Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Плевен,
20,06,2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, IХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №1208 по описа на ПлРС за 2019 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от С.К.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв.Т.В. ***, против ***на
КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, с адрес ***. В ИМ се сочи, че
изп.д.№684/2009 г. на ЧСИ ***е образувано срещу С.К.Ц. по изп.лист, издаден по
гр.д.№17736/2009 г. на СРС. Сочи се, че определение №7527 от 02,04,2014 г.,
постановено по ч.гр.д.№1674/2014 г. на СГС, е отменено разпореждане за
незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист от 28,04,2009 г. по
гр.д.№17736/2009 г. на СРС в частта, в
която е уважена молбата за незабавно изпълнение по отношение на С.К.Ц. и е
обезсилен издадения срещу нея изпълнителен лист, като е отхвърлена молбата за
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист. Сочи се, че това определение е
окончателно. Ищцата твърди, че след подадена молба по изпълнителното дело
№684/2009 г. на ЧСИ ***, същото е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.3 и т.4 от ГПК през 2015 г. по отношение на С.К.Ц.. Сочи се, че въпреки
прекратяването, на 10,01,2018 г. е наложен запор на банкови сметки на С.К.Ц. по
изп.д.№684/2009 г. на ЧСИ ***, който е вдигнат едва
след намесата на адвоката, представляващ С.К.Ц. по делото. Ищцата твърди, че
изпитала силен стрес, срам и неудобство, почуствала се унижена пред банковите служители от
обстоятелството, че срещу нея са насочени изпълнителни действия, при това по
прекратено изп.дело. Влошило се и здравословното състояние на ищцата. Твърди
се, че с оглед претърпените неимуществени вреди, ищцата подала заявление по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, било образувано ч.гр.д.№7805/2018
г. на ПлРС и издадена заповед да сумата от 1000,00 лева, срещу която ответникът
възразил. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцата сумата от 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – стрес, притеснение, неудобство,
унижение, в резултат на незаконосъобразно наложен запор на банкови сметки от
10,01,2018 г., по прекратено през 2015 г. по отношение на С.К.Ц.
изп.д.№684/2009 г. на ЧСИ ***, ведно със законната лихва от 10,01,2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в заповедното и
исковото производство разноски. В с.з. процесуалният
представител на ищцата моли съда да уважи претенцията. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, процесуалният представител на ищцата развива
съображения, подобни на изложените в ИМ.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът ангажира писмен отговор чрез адв.С.М. от ПАК, в който
сочи, че искът е недопустим, алтернативно – че е неоснователен. Оспорва се
твърдението в ИМ, че е отказано вдигането на запора от служители на ответника,
като се твърди, че същият е вдигнат със съобщение изх.№3103/02,02,2018 г., а
през периода, в който е бил наложен запора, сметка е била без авоари. Оспорват
се твърденията на ищцата, че вследствие наложения запор се е влошило
здравословното й състояние, като се сочи, че приложените болнични листове са за
период преди налагане на запора. В с.з. адв.М. –
процесуален представител на ответника, сочи, че искът следва да бъде отхвърлен.
В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, отново се твърди
недопустимост на предявеният иск, тъй като редът за реализиране на отговорността
е друг. Сочи се и, че същият е неоснователен, тъй като от един запор не биха
могли да настъпят неимуществени вреди, а евентуално само имуществени такива.
Сочи се, че самата ищца е оповестила пред свидетелите наложения запор, поради
което сама се е поставила в ситуация да изпитва неудобство и срам от налагането
му.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
От
представеното копие от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№17736/2009 г. на СРС, и
изпълнителен лист от 28,04,2009 г., се установява, че ищцата, заедно с още две
лица, е осъдена солидарно да заплати на кредитора ***сумата от 6207,42 лева
главница по договор за кредит №FL19465/44
от 18,03,2005 г., 926,37 лева договорна лихва за периода 18,04,2005 г. –
13,03,2009 г., 273,28 лева наказателна лихва за периода 18,04,2005 г. –
13,03,2009 г., законна лихва от 27,03,2009 г. до изплащане на вземането и
1300,14 лева разноски.
От
представеното копие от ПДИ изх.№7702/08,07,2013 г. по изп.д.№684/2009 г. на ЧСИ
***е видно, че същата е изпратена до ищцата чрез адв.***.
От
представеното копие от определение №7527/02,04,2014 г., постановено по
ч.гр.д.№1674/2014 г. на СГС, в сила от същата дата, се установява, че е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист от
28,04,2009 г. по ч.гр.д.№17736/2009 г. на СРС в частта, с която е уважена
молбата за незабавно изпълнение на заявителя по отношение на С.К.Ц., в качеството
й на поръчител на кредитополучателя ****, издадена е ЗИ на парично задължение
възоснова на документ по чл.417 от ГПК от 28,04,2009 г. и изпълнителен лист
досежно С.К.Ц., като е обезсилен издадения изпълнителен лист. Със същото
определение от отхвърлена молбата за незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист срещу С.К.Ц..
С
молба от 22,05,2015 г. ищцата С.К.Ц. е поискала прекратяване на изп.д.№684/2009
г. по отношение на нея и вдигане на всички наложени запори, като е приложила
копие от определение №7527/02,04,2014 г., постановено по ч.гр.д.№1674/2014 г.
на СГС.
Със
съобщение изх.№5830/05,06,2015 г. по изп.д.№684/2009 г. на ЧСИ ***ищцата е
уведомена за прекратяване на изпълнителното дело.
Със
запорно съобщение изх.№322/04,01,2018 г., по изп.д.№684/2009 г. на ЧСИ ***, до
„***, получено на 10,01,2018 г., е наложен запор върху банковите сметки на С.К.Ц.,
до размера на сумата от 14 872,07 лева.
От
представеното от ответника заверено ксерокопие на писмо изх.№ЗП-865/05,02,2018
г. от „***“ АД до ЧСИ *** се установява, че със същото ЧСИ *** е уведомен, че С.К.Ц.
е титуляр на разплащателна сметка в лева, която е без авоар и е блокирана на
основание настоящия запор.
Със
съобщение за вдигане на запор изх.№3103/02,02,2018 г. по изп.д.№684/2009 г. на
ЧСИ ***, до „***Д, е вдигнат наложения върху сметките на С.К.Ц. запор. На гърба на запорното съобщение /от копието от
изп.д./ има изписана резолюция от помощник ЧСИ *** за „вдигане на запора на С.“.
От
изискана и постъпила справка изх.№230-ОПЗ/*********/15,05,2019 г. от „ОББ“ АД
се установява, че по сметка на С.К.Ц. е наложен запор по изп.д.№684/2009 г. на
10,01,2018 г., който е вдигнат на 02,02,2018 г.
От
показанията на свидетеля *** се установява, че след средата на м.януари 2018 г.
срещнал С. и същата била много разстроена и притеснена от наложен върху
сметката й запор, поради който не могла да си плати физиотерапия след операция.
Свидетелят сочи, че неразположението й продължило около месец.
От
показанията на св.*** се установява, че през м.януари 2018 г. С. му се обадила
притеснена от банката, че има наложен запор върху нейна сметка, дори и станало
лошо. Свидетелят твърди, че отишъл до банката пи С., която била силно
разстроена, а служителите му казали, че мислели дори да викат бърза помощ. Според
свидетеля по сметката на С. би трябвало да има пари от болничен.
От
показанията на св.**** се установява, че няма конкретен спомен за случая, но
явно е разпоредил устно на някой от деловодителите да се вдигне запора с цел да
се реагира по-бързо и след това е написал и резолюция, за да има писмена следа
по делото.
Съдът
не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства като неотносими
към правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
На първо място, съдът счита
доводите на ответника за недопустимост на претенцията, за неоснователни. По делото е прието
ч.гр.д. №7805/2018
г. на ПлРС, от
което се установява, че на 26,10,2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
против ответника за процесната
сума. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410
от ГПК за
сумата по заявлението. Против
заповедта е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл.422
от ГПК в
едномесечен срок, поради и което в срока е предявен иск, въз основа на които е
образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумата. Ето защо, съдът приема,
че установителният иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим,
тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото
вземане.
По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица,
които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за
действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като
частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, тоест
които са адекватно следствие от увреждането. При
искът, предявен на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или
бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на
ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е константната практика на ВКС – например решение №264/08,04,2010 г. по гр.д.№474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №120/08,07,2011 г. по т.д.№1123/2010 г. на ВКС, ІІ т.о; решение №281/10,12,2014 г. по гр.д.№3219/2014 г. на ВКС, І г.о. Константна
е и практиката на ВКС по въпроса дали решението,
постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е обвързващо за
съда, разглеждащ деликтния иск - решение №184/21,09,2011 г. по гр.д.№1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №139/31,05,2011 г. по гр.д.№1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №238/30,01,2013 г. по гр.д.№1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
в които се приема, че съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е
решението на съда по жалбата.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител отговаря за вредите които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена отговорност за вредите, причинени от негови действия или бездействия, извършени в нарушение на императивни норми на закона, без правно
основание и виновно. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:
1/деяние /действие/, а именно, че ответникът, в качеството си частен съдебен
изпълнител, е осъществил твърдяното действие по прекратеното спрямо ищцата изпълнително
дело; 2/вредата, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди под
формата на притеснения и неудобства; 3/незаконност на осъществените от частния
съдебен изпълнител действия и 4/причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на ответника и настъпилите вреди.Вината се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на
обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В настоящият случай елементите на правопораждащия фактически състав са
налице. Ответникът е извършил действия по принудително
изпълнение по изп.д. №684/2009 г. –
наложен на 04,01,2018 г. запор върху банкова сметка *** С.Ц., когато по
отношение на нея изпълнителното дело вече е било прекратено – с резолюция,
поставена от съдебния изпълнител на молба от С.Ц. с вх.№2014/25,05,2015 г. Съгласно
трайната дългодишна и непротиворечива съдебна практиката е недопустимо
извършване на каквито и да е действия по принудително изпълнение по прекратено
спрямо конкретния длъжник изпълнително дело, в този смисъл е налице процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. С оглед гореизложеното съдът намира,
че се установи противоправно действие на съдебния изпълнител.
От
събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** и ***
непротиворечиво се установява, че ищцата е била притеснена при узнаване за
наложения запор. Обстоятелството, че сама се е поставила в ситуация да се
срамува от наложения запор, уведомявайки за това свидетелите, е без значение,
доколкото същата претендира вреди и за преживяния стрес и притеснения от
узнаването на наложения запор, въпреки прекратяването на изпълнителното дело
спрямо нея преди близо три години.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този
смисъл е тълкуването на закона, дадено в Постановление №4/14968 г. на
Пленума на ВС. С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в
настоящото производство е установен с обективните си характеристики. В
настоящото производство предмет на доказване са и настъпилите от деликта
неимуществени вреди – преживените от ищцата стрес и притеснения, техния
интензитет и продължителност.
Доказано е наличието на всички кумулативно изискуеми
се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране
отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането /имуществени и неимуществени/. Обезщетението при деликтна
отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди
са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности (неимуществена
ценност - здравето, засегната психическа сфера, душевен мир, намалена
трудоспособност). В настоящия казус е засегната неимуществената ценност –
психичната сфера на ищцата. Съгласно показанията на свидетелите *** и ***
ищцата била притеснена и разстроена при узнаването на наложения запор. Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне на размера на претърпените
от ищцата неимуществени вреди, са - видът, характерът и степента на
констатираното увреждане; начинът на извършване на увреждането; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие. Посочените
обстоятелства са установени чрез депозираните по делото свидетелски показания. Тези
обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента на
нейното засягане (конкретността на случая) и обосновават извода на съда относно
размера на обезщетението, който съдът определя. Съдът като се съобрази с
горепосоченото и със задължителната практика на ВС относно задължителното
обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната
оценка - Постановление № 4/1968 г., намира, че ответника по делото ЧСИ *** е
причинил на ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнение,
изразяващи се в притеснение, стресиране и разстройване. Изложеното обосновава
извод за основателност и доказаност на исковата претенция за неимуществени
вреди в размер от 400,00 лева, като настоящият състав счита, че този размер е
справедлив и напълно отговаря на действителното причинените болки и страдания,
на техния вид и степен на засягане. Ето защо следва да се признае за установено
съществуването на вземане на ищцата срещу ответника в размер на 400,00 лева, а за
разликата да претендирания размер от 1000,00 лева искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Сумата се дължи, както е посочено и в
ч.гр.д.№7805/2018 г. на ПлРС, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 10,01,2018 г, до окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските – ищецът е направил разноски за ДТ в исковото
производство в размер на 75,00 лева /от които обаче 50,00 лева подлежат на връщане
като надвнесени/ и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, или общо разноски
в размер на 425,00 лева. От тях ответникът следва да му репарира разноски в
размер на 170,00 лева съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или при
претендирани 300,00 лева от ответника, ищецът му дължи разноски в
размер на 180,00 лева.
Следва да се укаже на ищцата, че може да поиска връщане на
надвнесената държавна такса в размер на 50,00 лева с изрична молба по делото, с
посочване на банкова сметка.
***.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и адв.възнаграждение/ в общ размер на 130,00
лева,
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
От своя страна ответникът е сторил разноски в заповедното производство в размер
на 300,00 лева, от които ищецът-заявител му дължи 180,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че ***на КЧСИ, с
район на действие ОС Плевен, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на С.К.Ц., ЕГН **********,***, сумата
от 400,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – стрес, притеснение, неудобство,
унижение, в резултат на незаконосъобразно наложен запор на банкови сметки от
10,01,2018 г., по прекратено през 2015 г. по отношение на С.К.Ц. изп.д.№684/2009
г. на ЧСИ ***, ведно със законната лихва от 10,01,2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, която сума представлява част от
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7805/2018 г. на
ПлРС, като за
разликата до претендираните 1000,00 лева отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***на
КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Ц.,
ЕГН **********,***, направените разноски в исковото производство в размер на 170,00
Лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.К.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, с адрес ***,
направените разноски в исковото производство в размер на 180,00
лева
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Ц., ЕГН **********,***, направените разноски в заповедното
производство /за ДТ и юрк.възнаграждение/ в размер на 130,00
лева,
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.К.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, с адрес ***,
направените разноски в заповедното производство в размер на 180,00
лева
съразмерно с отхвърлената част от иска.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че може
да поиска връщане на надвнесената държавна такса в размер на 50,00 лева с
изрична молба по делото, с посочване на банкова сметка.
***мичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: