Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.
Павликени, 10.12.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд, наказателна
колегия в публично заседание на 13.11.2019 година в състав:
Председател: Цветомил
Горчев
при секретаря Ирена Илиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 271 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.А.Д., ЕГН
********** *** против Наказателно постановление (НП) №
19-0311-000058/13.03.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР В. Т., РУ П., с който на
жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250
лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Навежда твърдения, че не е
извършвал вмененото му нарушение, тъй като имал сключена, валидна към момента
на проверката застраховка, за която представил полица.
Административнонаказващият орган,
редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната
жалба
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно
процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление,
депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен
контрол акт, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на
обжалваното НП, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.02.2019 година св. Н., в
присъствието на св. Й. - служители в РУ и жалбоподателя съставил срещу
последния АУАН, за това, че на същата дата, „в 11:10 часа в гр. П., на ул. „***“
до номер *** а в посока Община П., Д. управлява товарен автомобил Форд транзит ***
с per. № *** лична собственост, като автомобила няма сключена валидна
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към момента
на извършване на проверката, с което виновно е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.”
– приложения Акт за установяване на административно нарушение № *** от
13.02.2019 година.
Актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и жалбоподателя – без възражения.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП. Постановлението съдържа идентично фактическо описание на
нарушението.
Като нарушена законова разпоредба е
посочено „Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБЪЛГАРИЯ и не е било спряно от движение, не е сключило договор
за застраховка ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ, с което виновно е
нарушил чл. 483, ал. 1 т.1 от КЗ.
Не е спорна собствеността на моторното
превозно средство към датата на извършване и установяване на нарушението.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Цитираните акт и НП съдържат
изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения
на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно
квалифицирано, няма нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като акта е
законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са
постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е
спазил и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на
атакуваното наказателно постановление, тъй като е описано нарушението, посочена
е датата и местото на извършване и са посочени законовите разпоредби които са
нарушени.
Наказателното постановление е
издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН от компетентен орган, в рамките на
правомощията съгласно приложената Заповед на Директора на ОДМВР – В. Т.
В конкретния случай издадените акт
за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са
редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на
правомощията им, съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Ето
защо съдът приема установените с акта и наказателното постановление
обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се както на приетите по
делото писмени и гласни доказателства.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ
сочи, че застраховка „Гражданска отговорност” е задължителна, като за
несключването й или непредставянето на документи от водач на лек автомобил за
сключена такава законодателят е предвидил административно-наказателна
отговорност, каквато в случая е реализирана във фиксирания в закона размер.
По делото няма спор относно факта,
че в хода на извършваната проверка Д. е представил застрахователна полица,
издадена от Застрахователна компания ***, удостоверяващ сключена застраховка
„гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от него със срок на действие
20.03.2018 г. - 20.03.2019 г.
При така изложените факти, този
състав на съда намира, че обжалваното НП е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, макар обективните признаци на състава на нарушението
да са доказани.
За да се приеме обаче, че
нарушението е извършено, а именно, че Д., като собственик управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителя е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е без такава застраховка.
Такива доказателства липсват.
Напротив, въззивникът е управлявал МПС, което е било негова собственост, за
което е сключил застраховка "Гражданска отговорност" към
Застрахователно дружество "***" АД, с отразена в нея валидност от 20.03.2018
г. - 20.03.2019 г.
Действително, сключените
задължителни застраховки "Гражданска отговорност" със Застрахователна
компания "***" АД, клон Б., са прекратени на 17 август 2018 г., тъй
като лицензът на застрахователя със седалище в К. бил отнет от Надзорния орган
върху застраховането в Р. К. и бил назначен предварителен ликвидатор. При това
положение, съобразно законодателството на К., застрахователните договори се
считат за прекратени от датата на публикуване на решението за назначаване на
предварителния ликвидатор. Това е сторено на 17 август 2018 г., респективно,
полиците, сключени със Застрахователна компания "***" АД, осигуряват
покритие само до 23: 59: 59 ч. на 17 август 2018 г.
Тези обстоятелства обаче, са сведени
до знанието на гражданите единствено чрез средствата за масова информация.
По делото не са налични
доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с факта, че сключения договор за
застраховка "Гражданска отговорност", е прекратен служебно от
компетентен орган на чужда държава, доколкото информацията от средствата за
масово осведомяване няма обвързваща сила. Още повече, че изрично отрича такова
знание в хода на цялото съдебно производство. По делото не е установено до Д.
да е отправяно изрично съобщение от застрахователя "***"АД, от
Комисията за финансов надзор, от Гаранционния фонд или от друга официална
държавна институция, че договора за застраховка "Гражданска
отговорност" е прекратен, считано от 00. 00 ч. на 18.08.2018 г.
Тук следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, задължава Информационния център на
Гаранционния фонд да уведоми
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им
дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка. Едва след изтичане на този срок и ако не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по
ал. 1, т. 1 (компетентните държавни органи, които регистрират моторните
превозни средства в Република България) да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство.
При това положение е невъзможно да
се приеме, че касаторът е бил наясно с обстоятелството, че считано от
18.08.2018 г. за управлявания от него автомобил, няма сключена и действаща застраховка
"Гражданска отговорност".
Затова, макар да са осъществени
обективните признаци на състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ, то липсват каквито й
да било доказателства за това, деянието да е извършено от касатора виновно,
което предпоставя извод за несъставомерност, поради липса на субективния
елемент.
Поради изложеното съдът намира, че
като е издал процесното НП против жалбоподателя наказващия орган неправилно е
приложил закона.
Водим от изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление (НП) № 19-0311-000058/13.03.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР В. Т.,
РУ П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ