№ 81
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от ДЖ. М. АХМ. чрез адв. Т.Н. срещу Определение
№ 41 от 17.12.2021г. на Районен съд – Асеновград, по ЧНД № 612/2021г. по
описа на АРС, 4 н.с., с което е потвърдено постановление на Териториално
отделение – Асеновград към Районна прокуратура – Пловдив от 02.07.2021г.,
с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
362/2020г. по описа на РУ – Асеновград, водено за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение на АРС е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Развиват се
доводи за доказаност на обвинението за обсебване на автомобилите по
смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. Оспорва се анализа на доказателствата,
направен от РП – Асеновград и от първоинстанционния съд. Прави се
собствен анализ на доказателствата, сочещ според жалбоподателя на
съставомерност на деянието. С тези мотиви се иска отмяна на
първоинстанционното определение и на постановлението на РП – Асеновград
и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания.
Районна прокуратура – Асеновград не е взела становище пред
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на ДЖ. М. АХМ. чрез адв. Т.Н. е подадена в
законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Досъдебното производство било образувано с постановление на РП –
Асеновград на 21.05.2020г. за това, че за това, че през месец октомври 2019г.
в гр.Асеновград противозаконно са присвоени чужди движими вещи – 2 броя
леки автомобили марка „Шкода“ без българска регистрация на стойност
около 10 000 лева, собственост на ДЖ. М. АХМ., които е владеел –
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. По делото няма лице, привлечено в
качеството на обвиняем.
В хода на разследването е била установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят Р.Р.Т. работел в автосалона на баща му – свид. Р.Р.Т.. Той
се познавал от години със свид. Д.А. и неговите деца – Е. и Е А.и. През месец
октомври 2019г. свид. Д.А. позвънил по мобилния телефон на свид. Р.Р.Т-,
като му предложил да закупи два автомобила „Шкода Практик“, черни на
цвят. Свидетелят Р.Р.Т- се съгласил и поканил свид. Д.А. да дойде в
автосалона, за да се разберат. Няколко дни по-късно, в салона отишъл свид.
Д.А., като му заявил, че имал спешна нужда от пари, тъй като строял къща в
град Асеновград. Предложил му да му продаде автомобилите за сумата от
3400 евро. за двата и 1000 евро за транспорта, който свидетелят Р.Р.Т-
следвало да заплати на превозвача с платформата, който ги е докарал от
Германия и който транспорт от 1000 евро, не е заплатен, тъй като свид. Д.А.
нямал пари да го заплати на свид. Д.М.. Свидетелят Д.А. казал на свид. Р.Р.Т-,
че документите за двата автомобила са у свид. Д.М. и след като превозът бъде
заплатен, той ще му ги даде. На този разговор присъствал свид. М.И.К., който
вн този период работил във фирма „Вип Ауто Клуб“ ООД, - държаща този
автосалон на изхода за гр. Кърджали, собственост на свид. Р.Р.Т.. Свидетелят
М.К. бил в салона, когато там дошъл свид. Д.А., пред когото разговарял с
сина на собственика на фирмата – свид. Р.Р.Т-, с когото се познавал от доста
време и били в добри отношения. Двамата разговаряли за два автомобила –
„Шкода Румстър“ пред свид. К., които свид. Д.А. твърдял, че е закупил в
Германия. Пред свид. М.И. К. те се договорили свид. Р.Т., да даде на свид.
Д.А. сумата от 3400 евро – три хиляди и четиристотин евро, като плати и 1000
евро за превоза. Свидетелят К. чул също как свид. Д.А. казал, че документите
за автомобилите са у момчето, което ги е превозвало, тъй като превозът не е
заплатен и те ще служат като гаранция, че ще бъде заплатен. Когато превозът
бъде заплатен, свид. Р.Т., ще получи документите за двете коли, които ще му
бъдат оставени от момчето, което ги е превозвало от Германия – свид. Д.М..
След като се разбрали, още докато бил в автосалона, свид. Д.А. се обадил по
телефона на свид. Д.М., като му казал че двата автомобила са продадени на
автосалона на свид. Р.Р.Т. и му казал да докара автомобилите и да донесе
документите за тях. По време на тази договорка за закупуването на
автомобилите, присъствали единствено тримата – свидетелите Р.Т. като
купувач, Д.А. като продавач и работещият в автосалона М.К.. За тази
2
договорка, двамата не изготвили писмен договор. Колите били докарани
съобразно искането по телефона от свид. Д.М.. Той докарал първо едната
кола, след като първо донесъл документите и му бил заплатен превоза от 1000
евро от свид. Р.Т. в присъствието на свид. М.К., а вторият автомобил бил
докаран от свид. М.К., който го оставил на свид. Р.Р.Т-,, след като последният
му заплатил превоза им от Германия в размер на 1000 евро и получил
документите за тях. Не след дълго в автосалона отишъл свид. Р.Р.Т. – ** на
фирмата, която държи този автосалон и като видял двата автомобила, попитал
сина си – свид. Р.Р.Т- какви са тези два автомобили „Шкода“, които до този
момент не били в салона. Свидетелят Р.Р.Т- му отговорил, че ги е закупил и
ги е докарал с платформата на Д., на когото заплатил 1000 евро за превоза, а
колите били на свид. Д.А.. Свидетелят Р.Р.Т- казал на свид. Р.Р.Т., че след
като заплатил превоза на Д., то му дал документите за автомобилите.
Свидетелят Р.Р.Т- казал на свид. Р.Р.Т., че е заплатил на свид. Д.А. за двата
автомобила сумата от 3400 евро като покупна цена плюс 1000 евро за
превоза. Парите свид. Р.Т. заплатил лично и в брой на свид. Д.А., в
присъствието на свид. М.К.. Свидетелят Д.М. също сочи, че когато свид. Д.А.
му се обадил да отиде да занесе документите на автомобилите на свид. Р.А.,
който ще му плати превози от 1000 евро, му е казал, че му е продал двата
автомобила „Шкода“. Свидетелят Д.М. е имал ключове за тези два
автомобила, като е държал и документите за автомобилите като гаранция, че
превозът им ще му бъде заплатен, което е сторено от свид. Р.Т., след като е
закупил същите от свид. Д.А.. Известно време след това, отново в
присъствието на свид. М.К., в автосалона отново дошъл свид. Д.А., който
поискал да продаде едно „БМВ“ с немска регистрация, защото щял да прави
сватба на сина си. Този автомобил се водил на името на свид. Д.А. по
немските документи за неговото закупуване от Германия , които последният
дал и с които можело да бъде регистриран този автомобил, на свид. Р.Т. в
присъствието на баща му – свид. Р.Р.Т.. Пред свид. М.К. и свид. Р.Т. – ** на
„Вип Ауто Клуб“ ООД, като се занимавал с покупко – продажба на
автомобили, свид. Р.Т. дал сумата от 10 000 лева на свид. Д.А., като двамата
се разбрали, че ако свид. Д.А. върне парите на свид. Р.Т. до сватбата и до
тогава този автомобил не е продаден, свидетелят Р.Т. ще му върне
автомобила. Двамата се разбрали, че парите ще бъдат върнати, след като
мине сватбата на сина на свид. Д.А., докогато те няма да го продават.
Първоначално свид. Д.А. поискал сумата от 12 000 лева, но впоследствие се
разбрали за сумата от 10 000 лева, които били изцяло заплатени пред свид. К.
М. и Р.Р.Т., от свид. Р.Т., на свид. Д.А.. След това свид. Д А. няколко пъти
отивал в автосалона ,за да си иска автомобила, но свид. Р.Т. му отговарял, че
ще му върне автомобила, след като му бъдат върнати парите. Двамата се
разбрали, че ако до сватбата не са продали автомобила, като върне парите,
свид. Д.А. ще си го вземе обратно. Свидетелят Д.А. му отговорил, че не му
дължи пари и че си иска автомобила. Свидетелят Р.А. му отговорил, че ще
върне автомобила само след като му бъдат върнати парите. Скоро след това
двамата синове на свид. Д.А. отишли в автосалона и разговаряли със свид.
Р.Т., като го попитали защо държи автомобила на баща му. Свидетелят Р.Т.
3
им обяснил както за двата автомобила „Шкода“, така и за л.а. „БМВ“, като
синовете на свид. Д.А. му отговорили, че нито парите от шкодите, нито от
БМВ-то са влезли било в къщата, било за сватбата. Казали му, че баща им
най-вероятно е изхарчил парите за комар или за жени. След това си тръгнали.
Един ден свид. Д.А. отишъл в салона с полиция и поискал да му бъде върнато
БМВ-то, като свид. Р.Т. му отговорил, че ще му го върне, след като му върне
дадената сума от 10 000 лева. След това свид. Р.Т. изпратил немските
документи на БМВ-то в Германия, за да бъде отписан този автомобил оттам.
От Германия му върнали немските документи с печат и перфорирани
регистрационни номера. дълго време дори и по време на водене на
досъдебното производство БМВ-то не било продадено, а двете „Шкоди“
били продадени. За продажбата на тези автомобили, в будка до КАТ се
пишели договори на немски език, които от една страна продавачите, след като
заплатели цената и застраховката подписвали, а от „немска“ страна
подписвал някой в будката. Договорите, за закупуване на двете Шкоди са
подписани в Германия, единият от Д.А., а другият от свид. Д.М.,, които
последствие, след като ги докарали до България, ги унищожавали, в будката
до КАТ се пишели при покупко-продажба от купувачи, нови договори за тях
на немски език и от немска страна, се подписвало от лице от будката. От
изготвената по делото графическа съдебно – почеркова експертиза с
установява, че ръкописният текст в договор за покупко-продажба на лек
автомобил „БМВ 525d“ с рама № ** с дата 07.03.2019г. Договор за покупко-
продажба на лек автомобил „Шкода Практик“ с рама № ** от дата
16.09.2019г. Договор за покупко-продажба на лек автомобил „Шкода
Практик“ с рама № *** от дата 21.09.2019г. е копие на текст, изпълнен от
едно и също лице. Същият не е изпълнен от лицето ДЖ. М. АХМ., ЕГН –
**********. Подписите в обекти, изписани за Kaufer (Unterschrift) в Договор
за покупко-продажба на лек автомобил „БМВ 525d“ с рама № ** с дата
07.03.2019г. и в договор за покупко-продажба на лек автомобил „Шкода
Практик“ с рама № ** с посочена дата 16.09.2021г. са копия на подписи,
изпълнени от лицето ДЖ. М. АХМ.. Подписите обекти, положени за
Varkaufer в трите договора са копия на подписи, изпълнени от едно и също
лице, различно от лицето ДЖ. М. АХМ.. Подписът обект, положен за Kaufer
(Unterschrift) в договор за покупко-продажба на лек автомобил „Шкода
Практик“ с рама № *** с посочената дата 21.09.2019г. е копие на подпис,
който не е изпълнен от лицето ДЖ. М. АХМ..
Анализирайки събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, прокурорът при РП – Асеновград е приел, че твърденията на
свид. ДЖ. М. АХМ., че е собственик на двата автомобила „Шкода“ е
изолирано и неподкрепено от останалите събрани доказателства. Прокурорът
е мотивирал този извод с показанията на останалите разпитани свидетели и с
обстоятелството, че той е оставил в автосалона както автомобилите, така и
ключовете и талоните на същите. Същевременно в продължение на няколко
месеца не се е интересувал от тях. На последно място е посочил и че сумата
от 1 000 евро за транспорт на двата автомобила не е заплатена от Д.А., а от
Р.Т.. Прокурорът е посочил, че А. може да реализира претенциите си по
4
гражданскоправен ред.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства, Районен
съд – Асеновград е споделил крайния извод на РП – Асеновград за липса на
осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, но с различни
мотиви. АРС е приел, че липсват доказателства, че Д.А. е собственик на
въпросните два автомобила „Шкода“, защото те изобщо не са били
регистрирани нито в Германия, нито в България на негово име. По отношение
на третия автомобил „БМВ“, АРС е приел, че липсват доказателства той
изобщо да е бил продаден на трето лица, като същевременно са били налице
уговорки между Д.А. и Р.Т. за продажбата му от първия на втория. Наред с
това автомобила е бил даден, а А. е получил от Тефик сумата от 10 000 лева
за продажбата му. С тези мотиви АРС е потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство на РП – Асеновград.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на АРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ПОС
намира, че Р.Т. не е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от
НК. Неоснователни са възраженията на защитата за съставомерност на
деянието.Според въззивната инстанция водещият аргумент за прекратяване
на наказателното производство е, че се касае за гражданскоправни отношения
между Д.А. и Р.Т., които следва да се решат по съответния ред. За да е налице
противозаконно присвояване на чужда вещ, която деецът владее, следва да са
налице солидни и непротиворечиви доказателства, че собственикът е дал
вещта само за ползване без насрещна облага и е против разпореждането на
владелеца с нея. В случая и трите автомобила са оставени от Д.А. на Р.Т.
заедно с ключовете и талоните им. Срещу тях той е получил парични суми в
близък размер до пазарната им стойност. Впоследствие Д.А. е предявил
претенции към Р.Т. да му върне автомобилите без да върне тези пари. Ето
защо в случая е налице граждански спор между две лица, който не разкрива
обективните и субективните признаци на престъплението обсебване по чл.
206, ал. 1 от НК. След като липсва състав на престъпление, правилно РП –
Асеновград е прекратила наказателното производство, а РС – Асеновград е
потвърдил с атакуваното определение това постановление.
Ето защо определението на РС – Асеновград следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а жалбата на ДЖ. М. АХМ. чрез адв. Т.Н. следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 41 от 17.12.2021г. на Районен съд –
Асеновград по ЧНД № 612/2021г. по описа на АРС, 4 н.с., с което е
потвърдено постановление на Териториално отделение – Асеновград към
5
Районна прокуратура – Пловдив от 02.07.2021г., с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 362/2020г. по описа на РУ –
Асеновград, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6