№ 8315
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110161609 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Фирма“ ЕООД,
с ЕИК: ........ срещу В. В. М., с ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД са предявени искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от
156,30 лева, представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги, за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. 9733/2021 г. по описа на
СРС, 176 състав.
За сумата от 38,69 лева, за която е издадена заповед изпълнение от 25.02.2021 г. по
ч.гр.д. 9733/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, ищецът не е предявил иск по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, поради което в тази й част издадената заповед следва да бъде
обезсилена.
Ищeцът твърди, че на 27.01.2017 г. между „Фирма“ ЕАД и ответника бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13215186002 за
ползване на мобилна услуга за номер ********** с месечен абонамент 19,99 лева за срок от
24 месеца. За дължимите от ответника суми били издадени фактури както следва: №
**********/08.03.2018 г. на стойност 55,98 лева за периода 08.02.2018 г. – 07.03.2018 г.; №
**********/08.04.2018 г. на стойност 53,08 лева за периода 1 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от B.V.P. на 09.03.2022 г. в 11:12:52
ч. Актът е постановен на 09.03.2022 08.03.2018 г. – 07.04.2018 г.; № **********/08.05.2018
г.на стойност 51,18 лева за периода 08.04.2018 г. – 07.05.2018 г. и № **********/09.06.2018
г. на стойност 4,80 лева за периода 08.05.2018 г. – 07.06.2018 г. Сочи, че общият размер на
незаплатените от ответника услуги възлиза на 165,04 лева, но се претендират 156,30 лева.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, „Фирма“ ЕАД прекратило едностранно
договора с ответника на основание чл. 50 във вр. с чл. 43, т.1 от ОУ към него, след което е
издал и крайна фактура № **********. Навежда твърдения, че вземанията на „Фирма“ ЕАД
по договора са прехвърлени в полза на „С.Г.Г.“ ООД с цесия от 16.10.2018 г., което от своя
страна е прехвърлило вземанията в полза на „Фирма“ ЕООД с договор за цесия от
1
01.10.2019 г., като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор, но е депозирана молба от страна на
ответника, с която същият твърди, че е заплатил сума в размер на 205 лева, за което
представя и преводно нареждане.
По повод подадената молба от страна на ответника, ищецът е депозирал становище, в
което сочи, че ответникът е заплатил частично дължимите суми, както и че със сумата от
205 лева са погасени разноските в заповедното производство, като в тази връзка развива
подробни съображения в насока, че същите са дължими, доколкото ответникът с поведените
си е дал повод за завеждането заповедно и исково производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: наличие на сключен между „Фирма“ ЕАД и ответника договор за
мобилни услуги от 27.02.2017 г.; прехвърляне на вземанията по договора от „Фирма“ ЕАД в
полза на „С.Г.Г.“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна е
прехвърлило вземанията в полза на „Фирма“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., а
също така и че ответникът е заплатил сума в размер на 205 лева на 10.01.2022 г.
С така извършено плащане на сумата от 205 лева ответникът извънсъдебно е признал
наличието на задължение към ищеца и при липса на оспорване от негова страна се налага
изводът за основателност на предявената от ищеца претенция, която следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноските, които доказано е сторил в исковото производство, а именно сумата от общо 205
лева – 25 лева – д.т. и 180 лева за адвокатски хонорар, съгласно договор за правна помощ и
съдействие (л.8 от делото).
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. В. М., с ЕГН:
**********, дължи на „Фирма“ ЕООД, с ЕИК: ........ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД сумата от 156,30 лева, представляваща главница по
договор за далекосъобщителни услуги, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. 9733/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. 9733/2021 г. по описа на СРС, 176 състав. в частта й, с която
В. В. М., с ЕГН: ********** е осъден да плати на „Фирма“ ЕООД, с ЕИК: ........ сумата от
38,69 лева – мораторна лихва за периода от 25.06.2021г. до 30.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. В. М., с ЕГН: ********** да заплати на
„Фирма“ ЕООД, с ЕИК: ........ сумата от 205 лева съдебни разноски в исковото
производство.
2
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3