Решение по дело №211/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 158
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20225500500211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500211 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Агенция
„П.и.“, гр.С., чрез пълномощника си А.Т. – Г. – началник отдел
„Административно обслужване“ против решение № 578 от 13.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 3355/2021г. по описа на Старозагорския районен
съд.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, при неясна фактическа
обстановка. Излагат се подробни съображения в тази посока. Считат, че по
делото не са се събрали никакви доказателства относно вида и степента на
настъпилите вследствие от процесното ПТП увреждания по автомобила, а
показанията на разпитаните пред първоинстанционното производство
свидетели не кореспондират с останалите приети по делото доказателства.
Претендират отмяна на първоинстанционното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви, като
бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният от
Х.Д.Д. иск. Претендират присъждане и на направените и пред двете съдебни
инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от адв.Е.М. В. от АК – Смолян, като
пълномощник на Х.Д.Д. от гр.С., в който сочат, че подадената въззивна жалба
е неоснователна и недоказана. Оспорват я изцяло и молят да бъде отхвърлена,
а решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно
1
и постановено в единство с доказателствения материал по делото, както и с
относимите и приложими правни норми да бъде оставено в сила. При
определяне на размера на обезщетението за причинените на въззиваемата
неимуществени вреди, молят съда да вземе предвид характера и степента на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
причинените физически и морални болки и страдания, техните степен,
интензитет, продължителност и др. От вида и характера на вредите
причинени на въззиваемата, както и техният интензитет и продължителност
правят извода, че първоинстанционният съд е определил един равностоен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Претендират
потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв и от третото лице – помагач по
делото „Автомагистрали“ ЕАД, гр.С., в който оспорват постановеното
първоинстанционно решение, като неправилно и необосновано. Излагат
подробни съображения в тази насока. Претендират отмяна на постановеното
решение и постановяване на ново, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният
иск от Х.Д.Д. срещу Агенция „П.и.“.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата Х.Д.Д. твърди в исковата си молба, че е собственик на лек
автомобил марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с държавен регистрационен № ***. На
30.01.2021 г. шофирала посочения по-горе автомобил със съобразена и
разрешена скорост по автомагистрала „Тракия" посока изток към гр. Бургас,
като на км. 204 от магистралата около 12,50 ч внезапно излиза на пътното
платно животно - куче, непосредствено пред автомобила. Ищцата се опитала
да предотврати сблъсъка, но не успяла, вследствие на което е възникнало
ПТП. От удара автомобилът й получил сериозни увреждания. Обадила се на
контролните органи, които посетили мястото на произшествието и съставили
съответен протокол за ПТП № 1768145 от 30.01. 2021 г. от служители на
ОДМВР Стара Загора. Автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен
ход, поради което се наложило да ползва специален автомобил "Пътна
помощ" за репатрирането му. В автомобила на ищцата била и нейната
дъщеря. Причината за горното ПТП е неизпълнение от страна на ответника по
настоящото дело нормативните му задължения съгласно чл. 30, ал. 1 Закона
за пътищата, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 89 от Наредба №РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на
пътища на МРРБ. В следствие на възникналото ПТП, за което е съставен и
ПТП 1768145 от 30.01. 2021 г. от служители при ОДМВР Стара Загора на
автомобила на ищцата са нанесени щети в размер на 4489,00 лева, изразяващи
се в пълна повреда на броня предна, решетка на халоген десен, решетка
2
халоген ляв, халогенен фар ляв, радиатор воден, радиатор интеркулер, перка
за охладител, казанче за стъкломиеща течност,Въздухоборник ляв,
Въздухоборник десен, Въздухоборник среден, Държачи за радиатор, радиатор
за климатик.
Претендираната имуществена вреда размер на 4489,00 лв. по
настоящото гражданско дело е разпределена по отделни пера за труд и
материали и части е както следва:броня предна - 230,00 лева за частта,
тониране и боядисване 148,00 лева труд, решетка на халоген десен 18,00 лева
за частта и 20,00 лева труд решетка халоген ляв 18,00 лева за частта и 20,00
лева труд халогенен фар ляв 85,00 лева за частта и 20,00 лева труд радиатор
воден 737,00 лева за частта и 100,00 лева труд радиатор интеркулер 342,00
лева за частта и 100,00 лева труд перка за охладител 1179,00 лева за частта и
100,00 лева труд казанче за стъкломиеща течност 258,00 лева за частта и 50,00
лева труд, Въздухоборник ляв 56,00 лева за частта и лева труд Въздухоборник
десен 56,00 лева за частта и 50,00 лева труд Въздухоборник среден 45,00 лева
за частта и 50,00 лева труд Въздуховод десен 93,00 лева за частта и 50,00 лева
труд,Въздуховод ляв 93,00 лева за частта и 50,00 лева труд Държали за
радиатор 2 бр. лева за частта и 50,00 лева труд Радиатор за климатик 203,00
лева за частта и 100,00 лева труд. Видно от съдържанието на ПТП 1768145 от
30.01. 2021 г. съставен от служители при ОДМВР Стара Загора с описани
констатации относно механизма на процесното ПТП е описано, че ищцата се
блъска в куче, излязло на платното за движение внезапно.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата, която регламентира собствеността върху републиканските пътища,
като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена
държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от
Агенция "П.и.", включително и чрез нейните подразделения. Нормата на чл.
167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най- краткия срок. Следователно Агенция "П.и."
като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
магистралата се управлява от Агенция "П.и., а в глава пета от същия закон,
озаглавена "Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната
инфраструктура", съгл. чл. 29, Агенцията и общините поддържат
републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им
значение, като по силата на чл. 31 от Закона по пътищата имат задължението
по изграждането, ремонтът и поддържането им.
От друга страна, ответникът има задължение по протежението на
автомагистралата да изгради и поддържа в изправност предпазните телени
огради за животни, които да предпазва навлизането на животни (диви или
3
домашни) на пътното платно.
В случая, участъкът, където е станало ПТП км. 204 от магистрала
Тракия не е бил в състояние указано в разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗП.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 14 от ДР на ЗП "Поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата.
В настоящия случай в процесния пътен участък км. 204 от АМ Тракия
посока на движение изток към гр. Бургас е попаднало неконтролируемо
животно - куче, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с
изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото
е предназначението на този най- висок клас път.
В случая, животно излязло на пътното платно представлява препятствие
на пътя по смисъла § 1, т. 19 от ППЗДвП, която създава опасност за
движението.
Ответникът е този, на когото е възложено да създаде такива условия,
които да предотвратяват излизането на животни на републиканските пътища,
каквито в настоящия случай не е създал.
Налице е хипотезата на гражданския деликт при тъй като безспорно е
налице вреда в патримониума на ищцата, вредата е причинена от ответника
по делото доколкото същия не е изпълнил задълженията си да осигури
безпрепятствено движение на стопанисвания от него път в случая АМ
Тракия" при км. 204 от същата. Налице е пряка причинно следствена връзка
между противоправното бездействие на ответника и настъпилата вреда за
ищцата Д., доколкото ако ответника бе изпълнил задълженията си съгласно
Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, то не
би се стигнало до процесното ПТП.
На следващо място от упоменатото по-горе ПТП в следствие на
неизпълниние на законови задължения на ответника са причинени на ищцата
неимуществени вреди - болки, страдания, стрес и притеснение, които следва
да бъдат обезщетени по справедливост.
Критерият за справедливост на обезщетението не е абстрактен и се
изпълва с конкретно съдържание от установените по делото обстоятелства
относно характера и естеството на претърпените болки и страдания
вследствие на увреждането.
Ищцата Д. сочи, че е изпитала силно притеснение и стрес от внезапното
и с нищо непредизвикано от нея ПТП, изживяла е страх и притеснение не
само от заплахата за собственото си здраве и живот, но и за тези на най
близките си хора, а именно на нейната дъщеря която е пътувала заедно с нея в
автомобила и можела да пострада.
На ищцата са причинени травматични увреждания в областта на
гръдния кош и лявото рамо,които от своя страна са предизвикали физическо
страдание и дискомфорт; нарушен е съня й, като ПТП-то се е отразило и на
4
нейното психическо и емоционално състояние - ищцата е била в състояние на
остра стресова реакция към датата на ПТП; към настоящия момент изпада в
епизодични психични състояния на несигурност, тревожност, опасения и
страхове от шофиране на автомобил, след инцидента изпитвала притеснение
да се вози и шофира автомобил, като притеснението не е отшумяло и към
настоящия момент.
От вида и характера на вредите причинени на ищцата, както и техния
интензитет и продължителност се налага извода, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди чийто равностоен еквивалент се явява претендираната
сума от 3000,00 лв. за неимуществени вреди.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което осъди Агенция
"П.и.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представлявано от А.С.М. чрез Областно Пътно Управление - Стара Загора
Код по БУЛСТАТ: ****** Адрес на седалище: ***, гр. С.З., ***
представлявано и управлявано от В.Г.Д. - Директор да заплати на Х.Д.Д., ЕГН
**********, адрес: обл. С., гр. С., *** на основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с
чл. 45 ЗЗД обезщетение в размер на 7 489,00 (седем хиляди четиристотин
осемдесет и девет лева) от които обезщетение за имуществени вреди в размер
на 4 489,00 лв. претърпени от увреждане на собствено на Х.Д.Д., ЕГН
********** МПС автомобил марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с държавен
регистрационен № ***, вследствие на настъпило ПТП на 30.01.2021 г. на АМ
„Тракия" км. 204 посока Бургас за което е съставен протокол за ПТП 1768145
от 30.01. 2021 г. от служители при ОДМВР Стара Загора, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 30.01.2021 г. до окончателното
изплащане и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв. за
претърпените болки, страдания и стрес, страх в следствие на настъпило ПТП
на 30.01.2021 г. на АМ „Тракия" км. 204 посока Бургас за което е съставен
протокол за ПТП 1768145 от 30.01. 2021 г. от служители при ОДМВР Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2021 г. до
окончателното й изплащане Моли да й се присъдят направените разноски по
делото.
В съдебно заседание от 30 ноември 2021 г., на основание чл. 214 от
ГПК, съдът е допуснал изменение на предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди, като същият да се счита предявен за сумата от 3326 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
АГЕНЦИЯ „П.и.” - гр. С., в който заявяват, че макар предявеният иск да е
допустим, считат същият за изцяло неоснователен. Оспорват иска, както по
основание, така и по размер. Считат, че претендираната сума за материални
щети е изключително завишена като размер и не отговаря на вида и реалната
им стойност. Излагат следните съображения:
Не оспорват твърдението, че Автомагистрала „Тракия“ е път от
републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „П.и.”
(чл.19, ал.1 от Закона за пътищата).
Твърдят, че на посоченото място не е възниквало ПТП, при което да
5
бъдат причинени твърдяните увреждания. В Агенция „П.и.“ не са постъпвали
сигнали за наличието на животно на пътното платно на АМ Тракия на
посочената дата.
Твърдят, че Агенция „П.и.” не следва да носи отговорност за появата на
животно на пътното платно. Налице било едно случайно събитие, а не
неизпълнение на законово задължение.
Посоченото място на ПТП се намира в близост до Пътен възел Стара
Загора. Съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и
техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали,
издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се
прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните
конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава
свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на
връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на
разстояние най-малко 100 м. от мястото на вливане на връзката във
второстепенния път. Следователно животното, което се е намирало на
пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такива
места. В този смисъл без правно значение е дали е имало или не предпазна
мрежа в участъка. Още повече, че наличието на такава не може да се приема
като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Твърдят, че посоченият участък от АМ „Тракия“ е изграден и се
поддържа изцяло съобразно техническите изисквания, свързани със
строителните работи и тези по обезопасяването на движението на ППС,
пътници и товари.
Оспорват твърдението, че твърдяното ПТП е реализирано по описания в
ИМ механизъм, както и че причинените имуществени вреди по автомобила са
в пряка причинно- следствена връзка с ПТП.
Считат, че основна вина за настъпване на произшествието има водачът
на лекия автомобил. Предвид характера на процесния участък от АМ
„Тракия“, движейки се с позволената от закона скорост за такъв клас път и
съобразена с конкретните метеорологични условия, водачът е следвало да
забележи наличието на препятствия на пътя и да предприеме необходимото за
да го избегне. Считат, че е било налице неспазване на правилата на чл.20 и
чл. 23 от Закона движението по пътищата. На твърдяната дата на ПТП,
ограничението на скоростта на движение по АМ „Тракия“ в посочения
участък е 90 км/ч. Движението е осъществявано със скорост, която не е била
съобразена с конкретните пътни и метеорологични условия и не е
позволявала на водача да владее автомобила си и да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Във връзка е така изложените доводи, правят възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорват претендираните имуществени вреди. С ИМ не са представени
доказателства, относно направен разход за възстановяване на твърдяните
увреждания - по време и характер, свързани с евентуално претърпяни вреди
6
от твърдяното ПТП. Посочената сума е имагинерна и недоказана.
Алтернативно твърдят, че дори и да са направени някакви разходи, то те не са
в посочения в ИМ размер. Поради това изцяло оспорват иска по размер.
Оспорват твърдението, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
алтернативно твърдят, че претендираният в ИМ размер е изключително
завишен по размер. Исканото от ищеца обезщетение, не съответства на
степента и характера на получените травми. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на
увредените лица.
Твърдят, че Агенция „П.и.“ е изпълнила изцяло задълженията си по чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата. Извършени са необходимите работи за
обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на
разпоредбите на ЗДвП, за което е упражнен стриктен контрол.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата Агенция „П.и.” осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е път АМ
„Тракия“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни и с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път и организират движението
по тях, като осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване. Същите,
обаче, се явяват и задълженията и отговорностите на дружествата,
извършващи дейности по текущ ремонт и поддържане, с оглед сключените
между тях и Агенция „П.и.” договори за възлагане на обществени поръчки.
Агенция „П.и.“ има сключен Договор № РД-38-1/30.08.2019г. с
„Автомагистрали“ ЕАД - гр. С., за възлагане на обществена поръчка е
предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
/превантивно, текущо и зимно и ремонтно - възстановителни работи при
аварийни ситуации/, обособена позиция № 3: АМ „Тракия на територията на
ОПУ - С., ОПУ - Пазарджик, ОПУ - Пловдив и ОПУ - Стара Загора с дължина
на пътната мрежа 241,904 км““.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от същия договор, изпълнителят е длъжен „ ..в
рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности, е цел
осигуряване на безопасни условия за движение“
Твърдят също, че по времето на ПТП не е имало нарушения по оградите
(предпазните мрежи) на АМ „Тракия“ в посочения участък.
Твърдят, че не е налице причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди на лекия автомобил и поведение /действие или
бездействие/ на служители на Агенция „П.и.
С оглед на гореизложеното и е оглед предявения иск против Агенция
„П.и.“ - Областно пътно управление - Стара Загора, за тях възниква правен
7
интерес от привиличане на трето лице - помагач.
По отношение на иска по чл. 86:
Съгласно утвърдената съдебна практика, вземането за лихва възниква от
деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок, настъпва
след покана на кредитора. Когато такава покана не е отправена преди
завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която
длъжникът изпада в забава. Поради това, считат, че при евентуално
уважаване на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, като начална дата следва да бъде
определена датата на завеждане на ИМ в съда, тъй като към АПИ не е
отправяна покана за доброволно изпълнение в предишен период.
С оглед на гореизложеното считат, че така предявените искове против
Агенция „П.и. ” се явяват изцяло неоснователни и недоказани, поради което
молят същите да бъдат отхвърлени, като им се присъдени направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 09.09.2021 г. по делото е привлечено като трето лице
помагач на страната на ответника - „Автомагистрали“ ЕАД гр. С.. Третото
лице моли предявеният иск срещу ответника „АПИ“ да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представения протокол за
ПТП от 30.01.2021 г., че на 30.01.2021г. около 13 ч. на автомагистрала
„Тракия“, км 204, посока гр. Бургас, е възникнало ПТП между лек автомобил
марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с държавен регистрационен № ***, собственост и
управляван от Х.Д.Д. и животно - куче. Като причини и условия за ПТП в
протокола е записано: внезапно излязло на платното животно - куче.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в
него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани
гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел М.И.М. -
автоконтрольор към Сектор „ПП“ се установява, че същият е съставил
предявеният му констативен протокол. Отишли на съответното място на
автомагистрала Тракия и видели блъснато куче и автомобил, по който имало
щети. На предната част от автомобила имало следи от козина и кръв, а кучето
било убито на място. Свидетелят сочи, че нямало поставени знаци за внезапно
излизане на животни, имало метална, телена, мрежова ограда от двете страни
на магистралата, огледали за дупки по нея, но такива не видели. Свидетелят
сочи, че имало течност, която изтичала от автомобила.
Свидетелят В.А.А. твърди, че Х. живеела в гр. С. и от там тръгнала към
гр. Велико Търново, като карала автомобил марка БМВ. До Търново стигнала
с пътна помощ, която закачила автомобила, а колата била оставена на паркинг
до гр. Стара Загора. След няколко месеца видял колата, тъй като я карали в
гр. Добрич, за да я отремонтират, като свидетелят сочи, че цялата предница
било смляна, бронята била счупена, видял откъртена предна броня,
8
радиаторите били разместени и цялата предница била разместена.
Свидетелят П.К.П. сочи, че Х. катастрофирала на автомагистрала
Тракия, като обяснила, че ударила някакво куче и отпред станало на
„мармалад“, изтекли водите на колата и била много уплашена.
Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели относно
посочените обстоятелства, тъй като са непротиворечиви и отразяват преки
впечатления.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1,т.1 от Закона за пътищата
магистралата се управлява от „Агенция „П.и.", а в глава пета от същия закон,
озаглавена „Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната
инфраструктура", съгл. чл.29, Агенцията и общините поддържат
републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им
значение.
В този смисъл, настоящият съдебен състав възприема изцяло доводите
на ищцата в исковата им молба, че именно посочения от нея ответник
Агенция „П.и."- С. е изцяло отговорна за настъпване на произшествието, т.к.
не е изпълнила задължението си по поддържане на пътя в състояние, което да
осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него. В
настоящия случай в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо
животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с
изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото
е предназначението на този най-висок клас път. Освен това, задължение е на
ответното дружество да контролира дейността и на тези, на които е възложила
дейности по изпълнение на вменените й чрез законовите норми задължения, а
именно „Автомагистрали“ЕАД С..
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази
отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са
причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по
чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение
на лицето, на което е възложено извършването на определена работа.
По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа,
поради което в качеството на собственик следва да отговаря ответникът, в
качеството на държавен орган, на който е възложено управлението на вещта -
чл.19, ал.1, т.1 ЗП. Съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП
ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да
сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-
кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на
противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен участък е
попаднало неконтролируемо животно, което е недопустимо с оглед
безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и
сигурно движение.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за
9
съпричиняване на щетите от страна на увредената. Съдът намира, че ищцата,
управляваща МПС, не е имала възможност с действията си да предотврати
настъпването на произшествието при внезапното навлизане на кучето на
платното. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на
увреденото лице, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
В случая пътят и неговите принадлежности в района на инцидента дори
и да са били в изправно състояние, то безспорно причината за вредите е
ударът в преминаващото внезапно животно /естествено с неизвестен
конкретен собственик, следователно собственост на Държавата/, която чрез
нейния централен орган в лицето на АПИ- С. носи отговорността за
последици от нерегламентираното присъствие и преминаване на животни
през по принцип обезопасената магистрала в района на инцидента. В случая е
без никакво фактическо и правно значение на кое конкретно място животното
е проникнало в монтираната защитна оградна мрежа на магистралата и
съответно кое длъжностно лице евентуално носи вина и отговорност за това.
Следователно, съдът приема, че по делото е безспорно установена и доказана
по несъмнен начин причинно- следствената връзка между претърпените от
пострадалата имуществени и неимуществени вреди в резултат на това ПТП и
общата вина на стопанина на вещта/пътя- магистрала/- ответника АПИ- С.,
ангажиран и задължен за поддръжка и обезопасяване на пътя. В този смисъл,
в това съдебно производство не е необходимо да се изследва въпроса за
евентуалните действия и/или бездействия на конкретните длъжностни лица-
служители на АПИ, отговорни за станалия инцидент с вещи- държавна
собственост/магистралата и животното/.
При определянето на размера на обезщетението за причинените на
ищцата неимуществени вреди, съдът следва да прецени характера и степента
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, евентуално допълнително влошаване състоянието на
здравето/каквото в случая не е налице/, причинените физически и морални
болки и страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите
за в бъдеще, икономическото състояние в страната към момента на
увреждането и др. Съдът, като съобрази тези обстоятелства - фактът, че
ищцата /към момента на ПТП е на 33 години/, естеството на причинения й
силен стрес/ - видно от свидетелските показанията на Атанасов и Пенков,
същата е пътувала с тригодишното си дете, което след инцидента е имало
проблеми с говора, започнало да заеква, намери, че справедливо обезщетение
за причинените и вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е
сумата от 2000 лв. Искът следва да бъде уважен в този размер и отхвърлен до
предявените 3000 лв., като недоказан.
Относно предявеният иск за имуществени вреди по делото е депозирано
заключение на назначената съдебно-автотехническа експертиза, което не
беше оспорено от страните. Вещото лице, сочи че механизмът на настъпилото
ПТП е отразен в Протокол за ПТП № 1768145 от 30.01.21 г. изд. от МВР-
10
Ст.Загора. Около 12:00часа, на посочената дата, л.а.БМВ с ДК№ ***,
управляван от водачката Д. се е движил по южното платно /за посока Бургас/
на АМ „Тракия“. При км.204 куче е пресичало платното за движение.
Настъпил е удар с предната част на автомобила, при което са нанесени
увреждания. По автоматистралите, разрешената скорост е 140км/ч. Опасната
зона за спиране на лек автомобил от тази скорост до нула е 155м. При скорост
на движение близка до максимално разрешената, за водача е технически
невъзможно да избегне удар с пресичащо животно. Маневра по заобикаляне
пред или зад движещо се животно е практически трудно осъществима и крие
опасност от загуба на напречна устойчивост на автомобила, а от там и до по-
сериозни последици. Вещото лице установява, че това са причините от
техническа гледна точка за настъпване на процесното ПТП. Автомобилът е
ударил животното с предна челна част и е логично щетите да са в тази зона.
На автомобилът не е извършван оглед и в материалите по делото няма опис
на щетите, към датата на изготвяне на експертизата, автомобилът е
ремонтиран. Направеният анализ показва, че посочените в исковата молба,
увреждания, кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Такива
увреждане обичайно се получават при челен удар в преминаващо животно.
Вещото лице посочва вида и степента на щетите в Приложение-1. След
запознаване със снимковия материал, предоставен от Пътна полиция, вещото
лице взема становище в съдебно заседание, че Въздуховодите са зад
решетката, насочват въздуха към радиатора. Решетките, които са в долната
част на бронята и са около допълнителните фарове в приложение № 1 на
експертизата му са посочени в позиции № 2 и № 3 на заключението, на
снимката не се вижда ясно дали са счупени, дали са там, дали ги няма, но
фарът е там. На снимката в ляво за левия фар също се вижда, че фарът е там.
Зад горната решетка има радиатор на климатика и воден радиатор и той би
трябвало да е за смяна, както е записано в исковата молба, но от снимката се
вижда, че тези решетки са си на мястото. В позиция № 6 на експертизата е
посочен междинен охладител, това е радиатор, който охлажда въздуха, след
турбокомпресора, преди да постъпи в цилиндъра. Радиаторът е от
алуминиеви ламели, алуминиеви тръбички и пластмасови капаци в двата края.
Също се отнася и за интерколера, решетките са пластмасови, въздуховодите
отзад също са пластмасови. Вещото лице сочи, че не е видял автомобила, тъй
като автомобилът е ремонтиран.
С оглед изявлението на вещото лице в съдебно заседание, че
претендираните увреждания кореспондират с механизма на настъпване на
ПТП, както и че това са увреждания, които обичайно се получават при челен
удар в преминаващо животно, съдът счита, че следва да уважи предявеният
иск за имуществени вреди в частта посочени във вещото лице в приложение
№ 1, като изключи позиции от 1 до 4, като се съобрази и с показанията на
разпитаните по делото свидетели. В този смисъл искът се явява основателен и
доказан до размера на 3205 лв., като в останалата част до претендираните
3326 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
11
По отношение на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, съдът намира, че следва
да бъде присъдена законна лихва от завеждане на исковата молба в съд, а не
от увреждането, тъй като вземането за лихва възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок, настъпва след покана на
кредитора. В случая, липсват данни такава покана да е отправена преди
завеждане на делото и исковата молба има значението на покана, след която
длъжникът изпада в забава.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото
доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба,
следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените
разноски в настоящото производство, които са в размер на 830, съгласно
представените доказателства по делото, представляващи адвокатски хонорар
за въззивната инстанция.

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 578 от 13.12.2021г., постановено по
гр.дело № 3355/2021г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.и.” С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., *** да заплати на Х.Д.Д., ЕГН ********** от гр. С., ***,
чрез адв. Е.М. В. от АК Смолян, със съдебен адрес: гр. П., *** сумата от 830
лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща направените разноски пред
въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на третото лице - помагач
„Автомагистрали“ ЕАД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. ***.

Решението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13