№ 14940
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110106008 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР.
Ищецът „....“ ООД, ЕИК ..., твърди че в отношенията им с ответницата Г. Я. Т.,
ЕГН **********, е налице сключен договор за потребителски кредит № .../04.12.2018 г., с
предмет предоставянето в заем на сума от 2800 лв., от които 1177,11 лв. са били
предназначени за вътрешно рефинансиране на задължение на ответницата по предходно
сключен договор за потребителки кредит с дружеството. Посочва, че възникването на
облигационното правоотношение между страните е обусловено от кандидатстване за кредит
чрез попълване на електронна форма за регистрация и подаване на заявление за отпускане
на кредит на интернет страницата на дружеството. В тази връзка, отбелязва че договора се
сключва под формата на електронен документ при спазване на нормативните изисквания на
ЗПФУР и ЗПК. Твърди, че в изпълнение на договорното си задължение, в качеството му на
кредитодател, е превел на ответницата заетата сума на стойност 1622,89 лв., съобразена с
извършеното рефинансиране, като за целта е използвал услугите на лицензирания оператор
на парични преводи EasyPay. Поддържа, че след представянето на документ за самоличност
ответницата е получила изплатената сума. Твърди, че доколкото липсва погасяване на
вземането от страна на ответницата, в качеството й на кредитополучател, то същата се е
обогатила неоснователно за сметка на дружеството. В тази връзка, моли съда да осъди
1
ответницата да възстанови стойността на заетата сума в размер от 1622,89 лв., ведно със
законната лихва, считано от 08.02.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Р., е подала отговор на исковата
молба. Твърди, че във връзка с претендираното вземане ищецът е депозирал заявление по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което му е била издадена заповед за изпълнение, която
поради настъпило възражение и непредявяване на последващ установителен иск за
вземанията, съгласно указанията на съда, била обезсилена, като с оглед посоченото оспорва
предявения в настоящото производство иск. Счита претенцията на ищеца с правно
основание чл. 55 ЗЗД за недопустима във връзка с твърденията на ищеца относно наличието
на облигационно правоотношение, като сочи че института на неоснователното обогатяване е
неприложим. В случай, че съдът приеме иска за допустим, моли същият да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. По аргумент на посоченото твърдение оспорва наличието
на облигационна връзка между страните, като релевира възражение за нищожност на
сключения договор за потребителски кредит. Твърди, че правоотношението има
характеристиките на потребителски договор, който съдържа неравноправни клаузи за
наличието, на които съдът дължи служебно произнасяне. Сочи, че ищецът не е обосновал
как е формирана процесната сума, като неясно оставало обстоятелството дали в същата са
включени и разходите по кредита.Твърди, че процесният договор има характера на
акцесорен спрямо предходно сключения, поради което, сочи че целта на извършеното
рефинансиране била да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника. Отбелязва, че по договора липсва ясно посочване на
действителния процент на ГПР, поради което счита, че са налице нарушения на
нормативните изисквания, заложени в ЗПК. Твърди, че в съдържанието на договора липсват
съществени елементи, чието уговаряне е необходимо съгласно приложимата нормативна
уредба. Поддържа, че неспазването на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК има за
последица обявяването на договора за недействителен, по аргумент на чл. 22 ЗПК. В
допълнение, сочи че ищецът не е уведомил ответницата, че счита договора за предсрочно
изискуем. Моли съда да отхвърли предявения иск. Обективира искане за присъждане на
разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено копие от разписка за извършено плащане на стойност
1622.89 лв. в полза на Г. Я. Т. по договор №.../04.12.2018 г.
Такава е постъпила и в оригинал по реда на чл. 192 ГПК.
По делото е приложено ч. гр. д. №31315/20 г., СРС, 178 с-в, в чиито корици се
съдържа Договор за потребителски паричен кредит №.../04.12.2018 г. между ответницата и
2
ищеца ведно с погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр за
предоставяне информация на потребители.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
За ангажиране отговорността на ответника е указано на ищеца в производството, че
в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, пълно и главно, наличието на
валидна облигационна връзка с ответната страна по силата на сключен договор за
потребителски кредит. В тази връзка, следва да докаже, че е изпълнил задължението си,
произтичащо от договора, а именно предоставяне и усвояване на заетата сума в полза на
кредитополучателя, съответно настъпването на изискуемостта на вземането му и неговата
стойност.
От представения по делото договор за потребителски кредит № .../04.12.2018 г.се
установява сключването на такъв между страните в производството.
Страните са постигнали съгласие годишният лихвен процент да е 41 00%, а
годишният процент на разходите 49. 65 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща
на връщане, а именно 3442.40 лв., а при неосигуряване на поръчител 8538.40 лв.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във
връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г. о. /. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
3
щом е съставен електронен документ.
При наличните по делото данни съдът, а и не се оспорва от ответната страна съдът
приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние при сключване на процесния договор. В случая договорът отговаря на
изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, в редакцията към
момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на
договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния
лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит
както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част
от договора с вписани погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за
погасяване на отделните вноски. В случая в погасителният план е направена разбивка какво
точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената
съдебна практика. В същото време клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който
е с размер, съобразно изискванията на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Извод в тази насока съдът прави
без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението на печатни
текстове, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при изготвяне на
съдебни актове.
Като аргумент за нищожност на договора ответникът поддържа липсата на подробно
описани допускания, които кредиторът е взел предвид при изчисляване на ГПР и поради
некалкулирането в същия на възнаграждение за допълнителни услуги, касаещи обезпечение
на вземанията по договора. В тази насока следва да се отбележи, че годишният процент на
разходите е определен на 49. 65 %, като обаче не е видно кои разходи са включени от
кредитора при определяне на ГПР. С оглед това кредиторът е следвало да информира
потребителя на финансовата услуга какви разходи калкулира в ГПР,.
Тук следва да се посочи и чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че в годишния процент на
разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/,
така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са
посочени изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в
брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за
4
кредит или в друг договор, сключен с потребителя. За да се прецени дали таксата за
предоставяне на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи разходи
по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси
и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора /с изключение на нотариалните
разходи/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на
обезпечение. Това е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР Липсата на
изрично отбелязване в договора за кредит или в стандартния европейски формуляр, че този
разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето
му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
По разноските.
В полза на ответника следва да се присъдят 800 лв. разноски в настоящото
производство.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен по реда на чл. 422 ГПК от „....“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, адрес срещу Г. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
адрес ... иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за
установяване дължимост на сумата от 1622,89 лв., главница по договор за потребителски
кредит № .../04.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес
, да заплати на Г. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес ... на основание чл. 78,
ал.3 ГПК сумата от 800 лв. разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6