Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр.Силистра,
11.12.2020
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова,с участието на
прокурор.……..,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №200 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
Община гр.Силистра, представлявана от Кмета д-р Ю.Н.,
подадена чрез упълномощен представител - директор на Дирекция „Правна“ Н.Н.,
срещу Решение №Ц1040-18-28/14.09.2020г. на Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт /НОИ/ гр.Силистра,с което са потвърдени
Задължителни предписания №ЗД-1-18-00791240/30.07.2020г на главен инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ гр.Силистра, указващи на осигурителя Община-Силистра да подаде
заличаваща декларация Образец №1, с вид осигурен „82“,за периода от
м.април.2019г. до м. септември.2019г.,за лицето М.Х.П.. Оспорва се главния
решаващ извод на ответния орган, че съгласно чл.34 ал.1 и ал.8 ЗМСМА, общинските
съветници,в каквото качество е бил осигурен П., получават възнаграждение за
участието си в заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии,т.е. само
за дните на участие в заседанията. Развиват се подробни съображения относно
момента на възникване на задължението за осигуряване; размера на осигурителните
вноски, в контекста на чл.6 ал.3 КСО; времетраенето на осигуряването, щом в
случая мандатът на лицето, не е бил предсрочно прекратен. В този ракурс се
поддържа, че общинският съветник изпълнява правомощията си,вкл. по чл.36 ЗМСМА,
и полага труд непрекъснато,през цялото време на мандата, а не само в
заседанията на Общ.С и неговите комисии. Посредством така формирания довод се
оспорва материалната законосъобразност на Задължителните предписания на
контролния орган на НОИ, потвърдени от ответния ръководител, като се релевира и
несъответствието им с нормативната цел. С оглед на всичко това, се настоява за
отмяна на оспорения по реда на чл.118 ал.1 КСО контролен административен
акт.
Ответникът по жалбата - Директорът на Териториално поделение на НОИ
гр.Силистра,чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.К.,
изразява становище за неоснователност на оспорването.Счита,че правилно е
приложен законът с оглед стриктното тълкуване на чл.34 ал.1 и 8 ЗМСМА. Но дори
и да се приеме тезата на оспорващия осигурител, поддържа,че са налице безспорни
доказателства за обективната невъзможност на осигуреното лице М.П., през
релевирания период, да изпълнява каквито и да е дейности като общински съветник
с оглед на наложената му мярка за неотклонение в наказателно производство
-„домашен арест“. А щом не е полагал труд срещу възнаграждение, пък дори и без
възнаграждение,осигуряването на същия е било прекъснато, по аргумент от
дефиницията на §1 ал.1 т.3 ДР КСО,т.е. при отпаднало основание за същото,което
основание по хипотеза е - да „извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 […]“. Предвид
горното настоява за отхвърляне на жалбата,тъй като процесните Задължителни
предписания са съответни на установените факти и закона и следователно,правилно
са оставени в сила.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството
е по реда на Глава Х АПК,вр.с чл.118 ал.1 и чл.117 ал.1 т.3 КСО в отклонение от правилото по чл.145
ал.2 т.1 АПК.Съдът,като обсъди изложените в жалбата доводи и след преценка на
доказателствата по делото,прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице,при спазване на срока по чл.118 ал.1 КСО,срещу подлежащ на
обжалване валиден административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол е Решение
№Ц1040-18-28/14.09.2020г. на Директора на ТП НОИ Силистра, с което са
потвърдени Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00791240/30.07.2020г. на главен инспектор по осигуряването в ТП
НОИ-Силистра, указващи на осигурителя Община-Силистра да подаде заличаваща
декларация Образец №1,с вид осигурен „82“,за периода от м.април.2019г. до
м.септември.2019г., за М.Х.П..Със същото е прието, че по повод служебно
преизчисляване на отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на М.П. (избран за общински съветник в Общински съвет гр.Силистра,
мандат 2015/2019г.) пенсионният орган е поискал
извършване на проверка на осигурителя Община гр.Силистра,с писмо
изх.№Ц21110-18-260#1/17.06.20г. (л.30), относно
достоверността на подадените данни по чл.5 ал.4 КСО в Регистъра на осигурените
лица (РОЛ) за
периода 23.04.2019г.-30.09.2019г., от началник отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ при ТП на НОИ Силистра. В хипотезата на чл.29 ал.5 от Инструкция №1/03.04.2015г.за реда и начина
за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ
/Обн.ДВ,бр.28/15г,изм.ДВ,бр.31/ 17г./,издадена по законовата делегация от
чл.108 ал.3 КСО (занапред Инструкция №1) и, доколкото проверката се извършва само по данните в
информационната система на НОИ,с резолюция на длъжностното лице,на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО, реализирането на
поисканата проверка е възложено на главен инспектор по осигуряването И.Г. -
компетентен контролен орган,съгласно чл.108 ал.2 т.1 КСО.Следователно,
релевираните Задължителни предписания са издадени в хода на Проверка (арг.Раздел II; Глава
трета на Инструкция №1),която по
хипотеза представлява действия на контролни органи на НОИ за
събиране,установяване и изясняване на факти и обстоятелства,свързани със
спазването на нормативните актове по ДОО.
В
резултат на последната е установено,че при условията на чл.37 ал.1 от
Инструкция №1,следва да бъдат издадени процесните пред ответния орган
Задължителни предписания,защото подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО от
осигурителя за лицето, не съответстват на установените факти - неучастие на
общинския съветник М.Х.П. в нито едно от заседанията на съвета и на неговите
комисии през проверявания период, видно от представените Протоколи от заседания
на Общински съвет гр.Силистра от м.април.2019г. до м.септември.19г. (л.13-л.19) и
съпътстващите ги ежемесечно издавани “Лична форма за заплащане на общинските
съветници, съгласно чл.23 ал.2, ал.3 и ал.4 от Правилника за организацията и
дейността на Общинския съвет Силистра“ (публикуван
и достъпен на официалния сайт на Община гр.Силистра,раздел „Общински съвет“- https://www.silistra.bg/. Последните са представени по делото и от Председателя на
Общ.С-Силистра, ведно с присъствени списъци и справки,от които се установява с
категоричност,че възнаграждения на общинския съветник М.П. за процесния период
не са начислявани (в последната графа „сума“ са
посочени нулеви стойности).Въпреки,че
в настоящата редакция на чл.4 ал.1 т.8 КСО, извършването на трудова дейност не
е обвързано с получаването на възнаграждение,какъвто беше текстът му към
ДВ,бр.81/12г. (Вж.Решение №12300/16.10.14г.,адм.д.№7236/14г. на ВАС,VIО),това обстоятелство само по себе си
свидетелства, че органът, в чиято полза (публична) осигуреното лице би следвало да е извършвало дейност като
общински съветник, не приема, че такава има за относимия период, обратно на
позицията на оспорващия осигурител.
Отсъствията
на М.Х.П. са били предхождани от нарочно подадени заявления (л.34-л.45), които
съгласно отговора на Председателя на Общинския съвет гр.Силистра (л.65-л.66) са
депозирани в деловодството на Общ.С-Силистра от съпругата му,която вземала
предварително бланката; същата била попълвана лично от П. и връщана в
съвета.При стриктно тълкуване на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗМСМА,контролният
орган е дал предписание да бъде подадена заличаваща декларация Образец №1,с вид
осигурен „82“,за периода м.04.2019г.-м. 09. 2019г. Актът е мотивиран с това,че
съгласно чл.34 ал.1 и ал.8 ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за
дните,през които участва в заседанията на общинския съвет и на неговите
комисии,както и в работата на специализираните му органи.За действащи такива
няма данни.За осигурителен стаж на общинските съветници се зачитат само тези
дни и само за тях се формира осигурителен доход. Ето защо, за останалите дни от
месеца, извън тези,през които съветникът участва в горните заседания,
осигуряването по чл.10 КСО се прекъсва,според аргументацията на контролния
орган,издал процесните задължителни за изпълнение предписания, съгласно чл.108
ал.1 т.3 от КСО.
Със
Становище вх.№Ц1047-18-1/13.08.20г.,жалбоподателят практически е оспорил
Задължителните предписания по същите съображения,каквито са изложени и в
настоящата жалба срещу потвърждаващия ги контролен административен акт. В него
са развити допълнителни мотиви предвид обстоятелството,че през релевирания
период,вкл. считано от 08.03.2019г., М.Х.П., е бил задържан от
правоохранителните органи за участие в наказателно производство,като обвиняемо
лице, а впоследствие мярката му за неотклонение е била променена в „Домашен
арест“,видно от Протокол от 19.03.2019г. от съдебно заседание, проведено по
въззивно наказателно частно дело /ВНЧД/№123/19г. на Апелативен специализиран
наказателен съд София. Последното априори изключва каквато и да е обективна
възможност,за поставеното лице под „домашен арест“, да изпълнява задълженията
си като общински съветник,вкл. съгласно чл.36 ЗМСМА - да поддържа връзки с
избиратели; да организира срещи с такива и да ги информира за дейността и
решенията на общинския съвет, в чиято работа, както се установи, не е участвал.
В този контекст като неоснователно следва да бъде отклонено главното възражение
на оспорващия осигурител,че дейността („трудова“
по смисъла на закона) на общинския съветник, за която
подлежи на задължително осигуряване съгласно чл.4 ал.1 т.8 КСО, не се
изчерпвала с участието му в посочените по-горе заседания,поради което и доколкото
не са прекратени предсрочно правомощията му като общински съветник, правилно
били подадени Декларациите за него; за въпросните месеци и за вида осигуряване.
От посочения по-горе протокол от 19.03.2019г. по ВНЧД
№123/19г. на АСНС (л.46-л.47), се установява несъмнено, че до
тази дата, в качеството му на обвиняемо лице, М.Х.П. е бил с определена мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, която с протоколно определение на
състава на Специализирания апелативен наказателен съд, е изменена в „Домашен
арест“.С Постановление изх.№ 467/14.09.2020г.
(л.50-л.52) на прокурор
при Специализирана прокуратура, на основание чл.234 ал.8 от
Наказателно-процесуалния кодекс, разпореждащ, че взетите по отношение на
обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане
на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко
престъпление (какъвто е
настоящият случай), се отменят,вкл. мярката за неотклонение.От мотивите
на прокурорския акт се установява, че същата е изменена от „Домашен арест“ в
„Парична гаранция“ от 5000 лева, с Постановление от 31. 10.19г.
Следователно,през целия процесен период: м.април-м.септември.2019г. осигуреното
лице е било в обективна невъзможност да извършва каквито и да е дейности като
общински съветник, защото по дефиниция „домашният
арест“ се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на
съответния орган (арг.чл.62 ал.1
НПК).
С оглед на горните фактически
установявания,при условията на чл.168 ал.1, във вр. с чл.146 АПК, настоящият
състав намира от правна страна следното:Обжалваният контролен административен
акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ
гр.Силистра,съгласно изричния регламент от чл.117 и чл.118 ал. 1 КСО. Спазени
са административнопроизводствените правила,както и установена-та писмена форма
с изложени фактически и правни основания за неговото издава-не. Спорът е
съсредоточен на терена на материалния закон.
Не се спори
за фактите и тяхното осъществяване по описания по-горе начин и време.Съгласно
чл.4 ал.1 т. КСО лицата,упражняващи трудова дейност на изборни длъжности,
подлежат на задължително осигуряване за всички социални рискове.На това
законово основание се осигуряват и общинските съветници, тъй като съгласно
чл.18 ЗМСМА правоотношенията с тези лица възникват в резултат на избор, а
качеството на членове на общински съвет придобиват от деня на полагането на
клетвата по чл.32 ал.1 ЗМСМА и, продължава до конституирането на новоизбрания общински
съвет. Според чл.34 ал.1 ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а с ал.8 е
допълнено и възнаграждение за участие в специализирани органи на общинския
съвет,за каквито няма данни да съществуват в Община Силистра. С разпоредбата на
чл.36 ал.1 ЗМСМА са разписани определен кръг задължения на общинския съветник и
начин за редуциране на възнаграждението му при тяхното неизпълнение,съгласно
чл.36 ал.2 ЗМСМА. На този текст се позовава жалбоподателят, аргументирайки
тезата си, че неучастието в заседанията на съвета и на неговите комисии не
изключва извършването на другите нормирани с чл.36 ал.1 ЗМСМА дейности, за
които общинският съветник подлежи на задължително осигуряване. Действащият
Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Силистра (занапред
само Правилник),
възпроизвежда същите правила. Съгласно чл.22 от него, правомощията на общинския
съветник възникват от деня на полагане на клетвата по чл.32 ал.1 ЗМСМА, а с
чл.23 ал.1 т.7 е нормирано правото му „да
получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и
комисиите, в които е избран“, толкова. С ал.2, ал.3 и ал.4 на същия чл.23,
е уточнен размера на възнаграждението,макар и в относителни граници, спрямо
средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния
месец, както и механизъм за неговото редуциране при неучастие, без уважителна
причина, във въпросните заседания. В чл.24 от Правилника са посочени всички
задължения на общинския съветник, като това по т.1 практически повтаря
изискването за участие в заседанията на съвета и ПК, а тези от т.3 до т.9 са с
поведенчески характер - да следи медиите по теми отнасящи се до дейността на
общинския съвет; да следи промените в нормативната уредба; да се подписва в
присъствената книга на всяко заседание; да се запознава предварително с
материалите включени в дневния му ред;да спазва реда по време на заседанията;да
уведомява писмено председателя на Общ.С за неучастието си в заседание на съвета
или на негови комисии; да се въздържа от действия уронващи престижа на
Общинския съвет и т.н.
Конкретни
задължения, насочени навън, към местната общност, нормативно са регламентирани
за общинските съветници единствено в т.2 на чл.24 от Правилника, която е
симетрична разпоредба на тази от чл.36 ал.1 т.2 ЗМСМА - да поддържа връзки с
избирателите и да ги информира за дейността и решенията на съвета, които
очевидно общинският съветник М.П. не е могъл да изпълнява докато е бил под
„Домашен арест“.Въпреки това жалбоподателят счита, че независимо от начина на
определяне на възнаграждението му (в случая никакво), общинският
съветник изпълнява правомощията си и полага труд през цялото време на мандата,
а не само в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, поради което
настоява, че основанието за неговото осигуряване винаги е било налице и
несъответни на закона са оспорените задължителни предписания.
Тук именно е
съсредоточен конфликтният момент по делото - следвало ли е да бъдат подавани
декларациите Образец №1 за общинския съветник М.П. с посочени в тях
осигурителен стаж и осигурителен доход за месеците, през които не е участвал в
заседанията (а както
стана ясно по-горе - и в никакви дейности като общински съветник), без
мандатът му да е бил прекратен предсрочно или по друга причина да е загубил
статута си на общински съветник, или обратно - щом е установено,че не е полаган
труд поради ограниченията, наложени с мярка за процесуална принуда в
наказателно производство, осигуряването следва да се счете за прекъснато (арг.чл.10
ал.2 КСО), доколкото
е останало изцяло без основание, предвид дефиницията от §1 ал.1 т.3 ДР КСО -„осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност (а не изтърпява мярка за
наказателно-процесуална принуда), за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски.“ Разпоредбата на чл.4
ал.1 т.8 КСО повелява, че задължително осигурени са и лицата, упражняващи
трудова дейност на изборни длъжности. Следователно, иманентно присъща
компонентна на „осигуряването“ е „полагането на труд“.Без последното не може да
възникне изобщо осигурително правоотношение с когото и да било.
Всяко
валидно възникнало и съществувало осигуряване на базата на “трудова дейност на
изборна длъжност“, продължава до прекратяването му, съгласно чл.10 ал.1 КСО,
което по хипотеза (ако не настъпят други юридически факти, каквито в
случая безспорно има) се свързва с конституирането на новия общински съвет
или предсрочно прекратяване на мандата на общинския съветник на някое от
основанията по чл.30 ал.4 ЗМСМА. В чл.10 ал.2 КСО са уредени случаите, при
които осигуряването се прекъсва за периодите,които не се зачитат за
осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 не е прекратена. Изборът на
общинските съветници не е избор по чл.83 и сл. от Кодекса на труда и от него не
възниква трудово правоотношение по смисъла на чл.1 ал.2 КТ, защото дейността на
общинските съветници не е просто предоставяне на работна сила,а е творческо
изпълнение на правомощия по един публичноправен мандат.Трайната съдебна
практика е приравнила тази дейност на „трудова дейност на изборна длъжност“,за
която се получава възнаграждение (доход),поради което попада в регулацията
от чл.4 ал.1 т.8 КСО - за задължително осигуряване за всички осигурителни
случаи на лицата осъществяващи такава дейност.В случая е несъмнено,че М.Х.П.
през периода м.април.-м. септември.19г., за който се отнасят и оспорените
Задължителни предписания,нито е упражнявал дейност като общински съветник, нито
му е начислявано,респ. изплащано възнаграждение, независимо, че не е бил
прекратен мандатът му. Следователно, щом не е съществувало обуславящото
осигурителното правоотношение, то правилен е изводът на ответния орган, че
същото е останало без основание и, в хипотезата на чл.10 ал.2 КСО,осигуряването
за релевирания период се прекъсва.Това е основата и на оспорените Задължителни
предписания и поради нейното съответствие със закона, същите правилно са
потвърдени от ответния орган.
Възраженията
в жалбата, че за да не настъпи прекъсване на осигуряването, предвид
непрекъснатия мандат на избрания общински съветник, било предвидено
приложението на чл.6 ал.3 КСО (уреждаща размера на дължимите
осигурителни вноски,вкл. в хипотеза на неначислени месечни възнаграждения), са
ирелевантни за спора,тъй като проблемът е не само за неначислени и неполучени
възнаграждения, а изобщо за неполагане на труд; неизпълнение на каквито и да е
задължения от общинския съветник през процесния период.Разглеждането на същата
разпоредба (чл.6 ал.3 КСО) в контекста
на чл.9 ал.1 т.3 КСО гласящ,че за осигурителен стаж се зачита и времето,за
което за лицата по чл.4 ал.1 т.8 КСО,са внесени или дължими осигурителни вноски
върху не по-малко от минималната работна заплата за страната,също стои извън
същността на разглеждания спор и следва да бъде ирелевирано. Доводите в жалбата
са почерпени от мотивите на Решение №5246/23.04. 2018г. по адм.д.№13685/16г. на
ВАС,VI отделение,
но са неотносими към настоящия спор,тъй като решават конфликт относно
осигуряването на общински съветник през месеци, когато изобщо не е имало
заседания на общинския съвет и на неговите комисии, а не когато лично не е
участвал в провеждани такива през продължителен период (6 месеца в случая), макар и с
нарочно подавани заявления.
В обобщение
настоящият състав приема,че атакуваното Решение №Ц1040-18 -28/14.09.20г. на
Директора на ТП НОИ гр.Силистра,потвърждаващо Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00791240/30.07.2020г.,издадени от контролен орган по чл. 107 ал.2 т.1 КСО и указващи на осигурителя Община Силистра да подаде заличаваща декларация
Образец №1, с вид осигурен „82“, за периода от м.април.2019г. до
м.септември.2019г. за М.Х.П., е издадено от компетентен едноличен орган, в
законоустановената писмена форма и при отсъствие на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Изчерпателно изброените реквизити в
чл.59 ал.2 т.1-т.8 АПК са налице; актът е достатъчно ясно мотивиран с посочване
на фактическото и правното основание за неговото издаване,поради което не се
установяват пороци от категорията на тези по чл.146 т.1-т.3 АПК.А това,че
оспореното решение е в съгласие с принципите на действащото позитивно право и с
нормативната цел, е извън съмнение, предвид изложеното.
Разноски
своевременно са поискани от ответния орган, каквито с оглед изхода на процеса и
при условията на чл.143 ал.4 АПК, му се дължат. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение,следва да се присъди на юридическото лице,което съгласно чл.33
ал.2 КСО е НОИ, по аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във връзка с чл.78 ал.8 ГПК .
Размерът му е определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,а съгласно
чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ /Обн.ДВ,бр.5/06г.,
посл.изм.ДВ,бр.98/15г./, възнаграждението по административни дела за една инстанция
е от 100 до 200 лв.,като в случая такова следва да бъде присъдено от 100 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ от АПК, Административният съд
гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община гр.Силистра, с
ЕИК:********* и административен адрес в гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ №33,
представлявана от Кмета д-р Ю.Н., срещу Решение
№Ц1040-18-28/14.09.2020г. на
Директора на ТП НОИ гр.Силистра, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-18-00 791240/30.07.20г. на главен
инспектор по осигуряването, указващи на осигурителя да подаде заличаваща
декларация, Образец №1, с вид осигурен „82“, за периода от м.април.2019г. до
м.септември.2019г., за М.Х.П..
ОСЪЖДА Община гр.Силистра, с ЕИК:*********
и адрес: гр.Силистра,ул.“Симеон Велики“ №33, представлявана от Кмета д-р Ю.Н., да заплати на Националния осигурителен
институт с административен адрес: гр.София, бул.“Ал. Стамболийски“ №62-64,
разноски по делото в размер на 100.00
/Сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: