Решение по дело №405/2017 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                              Наказателен състав

На 30.03.2018г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Антоанета Делчева

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 405 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0447-000468 от 13.10.2017г. на М.Н.М. –Началник РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Г.К.М. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца - за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

 

В жалбата си и в с.з. – чрез пълномощник, жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Заповед за задържане на лице от 21.09.2017г.;  АУАН № 17-0447-000468/21.09.2017г.; Справка за нарушител/водач; Справка относно извършване проверка по ДЗ № 447р-7751/21.09.2017г. по описа на РУ-Г. от Началник група „ОП“ Т.Г. при РУ-Г. до Началника на РУ-Г.; Докладна записка с УРИ: 447р-7751/21.09.2017г. относно проверка на л.а. „М.В. *** *“ с рег.№ ******** и използване на ФС и ПС, изг. от мл.а-р М.М. ***;  Наказателно постановление №17-0447-000468/13.10.2017г. на Началник РУ Г.; Служебна бележка на М.Н.М., издадена от Началник „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – С.З. на 14.02.2012г. и Заповед с рег. № 8121з-952/20.07.2017г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, изд. от В.Р. – министър на МВР; Писмо с рег.№ 447000-724/28.02.2018г. от Началника на РУ-Г., ведно със заверени копия от: Заповед за задържане на лицето Г.К.М. с рег.№ 447зз-141/21.09.2017г. на мл.автоконтрольор М.М. ***.; Разписка от Г.К.М.; Декларация от 21.09.2017г. от Г.К.М. – приложение № 1; Протокол за личен обиск от 21.09.2017г. и разписка за върнати вещи и пари на задържано лице Г.К.М..

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели М.И.М. - съставил АУАН и св.Т.Н.Т..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 061700 от 21.09.2017г. е констатирано, че на същата дата, в 10.50 часа, в гр.Г., по път III 554, к.42, в посока изток – запад, Г.К.М. с ЕГН **********, управлява товарен автомобил „М.В.****” с рег. № *********, собственост на Ж.В.Г. с ЕГН **********, като: 1.не съобразява поведението си с пътните знаци /нарушава знак В-27, паркира в обхвата на знака/ и 2.не изпълнява указанията на полицейски служител да представи СУМПС и СРМПС, необходими за полицейска проверка. Нарушенията били квалифицирано като такива по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП.

Г.М. подписал съставения му АУАН и получил срещу разписка препис от него. При съставянето на АУАН, Г.М. отразил своите възражения – че документите му са били в жабката на буса /МПС-то/ и не е разбрал разпорежданията и указанията на служителя на МВР.

Въз основа на така съставения АУАН с бланков № 061700 от 21.09.2017г. и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца - за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на 14.12.2017г. видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е получена на 19.12.2017г. видно от входящия регистрационен номер на АНО.

По доказателствата:  

 

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – М.М. и Т.Т., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични, без съществени противоречия по между си и кореспондират, както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

 

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление М.Н.М. –Началник РУ-Г. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

 

При издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При ангажирането на административно наказаталена отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя и препятстват съдебния контрол върху издаденото НП. Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми. Необходимо е да има единство в съдържанието на АУАН и НП и то следва да възпроизвежда, както посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на конкретното нарушение. Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, възприети в НП. ЗАНН в чл.57, ал.1, т.5 задължава административно наказващият орган, освен в АУАН, да опише отново нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АУАН е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, но наказанието се налага от АНО с издаването на наказателно постановление - след като е извършена преценка по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Значението на НП е много по-голямо от това на АУАН, тъй като това е крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и като такъв той следва да даде отговор на всички въпроси от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е нарушението, в какво се изразява то, кой го е извършил, виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е наложената санкция. Ето защо и законът предвижда по-строги изисквания за неговата редовност в сравнение с АУАН и не е предвидена възможност за санирането му при наличие на допуснати нередовности в неговото съдържание.

 

Като законови норми, които са били нарушени са посочени чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Първия текст въвежда задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Втория текст – чл.103 от ЗДвП, гласи: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Нито една от двете посочени в АУАН норми не въвежда задължение на водача да представи СУМПС и СРМПС, необходими за полицейска проверка – каквото пък е словестното описание на нарушението в АУАН.

 

 Предвид това съдът намира, че е налице нарушение на процесуалните правила - тези по чл. 43 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и наказателното постановление. Разминаването в словесното описание на нарушението и посочените законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно константната съдебна практика, безспорно е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Касае се за тежък порок на наказателното постановление в тази му част, който не би могъл да бъде отстранен на по- късните фази на процеса, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед на констатираното противоречие между приетите за осъществили се факти и хипотезиса на правната норма под която същите са субсумирани, от една страна е налице нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като същото не е в състояние да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано, а от друга страна е налице драстично противоречие между установените факти и материалноправната норма, под която същите са подведени, което от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила.

Ако се приеме, че нарушителят е осъществил фактите, описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, то същите сочат на извършено нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДвП, по която норма се санкционира водач, който не носи СУМПС и СРМПС. Обратно, ако се приеме, че наказващият орган е установил, че жалбоподателят е извършил нарушението, именно, по чл.103 от ЗДвП, то тогава трябва фактите изложени в наказателното постановление да са от естество да обосноват извода за осъществен състав на нарушението, съдържащо се в тази правна норма.

 

Отделно от това, с обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за две взаимно изключващи се нарушения. Едното е, че е спрял в зоната на действие на знак В-27, а другото – че не е спрял в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал от контролен орган.

В описателната част и диспозитива на обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган е направил компилация от различни хипотези, като фактически е смесил съставите на различни нарушения и е посочил санкционни норми, несъответстващи на фактически описаното, което без съмнение ограничава правото на защита на санкционираното лице, а от друга страна поставя и съда в невъзможност разтълкува волята на органа, издал обжалваното НП.

 

Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

 

Неспазването на изискванията на чл.57 от ЗАНН води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Предвид изложените мотиви, РС - Г., на основание чл.63. ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0447-000468 от 13.10.2017г. на М.Н.М. –Началник РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Г.К.М. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца - за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..          

 

                       

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................