Определение по дело №1730/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2312
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20203100501730
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 231206.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501730 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10,
действащо чрез адв.В.Н., срещу разпореждане №19119/12.06.20г., постановено по ч.гр.д.
№6019 по описа за 2020 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
Н. И. А. за сумата от 92,46лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/05.01.19г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че съдът
не е съобразил факта, че претендираната неустойка е формирана от сбора на три месечни
абонаментни такси без ДДС, което било в съответствие със спогодба сключена между него и
КЗП. В този смисъл счита, че след като се претендира неустойката в намален размер, то тя
не противоречи на добрите нрави. Изразява несъгласие и с извода на съда, че неустойката
излизала извън присъщите й обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции, тъй като
тя целяла да обезщети пропуснатите ползи за мобилния оператор, както и не счита, че
същата води до неоснователно обогатяване на последния. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираното
вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №6019/2020г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. И. А. , за следните суми: 138,63лв-
неплатени абонаментни такси по допълн.споразумение към договор от 02.01.18г.; 92,46лв-
неустойка, равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/05.01.19г.; 208,84лв- лизингови вноски и 153,16лв- разлика между цена на
устройство без абонамент и преференц.цена.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният
съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК, тъй като
искането противоречи на закона.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото
следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както
и изложение на фактите , от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В настоящия случай съставът на въззивния съд намира, че вземането за
неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано по изискуемия начин. Претенциите в
заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на
установяване в исково производство и е необходимо да има идентичност между двата
предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба. В случая в
заявлението не е посочено какъв е вида на търсената неустойка предвид твърдяната форма
на неизпълнение. Едва от частната жалба се извежда, че търсената неустойка е такава за
предсрочно прекратяване на договора. Представянето на договора, съдържащ подобна
клауза, не може да замести липсата на твърдения на заявителя в тази насока. Същевременно
липсват каквито и да било твърдения за това как, на какво основание и кога е прекратен
договора, а съгласно представените ОУ са предвидени различни хипотези, свързани с
възможността при настъпване на определени условия кредитора да упражни потестативното
си право да прекрати договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока
до длъжника. Липсват твърдения заявителят да е упражнил това свое потестативно право и
изявлението му за него да е достигнало до длъжника, за да се приеме, че е породило
действие. Претендираното вземане следва да бъде надлежно конкретизирано както по
основание, така и по размер, което в случая не е сторено. Ако ответникът не е наясно, кои са
фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на
претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и съответно
възражението му би било несъответно на действителното положение. Предвид така
изложеното въпросът за действителността на неуст.клауза е ирелевантен.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото
заявление в обжалваната част следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19119/12.06.20г., постановено по ч.гр.д.
№6019 по описа за 2020 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№4005/03.06.20г., подадено от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. И. А. за сумата от 92,46лв, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, равна на три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура №**********/05.01.19г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________