Решение по дело №1262/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№ 261204

 

гр. Бургас, 22.11.2021 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1262 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Исковe по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. с чл.225, ал.1, и по т.4 от КТ, и по чл.214 от КТ, евентуално – чл.213 от КТ, предявени от А.С.Ч. от гр.Б, против “Адара Инженеринг“ ЕООД, гр.С.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника по без-срочен Трудов договор № 9/30.03.2015г. и допълнителни споразумения от 04.01.2016г., 02.01.2018г., 02.01.2019г. и 02.01.2020г. към него на длъжност “продавач-консултант“ в представителството на дружеството в гр.Б. Твърди и че със заповед на работодате-ля от 29.12.2020г. й е било наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение”. Счита, че същото е незаконосъобразно – сочи, че на 30.10.2020г. й е било отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което тя не е прие-ла, и е била отстранена принудително от работното й място, като са й били отнети всич-ки служебни вещи и ключа за офиса, а впоследствие й е било вменено във вина наруше-ние на трудовата дисциплина, изразяващо се в “неявяване на работа“, както и множест-во други, които не е извършила. Иска да се отмени и да бъде възстановена на заеманата длъжност. Претендира заплащане на сумата от 10 825.02 лв., представляваща обезщете-ние за времето, през което е останала без работа в размер на брутното трудово възна-граждение за 6 месеца /30.12.2020г. – 30.06.2021г./. Иска да бъде постановена поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата й книжка, както и дружеството да бъде осъдено да й заплати сумата от 3 608.34 лв. – обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето от 30.10. до 30.12. 2020г., когато е била незаконно отстранена от работа, евентуално – недопускана до работното място. Претендира закон-ната лихва върху главниците и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищцата е допуснала всички посочени в процесната заповед дисциплинарни нарушения и законосъобразно, при спазване на уре-дената в КТ процедура, е била дисциплинарно уволнена, считано от 30.12.2020г. Пред-вид това, моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира деловодните разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност “продавач-консултант“ в офиса на дружеството в гр.Бургас по безсрочен тру-дов договор № 9/30.03.2015г., изменян с допълнителни споразумения от 04.01.2016г., от 02.01.2018г., от 02.01.2019г. и от 02.01.2020г. към него. Първоначално е било уговорено трудово възнаграждение в размер на 360 лв., впоследствие увеличавано, последно – на 610 лв.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Х. А. на длъжност ”мениджър-продажби” в дружеството и обясненията на управи-теля Здравка Атанасова, се установява, че през втората половина на 2020г. оборотът на офиса в гр.Бургас е спаднал, а финансовите резултати са били незадоволителни, поради което на 29.10.2020г. двамата са взели решение трудовото правоотношение с Ч. да бъде прекратено, като са били изготвени и съответните документи това да стане по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие. Издадена е била и заповед за извършва-ване на ревизия и проверка за дейността и стоковата наличност в представителството за периода от началото на 2020г. до 30.10.2020г.

На 30.10.2020г., сутринта, свидетелят Х. А. е тръгнал с автомобил от гр.С. Минал е през гр.С. З, откъдето е взел регионалния мениджър на от-ветното дружество и около 09.30 часа двамата са били пред представителството на фир-мата в гр.Бургас. Ищцата не е била там. Той й се е обадил по телефона й я е попитал къ-де е, а тя му е отговорила, че е в офиса. А. й е казал, че пътува от гр.В. и след около два часа ще е в гр.Бургас. Около 11.00 часа Ч. е дошла в офиса. Според свиде-теля, тя не е била гримирана и е изглеждала сънена, което е потвърдило съмненията му, че служителката не ходи на работа сутрин и именно това е причината за незадоволител-ните финансови резултати на представителството в гр.Б. Попитал я е къде е била, а тя му е отговорила, че е имала служебна среща с клиент, без да уточни кой точно. То-гава Атанасов й е заявил, че след като го лъже и не иска да работи за фирмата, предлага да прекратят трудовото правоотношение – по взаимно съгласие. Предал й е изготвените предишния ден документи и тя ги е взела, за да ги чете. Свидетелят й е казал, че трябва да се направи проверка на касата и склада, след което е започнал извършването на така-ва със служителя от гр.С. З. – И. И. Изискани са били от Ч. служеб-ните й компютър и телефон, като е бил препятстван от Атанасов опита от нейна страна да изтрие информация от тях. Ищцата го е уведомила, че трябва да отиде до дома си, за да вземе фирмена документация, която да му предаде. Прибрала се е и е уведомила сви-детеля Р. В, с когото живее на семейни начала, че трудовото й правоотноше-ние с ответното дружество ще бъде прекратено. Била е много разстроена. Казала му е, че А. се е държал гадно и арогантно с нея, както и че й е заявил, че тя повече ня-ма да работи там. Ч. се е върнала в офиса. Там е предала на Х. А. всички документи, включително и за служебния автомобил, както и ключовете за него и поме-щението на фирмата. При извършената проверка не са били открити съществени липси и около 16.00 часа ищцата си е тръгнала от офиса, вземайки дадените й документи, във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, за да се запознае по-подробно с тях.

На 02.11.2020г. управителят на дружеството е издал заповед, с която е възложил на И. и А. да извършат допълнителна проверка в офиса в гр.Б. за касо-вата наличност и служебния инвентар.

На 10.11.2020г. двамата са изготвили доклад, в който са описали случилото се на 30.10.2020г., от тяхна гледна точка, и са отразили, че при извършената ревизия са уста-новили липса на няколко стоки: помпа Grundfos СМ 5-6 мон. и гъвкава връзка - 1′′ и ни-пел/муфа 60 см – 2 бр.; на консумативи и хигиенизиращи препарати, както и на 700 лв. от касата. Посочено е и че Ч. не е предала отчет за разходите за месец октомври и не се е явявала на работа в периода между горните две дати.

На 16.11.2020г. е изготвен и втори доклад от А, в който е посочил, че при извършения оглед на служебния автомобил, предоставен на ищцата, е констатирал, че има множество драскотини, охлузвания и видими нагъвания по бронята и каросерията, силно захабени вътрешен салон и табло, както и че за тези щети липсват подадени уве-домления по сключените застраховки.

Междувременно, Ч. се е обадила по телефона на управителя на дружеството, за да уредят отношенията си, при което отново е била поканена на подпише предоста-вените й документи за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а на 09.11.2020г. – чрез адв. Х.М.Г. от САК, е изпратила по елек-тронен път заявление /покана за доброволно изпълнение/, в което е посочила, че счита, че трудовото правоотношение с “Адара Инженеринг“ ЕООД следва да бъде прекратено на основание чл.331 от КТ и работодателят да й изплати обезщетение в размер на чети-ри трудови възнаграждения – общо 5 600 лв., както и такова – по чл.213 от КТ, поради принудителното й отстраняване от работното място.

На 10.11.2020г. управителят на дружеството е изпратил отговор, с който е отка-зал да прекрати трудовия договор на соченото от Ч. основание, изложил е съображе-ния, че тя не е била отстранена от работното й място, а самоволно е напуснала същото и не се е явявала на работа, което съставлява дисциплинарно нарушение, както и отно-во е направил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение между стра-ните по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ – в тридневен срок.

На 16.11.2020г. законният представител на дружеството-работодател е поискал от ищцата да даде писмени обяснения за причините на неявяването й на работа в офиса на “Адара Инженеринг“ ЕООД в гр.Б. в рамките на работното време на 30.10. и на 02., 03., 04., 05., 06. и 09.11.2020г., в тридневен срок, на основание чл.193 от КТ.

На 18.11.2020г. Ч. е депозирала такива. Посочила е, че на 30.10.2020г., преди обяд, е изпълнявала служебните си задължения извън офиса на дружеството – имала е среща с клиент, а когато е отишла там, са й били предоставени документи за прекратя-ване на трудовото правоотношение и са й били взети всички служебни вещи – лаптоп, телефон, автомобил, както и ключовете за помещението. Изложила е съображения, че тъй като достъпът до работното й място е бил отнет, не е могла да се яви на работа през следващите дни.

Във връзка с така създалата се ситуация, на 03.12.2020г. ищцата е подала сигнал до Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.Б, препратен на Дирекцията в гр.С. въз основа на който е била извършена проверка на ответното дружество на 11.12.2020г., 15., 22. и 25.01.2021г. На последната дата е бил издаден и протокол, в който са отразени констатираните нарушения и са дадени съответните предписания за отстраняването им. За резултата от проверката Ч. е била уведомена с писмо от 04.02.2021г.

 На 16.12.2020г. работодателят, чрез пълномощник – адв. С.Ц. Д. от САК, е изпратил ново искане за даване на обяснения от Ч. – на основание чл.193 от КТ, посочвайки следните констатирани нарушения: липса на 700 лв. в касата на офиса в гр.Бургас, както и на различни стоки от склада, включително битови такива, като почистващи препарати и пособия, технически и канцеларски материали, към 30.10. 2020г.; зачисленият й служебен лаптоп е използван неправомерно в работното време от  09.00 до 18.00 часа през различни периоди на месеците август и септември, както и на дати 19., 20., 21., 22., 23., 26., 27., 28., 29. и 30.10.2020г., като е осъществяван многокра-тен достъп и участие в различни онлайн казина и игри с покер насоченост, включител-но до сайтове с развлекателен характер, нямащи отношение към трудовата й дейност, а имало и данни, че по същото време е посещавала плажове, клубове и заведения; ползва-ният служебен автомобил ”Шкода Октавия” към 30.10.2020г. има множество драскоти-ни, охлузвания и видими нагъвания по бронята и каросерията, и силно захабени вътре-шен салон и табло; не е предала документите, касаещи ползването и управлението му, включително ключовете и застрахователните полици; в периода от 01. до 30.09.2020г., както и в дните 19, 20, 21, 22, 23, 26, 27, 28 и 29.10.2020г. го е ползвала за лични нужди, а служебният телефон за приоритетно лични разговори; не е дала информация за нане-сените върху автомобила щети, както и при какви обстоятелства са възникнали и в тази връзка са пропуснати сроковете за сезиране на застрахователите по застраховките ”Кас-ко” и ”Гражданска отговорност”; не е представила в срок разходооправдателните доку-менти за зачислените й служебни средства за гориво и разноски за офиса за периода от 01. до 30.10.2020г.; не е осъществила предаване на зачислената й стока като МОЛ към 30.10.2020г.; не се е явила на работа на 30.10.2020г., 02., 03., 04., 05., 06. и 09.11.2020г., както и през всички работни дни в периодите 10-30.11. и 01-16.12.2020г., като в същото време са констатирани и множество случаи на нейни обаждания и установени контакти с клиенти и партньори на дружеството, при които тя е разпространявала неверни и зле-поставящи сведения за “Адара Инженеринг“ ЕООД.

На 18.12.2020г. ищцата е дала исканите й писмени обяснения. Посочила е, че на 04.11.2020г. е получила имейл от управителя на дружеството, че трябва да изпрати под-писани дадените й от свидетеля Атанасов документи, трудовата си книжка и остатъка от служебните пари в размер на 700 лв., но не го е направила, тъй като не е била съглас-на с правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие. Другите твърдения за допуснати от нея дисциплинарни нарушения ги е оспорила.

Със Заповед № от 29.12.2020г., връчена на ищцата на следващия ден, на Ч. е било наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” по чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.6 и т.7, и чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.8, т.9 и т.10 от КТ, за нарушенията на трудовата дисциплина, за които са й били изискани обяснения по реда на чл.193 от КТ, цитирани по-горе; на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото правоотношение меж-ду страните е било прекратено.

На 07.01.2021г. ищцата е изпратила молба-уведомление до работодателя, с която е оспорила заповедта за уволнение и е поискала същата да бъде отменена. Приложила е и платежно нареждане за сумата от 700 лв., като е посочила, че я е задържала, докато е изчаквала да получи документ, удостоверяващ прекратяването на трудовото правоотно-шение. Направени са и други искания.

На 14.01.2021г. й е изпратен отговор от работодателя, с който е отказал да реви-зира заповедта за уволнението и я е поканил да му плати обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 610 лв.

В срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ – на 22.02.2021г., Ч. е оспорила уволнение-то си по съдебен ред, като е депозирала исковата молба, въз основа на която е образува-но настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е формално мотивирана, съоб-разно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, и преди издаването й работодателят е провел процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, поради което законосъобразността на същата подле-жи на разглеждане по същество.

На първо място, по делото безспорно се установяват твърденията на ищцата, че на 30.10.2020г. е била отстранена незаконно – извън хипотезата на чл.199 от КТ, от ра-ботното място от непосредственият й ръководител – свидетелят Х. Атанасов. Съ-щият й е предоставил документите за прекратяване на трудовото правоотношение – по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, изготвени от управителя на дружеството предишния ден, с искане да ги подпише, като в тази връзка е изискал от нея да предаде документацията и служебните си вещи – лаптопа, телефона и автомобила, както и ключовете за офиса, а Ч. ги е върнала. Заявил й е, че няма да работи повече за фирмата – така тя е сподели-ла със свидетеля Василев. Атанасов е извършил и ревизия на склада. Т. е. с изявленията и действията си представителят на работодателя противозаконно без да са налице пред-поставките на чл.199 от КТ е преустановил достъпа на ищцата до работното място, като я е лишил и от възможност да изпълнява трудовата си функция, отнемайки й служебни-те вещи. Впоследствие – при проведен разговор между страните, както и в разменената между тях електронна кореспонденция, е възникнал спор относно законовия текст, по който следва да се прекрати трудовото правоотношение. При това положение следва да се приеме, че незаконосъобразно на ищцата е било вменено във вина дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа през работните дни от 30.10. до 29.12.2020г., тъй като тя фактически не е имала възможност да стори това.

Що се касае до твърденията на Атанасов, че Ч. не е била в офиса сутринта на 30.10.2020г., следва да се посочи, че според неговите думи дружеството продава специ-фични стоки и работи със специализирани фирми, т. е. помещението не е магазин, а по-скоро склад с представителна част, като често клиентите е следвало да се посещават от представителя на “Адара Инженеринг“ ЕООД на място, в техните офиси, включително и да се търсят нови такива. В този смисъл са и представените с писмения отговор три броя имейли, видно от които е и че контактите с купувачите са се осъществявали преи-муществено по телефона. Или ищцата не е имала задължение да стои в офиса през ця-лото работно време и след като това не й е било изрично наредено за конкретната дата, неявяването й не може да се счита за дисциплинарно нарушение, още повече че според дадените от нея обяснения тя е била именно на служебна, работна среща.

По отношение на сумата от 700 лв., посочена в заповедта като липсваща в касата на дружеството, същата е била предоставена на ищцата за заплащане на разходите във връзка с дейността на офиса, включително и за гориво на служебния автомобил, поради което е резонно парите да са именно в Ч., за да може тя да се разплаща с тях, когато това е необходимо. Действително, служителката не ги е върнала в касата в деня, когато е била фактически отстранена от работа, но този пропуск, с оглед последващото й пове-дение, също не може да й бъде вменен във вина като дисциплинарно нарушение. В пис-мените си обяснения от 18.12.2020г. тя е посочила, че не е изпратила парите, след като е било поискано от нея това – на 04.11.2020г., тъй като е очаквала да получи документи за прекратяване на трудовия договор – на основание, съответстващо на осъществилите се между страните отношения, а след като е получила заповедта за дисциплинарното си уволнение, незабавно ги е превела на дружеството.

Твърденията на работодателя за липсата на различни стоки от склада, включая битови такива, като почистващи препарати и пособия, технически и канцеларски мате-риали, не са конкретизирани в достатъчна степен, поради което следва да се приеме, че правото на защита на ищцата в рамките на дисциплинарното производство е било съ-ществено нарушено от една страна, а от друга – в хода на съдебното производство Съ-дът не разполага с възможност да направи преценка, както за наличието на вмененото във вина на Ч. дисциплинарно нарушение, така и за съответствието му с наложеното й дисциплинарно наказание. Тук следва да се посочи, че действително в протокола, из-готвен при направената на 30.10.2020г. в офиса в гр.Бургас ревизия, неподписан от слу-жителя, са отразени липси на една помпа и два други елемента, но също така са конста-тирани и излишъци от аналогични стоки, което навежда на мисълта за допусната греш-ка при въвеждането на продадените артикули в софтуерния продукт, използван от дру-жеството. Почистващите препарати и пособия, както и техническите и канцеларски ма-териали, пък очевидно са вещи, които се разходват при осъществяването на търговската дейност и липсата им е логична и обяснима.

Не могат да бъдат вменени във вина на ищцата и сочените в заповедта за уволне-ние нарушения на трудовата дисциплина, а именно – че не е представила в срок разхо-дооправдателните документи за зачислените й служебни средства за гориво и разноски за офиса за периода от 01. до 30.10.2020г., както и че не е осъществила предаване на за-числената й стока като МОЛ към 30.10.2020г. На първо място, по делото не са предста-вени вътрешни правила на дружеството, които да уреждат редът и сроковете за изготвя-нето на месечните финансови отчети – логично е такива да се правят в края на отчетния период или в началото на следващия, и на второ, с оглед отстраняването на Ч. от ра-бота на последната дата и предаването на фирмената документация, тя не е имала фак-тическа възможност да стори това, включая и да подпише протокол за извършената ре-визия.

По делото не са представени от работодателя документи, удостоверяващи преда-ването на служебния лаптоп на ищцата, нито такива – за връщането му, както и вътреш-ни правила за ползването на техниката в дружеството, поради което не може да се на-прави преценка за наличието и на вмененото във вина на Ч. нарушение на трудовата дисципилина, изразяващо се в това, че през различни периоди на месеците август и сеп-тември, както и на дати 19., 20., 21., 22., 23., 26., 27., 28., 29. и 30.10.2020г., от устройст-вото са осъществявани многократен достъп и участие в различни онлайн казина и игри с покер насоченост, включително до сайтове с развлекателен характер, нямащи отноше-ние към трудовата й дейност. Липсата на конкретика, както и на категорични данни, че тези действия са били извършени реално от ищцата, включително и точно на ползвания от нея преносим компютър – с оглед изминалия период от време и възможност за мани-пулации, а и за наличие на каквито и да било неблагоприятни последици за “Адара Ин-женеринг“ ЕООД в резултат на тях, водят до извод за необоснованост на уволнителната заповед в съответната част. Твърденията, че по същото време ищцата е посещавала пла-жове /през късна есен/, клубове и заведения /през деня/, също са абстрактни и голослов-ни.

Не са представени от работодателя и приемо-предавателни протоколи за служеб-ния автомобил ”Шкода Октавия”, управляван от ищцата, както и вътрешни правила на дружеството или заповеди на компетентните му органи, във връзка с ползването на съ-щия. Не е конкретизиран и периодът, в който се твърди да са били причинени уврежда-нията по него: множество драскотини, охлузвания и видими нагъвания по бронята и ка-росерията, и силно захабени вътрешен салон и табло – с оглед преценка спазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, а очевидно е и че повечето от тях са в резултат на оби-чайното ползване на вещта. В противоречие с наличните доказателства по делото са и твърденията, че Ч. не е предала документите, ключовете и застрахователните поли-ци на автомобила към 30.10.2020г. Липсват данни тя да е сторила това по-късно, а без-спорно дружеството е продължило да го ползва, което не би било възможно без тях. Не би било дисциплинарно нарушение и използването на служебния лек автомобил за лич-ни нужди, при положение че, както беше казано, работодателят не е установил специал-ни правила в тази насока, още повече че служителят твърди наличието на изрично раз-решение от управителя на “Адара Инженеринг“ ЕООД за това. Свидетелят В. пък категорично опровергава този факт. Налице е спор относно обстоятелството дали Ч. е подавала своевременно информацията за причинените по автомобила щети, както и за това при какви обстоятелства са настъпили, но както беше посочено по-горе в заповед-та липсва уточнение за кои точно вреди става въпрос, а и за периода на твърдяното на-рушение. Такава конкретизация липсва и в искането за даване на писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ, което от своя страна е обусловило опорочаването на процедурата в съответната й част.

Доколкото липсват вътрешни правила в дружеството за употребата на служебни-те телефони, а безспорно този на ищцата е бил на абонаментен план, като в тази връзка, дори да е бил ползван за лични разговори от нея, при положение че за работодателя не се твърди, а и не се установява, да са настъпили каквито и да било вреди, следва да се приеме, че в случая въобще не може да става въпрос за наличието на действия, които да могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение.

Най-накрая лишени от всякаква конкретика, недоказани и голословни са изложе-ните от работодателя в заповедта за уволнение твърдения, че са констатирани множест-во случаи на обаждания от страна на ищцата и установени контакти с клиенти и парт-ньори на дружеството, при които е разпространявала неверни и злепоставящи сведения за “Адара Инженеринг“ ЕООД.

В обобщение, според настоящият съдебен състав, с оглед недобрите финансови резултати в представителството на ответното дружество в гр.Б, подобно на много други предприятия при условията на разрастваща се пандемия от Ковид-19, през есента на 2020г. работодателят е взел решение да прекрати трудовото правоотношение с ищ-цата и на 30.10.2020г. я е отстранил противозаконно от работа. И тъй като тя не е прие-ла предложението му това да стане по взаимно съгласие – по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, той е злоупотребил с правата си и я е уволнил дисциплинарно, вменявайки й във вина дис-циплинарни нарушения, каквито тя не е допуснала.

По изложените съображения, Съдът намира, че уволнението на А.Ч., из-вършено със Заповед от 29.12.2020г. на работодателя “Адара Инженеринг“ ЕООД, е не-законно и като такова – следва да се отмени.

Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищцата следва да бъде възстановена на зае-маната преди уволнението длъжност.

Акцесорното право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 6 месеца след уволнението произтича от незаконността на прекратяването на трудовото правоот-ношение и оставането без работа вследствие на същото, през който период работникът / служителят търпи вреди, в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен.

Видно от направената служебно справка от базата данни на НАП е, че за време-то от 30.12.2020г. до 30.06.2021г. на името на Ч. няма регистрирани трудови догово-ри, т. е. безспорно се установява по делото, че в исковия период ищцата е останала без работа.

Размерът на уговореното между страните брутно месечно трудово възнагражде-ние на Ч. е 610 лв. Действително, налице са по делото писмени доказателства – пла-тежни нареждания за значително по-високи суми, по отношение на които, въпреки от-разеното в тях основание – захранване на сметка, с оглед периодичността на преводите, може да бъде направен обоснован извод, че касаят плащания за положен от нея труд, но според настоящия съдебен състав същите имат характер на допълнителни трудови въз-награждения и бонуси, които не следва да бъдат включвани при изчисляването на дъл-жимото обезщетение. В тази насока е и констатацията на Дирекция ”Инспекция по тру-да” – гр.София в Протокола от 25.01.2021г. за извършената проверка на ответното дру-жество, респективно – даденото предписание работодателят да определи реда и начина за изменение на допълнителните трудови възнаграждения във Вътрешните правила за работната заплата, съгласно чл.22, ал.3, т.4 от Наредбата за структурата и организация-та на работната заплата, в срок до 05.02.2021г.

При това положение, следва да се приеме, че искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3 660 лв. За раз-ликата над нея – до пълния предявен размер от 10 825.02 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Доколкото по делото не се твърди, а и не се установява, трудовото правоотноше-ние между страните да е било прекратено на друго, различно от обсъденото и вписано в трудовата книжка на ищцата основание, то искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ – за поправ-ката му, се явява лишен от предмет, съответно – от правен интерес, поради което произ-водството по същия, като недопустимо, следва да се прекрати.

Както беше казано по-горе, на 30.10.2020г. свидетелят Х. А, дейст-ващ като представител на работодателя, противозаконно – без да са налице предпостав-ките на чл.199 от КТ за това, е отстранил ищцата от работното й място и я е лишил от възможност да изпълнява трудовата си функция, като е отнел служебните й вещи, както и е преустановил достъпа на Ч. до офиса на дружеството в гр.Бургас, вземайки клю-човете за него – до датата на дисциплинарното уволнение на последната.

Ето защо, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.214 от КТ и “Адара Инженеринг“ ЕООД дължи на ищцата обезщетение за незаконно отстраняване от работа в размер на брутното й трудово възнаграждение за това време, а именно – от 1 220 лв. /2 х 610 лв./

За тази сума претенцията на Ч. следва да бъде уважена, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 3 608.34 лв., искът следва да се отхвърли като неос-нователен.

Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 22.02.2021г., до окончателното им изплащане.

С оглед уважената и отхвърлената част от исковете – по съразмерност и компен-сация, страните не си дължат разноски една на друга.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Б, държавна такса в общ размер от 296.40 лв., в това число: 146.40 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, и по 50 лв. за този по чл.214 от КТ и неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А.С.Ч., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 4.5, чрез адв. Х.Г., извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.6 и т.7, и чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.8, т.9 и т.10 от КТ, със Заповед от 29.12.2020г. на работодателя “Адара Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С. ЖК ””, бул.”А. С”, бл., като такова го Отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА А.С.Ч. на заеманата преди уволнението й длъж-ност – ”Продавач-консултант“ в представителството на “Адара Инженеринг“ ЕООД в гр.Б.

ОСЪЖДА “Адара Инженеринг“ ЕООД да заплати на А.С.Ч. сумата 3 660 лева, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.225, ал.1 от КТ, за оставане без работа, поради незаконното уволнение, за период от шест месеца – от 30. 12.2020г. до 30.06.2021г., както и сумата 1 220 лева – обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето от 30.10. до 30.12.2020г., през което е била неза-конно отстранена от работа, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.02.2021г. до окончателното им изплащане, като за разликите над тях, съответно – от 10 825.02 лева и от 3 608.34 лева, ОТХВЪРЛЯ претенциите, като неоснователни.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ – за поправка на основанието за уволнението на А.С.Ч., вписано в трудовата й книжка, като недопустимо.

ОСЪЖДА “Адара Инженеринг“ ЕООД да заплати по сметка на РС Б. сума-та от общо 296.40 лв. – държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните, а в прекратителната част, имаща характер на определение – в ед-носедмичен.

 

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярно с оригинала: З.М.