Р Е Ш Е Н И Е
04.08.2020
год.
Номер . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
03 (трети) август Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 63
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 330
от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50
от СК.
В
молбата си до съда молителите Ю.Г.Г. и Д.Х.Г. излагат, че са съпрузи от 05.12.1990
година. По време на брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни.
Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат
уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да
постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се
издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното
споразумение.
В
съдебно заседание молителитете се явяват лично, като всеки от тях, по реда на
чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за
прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 05.12.1990 г.,
когато с акт № 294/05.12.1990 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Горна Оряховица сключват граждански брак. От брака си имат
родени две деца – Г. Ю. Г., роден на *** г. и Х.Ю.Г., роден на *** г. (видно от
служебно изисканите справки от Регистър „НБД“).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на
закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 05.12.1990 г. с акт за граждански брак № 294 от 05.12.1990
г., съставен
от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Горна Оряховица,
между Ю.Г.Г. с ЕГН **********,*** и Д.Х.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между Ю.Г.Г. и Д.Х.Г. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния
кодекс, както следва:
1. След прекратяването на брака Д.Х.Г. ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното си фамилно име – М.
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Семейното жилище, находящо се в гр. с., обл. Ш.,
ул. „С.“ № 8, в чиято съсобственост участва молителя Г., СЕ ПРЕДОСТАВЯ за
ползване на Ю.Г.Г..
4. Молителите
заявяват, че не са придобивали недвижими имоти по време на брака.
5. Молителите са
поделили извънсъдебно придобитите по време на брака движими вещи.
6. Молителите
приемат в отношенията помежду си, че направените съдебно-деловодни разноски
остават за страните така, както са направени.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер
на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Ю.Г.Г. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВПРС сума в размер на 15,00 лева и ОСЪЖДА Д.Х. М.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сума в размер
на 15,00 лева.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: