М О
Т И В И
към присъда № 103 от
07.12.2016 год. по НОХД № 1117/2016 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Х.Б.Х. ,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение,
затова че през месец февруари 2009 година в гр.Хасково, в качеството си на собственик и
управител на ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***, неправомерно, без да запази правата
на заложния кредитор - „Банка ДСК" ЕАД, Финансов център Хасково, се
разпоредил с движими вещи, собственост на ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***, които
владеел, а именно:21 бр. машини
предназначени за шевната промишленост
/2 бр. покривни машини, 4 бр. оверлог, игличарка, копчарка, 7 бр. прави машини,
парогенератор, 5 бр. бродировъчни машини/, всички вещи на обща стойност 73
381 лева, представляваща големи размери, като вещите са били
обременени с особен залог на основание договор за учредяване на особен залог по
Закона за особените залози, сключен на 27.12.2007г. в гр.Хасково между ЕТ
„Сем-Сун-Х.Б."*** и Банка ДСК" ЕАД, Финансов център Хасково -
престъпление по чл.206, ал.3, предл.1, вр. ал.2, предл.2, вр. ал.1 от НК.
Производството
против подсъдимия се разглежда в негово
отсъствие по реда на чл.269 ал.3 от НПК.
В тази връзка
служебният защитник на подсъдимия адв.В.Л.
пледира при индивидуализация на наказанието за подзащитния му да се отчетат направените
от него самопризнания на
фактите от обвинението и му се
определи наказание,при задължително
приложение на чл.55 от НК в минимален размер.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението
във вида, в който е повдигнато, като правна квалификация на
деянието ,което счита за доказано по категоричен и
несъмнен начин. Пледира същия да
бъде признат за виновен
и като се отчетат всички релевантни за
наказателната му отговорност
обстоятелства да му
бъде наложено наказание , при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК ,а именно „лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца ,чието
изпълнение по реда на чл.66 ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 години. Пледира на основание чл.55 ал.3 от НК да не
му се налагат кумулативно предвидените наказания по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК -лишаване
от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност.
Гражданскоправни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност , приема за установено
следното:
С Решение по фирмено
дело №1453/1997г. по описа на Окръжен съд -Хасково бил регистриран като Едноличен
търговец Х. С. К. , ЕГН ********** с наименование „Сем-Сун-Х. К. ". С
Решение на Районен съд -Хасково по гражданско дело №2117/2000г., влязло в сила
на 10.05.2001г., на основание чл.19 от ЗГР, вр. чл.436 и сл. от ГПК
била допусната промяна на името на Х. С.
К. на Х.Б.Х..Затова и с
решение от 18.05.2002г. на ОС-Хасково по горепосоченото фирмено дело било вписано в търговския регистър
промяна на името на едноличния търговец от Х. С. К. на Х.Б.Х., както и промяна в
наименованието на фирмата на едноличния търговец от
„Сем-Сун-Х. К. " на „Сем-Сун-Х.Б.", с едноличен
собственик на капитала подсъдимия Х.Б.Х., който
бил собственик и управител на ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***, като го и представлявал.
С Договор за кредит №88
от 27.12.2007г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***,
представлявано от подсъдимия на
последния бил отпуснат
кредит за оборотни средства в размер на 55 000 лева за закупуване на платове
и други шивашки консумативи.В чл.17.1 от договора страните
уговорили, че кредитът се обезпечава с Договор за особен залог
върху движими вещи - машини предназначени за шевната промишленост, собственост
на кредитополучателя.Съгласно чл. 18 от Договора,
кредитополучателят можел да се разпорежда с предмета на залога
само след предварително съгласие на кредитора.
На 27.12.2007г.
за обезпечаване на кредита бил сключен
договор за учредяване на особен залог по Закона за особените
залози между „Банка ДСК" ЕАД
и ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***, представлявано от подс.Х.. По силата на
този договор Х. в качеството на едноличен собственик на капитала и представител
на ЕТ „Сем-Сун-Х.Б." учредил залог в полза на банката с предмет
21 бр. машини предназначени за шевната промишленост /2 бр. покривни
машини, 4 бр. оверлог, игличарка, копчарка, 7 бр. прави машини, парогенератор,
5 бр. бродировъчни машини/, собственост на ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***.
Общата стойност на залога била 104 830 лева, а ликвидационната цена,
приета от заложния кредитор била в размер 61 211 лева. Залогът на
практика обезпечавал цялото вземане на банката - главница, лихви,както
и евентуални разноски, свързани със събиране на вземането в
случай, че не бъдат платени от залогодателя. Същият ден
било депозирано заявление за вписване на договора за особен залог в Централния
регистър на особените залози, и на 28.12.2007г. той бил вписан под №2007122801140,
видно от потвърждение за вписване в Централния регистър на особените
залози /л.59 от ДП/. Заложените движими вещи находящи се в гр.Хасково останали
в държане и на отговорно пазене в длъжника /подс.Х./ при условията,
визирани в Закона за особените залози, видно от
споразумението за отговорно пазене от 27.12.2007г. /л.55 от ДП/.
В края на 2008 година поради финансови
затруднения и натрупани дългове във връзка с бизнеса,
най-вече от приятели от Р.Турция, на подс.Х. решил да продаде заложените в полза на
банката машини. През месец февруари
2009г. в гр.Хасково подсъдимият продал
процесните машини за сумата от 30 000
лева на непознато за него лице, което се представило с
името Димитър, който дошъл със собствен транспорт и взел машините. На
25.11.2008 година кредитът престанал да бъде обслужван от страна на подсъдимия ,който преустановил плащането на
месечните вноски. По тази причина от страна на „ Банка ДСК“ЕАД било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в Районен съд-Хасково . Заявлението
било депозирано в съда на 25.03.2009г. и въз основа на него било
образувано ч.гр.д.№779/2009 год.На
26.03.2009г. била издадена заповед по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
в полза на банката ,въз основа на
който било образувано
изпълнително дело №20098750400227 по описа на ЧСИ Захари
Запрянов с длъжник Х.Б.Х., като ЕТ"Сем - Сун - Х.Б." .В
хода на изпълнителното производство с
оглед предприетите изпълнителни действияи спрямо длъжника станало ясно, че машините, предмет на
учредения в полза на банката залог липсват.Веднага след това в банката бил извикан
подсъдимия Х., който и пред служители на банката признал, че продал машините.
От заключението на назначената на ДП и изслушана в съдебното
следствие съдебно-оценителна експертиза се установява, че
инкриминираните вещи ,предмет на престъплението, а именно 21 бр. машини,
предназначени за шевната промишленост /2 бр. покривни машини, 4 бр. оверлог,
игличарка, копчарка, 7 бр. прави машини, парогенератор, 5 бр. бродировъчни
машини/, към момента на извършване на деянието се равняват на обща стойност 73
381 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства:обясненията на
подсъдимия приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.2 от НПК ,показанията на св.М.
Паунова –Василева и А.М.,заключението на оценителната експертиза и писмените
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.Като цяло събраната в хода на
съдебното следствие доказателствена съвкупност е еднопосочна и
непротиворечива,поради което не се налага нейното обсъждане.
При така установената
фактическа обстановка съдът прие ,че от обективна страна подс. Х.Б.Х. е осъществил състава на
престъплението по чл.206, ал.3, предл.1, вр. ал.2, предл.2, вр. ал.1 от
НК,като през мссец февруари 2009г. в
гр.Хасково, в качеството си на собственик и управител на ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."***,
неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор - „Банка ДСК"
ЕАД, Финансов център Хасково, се разпоредил с движими вещи, собственост на ЕТ
„Сем-Сун-Х.Б."***, които владеел, а именно 21 бр. машини предназначени за
шевната промишленост /2 бр. покривни машини, 4 бр. оверлог, игличарка,
копчарка, 7 бр. прави машини, парогенератор, 5 бр. бродировъчни машини/, всички
вещи на обща стойност 73 381 лева, представляваща големи размери, като вещите
са били обременени с особен залог на основание договор за учредяване на особен
залог по Закона за особените залози, сключен на 27.12.2007г. в гр.Хасково между
ЕТ „Сем-Сун-Х.Б."*** и Банка ДСК" ЕАД, Финансов център Хасково. Няма
спор, че между едноличния търговец,регистраран от подсъдимия от една страна и Банка ДСК от
друга,е бил сключен договор за кредит,
обезпечен с особен залог върху инкриминираните вещи,като подсъдимия е
имал задължението да не се разпорежда с вещите, предмет на особен залог в полза на банката. От представения
договор за залог се установява, че изрично в задължение на залогодателя се вменява забраната да не
отчуждава предоставените в залог вещи без
писменото съгласие на заложния кредитор
/ чл. 7, ал.3 от договора за залог/.
Въпреки това подсъдимия се е
разпоредил с въпросните вещи.
Факт е, че това е сторено без да се гарантират правата на кредитора,защото
договорът за залог поражда действие между
залогодателя и заложния кредитор от
момента на неговото подписване .За да може залогът
да се противопостави на третите лица - други кредитори на залогодателя и лица,
които имат права върху заложеното имущество, противопоставими на залога, договорът трябва да се впише в
Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя - чл. 12, ал. 1
от ЗОЗ. Такова вписване в настоящият случай безспорно е налице, което прави разпореждането със заложените вещи в полза на трето
неустановено по делото лице неправомерно
и без да се гарантирани правата на кредитора. Съгласно
Тълкувателно решение №1/30.10.1998г. на ВКС по тьлк. н. д. №1/98г., ОСНК,
квалифициращият признак от обективна страна "големи" размери, е
налице, когато стойността на предмета на престъплението надвишава 70 пъти установената за страната
минимална работна заплата. Съгласно ПМС № 1/10.01.2009г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.
размера на минималната месечна работна заплата за страната е бил
240 лева, от което следва, че към месец февруари 2009г., "големи"
размери на предмета на престъплението е налице винаги, когато стойността му
надвишава 16 800 лева. С оглед стойността на инкриминираните вещи, предметът на
престъплението не само покрива този
критерий, установен с ТР № 1/98 г. на ОСНК, но и
го надхвърля над 140 пъти, който стойностен критерий е относим към квалифициращия признак
"особено големи размери ". Липсата обаче на кумулативния критерий "особено тежък
случай" с оглед самото деяние и
данните за дееца ,не позволяват
случаят да се квалифицира като
"особено тежък".По тези съображения правилна се явява и дадената от обвинението квалификация на престъплението по чл.206 ал.3,вр.ал.2
,вр.ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с
инкриминираните вещи ,въпреки забраната за това е взето допълнително и той е съзнавал,
че не може да го стори заради учредения
в полза на банката залог върху тях . Разпореждането с инкриминираните вещи , които са били в негова
фактическа власт, като със свои, представлява присвояване на имущество, което
подсъдимият е пазел.
Причина за извършване на деянието от подсъдимия е
желанието и стремежа за престъпно
облагодетелстване и неуважението
му към чуждата собственост.
При определяне на вида и
размера на наказанието за двамата подсъдимия , съдът взе предвид: от една страна степента
на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При
индивидуализация на наказанието , съдът
прецени обстоятелствата , които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Съдът отчете като смекчаващи отговорността на подс.Х. обстоятелства чистото съдебно минало ,липса на криминални
регистрации и положителни личностни
данни,които инициират ниска степен на
обществена опасност на дееца . Като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетен продължителния период
на наказателното преследване,отчасти дължащ се и
на подсъдимия . От друга страна съдът
намери като основания за
смекчаване вината на подсъдимия дадените от него обяснения по обвинението на досъдебната фаза на процеса , поради което и процесуалното му поведение
следва да бъде окачествено като положително.Същевременно деянието на
подсъдимия следва да бъде окачествено като такова с виска обществената опасност ,заради "особено големият размер" на
причинената и невъзстановена вреда. Предвид изложеното, съдът намери
наличие на обстоятелства, обуславящи извод за налагане на наказание при
условията на чл.55 от НК- наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.Касателно вида и
размера на конкретното наказание
съдът прие следното:За осъщественото от подсъдимия престъпно деяние
материалноправната норма на закона предвижда
наказание "лишаване
от свобода" от три до десет години . Размерът на наказанието следва да бъде определен под
специалния минимум на санкцията, предвидена в чл. 206, ал. 3 НК, който е три
години лишаване от свобода. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК размерът на наказанието лишаване от свобода,
определено от пет години лишаване от свобода на подсъдимия, трябва да бъде
намалено - на една година и шест
месеца лишаване от свобода.Изпълнението
на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното наличие на
предпоставките за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на
наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.На основание чл.55 ал.3 от НК
съдът не наложи на подсъдимия
кумулативно предвидените
наказания по чл.37 ал.1 т.6 и т.7
от НК -лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. С
така наложеното по вид и размер
наказание, съдът счита,че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция на закона,като се въздейства предупредително и възпитателно ,както върху дееца , така и
върху останалите членове на обществото.
На основание чл.189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия Х.Б.Х. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР-Хасково направените по досъдебното
производство разноски в размер на 60 лв.за възнаграждение за вещо лице,а
и в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-Хасково разноски за вещо лице в размер на 40 лв.
Мотивиран
от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.