Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела СТ.
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Н. Атанасова и с участието на прокурора Александър Атанасов като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1639/2020
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от „Галерия Морско казино“ ЕООД, срещу Решение № 799/12.06.2020 г. по н.
а. х. д. № 1499/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 03 – 010886 от 06.03.2019 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Галерия Морско
казино“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като
е намален размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет
хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Касаторът сочи, че описаното
в НП нарушение не е извършено. Лицето, което е допуснато до работа е имало
сключен граждански договор с дружеството, а след проверката и трудов договор.
Лицето не е полагало труд предходни дни. Намира, че при наличие на трудово
правоотношение е следвало да се състави постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ.
В случая трудов договор е сключен на 08.02, а работника е постъпил на работа
след като е получил екземпляр от договора и уведомление. Неправилно е прието,
че работника извършва трудова дейност от 07.02.2019 г. Документите при
проверката са съставени под диктовката на проверяващите в отсъствие на представител
на дружеството. Работникът изпълнител не прави разлика между видовете договори и
същия е бил в срок на проучване. На 07.02.2019 г. работникът е изпълнил
задълженията си по гражданския договор, след което е сключен трудов
договор. Намира за неправилни изводите
на съда за наличие на нарушение. Отправено е искане за отмяна на оспореното
решение и НП.
Ответникът по касационната
жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че решението на Районен съд – Варна е
законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в сила, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП –
Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от първоинстанционния съд, че на 07.02.2019 г. около 14,00 часа
представители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в
ресторант „Галерия Морско казино“, находящ се в гр. Варна, Морска градина. Установили
са да полага труд Х.П.Т., която заемала длъжността готвач в обекта. Тя се намирала в кухнята на обекта, облечена с
работно облекло и приготвяла храна. Била й предоставена за попълване
декларация, в която посочила, че има сключен трудов договор с „Галерия Морско
казино“ ЕООД от 07.02.2019 г. за длъжността „готвач“ с работно време от 12,00
часа до 20,00 часа, както и че няма сключен граждански договор. Декларирала
още, че получава месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева, има почивни
дни два пъти седмично и три почивки в работния ден.
На дружеството
била връчена призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна и представяне на документи, включително заверени копия на трудов
договор, длъжностна характеристика и допълнително споразумение за Х.Т.
На
следващия ден (08.02.2019 г.) в 12:57:06 часа дружеството подало уведомление по
чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на трудовия договор на Х.Т.
В
хода на документалната проверка пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна бил представени граждански и трудов договор, сключени между „Галерия
Морско казино“ ЕООД и Х.Т. Последвало издаване на АУАН и НП.
Районен
съд – Варна е приел, че между въззивното дружество и Т. се
установяват като налични всички елементи на трудовото правоотношение: две
страни (работодател и работник); определено място на работа (ресторант „Галерия
Морско казино“); заемането на конкретно определена длъжност (готвач);
определено трудово възнаграждение с постоянен характер (560 лв.); периодичност
на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от 12,00 ч. до 20,00
ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ. Извел е, че дружеството е осъществило
от обективна страна състава на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ,
тъй като на 07.02.2019 г. в 14,30 часа в качеството на работодател е допуснало
до работа лицето Т. на длъжност „готвач“ в посочения ресторант, преди да е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. Мотивирал е извода си,
с наличие на йерархична зависимост, присъща на трудовия договор, съответно
неприсъща на договора за изработка, където правата на възложителя се изчерпват
с възлагането на определен краен резултат на изпълнителя. Т. работи в
определено работно време, на осигурено от работодателя работно място и
оборудване, с материали на работодателя, извършвайки дейност в полза единствено
на наказаното дружеството, което съдът е приел за доказателство за йерархичната
зависимост на работника. Направен е анализ на представения граждански договор, като
е приел, че предметът на т. нар. граждански договор от 06.02.2019 г. не е
постигане на еднократен и конкретно индивидуализиран краен резултат (напр.
приготвяне на определени по вид и брой сандвичи, хапки и т.н.), а изпълнение на
установено от работодателя повтарящо се действие – помощ в кухнята, с каквото
се характеризира изпълнението на задълженията по трудовия договор. Налице е
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв.,
посочено от Т. в попълнената от нея декларация. Наличието на предвиден срок на
изпълнение на трудовите функции, но това отново не променя характера на
правоотношението като трудово, доколкото в чл. 68 от Кодекса на труда изрично е
предвидено в точно определени хипотези възможността да бъде сключен трудов
договор за определен срок. В случай че работодателят е искал да изпита
качествата на работника, в КТ на труда изрично е предвидена възможност за
сключване на трудов договор със срок за изпитване (чл. 70 КТ), но и в този
случай правоотношението е трудово. В тази връзка не без значение е и
обстоятелството, че на 08.02.2019 г. е подадено уведомление в НАП за сключен
трудов договор, екземпляр от който е представен в хода на проверката. В
договора са уговорени длъжност, работно време и място на работа, които са
идентични с декларираните от работника с декларация по време на проверката от
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Съдът е приел, че представената
разписка за платено възнаграждение в размер на 46,25 лв. не променя изводите за
наличие на трудово правоотношение, тъй като липсват параметрите на договор за
изработка. Прието е, че обявявяване съществуването на трудовото правоотношение
по реда на чл. 405а КТ е неотносимо в това производство, което е с предмет
административното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. Отхвърлен е доводът, че контролните
органи са диктували текста на декларацията, попълнена от Т., доколкото в
сключения на същата дата трудов договор уговорените длъжност, работно място,
работно време и възнаграждение са идентични с тези, които са посочени в
декларацията.
Решението е правилно и
законосъобразно.
Нормата на чл.
63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на
работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ установява забрана за работодателя да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1
от същия член. От съдържанието на представения по делото Трудов договор № 071/07.02.2019
г. се установява, че същия е сключен между санкционирания работодател и Х.П.Т..
В договора е записано, че екземпляр от договора и длъжностната характеристика
са връчени на лицето на 08.02.2019 г.
Граждански договор от
06.02.2019 г. между дружеството и Т. е представен едва с жалбата.
Законосъобразно районният съд е приел, че описаната работа в граждански договор
– помощ в кухнята на ресторант „Галерия“ за времето от 15 ч. – 23 ч. на
07.02.2019 г. има характеристиките на трудово правоотношение.
След като към момента на
проверката – 07.02.2019 г., в 14, 30 ч. Т.
е извършвала дейност по трудово правоотношение и е имала сключен трудов договор
№ 071/07.02.2019 г., като е бил допусната до работа, но без да й е връчено
копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ /същото е регистрирано в електронния
регистър на НАП на 08.02.2019 г. в 12,57 ч./, то работодателят е нарушил
забраната по чл.
63, ал. 2 от КТ, поради което законосъобразно е санкциониран
на основание по чл.
414, ал. 3 от КТ. В случая нарушението е отстранено в кратък
срок, поради което районния съд е изменил наказанието в предвидения минимум в размер
на 1 500 лв., по този начин наказанието се явява справедливо и съобразено с
тежестта на извършеното нарушение.
Описаното нарушение е с
всички съставомерни признаци на деянието по чл.
63, ал. 2 от КТ. Посочване на конкретното работно място,
работното време, уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки,
многократност и повторяемост на задълженията не е необходимо, поради това, че
не е вменена административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.
62, ал. 1 във вр. с чл.
1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от КТ.
Производството по обявяване
на трудовото правоотношение предвидено в
чл. 405а, ал.1 от КТ не е необходимо да предхожда издаване на НП, нито е преюдициално
за решаване на настоящия спор поради което е неоснователен доводът, че е
следвало да се обяви трудовото правоотношение и да се даде предписание за
сключване на трудов договор, вместо да се издава НП. Отделно от това
наказанието е наложено не поради липса на труд договор, а поради допускане до
работа на лице, на което не е представено копие
от уведомлението по чл.
62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите.
Наложено е наказание за
нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ с процесното НП. Съобразно чл.
415в, ал. 2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният
състав по глава ХIХ, раздел
II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.
415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения,
установени по КТ, съобразно чл.
415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика
от тези по чл.
28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание,
но в многократно по-нисък размер. С оглед изложеното в случаите на чл.
415в от КТ е изключено приложението на чл.
28 от ЗАНН.
След като за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ не е приложим чл.
415в от КТ, то законосъобразно районният съд е направил преценка за
наличието на маловажност по чл.
28 от ЗАНН. Изводите му за липса на маловажност на случая са
правилни, тъй като се нарушават осигурителните и трудовите права на лицето, с
което е сключен трудов договор.
В съответствие с тежестта на
нарушението е изменено НП и е определена имуществена санкция в предвидения
минимален размер – 1500 лева.
Предвид изложеното, настоящият
състав приема, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Делото не е с фактическа и правна сложност. С оглед
изхода на спора и съобразно чл. 63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от НЗПП на ответника – ДИТ – Варна следва да се присъди сумата от 80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 799/12.06.2020
г. по н. а. х. д. № 1499/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА „Галерия Морско
казино“ ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.