РЕШЕНИЕ
№ 1818
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330111366 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* против
К. К. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11 и чл. 33 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 26.05.2014 г. между ответницата и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД /чийто правоприемник след вливане е ищецът/ бил сключен договор
за кредит „Експресо“ № ..., с предоставена сума от 8000 лева, платима ведно с
договорна лихва до 15.06.2019 г.
Въпреки настъпване на падежа, останали неплатени следните суми: 3659,77
лева – главница; 88,75 лева – договорна лихва за периода 15.06.2017 г. – 15.06.2019 г.;
316,04 лева – лихва за периода 15.06.2017 г. – 15.06.2019 г.; 110,81 лева – обезщетение
за забава за периода 15.06.2019 г. – 02.10.2019 г.
За тях ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК № 8796/07.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 16060/2019 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва
1
върху главницата от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване.
Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Договорът бил недействителен, съгл. ЗЗП, поради наличие на клаузи, които не
били индивидуално уговорени – част 1, т.8 относно лихвата; нямало яснота относно
методиката на изчислени на БЛП; т.9 – относно нак. надбавки, т.11 – относно ГПР и
т.11.1 – относно разходите по кредита; т.14 – за таксите; т.15 – липсвало описание на
процента на застраховка „Живот“, който се начислявал върху лихвата; част 2 – такива
били чл.4, ал. 1 и ал. 2, ал.5, ал. 6, чл. 6, ал.2, чл. 7, чл. 10, ал. 3, чл. 11. Договорът бил
типов, изготвен предварително и едностранно от банката, при което отв. не можела да
влияе на никаква част от съдържанието му. Бил нищожен, съгл. чл. 143, ал.2, т.3, т.5,
т.9, т.10, т.11, т.12, т.14, т.18, т.19 ЗЗП. Позовава се на практика на СЕС. Прави
възражение за нищожност на извлечението от сч. книги. Предвид изложеното се моли
за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 26.05.2014 г. между
ответницата и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чийто правоприемник след
вливане е ищецът/ е подписан договор за кредит „Експресо“ № ...... с предоставена
сума от 8000 лева, която била усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
686/09.02.2021 г. – л.47-48/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
2
С договора за кредит е предоставена сумата от 8000 лева, при дължимост на
договорна лихва от 8,50 % фиксиран процент, формиран от БЛП за лева, увеличен с
надбавка от 2,80 пункта на година, със срок за погасяване – 15.06.2019 г., с конкретно
уговорени месечни вноски и посочен падеж.
Според заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, кредитът е предоставен и усвоен, има извършени
плащания, като за главницата и дог. лихва е посочено от кой момент същите се
преустановяват от потребителя, при което остават неплатени суми за тези вземания в
размери и за периоди, съвпадащи с претендираните суми.
Предвид изложеното, исковете за дължимост на остатъка от главницата от
3659,77 лева и договорна лихва от 88,75 лева за периода 15.06.2017 г. – 15.06.2019 г., са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Искът за санкционираща лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Според ССЕ, размерът на санкциониращата лихва е 14,50 %. Дължимостта й е
уговорена в чл. 9.1 от договора. Съгласно приложимия чл. 33, ал. 2 ЗПК - когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. В случая, наказателната лихва надвишава
законната, поради което е и недължима.
Отделно, може да се посочи, че същата има характер на неустойка и като
такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването
на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи;
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката
3
може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да плати неустойка в размер, надвишаващ
законната лихва. Няма адекватен критерий за преценка надвишаването вредите от
неизпълнение. Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на
подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с добрите
нрави. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди
от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК/.
Поради това, искът за нея следва да бъде отхвърлен.
Искът за обезщетение за забава е основателен и доказан по размер. Същият е в
размер на законната лихва, доколкото плащане на дължимата главница не се
установява, а след настъпване на падежа забава е налице, искът като акцесорен и
обусловен на този за главница, следва да бъде уважен.
Относно възраженията в ОИМ: договорът за кредит не е недействителен на
сочените основания. В него е посочен приложимият лихвен процент, който е
фиксиран, както и условията за прилагането му.
В съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора /подписан
от потребителя/ се съдържа ГПР, като в част 2-ра, чл. 7, изрично са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Относно договорната лихва - клаузата за дължимостта й не е неравноправна,
нито се установяват сочените в ОИМ нарушения. Посочени са конкретно базовият
лихвен процент, надбавката за година и следващия период, ГПР /12,56%/, като
подробно е упоменат начин на плащане и размер на съответните вноски. Чл. 4 от
договора съдържа ясни клаузи за начина на определяне и начисляване на лихвата, като
същата като размер и начин на формиране не надвишава повече от три пъти законната,
нито е уговорена във вреда на потребителя. Предоставена е възможност за плащане на
по – ниска лихва и гратисен период за това, което несъмнено е в интерес на
потребителя.
Застраховката по кредита е отделно вземане и няма отношение към лихвения
процент, като същата не следва да се включва в него, нито процесната дог. лихва е
начислена и се претендира върху вземане за застраховка – така и посл. изр. на чл. 4, ал.
1 от договора. Дори да се приемат доводите на ответника – лихвен процент от 9
/какъвто принципно не се установява да е бил приложен/ - не е прекомерен, нито
завишен, нито уговорен във вреда на кредитополучателя. Максималният размер на
4
възнаградителната лихва е ограничен от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. В настоящия случай, начисленият размер в процесния период от 8,50 %
годишно, който не надвишава законната лихва, съдът счита, че не противоречи на
добрите нрави и не представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Договорните клаузи по
чл. 4 са формулирани по достатъчно ясен начин, като потребителят е получил
конкретна информация дали и как банката може да промени цената, за да може на свой
ред да реагира по най-уместния начин. Методът на изчисляване на лихвата е уреден и
посочен, като не се установи същата да е била променяна чрез увеличение за исковия
период, нито да са били налице предпоставки за намаляването й, но въпреки това
кредиторът да не е занижил същата. Възраженията за нарушения на ЗЗП, не се
споделят. Същите са бланкетни, съдържат изброяване на законови норми, но не и
конкретни нарушения, според ответника, свързани с договора и законовите
разпоредби, които да бъдат обсъдени от съда. При преглед на договора, не се
констатираха противоречия на ЗЗП, които да доведат до извод за недействителността
му. Останалите възражения в ОИМ не се споделят, като същите са и неоснователни –
въпреки изричните указания до страна по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада, док. за
твърденията приложеният лихвен процент да е различен от описания в договора, както
и през исковия период лихвеният процент на БНБ да е намалял, но въпреки това
банката да не е намалила лихвата по кредита, не са ангажирани. Съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Липсата на съответно доказване, задължава съда да приеме
недоказаното за нестанало. По делото няма данни банката да е увеличила размера на
дължимата възнаградителна лихва за периода. С оглед горното, възраженията относно
недействителност на договора и негови клаузи, които да касаят дължимостта на някое
от посочените по – горе за основателни вземания, не се установяват.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане и представил док. за платени такива от: 212,88 лева – ДТ; 200 лв. – ССЕ.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /83,51 лв. –
ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с
чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при
5
което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 474,06 лева за настоящото и 123,40 лева за зап.
производство.
За ответника - претендира се адв. възнаграждение за наст. пр. Представен е
ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.
38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ и по съразмерност,
възлиза на 39,53 лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
За зап. пр. е представен ДПЗС, с уговорено и платено адв. възнаграждение от
200 лева, от което по съразмерност се дължи 15,14 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. К. К.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* следните суми: 3659,77
лева – главница по договор за кредит „Експресо“ от 26.05.2014 г., сключен със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД/; 88,75
лева – договорна лихва за периода 15.06.2017 г. – 15.06.2019 г.; 110,81 лева –
обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. – 02.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 04.10.2019 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата от 316,04
лева – лихва за периода 15.06.2017 г. – 15.06.2019 г., за които суми е издадена Заповед
по чл. 417 ГПК № 8796/07.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16060/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ... да плати на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, следните суми: 474,06 лева /четиристотин седемдесет и четири лева и шест
стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 123,40 лева
/сто двадесет и три лева и четиридесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 16060/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да плати на К. К. К., ЕГН **********, с
адрес: ..., сумата от 15,14 лева /петнадесет лева и четиринадесет стотинки/ - разноски
6
по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 16060/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да плати на основание чл. 38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв., на а. М. В. М., ЕГН **********, с адрес на кантора: ....., сумата от 39,53
лева /тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за
процесуално представителство на ответника К.К. в производството по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7