№ 8
гр. Благоевград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Владимир Ковачев
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „...“, АД
срещу решение № 907535/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 64 по описа за
2020 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че между страните
съществува облигационно правоотношение, породено от сключен между
страните договор за заем, по който ответното дружество е неизправна страна.
Съдът не е изследвал действителната воля на страните, правната природа на
сключения между тях договор и произтичащите от него права и задължения
за всяка страна. Неправилно е приел, изложените в отговора фактически и
правни основания на възраженията им срещу основателността на предявения
иск - като ирелевантни. Затова неправилно не е допуснал и събрал
допустими, необходими и относими към предмета на спора доказателства.
Преповтаря тезата си от отговора на ИМ. Моли решението да се отмени и се
постанови отхвърляне на исковете.
1
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
ответникът е навел голословни твърдения за последващи уговорки след
сключване на договорите за заем по отношение на задължението им за
тяхното връщане. Свидетелски показания обаче за доказването им съгл. чл.
164, ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 5 от ГПК са недопустими. Договорите за заем не
съдържат никакви данни, сумите да се предоставени с определена цел или
начин на разходване, за да се тълкува действителната воля на страните, заради
което да е възможно събиране на гласни доказателства. Моли решението да се
потвърди.
БлОС счита, въззивната жалба за допустима при съобразяване по
отношение на редовността й задължителността на определението на САС и
при отчитане, че е подадена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, от
лице с правен интерес, в предвидения в закона срок. Постановеното от РС
решение е допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявени искове по
реда на чл. 422 от ГПК, след подадено на 09.12.2019 г. в двуседмичния срок
възражение от длъжника срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 10770/14.11.2019 г., по ч.гр.д. 3032/2019 г. по
описа на РС-Благоевград, считано от връчването й на 25.11.2019 г. и при
спазване от ищеца на указания му от заповедния съд едномесечен срок за
предявяване на исковете, които са предявени на 13.1.2020г., считано от
връчване на указанието за това на 9.1.2020 г.
За произнасяне по основателността на доводите в жалбата,
въз основа на закона, тезите на страните и събраните доказателства, БлОС
счита следното:
Не се оспорва, приетото от РС, подкрепящо се от
доказателствата по делото, че между страните по делото са сключени два
договора за заем – писмен за сумата от 20 000 лв. и устен за сумата от 4 000
лв.
Това е видно от сключения между страните на 4.6.2018 г.
писмен договор за паричен заем, според съдържанието на който заемодателят
„Б.“, ООД предава в собственост на заемателя „...“, АД сумата от 20 000 лв.,
която се предава чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка,
която сума договарящите са се споразумяли да се върне в срок до 31.8.2019 г.
чрез банков превод – т.т. 1, 2 и 3 от договора. Сумата е преведена по
2
указания в договора начин с представено по делото преводно нареждане от
11.6.2018 г.
По същия начин на 24.7.2018 г. е преведена от ищеца на
ответника и сумата от 4000 лв., като в преводния документ е посочено като
основание за плащане „по договор“, като от показанията на св. Г. се
установява, че сумата е дадена в заем със срок за връщане, съвпадащ със
срока за връщане на сумата по първия договор т.е. до 31.08.2019 г.
От заключението на вещото лице се потвърждава,
превеждането на сумите по сметка на ответника, който факт той не оспорва.
Вещото лице посочва, че счетоводното записване, извършено от „...“, АД
отразява увеличение на паричните средства на дружеството в Българо
Американската Кредитна Банка с 24 000 лв., респ. увеличение на
задължението му със същата сума към ищеца „Б.“, ООД.
Въз основа на така установите и от РС факти, правилно и
законосъобразно е прието в атакувания акт, че между страните са сключени
договори за заем по чл. 240 от ЗЗД – с постигане на съгласие и реалното
получаване на сумите от 20 000 лв. и от 4000 лв., както и поетото задължение
за тяхното връщане, което ответникът не е изпълнил в уговорения срок - до
31.08.2019 г., поради което исковете за признаване на дължимостта им в
отношения между страните са основателни.
Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че за заетите суми с
последващо споразумение с ищеца – „Б.“, ООД е договорено те да се
трансформират в имущество на неучастващо по делото лице – сдружение
„...“ като вноски на учредителя на сдружението - „В“, ООД, в което дружество
ищецът „Б.“, ООД е съдружник и се отчете от съда, че сдружението е
акционер в ответното дружество.
Твърденията според БлОС са несъстоятелни, защото не се
доказва наличие на такива договорки, при съобразяване на чл. 164, ал. 1, т. 5
ГПК, според който свидетелски показания не се допускат за установяване на
изменение или отмяна на писмени съглашения, в които страната която иска
свидетелите е участвала. Затова БлОС е отказал да допусне искания от „...“,
АД свидетел, с който да се доказва изменение на писмения договор за заем
по отношение на задължението за връщане на сумата от 20 000 лв. За отказа
БлОС е съобразил и че не е необходимо да се събират гласни доказателства -
3
доколкото забраната за такива за устния договор не важи, като е счел, че не е
необходимо и назначаване на експертиза за установяване осчетоводяването
на процесните суми от сдружението /неучастващо по делото лице/, тъй като
не се доказва ищцовото дружество да е участвало в преддоговорни
отношения с „Българо американска кредитна банка“, АД и да е поело
ангажимент да сключи с банката в качеството на съдлъжник договор за
револвираща кредитна линия за сумата от 250 000 лв. Няма нито един
конкретен факт, който ответника да сочи за участие на ищеца в такива
отношения – кога, къде, между кого, с кои конкретни лица са се
осъществявали преддоговорните отношения от ищеца с банката. Такъв извод
не може да се направи от представения неподписан от никого договор с
банката, в който фигурира ищеца. След като не се конкретизират, нито
установяват такива отношения на ищеца с „Българо американска кредитна
банка“, АД то е безпредметно събиране на доказателства за постигнато
споразумение за трансформиране на сумите във вноска на „В“ ООД в
имущество на сдружението, акционер в ответното дружество, тъй като за
предпоставка за постигане на такова споразумение, ответникът сочи, отказа
на „Б.“, ООД да сключи договора за револвираща кредитна линия за 250 000
лв. с банката. Действителната воля на страните по заемните правоотношения
за връщане на сумите от съдържанието на договорите е достатъчно
категорична и ясна - връщане до 31.08.2019 г. т.е. не се налага каквото и да
било изясняване на смисъла на постигнатата договореност.
Ето защо правилно и законосъобразно РС не е уважил
доказателствените искания на ответника като въз основа на събраните
допустими, относими и необходими доказателства е приел за основателни
вземанията на ищеца от ответника за връщане на дадените в заем суми.
Решението на РС следва да се потвърди, не само в частта за
връщане на заетите суми, но и в останалата част, предвид липса на конкретни
доводи, срещу приетото от РС по отношение на основателността на другите
предявени искове - за договорна неустойка, мораторна лихва за забавено
изпълнение и при отчитане, че въззивната инстанция по правилността на
решението се произнася по доводите в жалбата –чл.269, изр. 2 ГПК.
С оглед неоснователността на жалбата жалбоподателят следва
да се осъди да заплати на насрещната страна направените разноски за
4
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 907535/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 64 по
описа за 2020 г. на РС-Благоевград.
Осъжда „...“, АД, с ЕИК ... да заплати на „Б.“, ООД, с ЕИК ..
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5