РАЙОНЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, V- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 13.06.2020г. по АНД № 3347/2020г.
Производството се развива по реда на
УБДХ.
Образувано
е по повод на акт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от 03-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставен на Ф.Г.Д., ЕГН: **********, за това че на 12.06.2020 г. в
гр. Пловдив е извършила непристойна проява, изразяваща се в провокация към
сбиване, употреба на неприлични изрази и заплахи на публично място пред повече
хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите и към органите на
властта, с което е нарушила обществения ред и спокойствие, което
поведение представлява проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2
УБДХ.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителката, доведена от служители към 03- то РУ при ОД на МВР Пловдив, явява се
лично.
В хода на съдебните прения моли да не бъде признавана за виновна. В
предоставената и последна дума посочва, че е невинна.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
Ф.Г.Д.,
ЕГН: **********, е родена на *** г., в ***, живее в ***, ***, български
гражданин, с начално образование, неработеща, неомъжена, неосъждана.
На 12.06.2020г., за периода от 18.00ч. на 12.06.2020г. до 05.00ч. на
следващата дата, свидетелите А.Д. и И.Б., ***, изпълнявали служебните си
задължения. Около 21:00 часа ОДЧ ги изпратило за съдействие на техни колеги от
Трети РПУ при ОДМВР Пловдив, във връзка с масово сбиване в района на „колелото
на Панаира“ в гр. Пловдив. По данни на ОДЧ инцидентът бил в района на училище
„Христо Г. Данов“.
Междувременно едно от лицата, участващи в масовото сбиване по се обадило на
роднини на нарушителката Д. и споделило, че бият нейни близки. Нарушителката,
както носела на ръце своето дете, заедно с още три жени, тръгнала да бяга към
мястото на масовото сбиване и пристигнала там.
Когато пристигнали на място, свидетелите Д. и Б., възприели една група от
около двадесет човека. Те държали в ръцете си лопати, колове и други подобни
предмети, като крещяли. Посочените лица отправяли ругатни, като викали: „Ще ви
отрежем главите“, „Гяури, ще ви изгорим“ и др. Някои от лицата били
по-агресивни, като въпреки присъствието на полицейските служители и техните
разпореждания по преустановяване на конфликта, те продължавали да отправят
ругатни. Между лицата се откроявали две жени, които имали силно агресивно
поведение, една от които била нарушителката Ф.Д.. Тя отразява заплахи, както
следва: „Гяури, ще ви изгорим“, „Ще ви убиваме“. Чрез действията си, същата
демонстрирала явно неуважение към обществото и полицейските служители, което
силно възмутило свидетелите А.Д. и И.Б.. Нарушителката Д. била отведена в 03
РПУ при ОДМВР Пловдив, като и бил съставен Акт за констатиране на проява на
дребното хулиганство.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: обяснения на А.Д. и И.Б., както и от
съставения Акт
за констатиране проява на дребно хулиганство от 12.06.2020 г. Описаната фактическа обстановка се
установява отчасти и от обяснения на нарушителката, дадени в хода на съдебното
следствие в настоящата съдебна инстанция.
Съдът следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи
доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като макар с известни
противоречия формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа
обстановка. Изключение правят единствено обясненията на самата нарушителката. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от нарушителката, само доколкото то намира
подкрепа в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това е
самопризнанието на нарушителката Д., че по времето и на мястото, посочени в
Акта, действително е присъствала на мястото на масовото сбиване. Съдът не
кредитира обясненията на нарушителката в частта, в която същата заявява, че не
е отправяла обидни думи към гражданите и полицейските служите, както и че
същата не е имала агресивно поведение. Изложеното от нарушителката в тази част
съдът намира, че представлява средство за осъществяване на нейната защита, не и
доказателствено средство, годно да установи факти и обстоятелства от значение
за предмета на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на нарушителката/ имат двойствена правна природа - те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В настоящия
случай съдът не кредитира изложеното от нарушителката в коментираните части,
доколкото същото не се подкрепя от нито един доказателствен източник, приобщен
по делото. В насока, противоположна на изложеното от нарушителката, са
показанията на свидетелите А.Д. и И.Б.. Настоящият съдебен състав дава вяра на
показанията на свидетелите, доколкото същите са преки, логични и
непосредствени. Съдът намира и че техните показания се явяват обективни,
доколкото същите са трети лица, незаинтересовани от изхода на спора. Поради
изложеното съдът не намира основание да дискредитира техните показания.
Предвид
гореизложеното, за настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било
съмнение, че именно нарушителката
Ф.Д. е осъществила вмененото и деяние.
При
така установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 12.06.2020г. в гр. Пловдив, на бул. „Цар
Борис III-
ти Обединител“ в пълнота осъществява от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. На посочената дата, нарушителката Д., още в момента, в който се е озовала на мястото на деянието, е имала ясното намерение да се конфронтира не само със
служителите при ОД на МВР- Пловдив, но и намиращите се наоколо граждани. Използвайки спрямо тях подчертано обидни
и злепоставящи изрази, и наричайки ги „Гяури“
(обръщение, традиционно възприемано като носещо отрицателен смисъл), тя
пряко е целяла да ги нагруби и да демонстрира неуважителното си отношение към
тях. Всъщност, така
създалата се ситуация е ескалирала изцяло заради подчертано арогантното и агресивно
поведение,
демонстрирано не само от
нарушителката Д., но и насъбралото се около него множество. Самата Д. е преценила, че вместо да преустанови
негативната си линия на поведение, то допълнително ще нагнети възникналото
напрежение, като употребява нецензурни думи, адресирани към гражданите и
полицейските служители, които не са част от събралата се и подчертано агресивна
тълпа. Прави
впечатление, че нарушителката не се е посвенила да употреби редица възмутителни и
ненужно обидни изрази, които са били насочени към останалите
граждани и полицейските служители, чиято единствена причина да се намират на
посоченото място е поради обстоятелството, че изпълняват служебните си
задължения. Не на последно място,
деянието е извършено в близост до учебно заведение и докато нарушителката Д. е
носела в ръцете си своето дете, по който начин е въвлека и малолетно лице в
реализирането деяние и то, без да може да изрази воля, е станало свидетел на
проявеното от нея агресивно поведение и отправените обидни изрази.
Доколкото
реализираната на 12.06.2020г. проява, е извършена на публично място /гр. Пловдив, бул. „Цар Борис
III- ти Обединител“/,
представлява непристойно поведение и е израз на оскърбително отношение и държане към
гражани и
към органите на властта, като в същото време обществената й опасност е по-малка
от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на
дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който следва да се
наложи санкция по същия нормативен акт.
При
определяне на вида и размера на административното наказание, като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете насочеността на хулиганските
действия, а именно, че те са упражнени по отношение на широк кръг от граждани и лица, изпълняващи служебните си
задължения по Закона за министерството на вътрешните работи. Съдът
съобрази, че нарушението е извършено на централно и оживено място в гр.
Пловдив, в близост до
училище, като нарушителката Д. е една от основните фигури, участвали в
агресивната демонстрация на тълпа от хора. Съобразява се и подчертаната
необузданост в действията на тълпата /част от която е и нарушителката/, като
единствено навременната намеса на правоохранителните органи е предотвратила
допълнителното ескалиране на ситуацията и възможността да пострадат случайно
преминаващи лица. Несъмнено като отегчаващо отговорността обстоятелство следва
да се отчете и при извършване на непристойните действия, нарушителката е била
със своето непълнолетно дете, което по несъмнен начин е могло да възприеме
поведението на своята майка.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на нарушителката.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид това, целите на административнонаказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 УБДХ,
на административно наказание „задържане в структорно звено на МВР за срок от две
денонощия“. Съдът счита, че този размер и естество на наказанието, в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителката
Ф.Д., като в същото време се спазва и
принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
интензитета на използваната репресия.
В рамките на производството не са сторени разноски и не са налице
веществени доказателства, подлежащи на връщане, предвид което съдът не дължи
допълнително обсъждане на тези въпроси.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ТС