№ 181
гр. Велики Преслав, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100350 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена осъдителна искова претенция с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от „З.Д.Б.И.” АД,
представлявано от С.П. и К.К. - изпълнителни директори срещу П. И. П. (при допусната
техническа грешка в исковата молба при изписване на фамилното име на ответника – вместо
П. е изписано П.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 291.21 лева, от
които 266.21 лева - изплатено от ЗД “Б.И.”АД застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане.
Ищцовото дружество излага, че на 09.06.2020 г. в района на гр. С. ул „Г.С.“ 12 било
настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС марка „Мерцедес“, модел
„ML 270”, с рег. № Н 9058 ВР, управлявано от П. И. П. и собственост на същия. Навежда
твърдение, че за настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП № 1743035.
Сочи, че съгласно констатациите в протокола вина за инцидента имал водачът на МПС с
рег. № Н 9058 ВР - П. И. П.. В Протокола било отразено, че ответникът П. И. П. напуснал
местопроизшествието и бил неправоспособен към момента на ПТП. Ищцовото дружество
релевира, че вследствие на противоправното виновно поведение на ответника били
причинени материални щети по чуждо имущество – били увредени осем метра ограда и 2
броя метален стълб, собственост на Г.П.В.. Ищецът акцентира, че процесният лек автомобил
е застрахован по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/02/119001954461, който е бил валиден към датата, на която е настъпило ПТП. Допълва,
че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищцовото дружество била
заведена щета под № ********** от Г.П.В., собственик на увреденото имущество, за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с претърпените от него вреди
следствие на ПТП. Твърди се в исковата молба, че след направена оценка на щетата е било
определено обезщетение в размер на 266.21 лв., което било изплатено на Г.П.В.. Ищецът
1
релевира, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500 от
Кодекса за застраховането, за него е възникнало право на регрес срещу причинителя на
вредата до размера на изплатеното обезщетение в размер на 266,21 лева и обичайните
разноски за неговото определяне в размер на 25 лв., тъй като същият е напуснал мястото на
пътно-транспортното произшествие и е бил неправоспособен водач към датата на
произшествието. Настоява, че е изпратил регресна покана до ответника, с която го е
информирал, че следва да плати процесната сума, но към датата на депозиране на исковата
молба задължението не е било погасено. Моли исковата претенция да бъде уважена в цялост
и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано преди това, заявява, че поддържа исковата молба и настоява същата да бъде
уважена, като претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв.
В откритото съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично и заявява, че
признава изцяло исковата претенция, като моли да бъде постановено съдебно решение при
съобразяване на направеното от него страна признание на иска. Независимо от горното,
съдът не би могъл да се произнесе с решение по признаване на иска, доколкото нормата на
чл. 237 от ГПК изисква освен признание, направено от ответника и изрично искане от ищеца
съдът да се произнасе с решение съобразно признанието, каквото в настоящия случай не е
налице. Двете условия трябва да са налице кумулативно. Предвид изложеното, съдът следва
да обсъди събраните по делото доказателства и да се произнесе с мотивирано съдебно
решение, като вземе под внимание и направеното в открито съдебно заседание признание на
иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представената по делото застрахователна полица № BG/22/119001954461 от 12.07.2019
год. по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ЗК „Б.И.“ АД, от една
страна в качеството му на застраховател и Ю.Р.Д.ъ, от друга страна в качеството му на
застраховащ, валидна за периода от 12.07.2019 год. до 11.07.2020 год., се установява, че
между горепосочените лица е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. марка „Мерцедс“, модел „ML 270 CDI“, рег. № Н 9058 ВР, рама №
WDC1631131X732830. От приложеното платежно нареждане е видно, че при сключване на
застрахователния договор е заплатена цялата застрахователна премия.
Видно от отразеното в приложения по делото Констативен протокол от ПТП № 1743035
на 09.06.2020 г. в района на гр. С. ул „Г.С.“ 12 било настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на МПС марка „Мерцедес“, модел „ML 270”, с рег. № Н 9058 ВР,
управлявано от П. И. П. и собственост на същия. Констатирано е, че ответникът е
управлявал превозното средство с несъобразена скорост като е загубил контрол върху
автомобила и се е блъснал в бетонна ограда с мрежа като причинил материални щети по
чуждо имущество. Отразено е, че ответникът П. И. П. напуснал местопроизшествието и бил
неправоспособен към момента на ПТП. На ответника е бил съставен АУАН и му е било
издадено наказателно постановление № 20-0323-000394/15.06.2020 год.
От приложените писмени доказателства се установява, че при ищцовото дружество е
заведена щета № ********** по уведомление от собственика на увреденото имущество
Г.П.В.. Последният е представил надлежни писмени доказателства за установяване правото
си на собственост върху увреденото вследствие на процесното ПТП имущество -
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том 8, дело № 3355/1975
год. на съдия при РС – Ш. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том 1, дело
2
№ 125/1993 год. на съдия при РС – Велики Преслав, строително разрешение № 36 от
07.07.1981 год. и удостоверение изх. № 17/ 24.06.2020 год., изд. от Община С. за
идентичност между описания в цитираните 2 нотариални акта недвижим имот с имот с
идентификатор 67708.308.354 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. с
административен адрес: град С. ул. „Г.С.“ № 12.
Видно от представения доклад по щета № **********/ 12.06.2020 год. е определено
обезщетение в размер на 266,21 лева. От приложеното платежно нареждане се установява,
че така определения размер на щетата е изплатен изцяло на лицето, чието имущество е било
увредено вследствие на произшествието - Г.П.В. на посочена от последния банкова сметка.
По делото е приложена и регресна покана от ищцовото дружество, с която кани
ответника да заплати сумата от 291,21 лева, представляваща заплатено по щета №
********** обезщетение, заедно с ликвидационните разноски. Липсват данни същата да е
достигнала до адресата.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ регламентира правото на застрахователя да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Установи се от представената по делото застрахователна полица и доказателство за
заплатена застрахователна премия, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 09.06.2020 г. л.а. марка „Мерцедс“, модел „ML 270 CDI“, рег. № Н 9058 ВР, рама
№ WDC1631131X732830 е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност " при
ищцовото дружество.
Съдът не намира основание да се съмнява, че механизмът на инцидента съответства на
отразения в представения по делото протокол за ПТП, доколкото последният не е бил
оспорен от страните и представлява официален свидетелстващ документ, имащ обвързваща
доказателствена сила за съда относно фактите отразени в него. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г.
по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение №
73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№
750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна
материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
състоянието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и
3
пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител – дежурен ПТП при
ОД МВР-гр. Ш., предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила
относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието,
удостоверени в него. Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с
другите ангажирани от ищеца писмени доказателства.
Няма разногласие между страните, че виновният водач – ответникът е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата без извинителна причина. Ответникът не оспори още
констатацията в протокола, че към датата на настъпване на ПТП е управлявал увреждащото
МПС без да е притежавал правоспособност за управлението му.
Няма спор също, че вследствие на процесното ПТП са били причинени материални щети
на чуждо имущество – била е съборена бетонна ограда, била е разкъсана оградна мрежа и са
били изкъртени 3 бр. тръбни колчета, собственост на лицето Г.П.В..
Установи се също така от ангажираните писмени доказателства, че застрахователят е
заплатил на собственика на увреденото имущество обезщетение в размер на 266,21 лева.
Същевременно по делото не се събраха доказателства, които да установят, че посочената
сума е възстановена на ищеца от причинителя на вредата.
Предвид изложеното, исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 266,21 лева, представляваща изплатено от последното
застрахователно обезщетение за причинени вследствие на ПТП материални щети на чужда
вещ, е основателна и следва да бъде уважена.
Ищецът претендира и сумата от 25 лева, представляваща ликвидационни разноски.
Правното основание за плащане на разноски по щетите е разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от
КЗ, съгласно която с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и "обичайните разноски,
направени за неговото определяне". По силата на съдебната практика "обичайните разноски"
включват както доказаните разноски, направени за определяне на застрахователното
обезщетение, така и т. нар. "ликвидационни разноски", основанието на които не е
определено в КЗ, но се приема, че се дължат с оглед факта, че застрахователят следва да
определи по размер застрахователното обезщетение и да заплати същото. Размерът на
„обичайните разноски“ се определя едностранно от всеки застраховател и е фиксиран. С
оглед на изложеното съдът намира, че претендираните "ликвидационни разноски" в размер
на 25 лева се дължат в посочения размер.
Ето защо искът се явява изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските и доказателствата за
направата им, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 150 лева, от които 50 лева – заплатена
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на осн.
чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. общ. С. обл. Ш., ул. „Г.С.“ № 37 ДА
ЗАПЛАТИ на „З.Д. Б.И.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
4
общ. Столична, обл. С. (столица), бул. „Д.Б.“ № 87, ет.2, представлявано от законните си
представители С.П. и К.К. – Изпълнителни директори сумата от 291.21 лева, от които 266.21
лева - изплатено от ЗД “Б.И.”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 25 лева по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/119001954461 от 12.07.2019 год., със срок на валидност от
12.07.2019 год. до 11.07.2020 год., валидна към датата на застрахователното събитие,
настъпило на 09.06.2020 г. – ПТП по вина на ответната страна, вследствие на което са били
причинени материални вреди върху чуждо имущество, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба – 15.06.2023 год. до
пълното изплащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д. Б.И.” АД, ЕИК: *********
сумата от 150 лева, представляваща сторените от ищеца съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5