№ 60
гр. Кърджали, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-001941 от 04.10.2022 г.,
издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150 лв. на Е. М. Т. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят Е. М. Т. твърди, че наказателното постановление противоречи на
материалния закон, необосновано е и издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. При съставянето на АУАН била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено по
изложените в жалбата съображения, както и да му се присъдят направените по делото
разноски. Твърди, че фактическата обстановка по съставения АУАН не се доказала по
безспорен и категоричен начин. Жалбоподателят не нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
ЗДвП и не бил повод за съставяне на акта и наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.09.2022 г., около 12.40 часа, свидетелят Д. К. се намирал на бензиностанция
„Лукойл“ в гр.Кърджали с управлявания от него автомобил „***“ рег.№ ***. По същото
време той тръгнал да излиза от бензиностанцията, като предприел ляв завой, за да се включи
в движението по бул.„Беломорски“. При предприемане на маневрата, свидетелят К.
възприел водача на автомобил „***“ с рег.№ *** да нарушава пътната маркировка. Същият
се движел по бул.„Беломорски“, в посока от кв.„Веселчане“ към Автогарата в гр.Кърджали,
при което точно до бензиностанцията извършил маневра изпреварване, без да се съобрази
със съществуващата маркировка тип М15, създавайки по този начин и опасност за
движението. С поведението си водачът на автомобила „***“ рег.№ *** създал предпоставка
за ПТП между управляваното от него моторно превозно средство и това на свидетеля Д. К..
Последният продължил по бул.„Беломорски“, при което видял полицейски патрул срещу
магазин „Лидъл“. Там се намирали свидетелите Н. П. и Б. М. – мл. автоконтрольори в сектор
ПП-Кърджали, които работели по график. Д. К. спрял при тях и подал сигнал за
нарушението, на което станал свидетел минути по-рано, като посочил номера на автомобила
и посоката, в която се движел. Полицейските служители настигнали автомобила „***“ с рег.
№ *** и го спрели до магазин „Васмар“ на бул.„Беломорски“ в гр.Кърджали. Установили
самоличността на водача на превозното средство, а именно жалбоподателят Е. М. Т.. Той
признал, че е извършил маневрата изпреварване и с подалия сигнала Д. К. си разменили
реплики по повод случилото се. За така установеното нарушение, полицейският служител Н.
П. съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.6, т.1 от ЗДвП, в присъствието на свидетеля
Д. К.. Актът бил предявен и връчен на Е. Т. на място. На 26.09.2022 г. постъпило писмено
възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 04.10.2022 г. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.1, т.5,
пр.1,2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на
150 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите Н. П.,
Б. М. и Д. К., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, логични и
взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 26.09.2022 г.,
чиято доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Писмо-отговор на
подадено възражение срещу АУАН от 06.10.2022 г.; Справка за извършена проверка от
06.10.2022 г. относно постъпило възражение срещу АУАН; Докладна записка от 06.10.2022
г.; Възражение от 26.09.2022 г. срещу съставен АУАН; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; писмено обяснение на Д. К. от 02.11.2022 г.; писмено обяснение на К.Х. от
2
02.11.2022 г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, доказваща компетентността на
актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
която разпоредба вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. От доказателствата по делото се установява, че на 26.09.2022 г. на бул.
„Беломорски“ в гр.Кърджали жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „***“ с рег.№
*** не е спазил пътна маркировка тип М15 - коси успоредни линии, обозначаваща площ,
забранена за движение на пътни превозни средства. Водачът е извършил изпреварване,
нарушавайки наличната маркировка М15 - коси успоредни линии, оформящи площ,
забранена за преминаване, с което е създал опасност за движението и това е станало повод
да му бъде съставен акт. С поведението си безспорно водачът Е. Т. е нарушил пътна
маркировка и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Приложима в случая е санкционната норма
на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП, предвиждаща, че който не спазва предписанието на
пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се
наказва с глоба в размер на 150 лв. Като не се е съобразил с наличната пътна маркировка,
извършвайки и изпреварване на тази най-натоварена пътна артерия в гр.Кърджали,
жалбоподателят несъмнено е създал опасност за движението и следва да носи
администратинонаказателна отговорност. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в
предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на
чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за намаляване на санкцията. Както вече се посочи,
установеното при проверката деяние на Е. Т. безспорно е нарушение и осъществява състава
на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП, но в издаденото наказателно постановление като нарушен
е посочен чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП. Това налага съобразно разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото
административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, като прецизира и преквалифицира санкционната норма на деянието по чл.179,
ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите,
изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими
напълно към състава на нарушението по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. По силата на
цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да
преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата
обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в
3
състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в
съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.179, ал.1, т.5, пр.2
от ЗДвП са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и
в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното
постановление следва да бъде изменено, като приложената санкционна норма се
преквалифицира по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Това няма да доведе дори до промяна на
санкцията, която се следва на същото основание и е в същия абсолютен размер.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Нарушението се явява напълно доказано от показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена.
Няма никакво съмнение, че жалбоподателят на процесната дата и място не е спазил пътната
маркировка, поради което и следва да понесе отговорност за това си деяние. Не се споделя и
доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от
полицейския служител Н. П., в присъствието на свидетеля Д. К., като последният е
присъствал при извършване и установяване на нарушението. Според чл.40, ал.1 от ЗАНН,
актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага
задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат
посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при
евентуално оспорване на наказателното постановление. Това следва и от анализа на
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един
свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е спазено, поради което и
подписването на АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде
преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
4
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени няколко
съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските
по делото.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му
се присъждат поисканите такива от защитата.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-001941 от 04.10.2022 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.179,
ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв.
на Е. М. Т. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. М. Т. с ЕГН **********, адрес ***, общ.Кърджали, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5