Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2057 23.05.2019
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ граждански
състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 82 по описа на съда за 2019
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от В.М.Т. с
ЕГН **********, с адрес *** в качеството й на ЕТ „Т.-В.Т.“ с ЕИК …, чрез
пълномощника й – а. С.М. против „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 за признаване за установено
спрямо ответното дружество, че ищцата не дължи следните суми: главница в размер
на 1112,37 лева, представляваща задължения по договор за комуникационни услуги,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.08.2012 г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на 65 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 22.11.2012 г. по ч.гр.д. № 12397/2012 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с. и е образувано изп.
дело № ….., поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2012г. ответното дружество, с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 12397/2012г. и съдът издал изпълнителен лист за сумата от 1112,37
лева главница, представляваща задължения по договор за комуникационни услуги,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 65 лева.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответното
дружество на 09.04.2014г. било образувано изп. дело №
…. Твърди се, че в производството по принудително изпълнение, на 17.04.2014г. и
на 07.10.2014г. били изпратени запорни съобщения до
РУСО – Пловдив за налагане запор на пенсията на ищцата, но такъв не бил
наложен, доколкото последната не била п. и не получавала пенсия.
На 20.08.2015г. било изпратено запорно
съобщение до „Б. “ ЕООД за запор на вземанията на едноличния търговец, но не са
постъпили суми по изпълнителното дело до настоящия момент. Твърди се, че едва
на 04.07.2017г. било предприето надлежно изпълнително действие представляващо
запор на банковите сметки на ищцата в Банка ДСК ЕАД.
При тези данни ищцата счита, че вземанията на
ответника са погасени по давност, като същата е започнала да тече на
09.08.2012г. и е изтекла съответно на 09.08.2015г. – преди налагане на запор на
банковата сметка на ищцата. Твърди, че давностния
срок не е прекъсван с изпратените до РУСО запорни
съобщения, предвид постъпилите отговори, а запорът на банковите сметки на
ищцата в ДСК ЕАД е извършен след изтичане на давностния
срок – на 04.07.2017г.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран
с искане да постанови Решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че ищцата не дължи следните суми: главница в размер на 1112,37 лева,
представляваща задължения по договор за комуникационни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 09.08.2012г. до изплащане на
вземането и разноски в размер на 65 лева, за които е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 12397/2012г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.
Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, проведено на 18.04.2019 г.
докладът на съда е допълнен с твърдението на ищцата, че погасителната давност е
изтекла, както към датата на налагане на запора на банкови сметки на ищцата,
така и към датата на изпращане на запорно съобщение
към „Б.“ ЕООД.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество, чрез
пълномощника му – ю.. М. К. е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца,
че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Твърди в тази връзка,
че на няколко пъти са предприемани годни изпълнителни действия в интервал по-малък
от три години между тях, които са прекъсвали краткия давностен
срок. По гореизложените съображения моли за отхвърляне на предявения отрицателен
установителен иск. Претендира се присъждане на
направените разноски, в това число и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100 лева.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото копие на изпълнително дело ..
по описа на ….. се установява, че със заповед за изпълнение № 7959/17.08.2012
г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 12397/2012 г. на ПдРС, ХХІ гр. с-в, ищецът е осъден да заплати на „Мобилтел“
ЕАД, ЕИК ********* /със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД/, сумата от 1112,37
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2012
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 65 лева – съдебни и
деловодни разноски, включващи 40 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25 лева – заплатена държавна такса.
Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен
лист, „Мобилтел“ ЕАД е подало молба и е образувано ………… С разпореждането за образуване на изпълнителното дело,
… е разпоредил извършването на редица справки за имущественото състояние на
длъжника, изпращането на покана за доброволно изпълнение и е наложил запор
върху пенсията на длъжника. Установява се, че на 17.07.2014 г. с писмо с
обратна разписка на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. Установява
се, че съобщението за налагане на запор върху пенсията на длъжника е получено
от РУСО Пловдив на 16.04.2014 г., във връзка с което на 24.04.2014 г. по
изпълнителното дело е постъпил отговор от ТП на НОИ – Пловдив, с който … е
уведомен, че в база данни на ТП на НОИ – Пловдив, отдел „Пенсии“, не фигурира
лице с име В.М.Т. с ЕГН ********** /л. 47/. С разпореждане на …. от 02.10.2014
г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, като е насрочен и опис на
движими вещи на 07.11.2014 г. Във връзка с това разпореждане, до РУСО – Пловдив
отново е изпратено запорно съобщение, получено от
институцията на 06.10.2014 г. С писмо входирано по
изпълнителното дело на 14.10.2014 г. Н. на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ –
Пловдив, на основание чл. 508, ал. 1, т. 1 от ГПК уведомява …., че не приема вземането за основателно, тъй
като лицето В.М. Т. с посочено ЕГН не е
п. С разпореждане на … е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника
за 12.12.2014 г. Установява се също така, че с
разпореждане от 19.07.2015 г. … е наложил запор върху всички настоящи и бъдещи
вземания на длъжника от „Б.“ ЕООД, във връзка с което на посоченото дружество е
изпратено на 20.08.2015 г. запорно съобщение. С
разпореждане /л. 94/ на .. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
Първа инвестиционна банка /връчено запорно съобщение
с писмо с обратна разписка на 06.07.2017 г./, Банка ДСК ЕАД /връчено запорно съобщение с писмо с обратна разписка на 10.07.2017
г./, Обединена Българска Банка АД /връчено запорно
съобщение с писмо с обратна разписка на 06.07.2017 г./ и Юробанк
България АД /връчено запорно съобщение с писмо с
обратна разписка на 06.07.2017 г./. От посочените банки по изпълнителното дело
са постъпили отговори, в които е посочено, че по банковите сметки липсват
авоари, като има и предишни наложени запори, а видно от препис от запорно съобщение, изпратено до Банка ДСК ЕАД /л. 104/ в
посочената банка длъжникът няма открити сметки и наети сейфове.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК искът на длъжника
срещу изпълнението може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай страните не спорят, че процесния
изпълнителен лист от 22.11.2012 г. е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение № 7959/17.08.2012 г. по ч.гр.д. № 12397/2012 г. по описа
на ПдРС, ХХІ гр. с. С влизането в сила на заповедта
за изпълнение се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Предвид липсата на други доказателства по делото, съдът приема, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 22.11.2012 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. И доколкото в настоящия случай длъжникът се
позовава на настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание факти, то и предявеният иск е допустим.
Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията по процесния изпълнителен лист
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, които
представляват неплатени задължения за телекомуникационни услуги.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ползвани телекомуникационни
услуги, представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
Тригодишната давност се прилага и по отношение на обезщетението за забавено
плащане, а предвид разпоредбата на чл. 119 ЗЗД следва да се приеме, че
вземанията за разноски с оглед акцесорния си характер
се погасяват с погасяване на главното задължение.
В случая със завеждане на заповедното производство е
била прекъсната давността, като новият тригодишен давностен срок започва да
тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като в това
производство длъжникът бива уведомен за издадената срещу него заповед, същият
има възможност да възрази срещу нея и да се инициира исково производство, като
в случай, че не стори това в дадения му срок, заповедта влиза в сила и се
ползва със стабилитет, за разлика от несъдебните изп.
основания по чл. 237 от ГПК /отм./. Както се посочи по-горе заповедта за
изпълнение е влязла в сила най-късно на 22.11.2012 г. /когато е издаден
изпълнителния лист/, откогато започва да тече нова давност /на осн. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД от подаване на заявлението до този
момент давност не тече/.
При преценката дали е изтекъл давностният
срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да
прекъснат течението на срока. В
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Ето защо образуването на изп. дело ……
и изпращането на ПДИ не представляват действия по принудително изпълнение и не
прекъсват давността.
По отношение на другите извършени по изпълнителното
дело действия, а именно: налагането на запор върху пенсията, насрочването на
описи на движими вещи в дома на длъжника, както и наложения запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания на длъжника от „Б.“ ЕООД, съдът намира следното:
Що се отнася до наложените запори върху пенсията на
длъжника, съответно от 11.04.2014 г. и 02.10.2014 г., то съдът намира, че
същите не представляват годно изпълнително действие и не прекъсват давността,
тъй като и в двете писма постъпили по изпълнителното делото от ТП на НОИ –
Пловдив, .. е уведомен, че длъжникът не
е п. и не фигурира в базата данни на ТП на НОИ – Пловдив, т.е. дори и да е
налице разпореждане за налагане на запор /както е в настоящия случай/, то
същото не може да доведе до търсения правен ефект на прекъсване на давността.
Не може да се приеме и, че разпорежданията …….. за
извършване на опис на движими вещи /02.10.2014 г. и 12.12.2014
г./, находящи се в дома на длъжника, са довели до
прекъсване на давността, доколкото описите на движими вещи на длъжника не са се
осъществили, поради което и това не представлява валидно действие по
изпълнението, предвид неизвършването му /в т.с. в т. 10 на ТР 2/2013 г. е
упоменато, че действие по изпълнението, което прекъсва давността, е
извършването на опис на вещи, който в случая не е осъществен/.
Досежно разпореждането от 19.07.2015 г. за налагане на запор върху
всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника от „Б.“ ЕООД, съдът намира, че същият
отново не е довел до прекъсване на давността. Съгласно разпоредбите на чл. 450,
ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено
лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е
връчено запорното съобщение. От този момент третото
задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл.
507, ал. 3 ГПК /в т.см. Решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г., ВКС,
ІІ т.о./. Установява се от приложените по изпълнителното дело материали, че във
връзка с разпореждането на … от 19.07.2015 г. е изпратено до третото задължено
лице „Б.“ ЕООД запорно съобщение с дата на изпращане
20.08.2015 г. По изпълнителното дело обаче липсват доказателства същото да е
връчено на третото задължено лице, като нито по изпълнителното дело, нито по
настоящото производство са представени каквито и да било доказателства, от
които да се установи, че третото задължено лице е било уведомено за наложения
запор, като няма доказателства и да са постъпвали суми по този запор. Ето защо,
съдът приема, че в рамките на този изпълнителен способ не са предприемани действия
за прекъсване на давността.
Следователно в рамките на посочените изпълнителни
способи – запор върху пенсия, опис на движимо имущество и запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания на длъжника от „Б.“ ЕООД, съдът намира, че не са предприемани
каквито и да е действия водещи до прекъсване на давността.
Следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години /за да се поддържа висящността
на изпълнителния процес, взискателят следва да иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи/, с изключение на делата за издръжка. В конкретния случай,
след 09.04.2014 г. /датата на образуване на изпълнителното дело/ не са били
извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността,
които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането.
Следователно е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex
lege на 09.04.2016 г., на която дата е изтекъл
двугодишния срок за предприемане на принудително изпълнение. Относно
постановлението за прекратяване на изпълнението, ОСГК тълкува, че с това
постановление не се извършва прекратяване, защото вече е настъпило по право, а
само се установява, че по силата на закона е прекратено. Затова и неиздаването
на постановление на съдия-изпълнителя за прекратяване на изпълнителното дело на
посоченото основание в случая е без правно значение. От този момент нататък
всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено.
Освен изложеното, като се
има предвид, че общият тригодишен срок за погасяване на вземането на ответника
по давност започва да тече, както се посочи по-горе, от датата на издаване на
изпълнителния лист по ч. гр. д. № 12397/2012 г. по описа на ПдРС,
ХХІ гр. с., а именно от 22.11.2012 г., то същият е изтекъл на 22.11.2015 г., преди предприемане на
действия по налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в Първа инвестиционна банка /връчено запорно съобщение с писмо с обратна разписка на 06.07.2017
г./, Банка ДСК ЕАД /връчено запорно съобщение с писмо
с обратна разписка на 10.07.2017 г./, Обединена Българска Банка АД /връчено запорно съобщение с писмо с обратна разписка на 06.07.2017
г./ и Юробанк България АД /връчено запорно съобщение с писмо с обратна разписка на 06.07.2017
г./.
Ето защо и поради гореизложеното
съдът намира, че спорното вземане е погасено по давност, с оглед на което
предявеният иск за неговата недължимост е основателен
и следва да бъде уважен. Следва да се посочи, че вземането за разноски е акцесорно вземане и същото се счита погасено с оглед
погасяване на главното вземане на основание чл. 119 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца
се дължат разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил съответно
искане, като по делото са представени доказателства за сторени такива в размер
на сумата от 50 лева – държавна такса /л. 9/, сумата от 400 лева – адвокатско
възнаграждение /л. 6/, както и сумата от 13,20 лева – такса за копие от
документи по изпълнителното дело /л. 18-19/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.М.Т. с ЕГН **********, с адрес *** в качеството й на ЕТ „Т.-В.Т.“
с ЕИК .., НЕ ДЪЛЖИ на „А1 България“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, СУМАТА от 1112,37 лева
/хиляда сто и дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
задължение по договор за комуникационни услуги, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.08.2012 г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на 65 лева /шестдесет и пет лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 22.11.2012 г. по ч.гр.д. № 12397/2012 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с. и е образувано изп.
дело № …, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Т. с ЕГН **********, с адрес *** в качеството й
на ЕТ „Т-В.Т.“ с ЕИК …, СУМАТА от общо
463,20 лева /четиристотин шестдесет
и три лева и двадесет стотинки/ – представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП