Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***,
01.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4800 по описа за 2020г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ***със седалище и адрес на управление
***, ***представлявано от ***против Е.Б.П. ***. Ищецът
твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се
в ***Ищецът твърди, че като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ***към ***. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „***“
от 13/14.12.2007г. и във вестник “***” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума.
В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество претендираните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2238/2020г. по описа на ПлРС.
Представя писмени доказателства. Прави искане за
допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Ответницата чрез назначения си особен представител не
представя писмен отговор и не изразява становище по исковите претенции.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 2238 /2020г., ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
С разпореждане съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 20.08.2020г. и в
едномесечния срок, на 21.09.2020г., (20.09.2020 е почивен ден), кредиторът е
предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в
срок, поради което се явяват допустими
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2238/2020г.
по описа на ***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта
е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК,
заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са
неоснователни. От заключението на вещото лице се установява, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2020г.
сумите са били дължими изцяло, както са претендирани. Установява се, че след
издаване на заповедта за изпълнение ответницата е заплатила сумата в размер на
2457,11 лева. Към момента на предявяване на исковата молба 21.09.2020г.
ответницата е имала задължение за главница в размер на 518,34 лева, а лихвата е
била погасена изцяло с извършените плащания. След предявяване на иска за
главница, ответницата е заплатила изцяло и дължимата сума, както и сумата от
33,21 лева законна лихва. Към момента на плащане, ищцовото дружество е погасило
с част от внесената сума законна лихва в размер на 33,21 лева, която към този
момент не е била дължима, тъй като не е било налице влязло в сила съдебно
решение, с което да бъде присъдена.
С оглед погасяване на дължимите суми чрез извършени
плащания, съдът счита, че искът за главница в размер на 518,34 лева се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, дължими се явяват разноските в
заповедното и в исковото производство, тъй като плащанията са извършени след
предявяване на претенциите. Разноските в заповедното производство са в размер
на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
Същите се дължат и ответницата следва да бъде осъдена да ги заплати изцяло, тъй
като претендираните суми са били дължими към момента на образуване на
заповедното производство.
По отношение на исковата производство, ищцовото дружество
претендира главница в размер на 518,34 лева, която е погасена след завеждане на
исковата молба.
Поради това и ответницата следва да заплати направените по
делото разноски в размер на 50 лева юрк възнаграждение в заповедното
производство, 100 лева юрк. възнаграждение в исковото производство, 60 лева
доплатен депозит за вещо лице (от общо внесен депозит 180 лева съгласно справка
декларация на вещото лице) за вещо лице и 17,04 лева остатък за платен депозит
за особен представител в исковото производство (от внесен и изплатен депозит за
особен представител 150 лева), или общо дължимата сума за разноски е в размер
на 50 лева за заповедното производство и 177,04 лева за исковото. Тъй като
ответницата е заплатила законна лихва върху главницата в размер на 33,02 лева,
която не е била дължима към момента на плащане, то тази сума следва да се
приспадне от дължимите разноски. При този изход, ответницата следва да заплати
на ищцовото дружество разноски по делото в размер на 50 лева в заповедното
производство и 144,02 лева за исковото производство.
По изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявеният от „Т.П.“ ***със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано
от ***против Длъжника
Е.Б.П., с ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че Е.Б.П. *** ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ***сумата в размер на
518,34 лева
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2018г. до 30.04.2020г.
ведно със
законната лихва от 09.06.2020г. до изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 2238/2020г.
ОСЪЖДА Е.Б.П., с ЕГН **********,
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.П.“ ***със седалище и адрес на управление ***,
***представлявано от ***разноски в размер на
50 лева, дължими за
юрк.възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.дело №2238/2020г. по
описа на РС *** и 144,02 лева за
исковото производство, от които 100 лева юрк.възнаграждение и 44,02 лева
доплатен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: