№ 260055
град Шумен, 26.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети януари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Д.Андонова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №15 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.432,ал.1
от КЗ и чл.429,ал.3 КЗ вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД
Подадена
е искова молба от Н.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***
срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С...., в която посочва, че на 04.02.2018
г., в гр. Шумен, в района на магазин „Кауфланд“, от ул. „Г.С.“, в посока площад
„Г.“ при управление на л.а. „Опел Астра“, с per. № Н ... АН, водачът М.М.С.
нарушила правилата за движение по пътищата, като предприела завой наляво по ул.
„Б.л.“, за да достигне търговския обект и го блъснала. Ударът бил в областта на лявото коляно.
Вследствие на описаното ПТП ищецът
претърпял множество травматични увреждания – фрактура на големия и на
малкия пищял на лявата подбедрица в горния ѝ край. Това травматично
увреждане е причинило на А. трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период от седем-осем месеца. Била предприета незабавна хирургическа
интервенция след инцидента. Ищецът бил с гипсова имобилизация на крака за 75
дни. След оперативната интервенция за периода на домашното лечение ищецът бил
обездвижен и не можел да се обслужва сам. Движенията му били затруднени и силно
ограничени. Същият не можел да се обслужва сам и се нуждаел от помощ и грижи
осигурени му от двете му деца в продължение на месеци. Поради нетърпимите и
силни болки в продължение на 9 месеца в областта на горната трета на лявата
подбедрица се наложила втора оперативна интервенция, за да бъде отстранена от
костта имплант. Във връзка с претърпяното ПТП ищеца изпаднал в стресово
състояние. Не искал да контактува с хора, изпитвал тревожност. Избягвал да
излиза навън, както и да се среща с други хора. Избягвал да излиза сам. Походката вследствие на инцидента станала
нестабилна, поради което се наложило при придвижване да ползва бастун. РП –
Шумен образувала досъдебно производство №168/2018 г., като ищецът заявил, че е
запознат с нормата на чл.343, ал.2 от НК и посочил, че не желае деецът да бъде
наказван, поради което с постановление №298/18 от 29.01.2019 г. е прекратено
наказателното производство. Сочи, че причинилото произшествието МПС е било
застраховано със застраховка „гражданска отговорност“ при ответника ЗАД
„Армеец“ с полица №BG/11/117003347428, валидна за периода от 31.12.2017 г. до
30.12.2018 г. Твърди, че ищеца е претърпял вследствие на ПТП неимуществени
вреди, които би било справедливо да се обезщетят като бъде компенсиран ищеца
със сумата от 30 000 лв. Сочи, че нито водача на причинилото ПТП МПС, нито
застрахователят са платили обезщетение. Твърди, че на 03.12.2018 г. ищецът като
пострадал е уведомил застрахователя за настъпилите щети и тъй като не му било
известно дали водача на автомобила е уведомил застрахователя си за настъпилото
ПТП намира, че законна лихва върху сумите за главница се дължи от 03.12.2018 г.
до 10.02.2020 г. в размер на 3 625 лв. Предвид изложеното моли да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на описаното ПТП,
както и сумата от 3 625 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 03.12.2018 г. до 10.02.2020 г. Претендира разноски.
По
делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД
„Армеец“. В него е посочено, че искът е допустим, но неоснователен. Намира, че
ответницата не е причинила виновно процесното ПТП. Оспорва причинната връзка на
вредите и поведението на водача. Оспорва вредите като факт и като размер.
Намира, че механизма на автопроизшествието не е реализиран по описания в
исковата молба. Твърди, че водача на л.а. не е възприела пешеходеца А. и става
въпрос за случайно събитие. Твърди, че пешеходеца не е пресичал на обозначена
пешеходна пътека. Намира, че пешеходеца не е манифестирал с поведение, че се
кани да пресича. Твърди съпричиняване. Сочи, че пешеходеца е пресичал
неправилно - „по диагонал“. Твърди, че
не се доказва причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и ПТП и сочи,
че оспорва механизма на настъпването им. Намира, че ищеца при пълно и главно
доказване следва да установи наличие на неимуществени вреди и размера им.
Намира, че претенциите са силно завишени като размер. Намира, че има
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца до размер от 75 % от
вредите. Намира, че втората хирургическа интервенция няма връзка с болките на
ищеца, а е направена с цел отстраняване на остеосинтезите. Претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди и несъответно на претърпените болки и
страдания. Твърди, че ищеца е страдал от остеопороза, състояние съществувало
преди ПТП, което е допринесло за вида и степента на травмите на ищеца. Твърди,
че водача не е уведомил за застрахователното събитие. Оспорва претенцията за
лихви и искането за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба по смисъла на чл.372 от ГПК. В нея се оспорва
твърдението на ответника, че причинилия ПТП водач – С. не е причинила виновно
ПТП. Сочи, че е налице причинно-следствена връзка между претендираните
неимуществени вреди на ищеца и тези увреждания. Оспорва твърденията на
ответника, че не е налице вина и противоправност на поведението на водача, че С.
не е възприела ищеца непосредствено преди ПТП, че ищеца не е пресичал и не се е
намирал върху пешеходна пътека, че ищеца не е имал поведение, което да
демонстрира, че е искал да пресече пътното платно, както и наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, Оспорва, че ищеца е
пресичал пътното платно „по диагонал“, че с поведението си е допринесъл за
вредоносния резултат в размер на 75%, че обезщетението за неимуществени вреди
не е адекватно и съразмерно на претърпените неимуществени вреди, че
съпричиняването и здравния статус на ищеца са допринесли за настъпването на
инцидента, както и за степента и вида на вредите, че ищецът не е титуляр на
вземане за застрахователно обезщетение, както и че настъпилият застрахователен
риск не е бил покрит от застрахователната полица, а процесното ПТП не
представлява застрахователно събитие.
Ответникът
е подал отговор на допълнителната ИМ. В него са сочи, че поддържа становището
си от първоначалният отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
доказателствата по делото е видно, че ищецът на 03.12.2018г. е подал пред
ответника, по реда на чл.380 от КЗ, искане
за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Образувана е
преписка по щета 10018100104985Н/03.12.2018г., по която на 21.02.2019г. застрахователят
е постановил отказ за изплащане на обезщетение. Посоченото води до извода, че
ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви настоящите искове.
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено
като деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав
на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
(застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По
делото не е спорно, че към момента на ПТП, лицето сочено като пряк причинител-М.М.С. е била застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно управляваното от нея МПС.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че е образувано ДП
№168/2018г. по описа на РУ на МВР-Шумен, за извършено от М.М.С. престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК във вр. с чл.342,ал.1 от НК , а именно за това, че на
04.02.2018г., в гр.Ш., при управление на МПС л.а. „Опел Астра“, с per. № Н ...
АН , нарушила правилата за движение по пътищата и причинила на Н.Г.А. средна
телесна повреда, изразяваща се в въвфрактура на големия и малкия пищял на
лявата подбедрица, в горния и край, довела до трайно затруднение на движението
на левия долен крайник. С Постановление от 28.01.2019г. на ШРП, досъдебното
производство е прекратено, т.к.
пострадалият се е възползвал от правото предоставено му с чл.
343, ал. 2 от НК да поиска прекратяването на досъдебното производство и
предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена
и наказателното производство е прекратено.
От
събраните по делото доказателства, най-вече от заключението на КСМАТЕ , в
частта относно механизма на ПТП, съдът намира за доказано, че на 04.02.2018г.,
л.а. „Опел Астра“, рег.№... АН, управляван от М.М.С. през светлата част на
денонощието се движел в гр.Ш., ул.“Г.С.“, от кв.Г. по посока на кръстовището на
ул.“Б.л.“ (посока север). При достигане на кръстовището, водачът на автомобила
е преустановил движението си, за да изчака насрещно движещите се автомобили, с
намерение да завие наляво по ул.“Б.л.“ за да достигне паркинга на магазин
„Кауфланд“. При изчакването водачът на МПС възприел движещият се на левия(
западен) тротоар пешеходец (ищеца), в посока кв.Г.. След потеглянето на
автомобила за навлизане наляво по ул.“Б.л.“, пешеходецът бил на пътното платно
на тази улица, навлязъл с намерение да го пресече в посока кв.Г.. Водачът на
автомобила не успял да спре, в резултат
на което настъпило ПТП.
Първото
и основно възражение на ответника е, че
водачът не е виновен, респ. не носи гражданска отговорност за претърпените от
ищеца вреди, т.к. се касае за „случайно деяние“. При деликтната отговорност,
съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, от който нормативен текст произтича отговорността на водача на МПС,
респ. се покрива от договорната отговорност на неговия застраховател, вината се
предполага до доказване на противното. Оборването на законово въведената
презумпция за вина е в тежест на насрещната страна. В настоящият случай според
съда по делото не са събрани доказателства, че водачът на МПС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, каквато е дефиницията за
„случайно деяние“ според чл.15 от НК. Напротив, от показанията на самия водач
на МПС, разпитан като свидетел по делото и основно от заключението по КМСАТЕ и
от категоричните отговори на ВЛ- автоексперт дадени в открито съдебно
заседание, съдът приема за доказано, че във всеки един момент водачът на МПС е
имал възможност да прецени разстоянието, посоката и скоростта на движение на
пешеходеца и е имал възможност на преустанови движение, което означава, че е
имал възможност да предотврати удара. Възприемайки горното становище, съдът
приема, че водачът на МПС е нарушил чл.20,ал.2 и чл.119, ал.4 от ЗДвП,
следователно е налице първият елемент от фактическият състав на непозволеното
увреждане- противоправно действие.
За
установяване характера и вида на
получените от ищцата травматични увреждания, както и протичане на
възстановителния период е назначена КСМЕАТЕ, в която е посочено, че
непосредствените травматични увреждания, които са получени от ищеца са фрактура
на големия и малкия пищял на лявата подбедрица в горния и край, с което е
причинено трайно затруднение на движението на левия долен крайник. Тези
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар. Могат да бъдат получени при ПТП- блъскане на пешеходец от
лек автомобил, с последващо падане върху пътното платно. Между травматичните
увреждания и ПТП е налице пряка причинна връзка. ВЛ е констатирало, че към
момента на изготвяне на експертизата е налице промяна в походката на ищеца.
Това се дължи на значително ограничение в сгъването и разгъването на левия
долен крайник в колянната става и като краен резултат се отразява съществено
върху нормалната биомеханика на ставата и обуславя куцаща и болезнена походка, асистирана с помощно
средство. Описаната походка е в резултат на вторична посттравматична
имобилизационна (Зудекова) остеопороза. Поради получените счупвания при ПТП е
направена гипсова имобилизация, която е довела до вторичната остеопороза.
Настъпило е варусно изкривяване на левия долен крайник в колянната става.
Променения от изкривяването ъгъл води до прекомерно и преждевременно износване
на ставата и развитие на прогресираща гонартроза, съответно до прогресиращо
ограничение на движенията в лявото коляно. На отговори зададени в съдебно
заседание ВЛ изрично е изключило възможността гонартрозата да се дължи на други
фактори, различни от травмите получени от ПТП. ВЛ подробно и изчерпателно е
обяснило, че макар и преди травмата от ПТП, ищецът е претърпял счупване на „капачката“ на коляното,
последното не е повлияло или способствало за възникване на описаните по-горе усложнения след ПТП. Не са
установени заболявания, които да се отразят пряко върху възстановителния
процес, който според ВЛ, според избрания метод на лечение трае около 7-8
месеца. Към 22.10.2018г. фрактурата на костите на подбедрицата е задоволително
консолидирана. От друга страна е
посочено, че гонартрозата е необратим процес, възможно е да бъде забавен или
дори спрян, но не може да бъде излекувано състоянието.
От
горното може да се заключи, че получените счупвания при ПТП подлежат на
възстановяване за период от около 7-8 месеца. В конкретния случай, въпреки
задоволителното консолидиране на счупените кости, са настъпили усложнения,
които трайно затрудняват движението на ищеца. Развилата се гонартроза като
пряко следствие от получените травми, води до прогресиращо ограничение на
движенията в лявото коляно.
Според
показанията на свидетеля Г.Г.- дъщеря на
ищеца, около месец след инцидента баща и изпитвал много силни болки. Не можел
да се грижи за себе си в битов план. Получавал помощ както от нея, така и от
брат и и от майка и. Въпреки зарастването на счупванията, вече не можел да ходи
без помощно средство, а до настоящият момент кракът често го болял, особено при
хладно и дъждовно време. Не можел да свива левия си крак от коляното и това
осуетявало извършването на много дейности- например качване в автомобил ,
клякане и др. В подобен смисъл са и показанията на св.Б.М. – съсед на ищеца, който
твърди, че след ПТП ищецът изпитва силни затруднения в ежедневието си. Поради
тази причина свидетелят, често помагал на ищеца, водил го на рехабилитация,
пазарувал храна и медикаменти. Също посочва, че ищецът често се оплаква, че
кракът го боли. И двамата свидетели твърдят, че преди катастрофата ищецът бил
жизнен и деен човек, а след нея се дистанцирал от хората и станал доста по
–необщителен.
От
изложеното по-горе, съдът приема, че ищецът е търпял и все още търпи болки и
страдания в резултат на травмите получени при ПТП. Непосредствено след ПТП е
претърпял оперативно лечение, след което е направена гипсова имобилизация
за 75 дни. Зарастването на счупените
кости е продължило около 7-8 месеца, като през този период, особено в
началото болката е била с висок
интензитет. За значителен период
ищецът изцяло е бил лишен от
възможността сам да задоволява битовите си потребности и е разчитал на чужда
помощ. Около девет месеца след настъпване на ПТП ищецът отново претърпял
оперативно лечение, т.к. изпитвал силни болки. Поради описаните по-горе
усложнения (гонартроза) е получил трайно
и необратимо затруднение на походката, което в голяма степен ограничава
ежедневните му дейности. Продължава периодично да изпитва болки в увредения
крайник, които макар и с по-нисък интензитет не подлежат на излекуване. Нарушен е и душевният му мир- станал е
по-необщителен, отбягвал да се среща с хора.
Обсъдените
доказателства според съда водят до извода, че ищецът е преживял физически болки и страдания,
негативни душевни преживявания, които са били особено интензивни за около 7-8
месеца и продължава да търпи такива. И към настоящият момент движението на
долния ляв крайник му причинява болка, поради настъпилите усложнения, които са
необратими.
При
определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът следва да се съобрази
с тежестта на причиненото на ищеца увреждане, вида и продължителността на
проведеното лечение, описани подробно по-горе
възрастта на ищеца и
невъзможността за пълно възстановяване, както и да се вземе предвид социално-икономическото състояние в страната
към датата на ПТП. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, търпени по повод подобни по вид травми, съдът намира, че за репариране
на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума е 30 000 лева.
Ответникът
е въвел възражения по чл.51 от ЗЗД , за съпричиняване на вредоносния резултат,
а именно твърди, че ищецът при настъпване на ПТП е пресичал пътното платно на
място, което не е пешеходна пътека, нарушил е чл.113,ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. не се е съобразил с
приближаващите автомобили. Пресичал е пътното платно по диагонал, с което е
нарушил чл.113,ал.2 от ЗДвП и същевременно е нарушил чл.114 от ЗДвП, защото е
излязъл внезапно на пътното платно.
Ищецът
като пешеходец е пресичал пътното платно, поради което и за поведението му са
приложими разпоредбите на чл. 113
и чл.
114 от ЗДвП относно задълженията на пешеходците при пресичане. По делото е
безспорно, че на мястото, където е пресичал ищеца няма обозначена пешеходна
пътека или пътен знак, указващ такава. Съдът обаче намира, че ищецът не е
нарушил чл.113,ал.1 от ЗДвП, защото според КСМАТЕ, пешеходецът е пресичал
пътното платно в гр.Шумен, на ул.“Б.л.“ по продължение на тротоара на ул.“Г.С.“,
следователно е приложим текстът на §6, т.
54 от ДР на ЗДвП, според който "Пешеходна пътека" е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите
и банкетите върху платното за движение. Единствената маркирана пешеходна пътека
намираща се в близост е била предназначена за пресичане на пътното платно на
ул.“Г.С.“.Съобразно посоченото съдът намира, че релевираното възражение за
нарушение на ищеца на разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗДвП е неоснователно.
Недоказано
е твърдението, че ищецът се е движел по „диагонал“, т.е. ненужно е удължил
траекторията на пресичане, с което нарушил чл.113,ал.1,т.2 от ЗДвП . По делото
липсват данни в подобна насока, напротив, видно от заключението по КСМАТЕ,
ударът е настъпил в близост до тротоара, от който е започнало пресичането,
което изключва възможността траекторията на пешеходеца да се бъде „по
диагонал“.
Не
са събрани и категорични доказателства, че от ищеца е извършено нарушение на чл.114,ал.1,т.1
от ЗДвП. Както беше посочено по-горе при описание на механизма на ПТП, съдът
приема за доказано, че пешеходецът се е движел спокойно по тротоара на ул.“Г.С.“
и при достигане на пътното платно е предприел пресичане на позволено за целта
място, като водачът на МПС през цялото време е имал видимост. Посоченото
обуславя извод, че в поведението на ищеца не имало непредвидимост и не е
предприел внезапно пресичане.
Ответникът не е доказал и извършено от ищеца
нарушение на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП, който изисква при пресичане пешеходците, преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. На първо място, по
делото не е установено с категоричност, дали пешеходецът е започнал пресичане
на пътното платно след като водачът на МПС- М.М.С. е предприела маневрата „завой наляво“ или все
още е МПС е било в покой ( за да изчака насрещно движещите се ППС). Само в
първата хипотеза може да се повдигне въпроса за дължимо поведение от пешеходеца
при приближаващ автомобил към мястото на пресичане. Поради горното и трайно
установената съдебна практика, че изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, съдът
приема, че коментираното по-горе възражение за нарушение на разпоредбата на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП е неоснователно.
В
обобщение, съдът намира, че по делото не е установено поведение на ищеца, с
което той е създал условия или е улеснил
настъпването на вредоносния резултат, ето защо не е налице основание за
намаляване на определеното по-горе обезщетение от 30 000 лева или искът по
чл.432,ал.1 от КЗ се явява изцяло основателен.
Ищецът
претендира запращането на законна лихва върху присъденото обезщетение за
периода от 03.12.2018г. до датата на
подаване на исковата молба- 10.02.2020г., в размер на 3 625 лева. В
съдебната практика по различен начин е разрешаван спора относно началния
момент, от който застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение. В
решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ законна лихва върху
присъденото обезщетение е определяно в
три варианта – от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3
от КЗ или след изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение
№128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и
еднозначен отговор на въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху
присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено,
че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
Предвид
горното разрешение, съдът намира, че в
настоящият случай, доколкото няма данни
дали застрахованият е уведомил ответника за настъпване на ПТП, законна лихва
следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице,
а именно 03.12.2018г. до датата на предявяване на иска. След изчисление на
законната лихва, чрез онлайн калкулатор, за периода 03.12.2018г. до
10.02.2020г., съдът констатира, че същата е в размер на 3 625,29 лева.
Видно е, че размерът и периодът, за който съдът приема, че се дължи лихва
съвпада напълно с претендирания размер, следователно акцесорната претенция е
изцяло основателна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
полагат деловодни разноски. Ответникът е заявил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, в
случай, че същото надвишава определения минимум в НМРАВ. В случая са предявени
два обективно съединени иска, като на основание чл.2,ал.5 от НМРАВ,
възнаграждението за процесуално представителство се определя съобразно вида и
броя предявените искове за всеки един поотделно. Главният иск по чл.432, ал.1
от КЗ е с цена 30 000 лева, следователно на основание чл.7,ал.2,т.4 от
НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение е 1 430 лева . Акцесорната
претенция е с цена 3 625 лева и съобразно чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 483,75 лева или общата сума е 1 913,75 лева ( без
ДДС). Предвид представените доказателства за регистрация по ДДС на процесуалния
представител на ищеца, дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер
на 2 296,50 лева, а заплатеното такова е 2 296,80 лева, следователно
възражението за прекомерност е неоснователно. Поради посоченото общия размер на
разноските, които следва да се възложат в тежест на ищеца е сума от
4 061,80 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С.... да заплати на Н.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, сумата от 30 000 (тридесет хиляди ) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получени травматични увреждания,
вследствие на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 04.02.2018 г., в гр. Ш., в района на магазин
„Кауфланд“, от ул. „Г.С.“, в посока площад „Г.“
по вина на М.М.С., при управление
на л.а. „Опел Астра“, с per. № Н ... АН, при нарушение на правилата за движение
по пътищата - чл.20,ал.2 и чл.119, ал.4 от ЗДвП, ведно със законната лихва
върху главницата от 10.02.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* да
заплати на Н.Г.А., ЕГН **********, сумата 3 625 (три хиляди шестстотин
двадесет и пет) лева – законна лихва
върху главницата от 30 000 лева , за периода от 03.12.2018г. до
10.02.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* да заплати
на Н.Г.А., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 4 061,80 (
четири хиляди шестдесет и един лева и осемдесет стотинки) лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: