№ 940
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110171459 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Климекс Комерс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул.
„Житница“, бл.225, вх. Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Явор, Атанасов Пенев срещу
„МСД Тийм“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Попова шапка“ №70А, ет. 3, ап. 9, представлявано от Сергей Георгиев Стоилов осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 7 943.93лв.,
представляваща заплатена по банков път сума без правно основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно 13.12.2021г. до окончателното
плащане.
Според твърденията на ищеца между двете дружества е имало търговски отношения
в периода 2016г. – 2019г. като за част от тях не е имало сключен писмен договор или
постигната устна уговорка. Ищецът твърди още, че след извършена проверка, управителят
на дружеството е установил, че е извършено авансово плащане на 19.07.2018г. по проформа
фактура № ********* в размер на 7 943.93лв., за което не е издадено фактура. Според
твърденията на ищеца горепосоченото плащане е извършено при липса на основание, с
оглед на което същото подлежи на връщане. Едновременно с исковата молба ищцовото
дружество е изискало издаването на обезпечителна заповед и налагането на запор върху
банковите сметки на ответника. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът не оспорва, че е получил
плащане от ищеца в размер на 7 943.93лв., но твърди, че същото е получено въз основа на
сключен между страните договор за възлагане на строителство от 21.03.2017г., въз основа на
който ответникът-изпълнител се е задължил да извърши описаните в Приложение №1
доставки и дейности по СМР в уговорения срок, а ищецът-възложител се е задължил да
заплати същите. В отговорът на исковата молба се посочва още, че ответникът е издал
проформа фактура №********* за извършени дейности по горепосочения договор, която е
заплатена от ищеца на 19.07.2018г., след което била издадена и окончателна фактура, която
е изпратена на ищецът по електронен път. Според твърденията на ответника ищецът е приел
извършената от ответника работа, поради което процесната сума е получена на валидно
правно основание. Ответникът претендира отхвърляне на предявения иск като
1
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. Елементите от фактическият състав на неоснователното обогатяване са наличие
на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването
и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване.
С определение от 20.01.2022г. настоящият съдебен състав е допуснал обезпечение на
предявения иск чрез налагане на запор върху вземания на ответното дружество по банковите
им сметки. За издаване на обезпечителна заповед ищцовото дружество е внесло гаранция в
размер 800лв.
Настоящият съдебен състав е определил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти: На 19.07.2018г. ищцовото дружество е заплатило сума в размер
на 7 943.93лв. по сметка на ответното дружество по проформа фактура №********* от
16.07.2018г.
С оглед квалификацията на предявения иск, а именно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за имущественото
разместване между правните сфери на ищцовото и ответното дружество.
Съдът, като разгледа събраните и проверените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност установи следното:
По процесната проформа фактура №********* от 16.07.2018г. е издадена фактура
№********** от 25.07.2018г. Посочената фактура е включена в Дневника за покупки на
ищцовото дружество за м.07.2018г. под пореден номер 151 и е намерила отражение в
подадената Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.07.2018г. Горепосочената
фактура е осчетоводена и в счетоводството на ответното дружество, като е включена в
Дневника за продажби за м.07.2018г. под пореден номер 20 и е намерила отражение в
подадената Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.07.2018г. С оглед на
гореизложеното и ищцовото, и ответното дружество са отразили горепосочената фактура в
счетоводството си за периода м.07.2018г. Видно от представените по делото доказателства
проформа фактура №********* от 16.07.2018г. е издадена във връзка с Акт 19 от
16.07.2018г., фактура №********** от 25.07.2018г. от своя страна също е издадена във
връзка с Акт 19 от 16.07.2018г.
Правното значение на проформа фактурата е, че същата представлява предварителна
сметка за разходите по един договор, която се изпраща като предложение преди да се
извърши доставката/услугата. По горепосочената проформа фактура е извършено плащане, а
в последствие е издадена и фактура, която е отразена в счетоводствата на ищцовото и
ответното дружество. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав не намира
наличие на нито един от елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване,
с оглед на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съдът следва да осъди ищецът да заплати на ответното дружество сторените в
производството разноски в размер на 872.64лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и
300лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 с-в
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Климекс Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Житница“, бл.225, вх.
Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Явор, Атанасов Пенев срещу „МСД Тийм“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ №70А, ет. 3,
ап. 9, представлявано от Сергей Георгиев Стоилов осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 7 943.93лв., представляваща заплатена по банков път
сума без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, а именно 13.12.2021г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Климекс Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Житница“, бл.225, вх. Д, ет. 6, ап. 18,
представлявано от Явор, Атанасов Пенев да заплати на „МСД Тийм“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ №70А, ет. 3,
ап. 9, представлявано от Сергей Георгиев Стоилов сума в размер на
1 172.64лв.,представляваща разноски в настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3