№ 562
гр. Варна, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500327 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. К. Д. срещу Решение № 2854 от
21.09.2022г. по гр.д. № 7228/2022г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с коeто на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в полза
на молителя М. К. Д. с ЕГН ********** срещу извършителя Д. К. Д. с ЕГН **********,
като въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя; забранено му е да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице М. К.
Д., обитаваното от него жилище, находящо се в с. Тополи, обл. Варна, ул. „Мита Стойкова
Генова“ № 8А и мястото му за социални контакти – с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл.
Варна, ПИ с ид. 80529.501.179 за срок от шест месеца /считано от 07.06.2022г./, както и на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200
лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, постановяване в нарушение на
закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост.
Изложени са доводи, че съдът не е отчел вътрешното противоречие в показанията на
свидетелите Диков и Й., противоречието им с твърденията на молителя относно механизма
на извършване на деянието, както и с показанията на свидетеля Янкова и със съдържанието
на подадения сигнал от въззивника на тел. 112. Не е съобразено и противоречието в
сведенията, дадени от свидетелката Янкова пред полицаите в деня на събитието и
показанията й, дадени пред съда, а показанията на св. Д.а са напълно игнорирани с аргумент
за преценка при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетелите са противоречиви
и относно местоположението на всеки от братята в момента, за който се твърди, че
ответникът е ритнал брат си, както и за механизма на осъществяване на деянието, за което
се търси защита. Същите са неубедителни, отличаващи се от сведенията, обективирани от
1
полицейските служители в докладните записки. По делото не е установено съответно силно
ритане в седалищните части от Д. спрямо М.. В тази връзка посочва, че дори да се приеме, че
е имало събитие, при което Д. е повдигнал крака си и е докоснал седалищните части на М.,
това съвсем не е събитието, описано в молбата, предмет на търсената защита. Ето защо
домашно насилие, осъществено чрез деяние, описано в молбата за защита и в декларацията
по чл. 9 от ЗЗДН не е доказано по делото, поради което не може да се приеме, че е
осъществено. Декларираните обстоятелства са напълно опровергани от събраните по делото
доказателства. От друга страна произнасяйки се отрицателно по въпроса има ли извършени
актове на домашно насилие от М. спрямо Д., който спор е предмет на разглеждане по гр.д.
№ 7493/2022г. по описа на ВРС, 14-ти състав, съдът е нарушил основни принципи на
гражданския процес. Оспорва на следващо място изводите на съда, че имота в с. Червенци е
място за социални контакти на молителя. Доказателства за това не са събрани по делото, а
целта е единствено въззивникът да бъде отстранен от бащиния си имот, в който напълно
неправомерно не е допускан от молителя чрез поставена СОТ система, за която не разполага
с код за достъп. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което молбата да се отхвърли с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от М. К. Д., с
което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е
правилно, постановено при спазване на закона и обосновано. Събраните по делото гласни
доказателства са без противоречия по между си, като потвърждават описания в молбата и в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН акт на насилие. Посочва, че ритането в задните части на
молителя, независимо дали е силно или слабо е проява на незачитане целостта и
неприкосновеността на личността и правилно е санкционирано от ВРС като акт на домашно
насилие. Отправя искане решението да се потвърди.
В писменото възражение решението е оспорено в частта по определения срок на
постановените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както и невключването сред местата за
социални контакти адреса на майката на страните Димитра Янкова, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“ № 17, вх. 3, ап. 35 с искане за отмяна на решението в тези части
и определяне на максимален срок на действие на мерките от 18 месеца, както и включване
сред местата за социални контакти на молителя на адреса на майката на страните.
В тази връзка е депозирана и насрещна въззивна жалба от М. К. Димитров.
В отговор на същата Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че
наличието на предходно решение за защита от домашно насилие е ирелевантен за
настоящото производство. Позовава се, че постановените мерки целят защита на
пострадалото лице от последващи посегателства и възстановяване от последиците на
осъществени актове, като мерките за ограничаване на контактите между извършитерля и
пострадалия не могат да служат за наказване на дееца. Отправя искане насрещната въззивна
жалба да бъде оставена без уважение.
2
Въззивна жалба е постъпила и срещу Решение № 3585 от 21.11.2022г., постановено
по същото дело, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в основното решение, като е осъден въззивникът да заплати на
М. К. Д. сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на решението с аргумент, че
разпределението на разноските по делото не може да се постанови по реда на поправка на
ОФГ. При липса на формиран диспозитив въобще за разноските, допълването на решението
следва да се извърши по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. На следващо място оспорва изобщо
основанието за присъждане на разноските, доколкото молбата за защита е неоснователна и
следва да се отхвърли, както и поради недоказано плащане на адвокатското възнаграждение
от молителя. По тези съображения е отправено искане за отмяна на решението.
В отговор на жалбата, М. Д. оспорва развитите в нея оплаквания. Излага
съображения, че когато съдът е формирал мотиви да присъди съдебни разноски, но е
пропуснал да го стори, този пропуск се отстранява по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК. С оглед
изхода на спора пред ВРС Димо Д. дължи разноски на молителя, а съгласно представен
договор за правна помощ и съдействие от 03.06.2022г., в който е уговорен размер и начин на
плащане с изрично отбелязване, че плащане е извършено към момента на подписване на
договора, който служи за разписка за получаване на сумата, е доказано и реалното плащане.
Отправено е искане решението да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК вр. чл. 17, ал. 2 от
ЗЗДН. В жалбата, както и във възражението не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.02.2023г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4