РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
в присъствието на прокурора прокурор ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500769 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
С решение от 21.09.2020 година, постановено по гр.дело № 996 по описа на Г.
районен съд за 2020 година, искането на дирекция „С. п.“, гр. Г.О. за прекратяване
настаняването на детето К. Ю. И. в кризисен център, гр. Ш., е оставено без уважение.
Решението е обжалвано от дирекция „С. п.“, гр. Г.О., и родителите на детето
П. К. К. и Ю. Д. И. с искане за отмяната му и постановяване на ново, удовлетворяващо
искането на Дирекцията. Позовават се на необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди наведените доводи, приема:
Дирекция "С. п.", гр. В. Т. е поискала прекратяване на постановената с
решение на Ш. районен съд по гр.дело № 329 по описа за 2020 година спрямо К. Ю. И.
мярка за защита настаняване в кризисен център, позовавайки се на промяна в
обстоятелствата, при които е разпоредено настаняването - положителни резултати от
социалната работа с родителите на детето.
За да отхвърли искането, първостепенният съд е приел, че макар в
1
поведението на бащата да се наблюдава промяна, детето все още е в опасност и връщането
му в семейната среда би било рисковано.
Решението е неправилно. Доказаните по делото действия на социалните
служби и органите на реда - работа с родителите, освидетелстване на пострадалите от акта
на домашно насилие през януари, 2020 година, прекратеното срещу бащата наказателно
производство по преписка № 153 по описа на Г. районна прокуратура за 2020 година, са
оказали въздействие върху поведението му. Изяснена е причината за агресията на бащата –
контакти на К. с момче, целящи създаване на интимни отношения, и преустановяването на
тези контакти. Поведението на бащата е променено в положителна насока и този факт
следва да бъде отчетен като ползотворен и за самото дете.
При установените отношения в семейството опасност за детето да стане обект
на ново посегателство от страна на бащата - вероятност, на която първостепенният съд е
основал решението си, съществува. Но пътят за преодоляване на тази опасност е
реинтеграцията му в семейната среда и промяната в поведението на родителите. То не може
да бъде държано настрани от своята майка, брат и сестра безсрочно във времето. Идеята на
Закона за закрила на детето е децата да бъдат защитени, а не да се подмени семейната им
среда. Спрямо К. е наложена най-радикалната мярка за защита и продължаването на тази
мярка във времето подхвърля детето на риск от непоправими с оглед възрастта му вреди -
лишаване от контакт с близки хора, отчуждаване, привикване към режима в заведението за
настаняване, режим коренно различен от нормалната социална среда за дете, и други.
Балансът между тези два риска – бащата отново да посегне на детето или то да
се отчужди от роднините си, ако остане за дълго време в специализирано заведение, следва
да бъде постигнат чрез връщане на детето у дома и продължаване на надзорната дейност на
социалните служби върху поведението на родителите.
Като не е съобразил горните обстоятелства, първостепенният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено по реда на настоящото производство.
Вместо него следва да се прекрати действието на наложената мярка за закрила, защото
искането на дирекцията е основателно.
Без правно значение е обстоятелството, че срокът, за който е наложена мярката
за защита, е изтекъл. Законът прави разграничение между основанията за отпадане на мярка
за защита – срок или прекратяването й с нарочен акт, с оглед на различните последици от
това. За Дирекцията трябва да остане задължението за надзорна дейност като процедурен
способ за постановяване на нова мярка за закрила, ако новонастъпили факти налагат това.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето, от 21.09.2020 година,
постановено по гр.дело № 996 по описа на Г. районен съд за 2020 година, вместо което
постановява:
Прекратява настаняването на К. Ю. И., ЕГН:**********, в кризисен център, гр. Шумен,
постановено като мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3