Р Е Ш Е Н И Е
№…260154./20.04.2021г., гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година ,в състав
Председател: Красимир Ненчев
членове : Албена Палова
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от
съдия Мариана Димитрова гр.дело № 823 по
описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение № 77 постановено
на 01.04.2020г. по гр.дело № 1596 по описа на Велинградския районен съд за
2018г. са отхвърлени предявените
от М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. ***, против Р.И.Т., И.А.Т. искове за признаване на
установено по отношение на Р.И.Т. и И.А.Т., че М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. са
собственици на реална част от незастроено дворно място с площ от 56 кв. м., при
граници на реалната част на запад-имот с идентификатор 23008.8.494, юг- имот с
идентификатор 23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.492, част от ПИ
с идентификатор 23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор
23008.8.495, ПИ с идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и
ПИ с идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на
с. Д., одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК като част от имот с идентификатор 23008.8.492, собственост на Р.И.Т., И.А.Т.,
вместо като част от имот с идентификатор 23008.8.494, собственост на М.В.Б., Н.Г.П.
и А.Г.Б. и за осъждане на Р.И.Т., И.А.Т. да предадат владението на спорната
реална част на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б.. Отхвърлени са предявените от М.В.Б.,Н.Г.П.
и А.Г.Б. против Н.А.Ф. и В.П.Ф. искове, че М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. са
собственици на реална част от незастроено дворно място с площ от 12 кв. м., при
граници на реалната част на запад-имот с идентификатор 23008.8.492, юг- имот с
идентификатор 23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.491, част от ПИ
с идентификатор 23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор
23008.8.495, ПИ с идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и
ПИ с идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на
с. Д., одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК като част от имот идентификатор 23008.8.491, собственост на Н.А.Ф. и В.П.Ф.
, вместо като част от имот с идентификатор № 23008.8.494, собственост на М.В.Б.,
Н.Г.П. и А.Г.Б. и за осъждане на Н.А.Ф. и В.П.Ф. да предадат владението на
спорната реална част на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б..Присъдени са сторените
съдебно-деловодни разноски.
С въззивна жалба въззивниците М.Б.,Н.П. и А.Б.,чрез
пълномощника си-адв. Ц. обжалват решението в частта, с която искът им против
ответниците Т. е отхвърлен като неоснователен.
Твърдят,че решението е незаконосъобразно и необосновано. Излагат следните съображения: изводът
на съда ,че регулацията е била приложена и вследствие на
владение ответниците Т. и техните праводатели са придобили собствеността върху спорното
дворно място е незаконосъобразен, и това е така поради следното: на първо място,
твърдят въззивниците е,че няма придаваемо място. “Придаваемо” се нарича тази реална част от
един имот, която се придава към съседен урегулиран имот. В случая от имотите на
ищците и ответниците е образуван един съсобствен парцел, т. е. не може да става
дума за придаваемо място вътре в границите на един парцел.И на следващо място:
в случая
прилагането на регулацията ще се счита извършено, когато се изравнят частите на
собствениците на всеки един от участващите в парцела имоти. А изравняването на
частите в съсобствен парцел става тогава, когато собственикът на по-малкия
участващ в парцела имот заплати на собственика на по-големия имот парична сума
за разликата в квадратурата. В такъв случай всеки от съсобствениците става
притежател на 1/2 ид. ч. от
съсобствения парцел,и ако не се
извърши плащане, в последващите регулационни планове двата имота отново ще се
заснемат като самостоятелни имоти.Въззивниците твърдят,че от доказателствата по делото не
се установило да е
извършено плащане. Установило се е само реално
завземане на част от собствения им имот,но твърдят че упражняването на владение върху тази част
не е довела до придобиване на право на собственост поради съществуващите
забрани за такова придобиване на реални части по всички действащи
благоустройствени закони /с изключение на един кратък период от време, който е недостатъчен
да оформи десетгодишна придобивна давност/.На следващо място, въззивниците твърдят,че съдът е
направил необосновани изводи относно значението на договора от 10.02.1949г.,тъй
като с него с него не е уговаряно изравняване на дяловете
в съсобствения парцел,а определяне на начин на реално ползване.Посочват също така, че договорът не е нотариално
заверен, каквото изискване има в забележката към чл. 137 от ЗБНМ /който закон е действал към
датата на подписването му/ относно съгласието на заинтересованите страни за размера на
обезщетение,както и че ако се приеме все пак,че чрез описание на реално място, страните са искали да
изравняват идеални части в съсобствен парцел, то отново това не се е случило,
защото няма данни праводателят им или те самите да са получили обезщетение за това
изравняване. Допълнителен
аргумент, че не е имало изравняване на дялове, може да се почерпи, че при
следващата регулация от 1973 г. бившият съсобствен парцел не е заснет като един
имот /както трябва да е при приложена
регулация/, а двата
имота отново са заснети като самостоятелни с кадастралната грешка, че процесното
място вече е заснето като част от имота на ответниците Т.. На следващо място
,въззивниците твърдят,че този договор не може да се приеме и като сделка за реална част от
парцел, тъй като такива сделки са били забранени от действащия към 1949 г.
Закон за благоустройство на населените места /чл. 53/,като същата забрана съществува и при действието
на ЗПИНМ /чл. ../, както и при действието на
ЗТСУ /чл. 59 в редакцията му до 2000
г./ и ЗУТ /чл. 200 ал. 1/. Искането е решението в обжалваната
част да бъде отменено, а предявения иск
уважен от въззивната инстанция.
Въззиваемата страна И.Т. и Р. Р.,чрез
пълномощника си-адв. Е.К.-П. с
отговора на въззивната жалба излагат
съображения за нейната неоснователност. Искането е решението –в
обжалваната част да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, след като констатира,че
въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса, е
допустима, провери изложени в нея оплаквания и съображенията на въззиваемата
страна в отговора на въззивната жалба, обсъди събраните пред първата инстанция
доказателства , констатира относимите
към настоящото производство обстоятелства:
Ищците твърдят,че като наследници на Г. А.Б., са придобили на основание наследствено
правоприемство и давностно владение, собствеността на недвижим имот, находящ се
в с. Д., общ. Ракитово, който по плана на селото от 1928 г. бил заснет с пл. № ..
в кв. 6. По този регулационен план за имота, заедно с имот пл. № .. е бил
отреден съсобствен парцел ІV-.., .. в кв. 6 от плана на селото.По действащия
регулационен план на селото имотът е заснет с пл. № и за него е отреден самостоятелен УПИVІІІ-370.
По КККР на селото, одобрена със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имотът е с идентификатор 23008.8.494 при граници имоти с
идентификатори 23008.8.495, 23008.8.492, 23008.8.493 и 23008.8.9566. Ищците
твърдят,че на праводателят им е било разрешено проектиране на нова жилищна
сграда, която е следвало да бъде разположена на уличната регулация и да отстои
на 2 м. от съседния парцел ІІ- и на 3м. от парцел V-.Празното дворно място от
къщата до границата с парцел V-.. било отразено в тогавашния план като част от
имота на ищците с пл. № ...По регулационния план от 1973г., действащ и към
момента в с. Д., част от имота на ищците с площ 56 кв. м. била заснета като
част от УПИ УП-.., собственост на ответниците Т., а друга част, с площ 12 кв.
м., като част от УПИ У1-, собственост на ответниците Ф.. Твърди се, че между
страните не се уреждани регулационни сметки. По КККР на с. Д. било отразено
положението на имота по действащия от 1973 г. регулационен план. Ответниците
владеели спорните реални части.Твърди се, че е налице грешка в кадастралната
карта, изразяваща се в неправилното отразяване на част от собствения на ищците
имот с идентификатор 23008.8.494, с площ от 56 кв. м., при посочени в исковата
молба, респ. в молбата уточнение от 04.06.2019 г. граници, като част от имот с
идентификатор 23008.8.492, собственост на ответниците Р.И.Т. и И.А.Т., която
реална част се владее от ответниците. Иска се, след като съдът приеме за
установено, че ищците са собственици на спорната реална част, да осъди ответниците
да предадат владението върху нея.
В срока за отговор на исковата
молба ответниците Р.И. Р. /Т./ и И.А.Т. оспорват твърдението, че по кадастралния и
регулационен план на с. Д. от 1928г. празното дворно място от къщата,
разположена в имот пл. № .., до границата с парцел V …, е отразено като част от
него.Възразяват срещу твърдението за неуредени регулационни сметки между тях и
ищците при влизане в сила на плана от 1973 г., с който двата имота .. и .., за
които бил отреден парцел VI в кв. 6 по плана на с. Д. от 1928 г., са обособени
като самостоятелни имоти с отредени самостоятелни парцели. Считат за
неоснователна ищцовата претенция с довод, че при заснемане на имота в
кадастралната карта на с. Д. ищците не са поискали поправка в кадастралната
карта.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, за да отхвърли
иска по чл.108 от ЗКИР , първоинстанционният съд съобразявайки ТР №3/1993г. и
заключението-основно и допълнително на съдебно-техническата експертиза, е приел
следното:
По обезсиления регулационен план
на с. Д. от 1928г., приет по време на действие на ЗБНМЦБ /отм. ДВ бр. 117 от
31.05.1941 г./парцелите са обособени за първи път, като от имота на ищците и
имота на ответниците Т. и Р. е образуван съсобствен парцел ІV-..,...По плана от
1928г. лицето за имота на ответниците Т. и Р. е откъм имота на ищците.Имотна
граница между имотите на ищците и ответниците Т. и Р., отразена в КП от 1928г.
не съвпада с настоящата имотна граница, отразена в действащата КК, като е
изместена навътре към имота ищците, бивш пл. № .., с 3,38 м. Това изместване е
в резултат на сключения между А.Г.Б. и А. И. Т. Договор от 10.02.1949г. със
заверка на подписите от членовете на назначената със Заповед № 2 от
14.01.1949г. на председателя на управата на с. Д. комисия по чл. 17, б. „ж“ за
определяне на размера на обезщетението за придаваемите части. С него страните
се съгласяват да се запазят старите имотни граници, като А.Б. дава три метра
лице откъм страната на Ф., което да служи като път за достъп до имота на А.Т. и
което да бъде заплатено по определената от комисията цена 300,00 лв. кв. м. Първоинстанционният съд е приел,че така
постигнатото съгласие е относно цената, която следва да се заплати към
предвиденото по действащия тогава регулационен план придаване на части от съседните
имоти при уреждане на отношенията между съсобствениците в образувания по
регулация общ парцел, с оглед изравняването на дяловете им по силата на
дворищната регулация. Съдът е приел,че ако регулацията предвижда придаваеми
части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК - тя
ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено
или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години.Приел,че
макар и да не се представят доказателства цената на придаваемата част да е
платена, от свидетелските показания се установяло, че владението върху нея е
предадено и е осъществявана фактическата власт от собствениците на съседния
имот с пл. № .. повече от десет години, поради което планът от 1928г. следва да
се счита приложен. Съдът е приел,че за да се счита планът приложен, не се
изисква кумулативното наличие на плащане на обезщетението и осъществяването на
владение в продължение на десет години. Приел,че границата между двата имота е
променена, като реална част с ширина от 3,38 м и площ от 120 кв., според
изчисленията от СТЕ, е станала част от имот пл. № .. по регулация,като в тази
площ попадат и спорните 56 кв. м.,като имот пл.№.. е идентичен с имот пл. № ..,
в кв. .., за който е отреден парцел УП-.. по РП по действащия регулационен
план. Ето защо с изработването на плана от 1973г. заснетата кадастрална граница
отразява вярната имотна такава. Имотната граница съвпада с регулационната
линия. Имотната граница не е променяна с действащия регулационен план. Предвид,
че в КК имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973г.,
където заснемането е по имотни граници, не е налице грешка в кадастралната
карта, поради което съдът е приел,че ревандикационния иск е неоснователен.
При
така установеното,настоящият съдебен състав
съобрази следното: Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК е постановено при
действието на ЗТСУ/отм./ и приема, че дворищно регулационния план се счита
приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни
при хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като понятието приложен план е
относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на
регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и
владението им, продължило повече от десет години, след което не е допустимо
изменянето на плана на това основание. В същия смисъл са и разрешенията в:
Решение 1419 от 14.12.1971г. по гр.д. № 898/71г., ІІІг.о. на ВКС, което сочи,
че с влизане в сила на дворищнорегулационния план се придобива само голата
собственост върху придаваемото място. Едва след заплащането му може да бъде
получено и владението върху него и тогава регулацията се счита приложена. Ако
тези условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху
придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния
собственик. Решение от 26.02.2009г. по гр.д. № 4227/2007г., ІVг.о. приема, че
дворищнорегулационния план има отчуждително действие, като преминаването на
собствеността е условно – след изпълнение на законовите изисквания за заплащане
на обезщетението и завземане на имота. При действието на §9 ЗКИР и §8, ал.1 ЗУТ
ако в предвидения шестмесечен срок не бъдат уредени регулационните сметки, то
отчуждителното действие на плана отпада. По сходен въпрос е постановено и
решение на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение №
780 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/2008г. на III г.о., в което е прието, че въпреки
отчуждителното вещноправно действие на плана и по двата режима на ЗПИНМ/отм./ и
на ЗТСУ/отм./ дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени
сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен
нотариален акт за придаваемото място.Дворищнорегулационният план има
отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни
имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственост.
Едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред
приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава
планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за
имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план
съгласно чл. 33, ал.3 във вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до
изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то
отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни
граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.В
конкретният казус,от приложения по делото договор от 10.02.1949г. се
установява,че е уговорен размера на обезщетението на придаваемото се место, но
без изрично да е посочено, че така уговореното обезщетение в размер на 300,00
лева е заплатено. Че не е заплатено, съдът счита , изследвайки и уговореното в
т.І от Договора ,макар и неотносима към спора, но със същата е посочен начина
на определяне на обезщетение по отношение на размер 300 лева/ кв.м. ,и срок на
плащане,т.е приема, че с този договор са уговорени размера и срока на плащане
на обезщетението, но същия не установява,че същото е заплатено.
По делото липсват категорични доказателства, че
придаваемото се место от имота на ищците към този на ответника е заплатено.
В допълнителното си заключение в.л. С.Б. посочва,че ако
съдът приеме,че с договора от 10.02.1949г. частично са уредени регулационните
сметки по отношение на съсобствения парцел ІV-..,.. в кв.6 по плана на с.Д. от
1928г., с което е осигурен вход с ширина 3 м.
за имота на ответниците Т., то процесната част от имота на ищците с пл.№..
по плана от 1928г.,с площ от 120 кв.м., която е заета и е присъединена към
имота на Т. – в кадастъра от 1973г. и в КК от 2010г. и на место, представлява
частично прилагане на регулацията от 1928г. и няма навлизане в имота на ищците
от страна на ответниците Т., а това място от около 120 кв.м. от бившия имот на Б.
по плана от 1928г. е част от имота на Т..
Възприемайки този извод на В.лице Б. първоинстанционният съд е приел,че
регулацията е приложена и не са налице предпоставките на чл. 54 ,ал.2 от ЗКИР.
Но, този извод на вещото лице се базира на
предположения,тъй като самото вещо лице
посочва в заключението си ,че в договора не е упоменато заплатена ли е сумата
за отстъпеното място от имота на Б. за вход към имота на Т..
Настоящият съдебен състав приема,че след като за
придадената част от имота на ищците с пл.№ .. към имота на ответниците по плана
от 1928г. няма данни за заплащането й, макар и да се установява по делото, че
тази част е завзета, то по отношение на тази придаваема част планът не е
приложен, т.е не е настъпило условието за окончателното преминаване на
собствеността. Затова, при изработването на следващия регулационен план през 1973г.
собствеността на ищцата се възстановявява /отчуждителното действие отпада/
понеже не е настъпило съвпадане на парцелните с имотните граници. Ето защо
извършеното заснемане на придаваемата част- в размер на 56 кв.м. от имот с идентификатор 230008.8.494 като част от имот с идентификатор
230008.8.492 по действащия план е погрешно.Именно за тази площ искът е
основателен. Спорната част е оцветена в зелен цвят на скица от КК на вещо лице Б. ,между черната и червената
линия на скицата,и граничи: от север и изток
: имот с идентификатор 23000.8.8.492 ,от запад : имот с идентификатор
230008.8.494 и от юг-улица.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивната инстанция
приема,че решението, с което искът е отхвърлен подлежи на отмяна ,по отношение
на частта от имот идентификатор 23000.8.8.492
с площ от 56 кв.м. ,като вместо това за този имот искът по чл.108 от ЗС следва
да бъде уважен.
Разноски не се присъждат,тъй като доказателства за сторени такива във
въззивното производство не се ангажират.
Водим от горното и на основание чл. 271,ал.1 от ГПК ,Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 77 постановено на 01.04.2020г. по
гр.дело № 1596 по описа на Велинградския районен съд за 2018г. ,в частта, с
която искът по чл.108 от ЗС предявен М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. против Р.И.Т., И.А.Т. е отхвърлен като
неоснователен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на И.А.Т., ЕГН:
**********,*** и Р.И.Т., ЕГН: ********** ***,че М.В.Б., ЕГН: **********, Н.Г.П.,
ЕГН: ********** и А.Г.Б., ЕГН ********** ***
са собственици на част от дворно място с площ от 56 кв. м., при граници
:на запад-имот с идентификатор 23008.8.494, юг- имот с идентификатор
23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.492, част от ПИ с идентификатор
23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор 23008.8.495, ПИ
с идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и ПИ с
идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на с. Д.,
одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК
като част от имот с идентификатор 23008.8.492, собственост на Р.И.Т., И.А.Т.,
вместо като част от имот с идентификатор 23008.8.494, собственост на М.В.Б., Н.Г.П.
и А.Г.Б.,и ОСЪЖДА Р.И.Т., И.А.Т. да
предадат владението на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. на описаната част от имота, оцветена в зелен цвят на скица от КК
на вещо лице С.Б. ,между черната и червената линия на скицата,която
скица съставлява неразделна част от
решението.
В останалата част решението е влязло в законна
сила ,поради необжалването му.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове: 1.
2.