№ 555
гр. Варна, 18.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Д. К. Стоянова Търговско дело №
20213100900873 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:19 часа се явиха:
Ищецът П. Ж. А., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адвокат Г. П., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Ищецът М. Ж. А., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адвокат Х. Г., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Ответникът ИЗИ КЛУБ ООД, с управител Н.А.Г., редовно уведомен
от предходно съдебно заседание, явява се лично управителя Г., представлява
се от адвокат М. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Х. Л. А., редовно уведомена, явява се в съдебно заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 24760 от 04.10.2024 г. заключение
по допуснатата повторна съдебно оценителна експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило повторната съдебно оценителна експертиза, като пристъпва към
снемане самоличността му:
Х. Л. А. - 35 години, българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. К.: Прогнозният период, върху който се начисляват
лицензионните такси сте определили от 01.08.2021 г. до 20.02.2031 г. /стр. 12/
Вещо лице А.: Да, това е прогнозният период.
На въпроси на адв. К.: Защо към сбора на дисконтираните
лицензионни такси сте прибавили такса за цялата 2031 г., а не само за януари
и февруари и сте прибавили лицензионна такса и за периода от 01.01.2021 г. до
31.07.2021 г. Това са периоди извън прогнозния период.
Вещо лице А.: Оценката се изготвя към 31.07.2021 г. По задача 1
работим с общите приходи. Когато изготвям оценката, тя сумира към датата,
аз не мога да пренебрегна 2021 г., т.е. към 31.07.2021 г. приходите каквито са
ги вземам, не ги дисконтирам и роялти отчисления се приемат с единица.
Към 20.02.2031 г. приема се целия приход, но дисконтовата норма е
изчислена на месечна база и аз не дисконтирам за цялата година, а за тези два
месеца. Даже не месеци, до дни, до 20.02., така е определена дисконтовата
норма. Фактически от 550 000лв., приемам само 4 000 в пазарната стойност.
На въпроси на управителя Г.: Начинът на дисконтиране е коректен.
Въпросът е, че първите 7 месеца на 2021 г. и последните 10 на 2031 г. са извън
периода, но са начислени такси. По този начин се получава, че е начислена
такса върху 11 пълни години, а не върху 9 години и 7 месеца.
Вещо лице А.: От чисто икономическа гледна точка, никой инвеститор,
който е инвестирал толкова много усилия, време и средства в създаването,
менажирането, развитието, разпознаването на една търговска марка, няма
интерес да прехвърля тази регистрация на 10-тата година. Това е чисто от
икономически, от бизнес и от маркетингов план. Развивайки тази марка никой
инвеститор, наложил вече марката, вече е разпознаваема в бизнес средите,
никой няма интерес да прекрати тази регистрация.
2
На въпроси на адв. К.: Какви биха били цифрите, ако не са прибавени
тези лицензионни такси за периода извън прогнозния.
Вещо лице А.: Имам нужда от допълнително време да направя това
изчисление. Работила съм с прогнозен и следпрогнозен период.
На въпроси на адв. К.: На стр. 11 сте посочили статистика за роялти
ставките в САЩ.
Вещо лице А.: Само там се води такава статистика. В България нямаме
такава.
На въпроси на адв. К.: Тази статистика касае стойността на роялти
ставките в САЩ. Средната стойност е 4.19 %. Работили сте с роялти ставка от
5 %. Как решихте да използвате тази роялти ставка.
Вещо лице А.: Има статистика, че над 60 % от роялти ставките за този
бранш, са със ставка около 5 %, а 25 % от тази ставка е най-често
приложимата при потребителските стоки. Така съм избрала 5 %, защото
влизам както в процента от 62.5, залагах и на 5 %, обхващам тази извадка и
62.5, но обхващам и извадката от 25.5. 5-те %, дори има такъв метод в
развитите държави, който се прилага 5 % за търговските марки и не се
обследва за бранш, както аз съм се постарала. Директно се прилага 5 %,
практиката е такава.
На въпроси на управителя Г.: 5 % се приема за развитите държави. В
САЩ една търговска марка разчита на 335 милиона души пазар, а при нас 8
милиона души. Защо при нас ставката е по-висока.
Вещо лице А.: Приходите там са милиарди, а тук е 5 % на по-малки
приходи. Не можем да съпоставим единицата, която получава лицензодателят,
като приход, той не е съпоставим, защото тези 5 % са приложими на различна
база. Там говорим за голям пазар и за голям приход, тук говорим са свит пазар
и за свит приход. Даже има такава практика, че там, където приходите са по-
малки, роялти ставките могат да бъдат и по-големи.
На въпроси на адв. К.: Къде в оценката са взети предвид месните
български икономически условия за бизнес, защото в една такава оценка на
нематериален актив, съгласно българските стандарти за оценяване трябва да
са отразени и развитието на икономическата и бизнес среда.
Вещо лице А.: В дисконтовата норма съм отразила. Направена е точно с
данните за 2021 г., това са бетакоефициент, безрисковата норма на
възвращаемост, която е съотносима за държавните ценни книжа, 10
годишните, към 2021 г. е това. Пазарната възвращаемост, изчислена е
абсолютно за българския пазар. Такава статистика се води в Америка от
3
голямо светило и това е действително статистика, на която всички оценители,
не само в България, цял свят стъпва на тази статистика.
Американец е този, който води статистиката, но тя е за България. Води
се за различни държави, съпоставила съм. Извела съм ги, на стр. 10 съм
посочила страновия риск за България е 1.34 % към юли 2021 г.
На въпроси на управителя Г.: През 2020 г., която е последната пълна
счетоводна година, фирмата отчита спад в приходите от продажбите от 12.46
%. На следващата година губим единия съдружник, 2/3 от капитала остават
без представител, банковите сметки са блокирани. Кое точно се вижда
икономическия стимул, който води до 3 % ръст на приходите от продажби,
който сте заложили.
Вещо лице А.: Заложила съм 3 % ръст стъпвайки на статистика. В
световен мащаб, световната икономика и брутния вътрешен продукт на
България, това е доклад на БНБ от пролетта на 2024 г. 3 % е средния ръст на
световната икономика и на брутния вътрешен продукт. Това е за периодите от
2022 г. до 2027 г. На тази база съм стъпила с 3 %. Много от колегите ми
прилагат ставка 5 %, аз предпочитам да стъпвам на реални прогнозни данни.
АДВ. К.: Нямаме други въпроси.
На въпроси на адв. Г.: Оценихте ли интелектуалната собственост в
пълен обем, съобразно изискванията на българския стандарт за оценяване,
раздел 4.
Вещо лице А.: Да. Изведените пазарни стойности отговарят на пълната
интелектуална собственост, която включва търговска марка, марка бранд,
маркетингови стратегии, всичко, което касае.
Оцених пълния обем, то е неразделно. Имате регистрирана в патентната
ведомост само марка, но тя носи със себе си и бранда, и маркетингова
стратегия, всичко.
На въпроси на адв. Г.: Да разбираме ли, че сте приложили пълната
методология. Тя обхваща като исторически момент и като финансов момент.
Вещо лице А.: Да, приложила съм.
Историческият момент идва с обследване на доходите назад в периода,
но винаги пазарните стойности се извеждат на база бъдещи прогнози. Това
визира методиката, в частност в приходния подход. Всички методи
съвкупяващи този подход.
На въпроси на адв. П.: Анализирали сте този исторически подход
спрямо интелектуалната собственост.
4
Вещо лице А.: Няма такъв исторически подход. Той се взема предвид
само до тази част, до която можем да преценим реално прогнозите за в
бъдеще, съблюдавайки икономическите прогнози за световна, българска
икономика и т.н.
На въпроси на адв. П.: Констатирали сте, че съответната
интелектуална собственост е с дата на регистрация 2002 г. Според вас, през
този 20 годишен период на съществуване на този нематериален актив,
способства ли за да се постигнат приходите на дружеството.
Вещо лице А.: Да.
На въпроси на адв. П.: В тази връзка, не можах да установя,
анализирахте ли историческите стойности на нематериалния актив,
представляващ интелектуална собственост.
Вещо лице А.: Няма такава методика в оценяването, който да анализира
исторически.
На въпроси на адв. П.: Питам във връзка с българския стандарт за
оценяване, приет 2018 г., именно в раздел 4 са дадени методологиите и
методите и способите на оценяване на нематериалните активи.
Вещо лице А.: За исторически приходи там не говорим. Те способстват
само за това да спомогнат да се направи една съвсем реалистична прогноза за
бъдещето. В моята експертиза са налице. Те са налице дотолкова, че ако за
този период 2016 г. до 2021 г., аз работя с данните на вещо лице С. от
счетоводната експертиза. С другите данни, преди 2016 г., не съм работила.
Работя с този период 2016 – 2020 г. Те са сведени като счетоводни данни
официално по делото.
На въпроси на адв. П.: По делото са постъпили данни от НАП, с тях
работихте ли.
Вещо лице А.: Те не са достатъчни за да ги включа в тези изчисления.
На въпроси на адв. П.: С ГФО запознахте ли се.
Вещо лице А.: Да, имам ги. Не знаех дали имам право да ги ползвам,
предвид, че не са внесени в делото.
Не биха променили заключението.
На въпроси на адв. П.: Изчислихте ли нетния паричен поток, а именно
средно годишен нетен паричен поток на база съществуване на нематериалния
актив, както сте констатирали от 2002 г. до 31.07.2021 г. и по този начин
5
стигнахте ли до настоящия нетен паричен поток.
Вещо лице А.: Такава не е изведена. Аз извеждам пазарна стойност.
Пазарната стойност се извежда на база бъдещи прогнозни парични потоци.
На въпроси на адв. П.: Направихте ли анализ на баланс на дружеството
и отчетите приходи и разходи между 2006 г. и 2020 г.
Вещо лице А.: Не. Анализ на баланса не съм правила. Правила съм
анализ на приходите, доколкото ми е нужно за да изведа пазарната стойност
към дата 31.07.2021 г.
На въпроси на адв. П.: Отчети за приходи и разходи са налице към
2006 г., но не и по-рано. Затова задавам така въпроса.
Изчислихте ли коефициента на интелектуалната собственост.
Вещо лице А.: Не е нужен за тази методология, която съм приложила аз.
Не е нужен, защото този коефициент е необходим когато нямаме данните за
приходите от интелектуалната собственост. Такива ответникът е представил.
Ако нямахме тези данни и трябва да работим с по-обобщени данни, този
коефициент е нужен за да отделим от целия приход какъв би бил приноса, т.е.
прогнозно колко би бил евентуално.
На въпроси на адв. П.: Вие стъпвате само на данните, представени от
ответника, без да има яснота и при положение, че са оспорени от ищеца, от
гледна точка на това, че няма данни в счетоводството тези две фирми да са
контрагенти без да ползват марката.
Как сте отчели наличието на целия нематериален актив освен марката,
за формирането на паричните потоци от датата, на която е започнало
използването на марката.
Вещо лице А.: Марката и останалите съпътстващи компоненти, те са
неразделна част от марката.
На въпроси на адв. П.: Това като изчисления и като предпоставки е
насочено единствено и само към марката, а не към цялостните компоненти,
които характеризират интелектуалната собственост.
Вещо лице А.: Марката е тази, която може да бъде индивидуализирана.
На въпроси на адв. П.: Задача 1 касае интелектуалната собственост.
Вещо лице А.: Да, но тази интелектуална собственост в случая е само
една търговска марка и брандът, който е неиндивидуализиран. Това е като
положителната репутация.
6
На въпроси на адв. П.: Именно положителната репутация на една
интелектуална собственост по отношение на фирмата. Но ние считаме, че не
сте го дали това.
Вещо лице А.: Тя е неразделна част от марката, тази положителна
репутация се води също от марката. Включила съм го при извършване на
оценката на интелектуалната собственост.
На въпроси на адв. П.: Прогнозните стойности в табл. 2, от къде сте ги
получили, въз основа на какви данни.
Вещо лице А.: След датата на оценката, първият прогнозен период е,
фактически той не ни е прогнозен, а по скоро завършващ 2021 г. Описала съм
в експертизата, че прогнозите, започвам да прилагам този темп на растеж след
първата пълна година, това е 2022 г. 31.12.2021 г. приходът е изчислен като
съотношение приходът от първата половина на 2021 г., пропорционално за
довършека на 2021 г., т. е. като месечен приход и какво остава за още 5 месеца
в 2021 г. Затова тук не прилагам такъв процент темп на разход, защото тази
година тя вече наполовина е свършила. Следващите години приходите с които
работя бележат ръст 3 % за всяка една следваща година предшестващата.
На въпроси на адв. П.: От къде взехте тези данни.
На въпроси на адв. П.: 3-те % са заложени на база прогнозите за 2022 г.
– 2027 г., ръстът на световната икономика, който се очаква. Даже този период
половината вече е минал и тези данни вече са факт, 2022 г. – 2027 г., както и
ръстът за брутния вътрешен продукт на България.
На въпроси на адв. П.: Превели ли сте ги към настоящи стойности,
както изисква теорията за стойност на парите във времето.
Вещо лице А.: Да, на осми ред. След като извеждам приходите от
продажби с натрупан темп на растеж, правя 5 % роялти отчисленията от този
приход, преди данъчно облагане. След като направя тези отчисления,
прилагам данъчно облагане. След това, терминалната стойност се извежда
като от последната прогнозна година, това е за 2031, отново натрупваме темпа
на растеж, той също се прилага, капитализираме тази стойност и получавам
терминалната.
Пазарната стойност се получава след като дисконтираме, осъвременим
това, за което питате и доведем до настояща нетна стойност, всеки един от
паричните потоци за всяка една от следващите години, включително тази от
терминалната стойност. Терминалната стойност се дисконтира с дисконтовия
фактор за последната прогнозна година.
На въпроси на адв. П.: В таблицата на приходите от 2016 до 2021 г. има
7
ли настоящи стойности на приходите и как сте ги получили.
Вещо лице А.: Не, те не се вземат предвид. Работим само с бъдещи
парични потоци и потокът, който е за годината към която е датата на оценката.
На въпроси на адв. П.: Твърдите, че именно според българския
стандарт за оценяване, в частта нематериални активи, не следва да се
остойностяват настоящи стойности на приходите, нито чрез коефициента на
инфлация или индекс на потребителски цени.
Вещо лице А.: Коефициентът на инфлация е взет предвид в
дисконтовата норма. В тези статистики, на стр. 10 от експертизата, на които
съм стъпила за да изкарам дисконтовата норма, тези статистики отразяват
инфлацията за държавата. За бранш облекло, както съм извела, инфлацията се
съдържа. Този процент се съдържа в дисконтовия фактор.
На въпроси на адв. П.: Защо тогава в тази таблица 2 прогнозните
дистойности са преведени към настоящи, а реално постигнатите стойности,
така наречените исторически стойности от ССЕ, не са преведени, както
изисква теорията за стойността на парите във времето.
Вещо лице А.: Защото този метод работи с осъвременяване на бъдещи
парични потоци. Дисконтирането не означава олихвяване на минали парични
потоци към настоящ момент, а за осъвременяване на бъдещи към настоящ
момент. Такава е методиката.
На въпроси на адв. П.: Запознахте ли се с таблицата за годишните
стокообороти на дистрибуторите, на фирмен магазин и реализирана
продукция с нематериалния актив.
Вещо лице А.: Работила съм с данните от ответника, а по зад. 1,
изчисленията по табл. 2, съм работила и с данните от ССЕ.
На въпроси на адв. П.: Запознахте ли се с тази таблица, която е по
делото, за годишните стокообороти на дистрибуторите, на фирмения магазин
на фирмата и реализираната продукция с нематериалния актив.
Вещо лице А.: Те се съдържат в тези приходи. Този стокооборот, той
нали се реализира в приходи.
На въпроси на адв. П.: В тази връзка, именно съгласно българския
стандарт за оценяване на нематериален актив, използвахте ли метода на
дистрибутора при своите изчисления.
Вещо лице А.: Използвала съм метода на спестените роялти
отчисления. Само този метод. Не съм задължена да правя оценка по три
метода, или по два. Стандартът казва, оценката може да бъде изготвена само
8
по един метод. Аз съм счела този за най-миродавен, за най-издържан, че него
мога да аргументирам в най-висока степен на въпросите в съдебно заседание.
На въпроси на адв. П.: Т.е. приемате, че следва да се работи и да се
използва методът на допълнителни приходи, но не и този, който по стандарт
изиска и да се работи по метода на постигнати приходи през години.
Вещо лице А.: Този стандарт казва, че може да се работи и с методи на
бъдещи приходи, прогнозни такива, които са абсолютно реалистично
заложени.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
Вещо лице А.: Искам да уточня, по повод стр. 12, където говорихме за
прогнозния период, за стр. 13, табл. 2, за последната година ме попитахте
защо не съм отделила за два месеца. Дисконтираният паричен поток към
20.02.2031 г. се коригира достатъчно с това че аз дисконтирам не с 12
месеца и добавям с още 113 месеца, за да стигна до 31.07.2021 г., аз коригирам
и тази ставка става много по-малко число.
Въпреки, че съм заложила за 2031 г. цяла прогнозна година паричен
поток, с дисконтовата норма не вземам цяла прогнозна година, а вземам 51
дни от 2031 г. и така получавам дисконтовия фактор на ред 7 от таблицата.
На въпроси на адв. К.: Какво се случва с тези, които са в началото на
2021 г.
Вещо лице А.: В ред 7, на табл. 2, стр. 13 съм датата на оценката
виждате, че дисконтовият фактор е 1-ца. Паричните потоци, те са именувани в
ред 8 дисконтирани, но реално в 2021 г., към 31.07., те не са дисконтирани. Тях
ги приемаме чисти, каквито са били.
Роялти таксата е 5 %. 11 000 са прибавени към оценката, защото такава е
методиката. Прибавяме както към текущия период към който е изготвена
оценката, така и за бъдещи прогнозни периоди.
На въпроси на управителя Г.: Защо е начислена такса за този период,
който е извън прогнозния. Той е минал.
Вещо лице А.: Защото така се приемат методически.
АДВ. П.: Говорим за сумата 10 845лв.
АДВ. К.: Не сме съгласни с прибавянето на тези лицензионни такси за
периоди, които са извън прогнозния период. Вещото лице каза, че може да
9
направи изчисления така, че към оценката да бъдат прибавени само
лицензионните такси само за прогнозния период. Не оспорваме цялата
експертиза, а в тази част бихме искали вещото лице да направи изчисленията,
които касаят само прогнозния период.
Разликата е значителна, не е пренебрежимо малка, така, че бихме искали
тази корекция да бъде направена.
Да се приеме експертизата. Вещото лице изключително подробно
обясни нещата. Имаме възражения и към използване на статистически данни
от САЩ, но доколкото разбрах не разполагаме в световен мащаб с никакви
статистически данни, които касаят българския пазар. Ако това е възможно
бихме искали да бъдат използвани такива данни.
Вещо лице А.: По дисконтовия фактор, абсолютно, на 100 % е работено
с данни за българския пазар.
АДВ. П.: От името на доверителя ми оспорвам заключението по задача
1 и моля да не бъде приета експертизата в този вид. Считаме, че вещото лице
не се е ръководило в пълен аспект от изискванията на български стандарт за
оценяване от 2018 г. по отношение на изискванията, които са в раздел 4, а
именно специфични особени изисквания при оценки на права на
интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически
отношения.
Моля вещото лице да изготви повторна експертиза на въпрос 1.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата повторна съдебно оценителна експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 2500.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
повторна съдебно оценителна експертиза, ведно с приложената към него
справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
2500.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
повторна съдебно оценителна експертиза в размер на 2000.00 лв., от внесения
10
от ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 29.07.2024 г.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 500.00 лв. в едноседмичен
срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл.
77 от ГПК.
АДВ. П.: Считаме, че стойността на единния материален актив може да
бъде изчислена чрез постигнатите приходи и това е най-реалната стойност.
Прогнозните са винаги абстрактни и непредвидими, още повече, че не знаем в
каква посока ще се развива дружеството. От това зависи и как ще се направи
прогноза. В българския стандарт за оценяване са дадени различни
възможности за прогнозиране на паричните потоци, включително и
ликвидационна прогнозна, стойностна и такава, която се базира на минали
моменти от датата на използване на съответната интелектуална собственост, в
случая 2022 г. Същата е задача, каквато сме изложили в задача 1. Поддържаме
искането за тричленна експертиза.
АДВ. Г.: Мисля, че следва да бъде тричленна експертизата.
АДВ. К.: Противопоставяме се на това искане, считаме го за
преклудирано. Ако ищците имаха конкретни искания, за използване на
конкретна методика, биха могли да го поставят като задача. Противопоставям
се на нови експертизи, които да използват други методи. Това искане е
преклудирано.
Нашето искане по повод на експертизата е да се даде срок на вещото
лице за преизчисления в т. 1, 2 и 3, като използва лицензионни такси само за
действителния юридически живот на оценявания актив, т.е. за прогнозния
период, който е правилно определен в заключението.
АДВ. П.: Нашето искане е да се ползва историческия подход.
В българския стандарт за оценяване, в раздел 4 има 5 големи групи
методики за оценяване на нематериални активи. Не може едно вещо лице да
реши само по един от тях да работи. Най-малкото едно вещо лице без значение
в коя област от човешкото съзнание следва да вземе предвид, две или три от
методиките, съгласно изискванията и съответно да направи съпоставка.
Считам, че не е преклудирано искането ни за назначаване на тричленна
експертиза. Въпросът по задача 1 е поставен така, че обхваща максимално
всичко, което представлява интелектуалната собственост на ИЗИ Клуб. Това
не е само марката.
11
СЪДЪТ намира искането на процесуалния представител на ищеца П. Ж.
А. за допускане на тричленна съдебно оценителна експертиза, за основателно.
В днешно съдебно заседание процесуалният представител изложи
достатъчно аргументи по отношение на оспорване на приложения метод за
оценка от страна на вещото лице.
Задачата към тричленната експертиза следва да бъде допълнена, като
вещите лица отговорят на поставения от ответната страна въпрос във
вариантност.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА тричленна съдебно оценителна експертиза, вещите лица по
която да отговорят на въпросите, идентични с първоначалната и повторната
експертизи, като отговорят на поставения от ответната страна въпрос във
вариантност, а именно:
1. Каква е пазарната стойност на интелектуална собственост на „ИЗИ
КЛУБ" ООД, регистрирана в ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО при Република
България под № 42651 и включваща търговската марка, логото,
опаковането на продуктите, маркетинговата стратегия, дигиталните
активи, цветовете и други, като се вземе предвид на базата на приходите
към 31.07.2021г.?
2. Вариант 2: каква е пазарната стойност на интелектуалната собственост
на ответното дружество към 31.07.2021г., като при изчисленията от
общия приход за дружеството от продажба на продукция за периода от
01.01.2016 г. - 31.07.2021 г. (установен от в.л. Р. С. в общ размер 1 835
683,40 лв.), да бъде изключена сумата на прихода от износ на продукция
за чужбина за същия период, установена от вещото лице на 132 028,28
лв. (стр. 9 от Допълнителното заключение), т.е. вещото лице да работи с
размер на прихода 1703 655.12 лв. Вариант 3: при изчисленията си
вещите лица използват лицензионни такси само за действителния
юридически живот на оценявания актив 01.08.2021 г. до 20.02.2031г.
3. Вариант 4: каква е пазарната стойност на интелектуалната собственост
на ответното дружество към 31.07.2021г., като при изчисленията от
общия приход за дружеството, установен от в.л. С. в общ размер 1 835
683,40 лв., да бъде изключена сумата на прихода от износ на продукция за
чужбина (132 028,28 лв.), както и сумата от 91 271 лв., представляваща
сбора от приходите за периода 2016 г.-2021 г. от два български
контрагента на „Изи Клуб" ООД от Фондация "Живот със Синдром на
Даун", ЕИК ********* и „Вюрт - България" ЕООД. Вариант 5. При
изчисленията си вещите лица използват лицензионни такси само за
действителния юридически живот на оценявания актив 01.08.2021 г. до
20.02.2031г.
12
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на експертите
в размер на 8 000 лв., вносими от страните, както следва: от ищците – 7 000
лв., от ответника – 1 000 лв.
Задължава ищците и ответника, в едноседмичен срок от днес, да
представят доказателства за внесен депозит за изготвяне на експертизата
по сметка на Окръжен съд-Варна.
Вещите лица ще бъдат определени в закрито съдебно заседание,
след представяне на доказателства по делото за внесен депозит.
За изготвяне на допуснатата по делото тричленна съдебно оценителна
експертиза СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата
и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 10.12.2024 год. от 09:00 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:08
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13