№ 16321
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110136546 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
11.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 36546/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „А“ АД срещу ЗАД „БИ“ АД, в която се твърди, че
ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № 0306Х0236945, за лек автомобил „Тойота“, модел
„Ленд Крузър“, рег. № СА ......................... ВХ, собственост на В. НД, с период на
застрахователно покритие 09.09.2016 г. – 08.09.2017 г. Поддържа, че на 04.02.2017 г. в гр.
София, в локалното платно на ул. „Околовръстен път“ в посока ж. к. „Младост“, водачът на
лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК, внезапно излиза на пътното платно и
блъска в дясната част движещият се направо в локалното платно лек автомобил „Тойота“,
модел „Ленд Крузър“, като му причинява вреди. Твърди, че за настъпилото произшествие е
1
съставен Протокол за ПТП № 1685374/04.02.2017 г., като в същия било отразено, че водачът
на л. а. „Рено Клио“ е напуснал мястото на произшествието и е изоставил автомобила си.
Излага съображения, че във връзка с ПТП била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 10017030103320, като било изплатено застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 196,50 лева, като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача
на автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК е била обезпечена от ответника по
сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че
с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че с писмо от 26.02.2018 г. е поканил
ответника да заплати сумата по регресната претенция, като последният е отказал плащане,
вследствие от което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата от
211,50 лв. в размер на 64,45 лв. за периода 05.05.2019 г. – 05.05.2022 г. Навежда довод, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил
подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване
на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният
иск е оспорен. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обстоятелствата
около настъпването на ПТП-то. Поддържа, че не е заплатил на ищеца сумата по регресната
претенция, тъй като не са били представени доказателства, че срещу виновния водач на лек
автомобил „Рено Клио“ е съставено наказателно постановление, което му е връчено и е
влязло в сила. Оспорва и претенцията в частта за ликвидационни разноски с твърдения, че
такива реално не са заплащани. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявен обратен осъдителен иск от ЗАД „БИ“ АД
срещу Н. М. П.. Твърди се, че ищецът по обратния иск е застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лек автомобил „Рено Клио“ с
рег. № СА ............ КК, с период на застрахователно покритие, включващ датата на
процесното ПТП. Поддържа, че на 04.02.2017 г. в гр. София, Н. М. П. управлявал лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК, като внезапно излязъл на пътното платно и
блъснал в дясната част движещият се направо в локалното платно на ул. „Околовръстен
път“ в посока ж. к. „Младост“ лек автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузър“, като му
причинил вреди, след което напуснал мястото на произшествието. Навежда доводи, че е
налице основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за регресна претенция спрямо прекият
причинител на вредата и в случай че бъде признато за установено, че дължи претендираните
по главните искове суми в полза на ЗАД „А“ АД, то счита, че след заплащането им същите
следва да му бъдат възстановени от ответника по обратния иск Н. П., с оглед на което иска
последният да бъде осъден да му заплати сумата от 211,50 лв. – главница и 64,45 лв. –
мораторна лихва, както и разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на обратната искова молба чрез
особения представител, като се оспорват предявените искове. Поддържа, че липсват
доказателства за настъпване на процесното застрахователно събитие и за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с него. Инвокира доводи, че не е доказано
ответникът по обратния иск да е напускал мястото на произшествието преди идването на
органите на МВР, като излага и съображения, че настъпилото произшествие не е изисквало
задължително посещение от полицията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Аргументира, че след като неоснователен е главния иск, то такъв се явява и иска за
мораторна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени
положителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и последващо
евентуално съединени обратни осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу прекия причинител на имуществените
вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, имащо за обект управлявания от делинквента автомобил;
2) причинени вреди, вследствие от виновно и противоправно поведение на делинквента; 3)
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е платил
застрахователно обезщетение, лихви и разноски във връзка с настъпилото увреждане на
застрахованата вещ и 4) произшествието да е изисквало задължително посещение от
органите за контрол на движение по пътищата и делинквентът да е напуснал мястото на
настъпването на инцидента преди идването им.
Между страните не спори, поради което и с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно: 1) че е съставен протокол за ПТП №
1685374/04.02.2017 г., както и че била образувана застрахователна преписка №
10017030103320, по която била изплатена сумата от 196,50 лева на сервиза, извършил
ремонта на автомобила; 2) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0236945 с
периода на застрахователно покритие от 09.09.2016 г. до 08.09.2017 г.; 3) че към момента на
ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск
от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с периода на
застрахователно покритие, включващ датата на процесното ПТП; 4) че ищецът е поканил
ответника да заплати претендираната сума.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
3
От Протокол за ПТП № 1685374/04.02.2017 г. се установява, че механизмът на ПТП-
то е следния – на 04.07.2017 г., около 15:45 ч., лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА
............ КК се движи по ул. „Свети Йоан Богослов“ (записана като ул. „Васка Баларева“) и на
кръстовището с локалното платно на „Околовръстен път“ при наличието на пътен знак Б-2,
водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се с предимство в локалното платно на
„Околовръстен път“, лек автомобил „Тойота Ленд Круизер“, рег. № СА ......................... ВХ,
след което водачът на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА ............ КК напуска мястото на
ПТП-то.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г.,
I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
От платежно нареждане от 30.06.2017 г. (л. 26 в кориците на делото) се изяснява, че
на 30.06.2017 г., ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 196,50
лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.
Н..
От казаното от свидетелят се изяснява, че през 2017 г. е управлявала л. а. „Тойота
Ленд Круизер“. Помни, че управлявала автомобила в локалното платно на околовръстното,
като от странична улица без да има намалена видимост или паркирали автомобили по
улицата в автомобилът й се забила друга кола, но не помни марката й, но с размери била по-
малка от управлявания от нея автомобил. Изяснява, че ударът бил странично, като след това
първо я подминала полицейска кола, която не била спряла, за да види какво се случва след
ПТП-то. След това от другата кола излезли момче и момиче, които тръгнали (избягали) на
някъде пеша. Изяснява, че се била обадила на полицията, като били изпратени полицай,
които и снели показания, като изрично сочи, че половината й автомобил бил смачкан.
Уточнява, че по колата й не може да каже точно каква част е била засегната, но с
представителите на МВР написали протокол, след което й бил направен тест с дрегер и
полицаите си тръгнали. Свидетелства, че към този момент имала сключена застраховка
„Каско“ в ЗАД „А“, но не помни дали е платено застрахователно обезщетение лично на нея
или автомобилът е бил ремонтирал в сервиз, което предполага. Уточнява, че на
околовръстното нямало знаци „Стоп“, като не може да каже на отсечката където било
настъпило ПТП-то дали е имало други знаци. Не може да посочи точно с каква скорост се е
движела, но не било повече от 80 км./ч., защото по принцип не карала бързо. Сочи, че
другият автомобил се ударил в нея странично, директно от дясно без никакъв спирачен път.
Не може да посочи точно какъв протокол бил съставен, тъй като събитието било настъпило
през 2017 г., но бил такъв, който да може да представи пред застрахователя. При
4
предявяване на протокол за ПТП (находящ се на л. 9 в кориците на делото) сочи, че това е
протокола, който е бил съставен, като подписът до участник 2 е положен от нея.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Н. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, доколкото
последният е пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизмът
на ПТП-то е следния: на 04.07.2017 г., около 15:45 ч., лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА
............ КК се движи по ул. „Свети Йоан Богослов“ (записана като ул. „Васка Баларева“) и на
кръстовището с локалното платно на „Околовръстен път“ при наличието на пътен знак Б-2,
водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се с предимство в локалното платно на
„Околовръстен път“, лек автомобил „Тойота Ленд Круизер“, рег. № СА ......................... ВХ,
след което водачът на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА ............ КК напуска мястото на
ПТП-то. Експертът е посочил, че вредите по лек автомобил „Тойота Ленд Круизер“, рег. №
СА ......................... ВХ е по 2 бр. десни врати, които вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП-то, като към датата на инцидента, стойността необходима за възстановяване
на увреденият лек автомобил по средни пазарни цени е в размер на 300,60 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на регресно вземане от ищеца
срещу ответника, като с оглед заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав намира,
че следва да уважи претенцията в пълния предявен размер. Като в тази насока съдът счита,
че между страните няма и спор по отношение размер на ликвидационните разходи в размер
на 15,00 лева.
За пълнота трябва да се спомене, че при определяне на стойността на дължимото
регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в
заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция
на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи.
Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така
очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
5
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК.
Неоснователни са съображения на ответника, че за да бъде изплатено регресното
вземане на ищеца трябвало да бъде представено наказателно постановление. Последното
няма отношение към материалните предпоставките на вземането – от гледна точка на
гражданското право, а още по-малко ищецът, който не е страна по административното
правоотношение може да иска издаването на наказателно постановление или да извършва
други действия в тази насока. Тоест, подобни съображения на ответника са изцяло
самоцелни и юридически неиздържани.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От писмо (л. 28 в кориците на делото) се установява, че ищецът е поканил ответника
да заплати претендираното регресно вземане, като същото е връчено на ответника на
27.07.2018 г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава на 28.07.2018 г. Въпреки това при
спазване на принципна на диспозитивното начало, който е основен за българският
граждански процес, съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеният размер на
претенцията и в рамките на заявения период (т. к. периода е част от основанието на иска).
При аритметическото пресмятане на претенцията и при съобразяване с правилото на
чл. 162 ГПК и на императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение (в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.)
претенцията е основателна за сумата от 62,85 лева, като за разликата до пълния предявен
размер на 64,45 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. (включително),
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на обратния иск, съдът намира за установеното от фактическа и правна
страна:
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявения главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-лице
помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
В случая безспорното с оглед изложеното по-горе от фактическа страна се изяснява
наличието на ПТП, при което ответника по обратния иск е имал виновно и противоправно
поведение, като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според което водачите на пътни
6
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Отделно от това в настоящото производство категорично се установява, че ответника
по обраният иск е напуснал местопроизшествието – от представения протокол за ПТП, от
показанията на св. В. Н., а така и от издадено удостоверение от МВР (л. 25 в кориците на
делото, което има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно са установени всички
материални предпоставки на претенцията по чл. 500 КЗ – предявена като обратен иск, извън
плащането, което е спорно между двамата застрахователи, но по което съдът е изложил
мотиви за основателност на претенцията. Това обаче не е основание, за да обратните искове
да не бъдат установени. Когато регресните права възникват от изпълнението на
решението, регресният иск се уважава с условен диспозитив. Предметът на делото по
регресния иск са различава от предмета на делото по главния, но между тях същества
отношение на преюдициалност или най-малкото на обусловеност. Затова в исковата молба,
с която се предявява обратния иск не е необходимо да се възпроизвежда съдържанието
(основание и петитум) на исковата молба, с която е предявен главния иск. Достатъчно е в
основанието да бъдат посочени „вътрешните” отношения между главната и подпомагащата
страна (какъв договор е сключен между тях или от кои други факти произтичат
правоотношенията им), а в петитума – съдържанието на спорното право – така напр.
Решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г. по описа на ВКС, IV Г. О. В случая
част от фактическият състав на регресното вземане на основния ответник по делото включва
обстоятелството да се установи плащане по регресната претенция, за да възникне регресното
право по чл. 500 КЗ. Ето защо, предявените регресни искове следва да бъдат уважени, но с
постановяването на условен диспозитив – до размер на вземанията по уважените основни
искове.
Неоснователно е възражението направено от ответника за наличието на изтекла
погасителна давност. Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г., „давностният срок засяга само
правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този
срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се
отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.
Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът
на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица.“ – в този смисъл Решение № 2/02.02.2011 по дело №
206/2010 на ВКС, ТК, II т.о. С оглед на горното, съдът намира, че давността по отношение
на главния иск е започнала да тече на 30.06.2017 г. (датата на плащането), като с оглед
момента на предявяване на исковата молба (05.05.2022 г. – предвид фикцията на чл. 422
ГПК, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на посочената дата от когато се
счита и предявен иска), последната не е била изтекла, а с предявяването на иска същата е
била прекъсната и не тече по време на съдебния процес – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б.
„ж“. В тази насока трябва да се спомене и обстоятелството, че за част от периода давността е
била спирана по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
По отношение претенцията за мораторна лихва, не може да се приеме, че давността
7
по обратният иск е изтекла, доколкото същата е обусловена именно от регресното вземане и
иска по него, а преди плащането ответника (ищец по обратния иск) не може да действа,
поради което за него давност не тече. Ето защо, следва да по обратния иск да се уважи и
претенцията за мораторна лихва. В тази насока трябва да се отбележи формалния факт, че
направеното възражение за погасителна давност касае единствено иска за главницата, но не
и този за мораторна лихва..
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат всички страни.
Ищецът по основната претенцията е поискал присъждането на деловодни разноски,
като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената
част от исковете, следва да му се присъди сумата от 526,93 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Ответник по основните претенции е поискал присъждането на деловодни разноски,
поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно отхвърлената част от претенциите следва да му се присъди
сумата от 0,58 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
По отношение на обратните искове, на ищецът по последните следва на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно
уважената част от исковете да му се присъди сумата от 298,26 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Ответникът по обратният иск не е поискал присъждането на деловодни разноски,
като не е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съобразно отхвърлената част от претенциите не следва да му се присъждат деловодни
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗД „БИ“ АД, ЕИК: ................., със
седалище и адрес на управление: гр. ...................., че дължи на ЗАД „А“ АД, ЕИК:
.................., със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 211,50 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030103320, за това, че на
04.07.2017 г., около 15:45 ч., водачът на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА ............ КК
се движи по ул. „Свети Йоан Богослов“ (записана като ул. „Васка Баларева“) и на
кръстовището с локалното платно на „Околовръстен път“ при наличието на пътен знак Б-2,
виновно и противоправно водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се с
предимство в локалното платно на „Околовръстен път“, лек автомобил „Тойота Ленд
Круизер“, рег. № СА ......................... ВХ, ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. (датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане, както и сумата от 62,85 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за периода от 05.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 05.05.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за сумата над 62,85 лева до пълния предявен
8
размер от 64,45 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 24001/2022 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА Н. М. П, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ............... да заплати на ЗД
„БИ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. ...................., сумата от
211,50 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030103320, за това, че на 04.07.2017
г., около 15:45 ч., водачът на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА ............ КК се движи по
ул. „Свети Йоан Богослов“ (записана като ул. „Васка Баларева“) и на кръстовището с
локалното платно на „Околовръстен път“ при наличието на пътен знак Б-2, виновно и
противоправно водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се с предимство в
локалното платно на „Околовръстен път“, лек автомобил „Тойота Ленд Круизер“, рег. № СА
......................... ВХ, ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и
сумата от 62,85 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
05.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 05.05.2022 г., ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗД
„БИ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. .................... заплати на
ЗАД „А“ АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр. ................., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочените суми, съобразно диспозитива на настоящото решение,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за сумата над 62,85 лева до пълния
предявен размер от 64,45 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗД „БИ“ АД, ЕИК: ................. да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК:
.................., сумата от 526,93 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП ЗАД „А“ АД, ЕИК: .................. да заплати на ЗД „БИ“ АД, ЕИК: ................., сумата от
0,58 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗД Н. М. П, ЕГН: ********** да заплати на ЗД „БИ“ АД, ЕИК:
................., сумата от 298,26 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗД „БИ“ АД,
ЕИК: ................. представи доказателства, че заплати дължимите суми към ЗАД „А“ АД,
ЕИК: ...................
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9