№ 455
гр. Сливен, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Д., ЕГН **********, с постоянно местопребиваване
на настоящ адрес: ***, чрез представител по пълномощие, против Определение №
1808/08.07.2022 г. по гр.д. № 1196/2022 г. на Районен съд Сливен, с което е обявено, че
първият сезиран съд - Районен съд - Сливен, е международнокомпетентен на основание чл.
3, т. 1, б. „б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. да разгледа
предявения от ПЛ. АТ. Д., ЕГН: ********** срещу М. К. Д., ЕГН: **********, на 22.03.2022
г., иск за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения по чл. 49, ал. 1 СК, без произнасяне по вината и съединената с него претенция за
промяна във фамилното име на съпругата.Отхвърлено е възражението на ответницата за
липса на международна компетентност на РС - Сливен за разглеждане на предявения от
ищеца иск за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения по чл. 49, ал. 1 СК, без произнасяне по вината и съединената с него претенция за
промяна във фамилното име на съпругата, като неоснователно. Отхвърлено е искането на
ответницата за спиране на производството по гр. д. № 1196/2022 г. по описа на СлРС на
основание чл. 229, ал. 1, т. ГПК като неоснователно и е указано на ответницата, че на
основание чл. 19, т. 3, изр. последно от Регламент № 2201/2003 г. може да заведе иска си,
предявен по-късно пред италианския съд, за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ответника, пред съда, сезиран
по-рано, а именно пред РС - Сливен.
В частната жалба и допълнителната такава се твърди, че определението е
незаконосъобразно. Съдът неправилно е отхвърлил възражението за липса на компетентност
на РС-Сливен, относно предявения иск за развод, като е приел, че предявените искове могат
да се разделят - пред РС-Сливен иск за развод, а пред съда в Милано исковете, свързани с
1
родителските права. Този извод е в противоречие с действащите императивните норми на
чл.59, ал.2 от СК и чл. 322, ал.2 ГПК за служебно произнасяне по исковете за родителска
отговорност, които не са дерогирани от Регламент /ЕО/ 2201/2003, съответно от Съда на ЕС
с отговор по преюдицално запитване на ВКС, дадено с Определение на Съда на ЕС от
16.01.2018 г. по дело С-604/17. В отговора на преюдициалния въпрос Съдът на ЕС няма
произнасяне относно разделяне на исковете, а постановява, че част от съединените искове са
международно компетентни на съда по обичайното местопребиваване на децата, въпреки
съединяването им с иск за развод по компетентност на съда по чл.З от Регламента. В духа и
съобразно разпоредбите на Регламент /ЕО/ 2201/2003, съответстващо и на националното ни
законодателство, водещи са висшите интереси на децата, съобразно които искът за развод, е
с подчинена компетентност и следва компетентността на исковете свързани с родителската
отговорност.Ето защо, компетентността по исковете за родителските права предопределя и
компетентния съд по иска за развод, който е съдът в гр. Милано. От съществено значение е
обстоятелството, че пред съда в гр. Милано е предявен иск за развод, който не е идентичен
на настоящия иск и включва искане за произнасяне относно вината на ищеца. Този иск е
съединен с исковете относно родителската отговорност и ползването на семейното жилище.
Приложимото право , съобразно чл.8 от Регламент ЕС 1259/2010 г. е по обичайното
местопребиваване на съпрузите, т.е. приложимото право за иска по настоящето дело е
правото на държавата Италия. Съдът в гр. Милано е първият сезиран съд, който ще
разглежда предявения иск за развод, както и исковете за родителската отговорност и
ползването на семейното жилище. В обобщение се иска да се отмени като неправилно
Определение № 1808/08.07.2022 г. по гр.д. № 1196/2022 г., XI с-в по описа на РС-Сливен,
като се уважи възражението за липса на международна компетентност на настоящия съд по
предявения иск за развод.
В допълнителната жалба се поддържа още, следва да се приложи процедурата,
регламентирана в чл.15 от Регламент /ЕО/ 2201/2003. Тази процедура е правилният начин за
определяне на компетентния съд, който е по-подходящ за разглеждане на предявените
брачни и небрачни искове, съединени съобразно националното ни законодателство и
правото на ЕС.След като има сезиране на съда в Милано и след като обичайното
местопребиваване на децата и на техните родители е там, е очевидно, че съдът в Милано е
по-подходящ да разгледа делото за развод, още повече, че ще бъдат съединени всички
искове.
В законовия срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се поддържа, че тя е
неоснователна. Изрично в Определение от 16.01.2018 г. на Съда на ЕС по дело С-604/17 се
дава разяснение, че Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, който е компетентен да
се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент по молба за развод
между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, не е компетентен да се
2
произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични
отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента на сезиране на този съд
обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за
предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от посочения
регламент не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от обстоятелствата по делото
в главното производство не следва, че тази компетентност би могла да се основе на членове
9, 10 или 15 от същия регламент. Този съд не отговаря и на условията, предвидени в член 3,
буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и
сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, за да се произнесе по
искането за издръжка. Сливенски районен съд е сезиран само с иск за развод поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните отношение по чл. 49, ал. 1 СК, без произнасяне по
вината и съединената с него претенция за промяна на фамилното име на съпругата.
Сливенски районен съд е сезиран с тази искова претенция на 22.03.2022г. В случай, че съда
приеме, че приложените към отговора девет листа, с отбелязване вярно с оригинала на
италиански език, представляват иск за развод, предявен пред съда в Милано, нека се има
предвид датата посочена на лист седми, която е 04 юли 2022г. т. е три месеца и половина,
след завеждане на исковата молба пред СлРС. В обобщение се иска да се потвърди
определението.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Безспорно е, че страните са български граждани, като не спорят, че от 2011 г. насам
обичайното им местопребиваване е в Италия. В Италия са родени и там живеят и учат и
двете им деца, родени преди сключването на брака. Именно поради обичайното пребиваване
на децата в Италия, ищецът е посочил в исковата си молба до РС - Сливен, че не предявява
съединени с брачния иск за развод небрачни искове по чл. 59, ал.2 СК - за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на родените от брака малолетни деца,
тъй като компетентният съд да разгледа тези въпроси е този по обичайното
местопребиваване на децата, а именно италианският съд.
Предвид общото българско гражданство на съпрузите, както и обичайното им
местопребиваване в Италия, международнокомпетентен да разгледа предявено пред него
дело за развод и свързания с него небрачен иск за фамилното име след прекратяване на
брака, е както българският, така и италианският съд. Разпоредбата на чл. 3, т. 1, б. „б" от
Регламент /ЕО/№ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., сочи,че при наличие на общо
гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на
територията на друга страна - членка, компетентен да разгледа делото е и съдът на
отечествената им държава - членка. Изрично е предвидено в чл. 19 от Регламент №
2201/2003 г., че първият по време сезиран съд може да приеме делото за разглеждане,
въпреки че и друг съд разполага с международна компетентност. Тогава съдът, пред който
искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване компетентността
на първия сезиран съд. След установяване компетентността на първия сезиран съд, съдът
3
пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на съда, който
първи е сезиран. Така напълно обосновано районният съд е приел, че българският съд е
сезиран с иск за развод, подаден от съпруга ПЛ. АТ. Д. на 22.03.2022 г., а италианският съд
– с иск за развод и съединени с него искове за родителски права, режим на лични
отношения, издръжка на децата и ползване на семейното жилище, подадени от съпругата
М.К. Д. на 04.07.2022 г., то по правилата на Регламента, италианският съд, пред който искът
за развод е предявен по-късно, следва да спре съдебното производство в тази му част и
предвид приетата международна компетентност от първия сезиран съд -българският, следва
да се откаже от компетентност единствено по иска за развод, предявен пред него, на
основание чл. 19, т. 3 от Регламента. Първият сезиран в случая съд - РС - Сливен, няма
основание да спира производството по делото, нито на основание чл. 19 от Регламента, нито
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението на италианския съд по отношение
на родителските права, режимът на лични отношения, издръжката на децата и ползването на
семейното жилище не е от значение за правилното разрешаване на спора по предявения иск
за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения
без произнасяне по вината. Районен съд Сливен не е компетентен да се произнесе по
споровете за родителската отговорност, тъй като децата имат обичайно местопребиваване в
Италия и съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. делата по такива спорове са
подведомствени на съдилищата в тази държава - членка. Спорът по съединените искове за
издръжката на децата, по отношение на които също са важими разясненията, дадени по дело
С - 604/17 г. на СЕС, също не е подведомствен на българския съд, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 3 от Регламент /ЕО/ 4/2009 г.
В обобщение частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното определение потвърдено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. К. Д., ЕГН **********, с постоянно
местопребиваване на настоящ адрес: ***, чрез представител по пълномощие, против
Определение № 1808/08.07.2022 г. по гр.д. № 1196/2022 г. на Районен съд Сливен.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1808/08.07.2022 г. по гр.д. № 1196/2022 г. на Районен
съд Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5