Р Е
Ш Е Н И E
№ 2337
гр. Пловдив, 09. декември 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски административен съд, ХХI състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев КАНД № 2728 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Ф.Ф.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.С., против Решение № 1339/29.06.2022 г. на
Пловдивски районен съд, III-ти наказателен състав, постановено
по АНД № 7930/2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
20-1030-002968 от 24.03.2020 г., издадено от Началник група, ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на И.Ф. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата(ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба от 20 лв. и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т.1 му е наложена
глоба в размер на 10 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив по
съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският административен съд, в настоящия
касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в производството
пред ПРС, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Решението на ПРС е правилно и
законосъобразно.
Районният
съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред
доказателства, е достигнал до правилния извод, че касаторът на 04.03.2020
г. в 16:07 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“, до № 1, при
ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС „БМВ 320 И“ с рег. № ***
се е движило със скорост от 106 km/h, като е превишил максимално допустимата с
56 km/h и това е установено с мобилна система за видеоконтрол тип (АТСС) TFR1-
М № 546, установеното било квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установено е също, че водачът не носи СУМПС от съответната категория и
контролен талон към него-нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП и управлява
ППС, което не е представено на технически преглед- нарушение на 147, ал.1 от
ЗДвП. Съставен е АУАН серия GА, № 152835/04.03.2020 г., въз
основа на който е издадено и обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че изводът на районния съд, че наложените наказания
следва да бъдат потвърдени, е подкрепен от фактическата обстановка по делото и
след задълбочен анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната
отговорност. Касационната инстанция счита, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, като по делото са налични данни, че лицето е управлявало МПС с
превишена скорост в границите на населено място. Текстът на чл. 21, ал.1 от ЗДвП/в
съответната редакция/ въвежда императивно правило за поведение на пътя от
водачите на моторни превозни средства и тяхното неизпълнение винаги е
въздигнато в административно нарушение без значение от формата на вината.
Правилно в мотивната част на обжалваното решение районният съд е отчел, че при
определяне размера на наложеното наказание е взето предвид от наказващия орган
задължението му по чл. 27 от ЗАНН и наложените глоба и лишаване от право да се
управлява МПС са в правилно определен размер, съответно 750 лева и 3 месеца.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП императивно вменява в задължение на водач на моторно превозно средство,
при управлението му да носи свидетелството за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Законодателят не
предоставя възможност за управление на ППС без СУМПС и контролен талон. В този
смисъл са и без значение причините, поради които въззивникът Ф. не е носил със
себе си СУМПС и КТ и правилно е било прието, че е осъществен състав на
административно нарушение.
Следващото констатирано от контролните
органи нарушение – управление на пътно превозно средство, което не е преминало
през задължителния годишен технически преглед. Възприетата за нарушението
правна квалификация е чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40
km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. За допуснатото нарушение правилно е приложената от
наказващия орган санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, която определя, че за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Настоящата
инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на
законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и
от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз
основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва
да се отбележи, че Районен съд - Пловдив е изследвал всички релевантни за спора
обстоятелства и по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе
всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Във
връзка с направените констатации и разсъждения, настоящият съдебен състав
намира, че извършването на административно нарушение по чл. 21, ал. 1, чл. 147,
ал. 1 и чл. 100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата от И.Ф. на
посочената дата и място е доказано по категоричен и безспорен начин. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление, в т.ч. и при свеждането им до знанието на
наказания, не са допуснати пороци, касаещи административнопроизводствените
правила, при издаването им и които да засягат тяхната законосъобразност.
От страна на
касационния жалбоподател са направени възражения, които са идентични с
възраженията, изложени във въззивното производство, като съдът е направил
обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция
и няма да бъдат преповтаряни.
По тези
съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба без уважение.
Водим от горното, Административен съд - Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1339/29.06.2022 г. на Пловдивски районен
съд, III-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 7930/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: