№ 378
гр. София , 25.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20 в закрито заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100900830 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „К.Т.Б.“ АД (н.) срещу „К.“ ООД (н.)
иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на
несъществуващо обстоятелство, а именно увеличаване на капитала чрез приемане на нов
съдружник, вписано на 11.02.2016 г. с вписване рег. № 20160211152942.
Ищецът поддържа, че преди извършване на процесното вписване през 2016 г.
ответното дружество „К.“ ООД (н.) било еднолично – с едноличен собственик „Х.И.Б.“ АД,
от чийто капитал той притежавал 900 броя акции и чийто кредитор по договор за
кредит бил.
На 22.01.2016 г. било взето решение на едноличния собственик „Х.И.Б.“ АД,
обективирано в протокол от заседание на Съвета на директорите от 22.01.2016 г., за
увеличаване на капитала на „К.“ ООД (н.) чрез приемане на нов съдружник. По иск на
ищеца това решение било обявено за нищожно и тъй като същото е послужило като
основание за извършване на процесното вписване, ищецът счита, че следва да бъде
установено вписването на несъществуващо обстоятелство въз основа на нищожното
решение.
При тези факти съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
Ищецът е трето лице за дружеството, по чиято партида е извършено процесното
вписване. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ искът за установяване вписването на
несъществуващо обстоятелство може да бъде предявен и от трето лице, но същото
трябва да има правен интерес. Според константната съдебна практика този интерес
произтича от възможното засягане на реално съществуващи права на третото лице или от
възможната промяна на неговото правно положение (вж. Решение № 311/06.02.2019 г. по т.
д. № 2742/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
В настоящия случай ищецът сочи две свои качества, чрез които е свързан с
ответното дружество: качеството си на кредитор на дружеството, което до вписването е
било едноличен собственик на ответника (факт, посочен в исковата молба), и качеството
си на акционер в същото това дружество.
Първото му качество – на кредитор на „Х.И.Б.“ АД – не обосновава правен интерес
1
от предявяване на иска и това е потвърдено с определение № 481/11.09.2017 г. на ВКС,
постановено по ч.т.д. № 214/2017 г. във връзка с осъществения инстанционен контрол
върху разпореждане за връщане на исковата молба на „К.Т.Б.“ АД (н.) вх. №
17764/10.02.2016 г., с която е предявен идентичен на процесния иск – за обявяване
вписването на несъществуващо обстоятелство относно увеличаването на капитала чрез
приемане на нов съдружник. Правният интерес по прекратеното дело е бил изследван
именно във връзка с кредиторовото качество на ищеца и предявения от него иск по чл. 517,
ал. 4 ГПК за прекратяване на „К.“ ЕООД поради неудовлетворено задължение на неговия
собственик „Х.И.“ АД. Прието е, че увеличението на капитала е извършено след налагане
на запор върху дяловете на „Х.И.“" АД в „К.“ ЕООД, поради което същото е
непротивопоставимо на кредитора „К.Т.Б.“ АД (н.) и с това е отречен интересът на „К.Т.Б.“
АД (н.) да предяви иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
С уточнителна молба от 10.06.2021 г. ищецът обосновава правния си интерес с
правото на ликвидационен дял, което има като акционер в „Х.И.“ АД, като счита, че след
извършеното увеличение имуществото на „Х.И.“ АД е намаляло поради намаляване на дела
му в капитала на „К.“ АД (н.) – същият би имал право само на малко над 9 % от стойността
на притежаваното от „К.“ АД (н.) имущество вместо на 100 %. Според настоящия състав
обаче качеството на ищеца на акционер в дружество, което е съдружник в ответното
дружество, не води само по себе си до възникването на реални съществуващи права, които
да бъдат защитени чрез иска за обявяване вписването на несъществуващо обстоятелство по
партидата на трето лице. На първо място, правото на ликвидационен дял от имуществото на
съдружника в ответното дружество не означава право върху конкретно възникнало
вземане (такова би могло да не възникне при отрицателна стойност на баланса) и съставлява
по-скоро едно правно очакване. То обаче е опосредено чрез правата на самия съдружник
„Х.И.“ АД и в този смисъл не създава пряк правен интерес за ищеца да въздейства върху
чужда правна сфера. Ако съдружникът „Х.И.“ АД счита правата си за накърнени от
извършеното вписване, същият би могъл да установи обстоятелствата по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ.
Дори да се приеме, че правото на ищеца на ликвидационен дял от имуществото не
на ответното дружество, а на съдружника в него, обосновава по принцип правен интерес да
се въздейства върху правната сфера на ответника, то в настоящия случай трябва да се
отчете, че правото на ликвидационния дял на „Х.И.“ АД, а оттук – и на ищеца, е
обусловено от производството по несъстоятелност, открито спрямо „К.“ ООД (н.) – в
това производство от имуществото на „К.“ ООД (н.) ще бъдат удовлетворени правата на
негови кредитори, признати за такива чрез включването им в списъка на кредиторите, но не
и правата на съдружниците върху ликвидационен дял. Съществуващата хипотетична
възможност за оздравяване на несъстоятелното дружество или за прекратяване на
производството по несъстоятелност без заличаване на дружеството поради удовлетворяване
на всички кредитори и останало налично имущество, не е достатъчна да обоснове правен
интерес от преждевременното предявяване на настоящия иск. Към настоящия момент – към
който се преценява и правният интерес – ищецът не би могъл да увеличи
ликвидационния си дял в „Х.И.“ АД чрез увеличаване на дела на „Х.И.“ АД в „К.“ ООД (н.),
тъй като последното дружество е в производство по несъстоятелност.
Обстоятелството, че по почин на ищеца е обявена нищожността на решението на
тогавашния едноличен собственик „Х.И.“ АД за увеличаване на капитала, не води
автоматично до правото на ищеца да иска обявяване вписването на това обстоятелство за
несъществуващо. Това е така, защото по делото за обявяване нищожността на
решението на съвета на директорите ищецът е действал като акционер в
дружеството, чието решение се атакува, а в това му качество законът му признава право на
2
иск. По иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ обаче ищецът вече действа не като акционер в
дружеството, по чиято партида е извършено вписването, а като трето лице и на
общо основание дължи да обоснове правен интерес.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „К.Т.Б.“ АД (н.) вх. №
1005/13.05.2021 г., по която е образувано т.д. № 830/2021 г. на СГС, ТО, 20 състав.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3