържанието на трудовите
функции, включени в заеманата от ищеца длъжност посредник „Събиране на вземания“,
обхваща извършването на проверки на терен на клиенти - длъжници на дружеството с цел
провеждане на преговори за плащане, предлагане на схеми за плащане, приемане на
плащания, сключване на споразумения за разсрочено плащане и др., като посещението на
място на съответния адрес следва да бъде документално удостоверено чрез съставянето на
констативен протокол и отбелязване на резултата от проверката във вътрешната система на
работодателя - САП. Нещо повече, за изясняване на тази група обстоятелства допринасят и
данните, които се извличат от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката М. Н., внасяща конкретика относно начина на възлагане на дейностите в
рамките на съответния ден, както и конкретните действия, които следва да се извършат на
адреса от служителя, респ. начина по който те следва да бъдат документирани. Следва да се
отбележи още, че въз основа на показанията си свидетелката Д. К., заемала същата длъжност
при ответника като тази на ищеца, също се изяснява по идентичен начин спецификата на
конкретните трудови функции, които тя и колегата й са изпълнявали, а именно: водене на
преговори за задължения с фирми, битови абонати и т. н., както и посещение на място на
съответните адреси, където се поставят констативни протоколи, като прави впечатление, че
различия в показанията на двамата свидетели в тази част се наблюдава единствено по
отношение на изразената преценка относно качеството на осъществяваните трудови
функции, но не и относно тяхното съдържание.
На следващо място, във връзка с поведението на Д. К. е изготвен доклад от 22.02.2022
г., в който се съдържа изложение на фактическите обстоятелства, възпроизведени от прекия
му ръководител – М. Н., които са възприети от нея по време на осъществяване на рутинна
проверка в работата на подчинения й служител с посочване на датата, мястото и интервала
от време, в рамките на който е извършена тя. В доклада си същата е отразила, че за част от
разпределените адреси на у..... (общо два) клиентите изобщо не са посетени, но въпреки
това са съставени констативни протоколи, без такива да са били намерени на съответния
адрес, а до част от адресите на .... и .... (общо) служебният автомобил на екипа изобщо не е
достигнал. Изрично Н. е отбелязала, че до тези констатации е достигнала след извършена
лична проверка на адресите от нейна страна и проведен телефонен разговор на следващия
ден със съответните клиенти, както и след справка от GPS системата на автомобила. В
доклада се съдържа още обобщение, че работното време на екипа е от 08:30 часа до 17:00
часа, а резултатите от разпределените за деня общо 42 адреса за посещение са въведени в
часовия диапазон от 10:31 часа до 14:11 часа, което предполага, че формално за това време
адресите са били посетени, издадени са документи за извършените помещения и резултатите
са въведени в системата. В същото време обаче, изводите на съда относно обстоятелствата,
при които са се реализирали процесните нарушения, както и конкретните фактически
действия, респ. бездействия на ищеца, не могат да се основават единствено на данните в
така съставения доклад, поради което отразеното в него следва да бъде анализирано в
съвкупна преценка и с останалите доказателства по делото. В тази връзка, доказателствен
източник с най-голяма стойност са събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката М. Н., чиито показания, обективиращи личните й възприятия за фактите от
8
обективната действителност, съвпадат в пълнота с изложеното от нея в доклада от
22.02.2022 г. Според свидетелката, която в качеството си на ръководител отдел „Събиране
на вземания“ е извършила рутинна проверка на работата на ищеца на 14.02.2022 г., К. е
спрял служебния си автомобил на у....., на която е имало два адреса за проверка, но не е
слязъл от него, след което е удостоверил в системата, че реално е осъществил проверката,
без обаче това действително да е било така, като тази констатация свидетелката лично е
направила, посещавайки лично адресите на място, където не е установила залепени
протоколи и или пуснати книжа в пощенските кутии. По-нататък в показанията си
свидетелката посочва, че от справка в GPS системата на поверения на ищеца автомобил е
установила, че същият изобщо не е достигнал до .... и ...., на които също е имало няколко
адреса за проверка, за които е отразено съставянето на констативни протоколи, без обаче на
място при последващата й проверка Н. да е установила наличието на оставен за клиента
екземпляр нито на вратата, нито в пощенската кутия. Тук следва да се отбележи, че до
голяма степен изложените от свидетелката обстоятелства не се опровергават от данните,
които се извличат от показанията на свидетелката Д. К., че екипът е минал разпределените
му адреси, съставяйки и съответните протоколи, тъй като според посоченото от нея в голяма
част от случаите уведомяването на клиентите е извършвано по телефона, а нито в доклада от
22.02.2022 г., нито в показанията си свидетелката Н. не възпроизвежда факти относно
клиенти, които са уведомявани по телефона, а все такива, при които тя самата лично се е
убедила, че на адреса липсват сложени екземпляри от съставените протоколи. Нещо повече,
следва да се отбележи, че в голямата си част показанията на свидетелката К. са твърде общи
и установяват релевантни факти във връзка с работата на екипа по принцип, а не в
конкретния ден, за който се отнася проверката. Отделно от посоченото, прави впечатление,
че в показанията си свидетелката К. заявява, че по предложение на колегата й К. в голяма
част от случаите тя изобщо не е слизала от автомобила, а това дава основание да се приеме,
че изложените от нея обстоятелства, че съответните протоколи са поставяни от ищеца на
съответния адрес, следва да се анализират със завишена критичност, още повече, че при
изложени твърдения, че става въпрос за стръмен и хълмист терен, не би могло да се приеме,
че във всички случаи тя непосредствено е възприела извършваните от ищеца на място
конкретни фактически действия. В случая, от показанията й става ясно, че свидетелката е
слизала от колата само ако се касае за небитови клиенти, а в случая никой от удостоверените
в доклада от 22.02.2022 г. случаи не касае такъв вид клиент, а битови такива. Ето защо, не
може да се приеме, че в тази част изложените от нея твърдения са годни да опровергаят
констатациите в доклада, още повече, че с висока степен на конкретика същите се
потвърждават и от разказаното от свидетелката Н.. При всички случаи съдът анализира
показанията на последната, съобразявайки обстоятелството, че понастоящем тя все още е
служител на ответника – арг. чл. 172 ГПК. В същото време обаче, следва да се отбележи, че
това не може да изключи възможността тя да свидетелства и да дава достоверни показания, а
би било само повод те да се преценяват от съда със завишена критичност и във
взаимовръзка с останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо, доколкото
показанията на свидетелката М. Н. не се опровергават от други доказателства по делото,
анализирайки ги в съвкупност с данните, които се извличат от обсъдения по - горе доклад до
изпълнителния директор на ...., съдът приема, че фактите относно съставянето от страна на
Д. К. на констативни протоколи и въвеждането на резултати в системата за извършени
посещения на място, без реално това да е било така, действително са се осъществили по
твърдяния от ответника начин. В случая, този извод на съда не се разколебава от факта, че в
показанията си свидетелката Д. К. е заявила, че на 14.02.2022 г. двамата с колегата й са били
със заместващ автомобил, а не с обичайно поверения му такъв, тъй като в тази част
разказаното от нея не се подкрепя от други доказателства по делото. Нещо повече, видно е
от изложените от Д. К. в писмените си обяснения възражения, че същият не е изложил такъв
защитен довод пред работодателя си, твърдейки, че данните от GPS системата относно
9
местоположението на автомобила му се отнасят за друг автомобил, а не за този, с който той
е бил по време на проверката от 14.02.2022 г.
На следващо място, по делото не се спори, че ищецът осъществява трудовите си
функции при ответника при пълно работно време в рамките на работния ден – от 08:30 часа
до 17:00 часа, като в същото време според отразеното във вътрешната система на ....
крайните резултати за всички разпределени му адреси на клиенти за 14.02.2022 г. са били
въведени в часовия диапазон от 10:30 часа до 14:11 часа. В случая, с оглед обема на
възложената работа за съответния ден – посещението на общо 42 броя клиенти, характера и
спецификата на осъществяваната трудова дейност, свързана с осъществяването на поредица
от фактически действия на терен, а именно: установяване най-напред на местоживеенето на
съответния клиент, провеждането на преговори с него и отправянето на предложения
относно начина на погасяване на дълга му, които действия следва да бъдат удостоверени в
съответните протоколи, съдът прави извод, че причината за ограничаване на целия този
работен процес в рамките на часовия диапазон от 10:30 часа до 14:11 часа безспорно се
дължи на констатираните пропуски в качеството при изпълнение на съответните дейности.
Действително, показанията на свидетелката Н., както и данните, отразени в доклада от
22.02.2022 г., касаят констатации относно част от разпределените за съответния ден адреси,
но независимо от това съдът намира, че те в достатъчна степен способстват за изясняване на
възприетия от ищеца подход при изпълнение на служебните си задължения. Следва да се
отбележи, че именно отразяването на краен резултат са свършена работа без в
действителност това да е било така, в рамките на времеви период, който е по-малък от
половината от работното време за деня, дава възможност на служителя да демонстрира
трудовата си ангажираност само за част от него, без да има данни същият да е бил
пълноценно ангажиран и в през останалата част от деня. Нещо повече, по делото не се
твърди, а и не се доказва надлежното разпределение на задачите на ищеца К. в рамките на
целия работен ден по начин, че на 14.02.2022 г. същият да е полагал труда си и извън
часовия диапазон от 10:30 часа до 14:11 часа. Дори да се приеме, че проявената от него
бързина при изпълнение на служебните задължения се дължи на натрупаните опит и
квалификация от негова страна, доколкото е дългогодишен служител на дружеството, то
този факт би бил от значение единствено в случай, че същият не беше допуснал пропуски
при изпълнение на част от работните си ангажименти, а в случая това не е било така. В
допълнение следва да се отбележи, че съдът не обсъжда останалите изложени по делото
доводи във връзка с по-благоприятната среда за работа в рамките на други райони, в които
са ангажирани други служители на ответника, тъй като този въпрос е ирелевантен за
настоящия правен спор, чийто предмет обхваща единствено разглеждането на въпроса
извършил ли е той вменените му нарушения на трудовата дисциплина с процесната заповед
№ ДР-115/30.03.2022 г.
Ето защо, съдът приема, че проявеното от страна на Д. К. поведение на 14.02.2022 г.,
изразяващо се в изпълнение на служебните задължения при липсата на достатъчен
интензитет в рамките на работния ден на 14.02.2022 г., по своето естество представлява
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4 КТ, вр. чл. 44,
ал. 2, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред – „неуплътняване на работното време“.
На следващо място съдът намира, че ответникът е взел предвид и конкретните
обстоятелства, при които са извършени нарушенията, съобразил е тежестта на наложената
на служителя санкция с характера им, поради което и правилно е определил като съответно
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен
в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви
са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни
последици от деянието му. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
10
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да съобрази наказанието с
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички
тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. В случая, се касае за повече от
един адрес, който е разпределен за посещение в рамките на съответния ден, което
обосновава извод, че не се касае инцидента проява, а за трайно проявена склонност на
служителя да проявява отклонение в интензитета на работния процес, като си спестява
изпълнението на част от изискванията на работодателя. Следва да се отбележи, че дейността
на К. е свързана с обезпечаване на възможността за събираемост на вземанията на
дружеството към клиентите му, като става въпрос за напълно съзнателно проявено
отклонение от стандартите за работа на ответния работодател, демонстрирайки явно
нежелание за изпълнение на възложените му от него трудови функции. Не без значение е и
липсата на проявена самокритичност от негова страна, както и данните за предходно
наложено през 2021 г. дисциплинарно наказание за нарушение от същия вид, за което няма
данни да е било отменено, което показва, че служителят проявява трайна склонност да
демонстрира такова поведение.
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че наложеното на Д. К.
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се явява законосъобразно, а
искането му за неговата отмяна – неоснователно, което обуславя извод за отхвърляне на
предявения от него иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПрП и чл.
23, т. 4 от НПрП, с оглед вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, който е присъствал във всяко едно от проведените открити съдебни заседания,
осъществявайки активни защитни действия. При този изход на спора, сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата
държавна такса за разглеждане на делото следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: .... срещу ...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ..... ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред, конститутивен
иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищеца със заповед № ДР-
115/30.03.2022 г. на изпълнителния директор на ответника .....
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..... Бизнес Център Интерпред, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11