№ 8280
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110140049 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. В. В. срещу ЮЛ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 333.81 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1249978 от
27.03.2023г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 27.03.2023г. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1249978, по силата на който е отпусната сумата от
4500 лв. при лихва в размер на 1575 лв., лихвен процент -35 % и ГПР-49,66% с падеж на
последната погасителна вноска на 17.09.2024г. Посочва, че съгласно чл. 5 от договора
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ***, като уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени, а такса гарант възлиза на 4545 лв. или общият размер
на задължението на ищцата е в размер на 10620 лв. Поддържа, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не е посочено кои точно
разходи формират ГПР, което възпрепятства направата на преценка от кредитополучателя
относно икономическите последици от сключването на договора. Сочи, че
възнаграждението за гарант/поръчител е следвало да бъде включено в ГПР по кредита, още
повече, че е било невъзможно да се откаже предоставянето на гаранция. Излага аргументи,
че ЮЛ и *** са свързани лица. Поддържа, че клаузи в договора, според които
кредитополучателят по собствена преценка е избрал гарант, са недопустими. Сочи
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като няма посочен лихвен процент на
ден. В исковата молба се твърди, че кредитът е предсрочно погасен, като от страна на ищеца
е заплатена сума от 4833.81 лв., с което задължението е погасено. Тъй като договорът за
кредит е недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата сума по кредита
или 4500 лв. Според ищеца, със заплащането на сума, надхвърляща чистата стойност по
кредита с 331.81 лв., ответникът неоснователно се е обогатил и следва да бъде осъден да
възстанови тази сума като дадена без правно основание по недействителен договор.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба.
Поддържа, че ищецът е имал право на избор досежно предоставеното обезпечение, бил е
1
запознат с условията по договора преди неговото сключване и условието е индивидуално
договорено. Ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора, но е избрал да
сключи същия, след като е бил предварително уведомен за условията по него. Твърди, че не
е допуснато нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за предоставеното обезпечение не
следва да бъде включван в ГПР и не цели начисляване на допълнителни разходи по
договора за кредит. Сочи, че ЮЛ и ЮЛ са отделни икономически субекти и няма законова
забрана да се получава възнаграждение по договор за поръчителство. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между М. В. В. и ЮЛ е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №
1249978 от 27.03.2023 г. за сумата от 4500 лв., при ГПР в размер на 49,66%, ГЛП от 35 %; че
за обезпечаване на задължението по договор за потребителски кредит № 1249978 е сключен
договор за гаранция /поръчителство/ с поръчител ЮЛ, по който се дължи такса в размер на
4545 лв. Горното се установява и от представения договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1249978 от 27.03.2023 г., сключен с ЮЛ и М. В. В., по силата на който на М. В. В.
е предоставенa заемна сума в размер на 4500 лв. за срок за погасяване на кредита 18 месеца.
Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на осемнадесет вноски, като е
посочен размерът на годишен лихвен процент по кредита в размер на 35 %, като годишния
размер на разходите е посочен в размер на 49.66 %. Съгласно чл. 5 от договора заемът се
обезпечавал с поръчителство от ЮЛ в полза на кредитодателя. Представен е и погасителен
план към договора за гаранция, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити. Представени са и Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на ЮЛ.
Представен е и договор за гаранция /поръчителство/ от 27.03.2023 г., сключен между
ЮЛ и М. В. В., съгласно който ответното дружество се задължавало да обезпечи изпълнение
на всички задълженията произтичащи от договор за потребителски кредит № 1249978 от
27.03.2023 г., сключен с ЮЛ. Съгласно чл. 1.6 от договора е предвидено, че за поемането на
задълженията се дължи възнаграждение на гаранта в размер на 4545 лв., платимо разсрочено
на осемнадесет вноски.
Представено е и удостоверение за липса на задължения от 04.05.2023 г. издадено от
ЮЛ затова, че М. В. В. към посочената дата нямала текущи задължения към ЮЛ.
От представената извадка от интернет банкиране на ищцата се установява, че на
11.04.2023 г. същата е наредила в полза на ответника сумата от 4833.81 лв.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че при попълване на
формата за кандидатстване на кредит на интернет страницата на ЮЛ потребителите
трябвало на стъпка две да изберат гарант, като възможният избор бил между „Гаранция от
***” и „Личен Гарант/Поръчител“. Вещото лице е посочило, че на 27.03.2023 г. в 11:13 аса
ответникът бил изпратил на ищеца имейл съобщение съдържащо преддоговорна
информация, договор за потребителски кредит и Общи условия. Съгласно заключението
ищецът е изпратил на 27.03.2023 г. в 11:18 часа SMS съобщение, с което е дал съгласието си
за сключването на договор, така както били обяснено в имейл съобщение и SMS, изпратени
до него 5 минути по-рано.
Настоящият състав намира, че договор за кредит № 1249978 от 27.03.2023 г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
2
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана
за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора между страните са
от значение установените въз основа на събраните по делото доказателства обстоятелства,
че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в
един и същи ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите
в полза на търговците престации на практика са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение да се явява
ответникът, то кредитодателят е овластен да получава и плащането по този договор,
дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и
съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва
да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства
за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките в отделните
договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните
правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване
на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за
наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото по делото не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че ЮЛ е овластено да приема вместо
гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва
договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване
на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице
– гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за кредит № 1249978 от 27.03.2023 г.
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина на
уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено
допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение,
посредством поръчителство именно от ЮЛ. Възнаграждението на гаранта обезпечава не
изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. Обстоятелството, че съгласно заключението по съдебно-
техническа експертиза при попълване на формата за кандидатстване на кредит на интернет
страницата на ЮЛ потребителите трябвало на стъпка две да изберат гарант, като
възможният избор бил между „Гаранция от ***” и „Личен Гарант/Поръчител“ не променя
този извод, доколкото видно от самото заключение физическото лицето следва да бъде
одобрено от кредитора, като не се съдържа и информация относно продължителността на
т.нар. проверка. Още повече, че и в представения по делото СЕФ в част 2, т. 8 по отношение
на договора за кредит изрично е посочено, че се изисква обезпечение под формата на
договор за предоставяне на поръчителство/гаранция. Договора за предоставяне на гаранция
се явява единственото изпълнимо условие по чл. 5 от за кредит № 1249978 от 27.03.2023 г.,
следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за
предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и
отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради
което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с
договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати.
3
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5
пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта
+ ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия
случай сумата по договор за потребителски кредит № 1249978 от 27.03.2023 г., сключен с
ЮЛ е в размер на 4500 лева, а възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер
на 4545 лева, представлява по-голяма сумата по заемната, без да се включват останалите
суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми,
формиращи ГПР по договор за паричен заем № 1249978 от 27.03.2023 г., са в размер на
49.66 %. С оглед на гореизложеното при включване на таксата по договора с дружеството
поръчител към параметрите по договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 242.64 %.
Така уговореното възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния договор се явява
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ищецът
се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните суми,
която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още
при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на
нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният договор за
кредит за нищожен. По делото не се спори, а и от представената извадка от интернет
банкирането на ищцата се установява, че ищцата била извършила плащане към ЮЛ на сума
в общ размер на 4833.81 лв. В случая сумата от 333.81 лв., се явява общия сбор на
заплатената сума по процесния договор над дължимата му чиста стойност, доколкото при
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
което този иск се явява основателен за сумата от 333.81 лв., като така предявеният иск
следва да бъде уважен в пълен размер срещу ответника ЮЛ.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, като страната
претендира сумата в размер на 60 лв., представляваща платена държавна такса, като на
страната следва да се присъди сумата от 50 лв., доколкото това е размера на действително
дължимата държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител
на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 360 лв. с ДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на М.
В. В., ЕГН ********** със съдебен адрес в адрес, чрез адв. А. Д. по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 333.81 лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1249978 от
27.03.2023г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на М.
В. В., ЕГН ********** със съдебен адрес в адрес, чрез адв. А. Д., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на
адв. А. З. Д., член на САК, със служебен адрес адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
4
с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на М. В. В. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5