Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град
Шумен, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря В. Русева
и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ОП град Шумен
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №319 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.63 ал.1, предл. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощника адвокат С.К., против Решение №557/09.10.2019
г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №1522/2019 г. по описа на същия
съд.
В касационната
жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Обосновава
се тезата за допуснати съществени нарушения при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение, така и при издаване на Наказателното
постановление – неправилно посочена дата на извършване на нарушението. Твърди
се също, че увреждането на телефонния апарат е било установено още при
приемането му от служителите в търговския обект, поради което несъответствието
на същия с договора за продажба е резултат от поведението на самия потребител и
изключва гаранционната отговорност, както и не е налице договор за покупко-продажба,
а договор за лизинг, който изключва приложението на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Навеждат се и доводи за явна несправедливост на определената имуществена
санкция, доколкото същата е индивидуализирана в максималния предвиден в закона
размер, при липса на основания за това. По тези съображения се отправя искане
за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
Ответната страна
Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, редовно призована, не изпраща
представител и не е представила писмен отговор по касационната жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211 ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното
решение РС град Шумен е потвърдил Наказателно постановление №В-0047139/27.05.2019
г., издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра, със седалище – гр. Варна, към ГД „Контрол
на пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, за извършено нарушение на разпоредбите
на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв. Наказателното постановление е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №К-0047139 от 22.03.2019
г., съставен срещу касационния жалбоподател за това, че на 15.03.2019 г., в гр.
Шумен, бул.„С. Велики“ №46в, в обект – каса „Глобул“, не е изпълнил
административното си задължение, когато стоката не съответства на договора за
продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба, нарушавайки чл.113
ал.1 от ЗЗП. В хода на извършената проверка на 01.03.2019 г., по повод на която
е изготвен АУАН, контролните органи са констатирали, че на 14.05.2018 г.
потребителят Р.е закупила от „Т.Б.“ ЕАД мобилен телефон „Самсунг Галакси J5 2017“, спрямо който на 22.10.2018 г. била предявена
рекламация с оплакване „петно по дисплея“. Извършена е смяна на дисплея и
обновяване на софтуера, като апаратът бил върнат на потребителя на 24.10.2018
г. На 14.02.2019 г. с Протокол за приемане на устройство №********* телефонът е
приет за ремонт със същия проблем „голямо петно на дисплея“, като в протокола
при приемане като белези било отразено „драскотини по корпуса“ Със сервизен
протокол от 15.02.2019 г. телефонът бил върнат в магазина неотремонтиран със
заключение „поради механично повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или
усукване“. Била е посочена цена за смяна 170.00 лв.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът е приел, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на
спора, съдът е счел, че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на
рекламацията, доколкото не са били налице основанията за отнемане на
гаранцията, съобразно предоставените на потребителя условия, респ.
постановеният отказ от гаранционно обслужване е неправомерен, което
предопределя и извода, че дружеството е осъществило описаната в АУАН и в НП,
деятелност. Предходният съдебен състав е констатирал също, че наказващият орган
правилно е индивидуализирал размера на наложената санкция, определяйки я в
максимален размер, предвид това, че срещу дружеството за същото нарушение има
влезли в сила други НП. Поради това съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура, за
съставомерност на деятелността на дружеството на плоскостта на приложения
административнонаказателен състав, и за справедливост на наложеното наказание.
От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното
производство не са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални
правила, налагащи отмяната на постановлението. В тази връзка твърдението на
касатора, че неправилно е посочено като дата на нарушението 15.03.2019 г., тъй
като месечния срок за удовлетворяване на рекламацията не бил изтекъл,
настоящата касационна инстанция намира за неоснователно и напълно споделя
изводите на решаващия съд в тази насока, поради което не следва да бъдат
преповтаряни. В НП изчерпателно са описани релевантните за отговорността на
санкционирания субект обстоятелства.
От събраните по
делото доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, налагащи отмяната на постановлението.
Според
обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена
имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя,
с което е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл.113 ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В
случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба - в настоящия случай договор за лизинг. В този смисъл позоваването
от страна на касатора на доказателствената тежест, с оглед изтеклия 6-месечен
срок от доставянето на стоката, а именно, че тежестта на доказване е на административнонаказващия
орган, по никакъв начин не оборва констатациите направени както в хода на
административното производство, така и в хода на съдебното, поради което
събраните доказателства по категоричен начин установяват извършеното нарушение
от касатора.
Ето защо правилни
и съобразени с нормативната уредба и приобщените доказателства са изводите на решаващия
съд относно безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение. От
приложените по делото доказателства се установява, че потребителката е предявила
пред служител на търговеца рекламация за закупения от него мобилен телефон, при
приемането на който не е констатирано, че телефонният апарат е „механично
увреден“. Последващите констатации за наличие на такова е възможно да се дължат
на неправилно съхранение, транспорт или от други действия на служители от
дружеството или на оторизирания сервиз. Нещо повече, търговецът не е установил
по категоричен начин, че описаният от потребителя дефект се дължи именно на „механично
увреждане“ и в частност точно какво механично увреждане. По делото са приобщени
сервизен протокол и и протокол за ремонт, от
които е видно, че при предявяване на рекламацията като особени белези на
телефона е отразено, че се приема с „драскотини по корпуса“, а впоследствие в
изготвения от централния сервиз протокол е констатирано „механично повреден
дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване“. След като служителят, приел
устройството за ремонт, не е отразил, че апаратът е увреден и то механично, не
може да се приеме, че същата е причинена преди предявяване на рекламацията. Поради
изложеното, правилно районният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност
на постановения отказ за привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които
показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение
от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.113
ал.1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и
правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да
се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано
в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение
е неоснователно.
Доводите
на дружеството, че не притежава качеството на продавач, тъй като обект на
рекламацията е потребителска стока, предмет на „договор за лизинг”, а не на
„договор за продажба”, не могат да бъдат споделени. Шуменският административен
съд нееднократно е посочвал, че лизингополучателят представлява „потребител“ по
смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи
съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на
неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на
търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този
смисъл, законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения,
подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически
по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен
механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема
правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на
договореното. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна
цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на
изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция
спор по отношение на претенцията по привеждането на стоката в съответствие с
договореното, отправена от потребителя до търговеца. От формална гледна точка,
ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат
отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата
връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл.113 от
ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от
касационната инстанция, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ
защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството,
че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на
нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му
по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния
едномесечен срок, при основателност на претенцията. Именно от този момент -
когато търговецът е приел рекламацията за редовна, е започнал да тече и
едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за
лизинг. Ако буквално се прилага изразът „договор за продажба“, би означавало да
бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за
него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите. Този
извод произтича и от становището на търговеца по потребителската жалба, в което
отказът от удовлетворяването на рекламацията се аргументира единствено с
твърдени неоторизирани въздействия върху гаранционната потребителска стока, без
да се обоснова тезата, че рекламацията е предявена към ненадлежен субект.
На следващо място, неоснователно е и възражението на
касационния жалбоподател за неспазване правилата за индивидуализация на
наказанието при определяне размера на наложената имуществена санкция. Същият е
подведен под отговорност по административнонаказателния състав, регламентиран в
чл.222а от ЗЗП, според който за нарушение по чл.113 от ЗЗП по отношение на
физическите лица се налага глоба, а по отношение на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки
отделен случай. В случая на „Т.Б.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер
на 3000.00 лева, т.е. в нормативно регламентираните предели и в максималния
размер, предвиден от законодателя. Този размер напълно съответства на тежестта
на извършеното нарушение и обществената опасност на нарушителя, доколкото по
делото не са установени обстоятелства, смекчаващи отговорността на същия. Същевременно
от приложените доказателства е видно, че преди извършване на процесното
нарушение наказаният субект е бил санкциониран за идентични нарушения с влезли
в законна сила наказателни постановления, като наложените с тях санкции
очевидно не са постигнали целения предупредителен и превъзпитателен ефект, след
като дружеството е продължило да не спазва задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на ЗЗП. С оглед на това наложеното наказание е индивидуализирано
при съблюдаване на изискванията, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, поради което
не е явно несправедливо по смисъла, вложен в чл.348 ал.1 т.3 от НПК, във вр. с
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По тези
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№557/09.10.2019 г., постановено по ВАНД №1522/2019
г. по описа на Районен съд гр. Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 13.01.2020г.