Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
23.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
седми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 35 по описа за 2022г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), гр.Бургас,
представлявана от изпълнителен директор доц. д-р Г.Н., чрез юрисконсулт С.Г.В., срещу Решение № 314/21.12.2021г., постановено
по АНД № 1638/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, с което е отменено
Наказателно постановление №26-003/27.07.2021г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол-Централен Дунав“, гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при ИАРА, гр.Бургас, с което на М.М.М. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.81а от ЗРА, за нарушение по чл. 39а, ал.2 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и на основание чл.41 от ЗАНН е постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой хрилна мрежа с
дължина 70 метра и размер на окото 50 милиметра. Със същото решение съдът е
осъдил ИАРА, гр.Бургас да заплати на М.М.М. деловодни разноски в размер на 300
лева.
С
жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
поради издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, като
касационните основания се свеждат до необоснованост на преценката на районния
съд за наличие на допуснати съществени нарушения на чл.42 от ЗАНН при съставяне
на АУАН, за недоказаност на вмененото нарушение, както и за неговата
маловажност. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на
спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление. В
съдебно заседание касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
гр.Бургас, редовно
и своевременно призован, не изпраща представител. От процесуалния му
представител юрисконсулт С.Г.В. са депозирани писмени бележки, съдържащи подробни
аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Ответникът М.М.М., редовно и своевременно
призован, се явява лично и с адвокат В.Б.от ШАК, която оспорва основателността
на жалбата с аргументи за несъставомерност, а алтернативно – за маловажност на
административното нарушение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна, поради маловажност на санкционираната
деятелност. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и отправя
искане съдът да го остави в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като
съображенията в тази насока са следните:
Предмет
на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №26-003/27.07.2021г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“, гр.Русе към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, гр.Бургас, с което на М.М.М. на
основание чл.81а от ЗРА, за нарушение по чл. 39а, ал.2 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и на основание чл.41 от ЗАНН е постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой хрилна мрежа с
дължина 70 метра и размер на окото 50 мм; както и е осъдена ИАРА, гр.Бургас да
заплати на М.М.М. 300 лева деловодни разноски. С цитираното наказателно
постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № В 0016246 от 28.03.2021г., ответникът в касационното производство е
подведен под административнонаказателна отговорност за това, че на 28.03.2021г.,
около 11.50 часа, при пристигане на инспектори от ИАРА на язовир „Овчарово“,
обл.Шумен, заварили го заварили да пренася от брега в палатката си лонда с 1
брой мокра мрежа с дължина около 70 метра и размер на окото 50 мм, като по
думите му, е пуснал въпросната мрежа в работно положение във водите на язовир
Овчарово, за да улови риба за ядене. Установено е също, че към 28.03.2021г.
язовир „Овчарово“ се стопанисва от наемателя „МТМ-2“ЕООД, представлявано от М.М.М.,
който не е регистриран по чл.25 от ЗРА. Прието е, че описаното деяние
представлява административно нарушение по чл.39а, ал.2 от ЗРА, поради което
нарушителят е подведен под административнонаказателна отговорност за нарушение
по чл.81а от ЗРА.
Районният съд е установил
описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е
посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. По
съществото на спора е приел, че вмененото на М.М. нарушение не е установено по
безсъмнен начин. Приел е също, че при издаване на НП в нарушение на
административнопроизводствените правила наказващият орган е преквалифицирал
установеното от проверяващите нарушение по чл.25 от ЗРА в такова по чл.39а,
ал.2 от ЗРА. Счел е също, че нарушението
притежава по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид
по смисъла, вложен в чл.93, т.9 от НК, във вр.с чл.84 от ЗАНН. Въз основа на изложените
аргументи съдът е отменил атакувания пред него санкционен акт, като
незаконосъобразен.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да
постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото
по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с
наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, районният съд е изградил
правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради маловажност
на санкционираното административно нарушение.
Видно от
НП, ответникът в касационното производство е бил подведен под отговорност за
нарушение на чл.39а, ал.2 от ЗРА, предвиждащ забрана за пренасянето и превозването
на мрежени риболовни уреди, като забраната не се отнася за лицата, притежаващи
валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17
от ЗРА или регистрирани по реда на чл. 25
на ЗРА (чл.39а, ал.3, т.1 и т.2 от ЗРА). По делото е установено по безсъмнен
начин, че по време на проверката ответникът е пренасял мокра хрилна мрежа от
брега на язовир „Овчарово“ към палатката си, като е обяснил на служителите на
ИАРА-гр.Бургас, че е пуснал мрежата във водите на язовира, за да улови риба за
ядене. Установено е също, че към момента на проверката наемателят на въпросния
язовир не е бил регистриран за развъждане и отглеждане на риба по реда на чл.25
от ЗРА. Нарушението на забраната за пренасяне на мрежи от лица, които не
притежават разрешение по чл.25 от ЗРА, е наказуемо по приложения от наказващия
орган административнонаказателен състав по чл.81а от ЗРА, предвиждащ
административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 2000 до
3000 лева за лице, което пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или
технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал.
2 и/или чл. 44
от ЗРА. При това положение касационната инстанция приема, в разрез с тезата на
районния съд, че вмененото на М.М. нарушение е съставомерно по приложения
административнонаказателен състав. В тази връзка не може да се сподели и тезата
на районния съд за недоказаност на извършеното нарушение, доколкото от
показанията на разпитаните свидетели се установява факта на пренасяне на
хрилната мрежа и това, че е била мокра, от което следва, че е била използвана
за риболов, а и самият нарушител е обяснил, че я е използвал, за да си улови
риба за храна. Съдът не споделя и тезата на предходната инстанция, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото в АУАН е посочено, че
деянието на М.М. съставлява нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА, а с НП последният
е подведен под административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.39а,
ал.2 от ЗРА. Това е така, защото в АУАН по ясен и непротиворечив начин е
описано, че нарушението се изразява в това, че деецът пренася от брега на
язовира в палатката си 1 бр. мокра мрежа с дължина 70 м и размер на окото 50
мм, като същевременно не е регистриран по реда на чл.25 от ЗРА, т.е. по
същество са описани всички признаци от състава на административното нарушение,
визирано в чл.39а, ал.2 от ЗРА. Нещо повече, съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН в
актуалната за казуса редакция преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г., наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори и да се
приеме, че при издаване на АУАН е допусната нередовност, изразяваща се в
неточно посочване на нарушената нормативна разпоредба, след като тази нередност
е поправена в НП, а извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по безсъмнен начин, няма пречка за подвеждане на
дееца под предвидената в приложената санкционна разпоредба,
административнонаказателна отговорност.
Същевременно
обаче, в унисон със застъпената от районния съд и представителя на Окръжна
прокуратура-гр.Шумен, теза, настоящият съдебен състав също приема, че
санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на нарушение по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно
всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.
Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.
28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не
наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така,
защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред,
съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че представляваното
от ответника дружество „МТМ-2“ЕООД е наемател на процесния язовир, както и, че,
считано от 01.04.2021г., същото е вписано в регистъра на лицата, които
развъждат и отглеждат риба и други водни организми, в язовир „Овчарово“. От
това следва, че нарушението е отстранено само 4 дни след установяването му и
преди издаване на НП, като не е установено в резултат на същото да са настъпили каквито и да било вредни последици. Тези
обстоятелства дават основание нарушението да се третира като такова с по-ниска на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗРА.
Поради това и доколкото няма данни, а и твърдения деецът да е извършвал други
нарушения на ЗРА, санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по
смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, респективно административно наказващият орган
е следвало, вместо да санкционира М.М. с предвидената в чл.81а от ЗРА глоба, да
му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде
наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.
Горното мотивира настоящия
състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в
пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост
на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
основателна се явява и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в
полза на ответника за производството пред касационния съд. М.М.М. е представляван пред
касационната инстанция от процесуален представител – адвокат, на когото е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално
представителство в касационното производство, поради което в негова полза следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 200 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № ********** от 07.03.2022г., като същите следва да
се възложат в тежест на ИАРА, гр.Бургас.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/21.12.2021г., постановено по АНД № 1638/2021г.
по описа на Районен съд – гр.Шумен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със
седалище гр.Бургас, ул.Княз Александър Батенберг № 1, ПК 8000, да заплати
на М.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200
(двеста) лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 23.03.2022г.