МОТИВИ по Присъда № 12 от 23.01.2020
г., постановена по НОХД № 994/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница
Районна прокуратура - гр. Дупница е
внесла обвинителен акт срещу Д.Ч.А. ***, с ЕГН ********** ***, в офис на фирма „Ролпласт“ ЕООД, намиращ се на ул. „Ив.
Вазов“ № 8, за периода от 20.11.2018 г. до 29.11.2018 г., в условията на
продължавано престъпление при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, в качеството си на длъжностно лице – продавач консултант
към фирма „Ролпласт“ ЕООД, гр. София, е присвоила чужди пари, а именно: сумата
от 730.00 лв. платена от Василка Симеонова, сумата от 216.00 лв. платена от
Костадин Костадинов, сумата от 87.00 лв. платена от Йорданка Субева, сумата от
62.00 лв. платена от Цветанка Обретенова, сумата от 85.00 лв. платена от Е.И.,
сумата от 152.00 лв. платена от В.Ц., сумата от 346.00 лв. платена от Л.Г.,
сумата от 421.00 лв. платена от Г.В., сумата от 145.00 лв. платена от Радослав
Стоянов, или пари в общ размер на 2244 лв. (две хиляди двеста четиридесет и
четири лева), собственост на фирма „Ролпласт“ ЕООД, гр. София, като парите са й
били поверени да ги пази - престъпление по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимата е била редовно призована, явила се е заедно с упълномощен защитник адв.
М.Ч.. Преди даване ход на съдебното следствие защитникът е заявил, че подсъдимата
А. се признава за виновна в извършване на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е дала съгласие да не се събират доказателства за тези
факти с оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 58а от НК.
Съдът е разяснил на подсъдимата
възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на
наказателното производство, а именно ,,Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимата
изрично е заявила, че е запозната с разяснената й процедура и желае делото да
се приключи по реда на съкратеното съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Заявила е, че се
признава за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на
чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че
самопризнанията се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направените самопризнания и от доказателствата, които са събрани в хода на
досъдебното производство и ги подкрепят.
Представителят на Районна
прокуратура – гр.Дупница поддържа обвинението като сочи, че с оглед събраните
доказателства, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на обвинението е
пледирал подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, като предлага съдът да й
наложи наказание ,,лишаване от свобода“ около минималния предвиден размер,
както и да бъде лишена от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК за срок от
една година и шест месеца.
Защитникът на подсъдимата е пледирал
за налагане на наказание при усл. на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК, като съдът
не налага на подсъдимата другите кумулативно предвидени в чл. 201 от НК
наказания, а именно лишаване от права по чл. 37, ал. 1 точки 6 и 7.
Подсъдимата е поддържала становището
на защитника си и е изразила съжаление за стореното.
В наказателното производство съдът
не е приел за съвместно разглеждане предявеният от ощетеното юридическо лице граждански
иск по съображения изложени в разпоредителното заседание.
Съдът след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Д.Ч.А.
е родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, български гражданин,
работеща, неосъждана, ЕГН **********.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Д.А. към 13.07.2018 г. заемала
длъжността „продавач –консултант“ в търговски отдел към „Ролпласт“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София. Посочената длъжност заемала по силата
на сключен трудов договор № 63 от 13.07.2018 г. Според трудовия договор и
длъжностната характеристика към него, на А. е вменено да сключва договори с
клиенти на търговеца, след което да отчита получените парични средства по
установения вътрешно-фирмен ред. В тази насока, следва да отговаря за
правилното засичане на касата и попълването на съответната касова книга. Носи
пряка отговорност за правилното съставяне на първичните счетоводни документи и
е задължена всеки понеделник да изпраща седмичен отчет за оборота на офиса и
издадените парични счетоводни документи. Описаните задължения, вменени на подс.
А., на основание горецитирания договор й дават качество на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б" от НК. В края на 2018 година подс. А.
решила да присвои част от средствата налични в касата на дружеството, за която
тя отговаряла. Причина за решението й били финансови затруднения. За периода от
20.11.2018 г. до 29.11.2018г. различни лица поръчали различни видове изделия в
представителството на ,,Ролпласт“ ЕООД, гр. Дупница. Цветанка Симеонова
поръчала изделие на стойност 730.00 лева, която сума заплатила на А., като за
това плащане последната не е изготвила съответния първичен платежен документ - фактура
или касов бон. Същевременно, поръчката на Симеонова, чрез интернет и софтуерен
продукт била предадена в централата на ,,Ролпласт“ ЕООД от подсъдимата, била
изработена и монтирана. Същото се случило и с Костадин Костадинов, който платил
сумата от 216.00 лева за поръчаната изработка. По същия начин А. процедирала и
с поръчката на Йорданка Субева, която платила сумата от 87.00 лева, както и с
платената от Цветанка Обретенова сума от 62.00 лева. Свидетелят В.Ц. отишъл в
офиса на „Ролпласт" ЕООД, през посочения по-горе период и поръчал вътрешни
щори. А. му казала, че ще изпрати човек, който да вземе размери и скоро след
това св. Р.Д. отишъл и взел размерите. След монтажа на щорите св. Ц. платил
сумата от 152.00 лева на св. Д., който от своя страна предал парите на подс. А..
Свидетелят Л.Г. отишъл на 22.11.2018 г. в офиса на търговското дружество и
поръчал изработката на външна врата. А. му казала, че поръчката ще му струва
346.00 лева, която сума свидетелят заплатил веднага, но А. не му издала касова
бележка за получените пари. Поръчката на Г. била изработена и монтирана. Св. Е.И.
през посочения по-горе период отишла в офиса на „Ролпласт" ЕООД, находящ
се на ул. „Ив. Вазов" № 8 и поръчала на А. изработката на вътрешни щори.
Поръчката била приета от подсъдимата и изпратена за изпълнение. Свидетелката
платила сумата от 85.00 лева на А., но не получила съответния касов бон. Св.
Стефан В., както всички по-горе посочени свидетели, отишъл в офиса на
„Ролпласт" ЕООД, находящ се на ул. „Ив. Вазов" № 8 и поръчал изработката
на дограма. Поръчката била приета от подсъдимата и изпратена за изпълнение, а В.
платил на същата сумата от 421.00 лева, срещу която не получил първичен
счетоводен документ. По абсолютно идентичен начин се случило и с поръчката на
Радослав Стоянов, който платил сумата от 145.00 лева. По описаният по-горе
начин А. приела поръчките от посочените лица срещу, които получила в качеството
си на длъжностно лице — продавач консултант сума в общ размер 2244.00 лева,
която сума следвало да бъде налична в касата на офиса, а в последствие предадена
и отчетена в дружеството. Вместо това, подс. А. взела посочената сума и я използвала
за лични нужди. Няколко дни по-късно поради неотчитане на парични средства, за
които вече има изработени и предадени на клиентите поръчки, служители на
дружеството извършили проверка на наличността в касата, съобразно приетите
поръчки. Комисия назначена от управителя на дружеството Н., в състав - свидетелите
Пехливанов, и Д., извършили проверка на
документите и касата и установили липсата на гореописаната сума.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от направените самопризнания на подсъдимата и
доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят -
показанията на свидетелите и писмените доказателства, присъединени по надлежния
процесуален ред.
Показанията на свидетелите дадени на
досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, същите
са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира. В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства, приложени към
досъдебното производство и приобщени по надлежния процесуален ред – чл. 283 във
вр. с чл. 373, ал. 3 НПК.
Наказателното производство е
приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл. 371, т.
2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимата е направила самопризнания и
е заявила, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е дала съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези
факти. Съдът е разяснил на подсъдимата и разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Извършена е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства
са събрани по реда предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата
са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимата,
като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът
е постановил определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанията на подсъдимата, събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното, съдът приема, че гореописаната
фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт,
е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал. 3 от НПК въз основа на
самопризнанията на подсъдимата и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство и приобщени по делото. Съдът кредитира изцяло гласните и писмените
доказателства, като същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК ред и подкрепят направените от подсъдимата самопризнания.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбите на чл. 301 НПК,
съдът приема за установено от правна
страна:
Съдът приема, че с деянието си
подсъдимата Д.Ч.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна, се установи по
делото, че за периода от 20.11.2018 г. до 29.11.2018
г., в условията на продължавано престъпление при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, в качеството си на длъжностно лице –
продавач консултант към фирма „Ролпласт“ ЕООД, гр. София, е присвоила чужди
пари, а именно: сумата от 730.00 лв. платена от Василка Симеонова, сумата от
216.00 лв. платена от Костадин Костадинов, сумата от 87.00 лв. платена от
Йорданка Субева, сумата от 62.00 лв. платена от Цветанка Обретенова, сумата от
85.00 лв. платена от Е.И., сумата от 152.00 лв. платена от В.Ц., сумата от
346.00 лв. платена от Л.Г., сумата от 421.00 лв. платена от Г.В., сумата от
145.00 лв. платена от Радослав Стоянов, или пари в общ размер на 2244 лв. (две
хиляди двеста четиридесет и четири лева), собственост на фирма „Ролпласт“ ЕООД,
гр. София, като парите са й били поверени да ги пази.
Особеното
качество на субекта релевантно за съставомерността на деянието, а именно да е
длъжностно лице по смисъла на чл.
93, ал.1, б. ,,б“ НК, по отношение на подсъдимата е категорично установено
от приложените писмени доказателства, с качеството на надлежни такива за
обстоятелствата на заеманата длъжност и свързани с нея задължения. Подсъдимата
е имала качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл.
93, т. 1, б. ,,б“ от НК, поради което е годен субект на престъплението по чл. 201 НК.
Съществен
обективен елемент от състава на изпълнителното деяние по чл. 201 НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното
посегателство – чуждо (обществено
или частно)
имущество - пари, вещи и др., които се намират в негова фактическа и/или
юридическа власт и въздействието, което той оказва върху тях, последните
субсумиращи действия по своенето им (присвояването), каквото е разбирането в трайно установената съдебна
практика. От обективна страна, в хода на настоящото съкратено съдебно
следствие, се установи несъмнено, че на подсъдимата, именно в качеството на
длъжностно лице, са били предадени на правно основание движимите вещи предмет
на присвояването – пари, сума в размер на 2244 лв., собственост на ,,Ролпласт“
ЕООД. С това е доказано, че А. е получила фактическата власт върху присвоена
сума. Извършвайки лично цитираните действия - подсъдимата от една страна не
изпълнявала служебните си задължения, и от друга - с последващите си действия
демонстрирала своенето им. И това е така, защото реално поставяйки ги в свое
фактическо владение, подсъдимата осуетила и прекъснала възможността дружеството
да се ползва и разпорежда с парите си. По този начин, подсъдимата обективирала
и разпоредителните действия от своя страна без каквото и да е основание за
това, с имущество – пари, което е чуждо по смисъла на закона, в което се
изразява и противозаконността на действията й. С това, присвояването на
предмета на престъплението - чужди пари е осъществено, а престъплението –
довършено. Същото е резултатно и обективно е вярно настъпването на намаляването
на имуществото в патримониума на друго лице - правен субект. В типично
проявление на изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с действията
си подсъдимата в качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на
служебните си задължения да пази и управлява повереното й чуждо имущество,
превърнала държанието от името и за сметка на работодателя си, във владение за
себе си, в което именно се е изразило и длъжностното й присвояване.
При
формираната доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянието,
както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни
признаци. Поради това съдът намира действията на подсъдимата за съставомерни от
обективна страна, покриващи основния състав на длъжностно присвояване,
съобразно правната квалификация на обвинението - чл.
201 от НК.
Като
пълнолетно лице, подсъдимата е годен субект на наказателна отговорност.
Отделните
деяния, извършени от подсъдимия, осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което
следва да се приеме, че тази престъпна деятелност осъществява признаците на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
От
субективна страна, подсъдимата е извършила деянието виновно, при пряк умисъл,
по смисъла на чл.
11, ал. 2 НК. При наличие на интелектуалния волевия елемент, съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала неговите последици и пряко
целяла тяхното настъпване. Умисълът от нейна страна е явно и несъмнено обективиран
в действията и проявите й. От тук и изводът, че е съзнавала естеството и
значението на фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението
и неговите общественоопасни последици – пряко целени от подсъдимата, като
настъпването на същите се явяват неизбежен резултат от проявата й, достатъчно
за обосноваване на пряк умисъл. По изложените съображения, съдът призна подсъдимата
за виновна в извършването на престъпление по чл.
201 от НК.
Причини за извършване на деянието –
ниско правосъзнание у подсъдимата.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът
взе предвид, че за извършеното от подсъдимата престъпление в чл. 201 НК се предвижда наказание до
осем години лишаване от свобода, както и че съдът може да наложи наказание
,,конфискация“ до 1/2 от имуществото на подсъдимия и наказание лишаване от
права по чл.
37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл.
373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а
от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимата, които да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размера на наказанието лишаване от свобода е определен от
съда съобразно чл.
58а НК. Направеното от подсъдимата самопризнание в съдебно заседание се
отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед
проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не
може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете направеното на досъдебно производство
самопризнание, което е допринесло за разкриване на обективната истина по
делото, както и добрите характеристични данни за подсъдимата и добросъвестно
процесуално поведение. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете продължаваната
престъпна деятелност на подсъдимата осъществена в периода от 20.11.2018 г. до
29.11.2018 г., което е дало основание за квалифициране на деянието по чл. 201
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С
оглед изложеното при превес на смекчаващите вината обстоятелства настоящият
състав определи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, като на основание чл.
58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на 4 месеца лишаване от свобода.
Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.
Предвид горните съображения и на
основание чл.201 от НК, за което престъпно деяние се предвижда наказание до осем
години лишаване от свобода, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимата А.
да бъде наложено наказание ,,Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, съдът намали така
определеното наказание с една трета и определи наказанието ,,Лишаване от
свобода” за срок от 4 /четири/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи изтърпяването на наказанието ,,Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години. Предвид размера на наложеното наказание, чистото съдебно минало на
подсъдимата, както и за поправянето и превъзпитанието на същата, съдът счита,
че така наложеното наказание от 4 месеца лишаване от свобода не е необходимо да
бъде изтърпяно реално. Поради това и на основание чл.66, ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното на А. наказание следва да бъде отложено за срок от 3
/три/ години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Според съда,
постановяването на реално изтърпяване на наложеното наказание ,,лишаване от
свобода” по никакъв начин не би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимата от обществото, като на същата се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, а от друга страна ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
За
постигане на целите на чл. 36 НК
съдът прецени, че не е необходимо на подсъдимата да се налагат предвидените
кумулативни наказания ,,конфискация“ и
,,лишаване от права“.
На
основание чл. 67, ал. 1 – 4 от НК, съдът не възложи спрямо подсъдимата възпитателни
грижи по време на изпитателния срок.
Разноски
по делото не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: