Решение по дело №40/2023 на Административен съд - Кюстендил

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                             гр.Кюстендил, 12.04.2023год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори  март  през  две  хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА – СТОИЛОВА

                                                                                      АСЯ  СТОИМЕНОВА

при  секретаря  Светла Кърлова  и  с  участието  на  прокурора  Михаил  Крушовски, като   разгледа  докладваното от  съдия  Стойчева  КАНД  № 40  по описа  за  2023год.,   за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството  е   по  реда   на  чл.63в  от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Директорът на Регионална здравна инспекция – Кюстендил е подал касационна жалба  срещу  решение  № 337  от 15.12.2022 г.,  постановено по АНД  № 904/2022г.  по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено Наказателно постановление № 215-Ю-РГ/15.07.2022г. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за предявено  ясно обвинение и за доказано  административно нарушение по чл.209а, ал.2 вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.  Прави се  искане за отмяна на решението и за потвърждаване на НП.

            В съдебно заседание, доводите и исканията в жалбата се поддържат от пълномощника на касатора  юрк Д. В..

Ответникът – „ГУМ – Дупница“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. М.П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита въззивното  решение  за  обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № 215-Ю-РГ/15.07.2022г., издадено  от  директора  на  Регионална здравна инспекция – Кюстендил,  с което за нарушение  на чл.63, ал.4 от Закона за здравето и заповед № РД-01-973/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването, на основание  чл.209а, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за здравето,  на  „ГУМ – Дупница“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.

От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна  на спора, че  „ГУМ – Дупница“ ЕООД стопанисва обект „градски универсален магазин“,  находящ се в гр. Дупница, представляващ закрито обществено място с нетна търговска площ над 300 кв.м.; че по време на проверка, извършена на 12.01.2022г., служители при АНО са установили, че обекта е отворен и работи с клиенти, които са влизали през  входа свободно, без да се проверяват за наличие на валидни сертификати за ваксинация или за преболедуване, за направени РСR или  антигенни тестове или изследване за антитела за COVID – 19. С оглед на горното е прието, че не е създадена необходимата организация за допускане само на лица с валидни документи съгласно изискванията на заповед № РД-01-973/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването,  което съставлява  нарушение на заповедта и е съставомерно административно нарушение по чл.209а, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗ.  

Описаните обстоятелства са отразени в съставения  Протокол от извършена проверка № ПР-042-7/12.01.2022г., въз основа на който е издаден АУАН № 00215/18.01.2022г.  и  процесното НП.

В  производството  пред  районния  съд  са разпитани длъжностните лица при АНО, които  са извърши проверката и които с показанията си  потвърждават констатациите в АУАН. На страната на нарушителя е разпитан свид. Иванова, която е  служител в дружеството и която сочи, че на територията на обекта има различни търговски обекти, дрогерия и офиси на ТП на НОИ - Кюстендил, а  процесното деяние  е изолиран случай, тъй като по правило се спазват всички противоепидемични мерки.    

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това длъжностно лице, съобразно изискванията на чл. 231 от ЗЗ, но  при допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Сочи се, че в АУАН като нарушена правна норма е вписана такава, която не съдържа състав на административно нарушение,  а описанието на нарушението е неясно и няма препращате към конкретен текст от заповедта на  министъра на здравеопазването. С горните констатации е обоснован  извода за нарушено право на защита на  нарушителя, който е възпрепятстван   да  разбере кое изискване на заповедта на министъра на здравеопазването, респ. коя противоепидемична мярка е нарушил.

По съществото на  административното нарушение, районният съд, след анализ на  съдържанието на заповедта на министъра на здравеопазването, е  приел, че не е налице съставомерно деяние - не е доказано неизпълнение/нарушение на въведените от министъра  противоепидемични мерки по т.13 от заповедта, а се установяват изключенията предвидени в точката, а именно  наличието на територията на процесния обект на обекти, за които не се прилага забраната за посещения, в който смисъл е и правилото по т.32, б.“б“ от заповедта. По горните мотиви, съдът е отменил процесното НП като незаконосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно, поради което  касационната инстанция го оставя в сила.  Съображенията за това са следните:

Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема.  Не се установява  релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Правилен  е  крайният извод на районния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърнило правото на защита на нарушителя.  Визираното процесуално нарушение обаче се свързва с предявеното  неясно обвинение, а не е следствие от порок в съдържанието на АУАН и НП, както е прието в оспореното решение. В последното се сочи, че като нарушена правна норма е вписана такава, която не съдържа състав на административно нарушение. Горната констатация не се приема за правилна от  настоящия състав на касационната инстанция. Безспорно, цитираната в АУАН правна квалификация  по чл.63, ал.4 от Закона за здравето не съдържа правило за поведение, чието  нарушение да може да ангажира отговорността на дееца по чл.209а,  ал.2  вр. с ал.1 от Закона за здравето. Нормата  на  чл.63, ал.4 от ЗЗ овластява министъра на здравеопазването при обявена извънредна епидемична обстановка по чл.64, ал.1 от ЗЗ, със  заповед да въвежда временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област /в редакцията, обн. ДВ, бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г. /,  а  разпоредбата  на  чл.209а, ал.2  вр. с ал.1 от Закона за здравето съдържа  в себе си нарушеното задължение и санкционна част. Последната е визирана в НП, с което и по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,  порокът в АУАН е преодолян от АНО, който е квалифицирал деянието като администаритвно нарушение по чл.209а, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗ с изрично препращане към заповед № РД-01-973/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването.  Следователно, допуснатото нарушение в правната квалификация на противоправното деяние в АУАН не е съществено и мотивите в оспореното решение в тази част са неправилни.

Независимо от горното, анализът на съдържанието на АУАН и на НП обосновава изводи за предявено неясно обвинение, което е рефлектирало негативно върху правото на защита на нарушителя, както обосновано и законосъобразно е приел въззивния съд. Фактическият състав на санкционната норма по чл.209а, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗ включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ. В случая е видно , че  са описани обстоятелства, които най-общо са квалифицирани като нарушение на изискванията на заповедта на министъра на здравеопазването  по чл.63, ал.4 от ЗЗ, но няма  препращате към конкретен текст от тази заповед, в резултат на което санкционираното лице е в невъзможност да разбере кое изискване, респ. коя противоепидемична мярка е нарушило.  Яснота във връзка с предявеното обвинение   не създават  отразените факти,  анализирани в контекста на мерките, регламентирани с процесната заповед. В случая са описани обстоятелства, частично относими към различни противоепидемични мерки, но непокриващи в пълнота нито една регламентирана мярка, т.е. липсва съответствие между фактите и правилата по заповедта, което пречи на нарушителя  да  разбере за какво деяние е обвинен. От една страна  се сочи, че стопанисваният от нарушителя обект е със  закрита търговска площ над 300 кв.м. и е отворен за клиенти, т.е. работи. От друга страна, описанието на обстоятелствата  по случая продължава, като се сочи, че на посетителите не е извършвана проверка за валидни сертификати за ваксинация или за преболедуване, за направени РСR или  антигенни тестове или изследване за антитела за COVID – 19, с оглед на което  е прието, че не е създадена необходимата организация за допускане само на лица с валидни документи съгласно изискванията на заповедта на министъра. Следва извода на АНО за виновно нарушение на изискванията на заповедта от търговското дружество, стопанисващо обекта. Така описаните факти  за  дейността на нарушителя  не  могат да се свържат с конкретна противоепидемична мярка,  приета с процесната заповед на министъра на здравеопазването, включително при подробен анализ на съдържанието на същата, което потвърждава правилността на формираните от районния съд изводи за неясно обвинение.  Допуснато е нарушение на  императивна разпоредба на ЗАНН във връзка със задължението за  описанието на деянието, което обуславя незаконосъобразност на издаденото  наказателно постановление и е основание за отмяна на същото.

За пълнота на изложението и във връзка с доводите на  касатора по съществото на нарушението, касационният съд  следва да посочи следното: ако условно се приеме, че дружеството е обвинено за това, че обекта, който е с площ над 300 кв.м., е отворен и работи с клиенти,  то описаните факти биха могли да се свържат с противоепидемичната мярка по т. 13 от заповедта, според която се  преустановяват посещенията на обекти от вида на процесния, то тогава би  възникнал проблем с  предвидените изключения за определени категории обекти, вкл. дрогерии и офиси, каквито в случая са  разположени  на стопанисваната от дружеството територия и за които би била неприложима забраната за посещения. Ако условно се приеме, че дружеството е обвинено за несъздадена организация за достъп до обекта, мислими  биха били противоепидемичните мерки по т.27 от заповедта на министъра, предвиждащи задължения за физическите и юридически лица,  които са собственици или управляват търговски обекти за създаване на организация за контрол. Същите обаче  касаят  контрола  върху броя на клиентите, т.е. различно по предмет   задължение за създаване на организация.  Описаните  в АУАН и НП обстоятелства биха могли да се свържат и с текста на т.32, б. „б“ от заповедта на министъра, предвиждаща изключенията при прилагането на противоепидемичните мерки по т.13 за преустановяване посещенията в обектите от вида на процесния,   когато ръководителят на обекта или организаторът на мероприятието са взели решение и са създали необходимата организация за допускане само на лица, които имат валидни  документи за ваксинация, преболедуване или изследване  във връзка с COVID – 19.  В тази хипотеза обаче нарушителят, който е юридическото лице, стопанисващо обекта, а не  ръководител на обекта по см. на т.32, б.“б“ от заповедта, не би бил надлежен субект на отговорността. С оглед на горното, дейността на дружеството  е  несъставомерна  по повдигнатото обвинение за нарушение по чл.209а, ал.2  вр. с ал.1 от ЗЗ и издаденото НП е незаконосъобразно.

Предвид изложеното, касационната инстанция счита въззивното решение за   обосновано и правилно, като на осн. чл.221, ал.2 от АПК го оставя в сила. 

Водим от горното, Административният съд

   

   Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 337/15.12.2022г. на  Районен съд - Дупница, постановено по АНД  № 904/2022г.

  Решението не може да се обжалва.

              Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.  

          

 

  Председател:                              Членове: 1.                            2.