Р Е Ш Е Н И Е
№265 21.02.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми
състав
на тридесети януари
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: С.Х.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2347 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по искова молба на Д.Я.Г., ЕГН-**********,
понастоящем в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас, против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство
на правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престоя му в Затвора Бургас. Исковата молба е с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1`500 лeва, за претърпени
неимуществени вреди при изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода,
вследствие на незаконосъобразна административна дейност, причинени от лошите
битови условия в Затвора Бургас през периода от 13.08.2015г. до 13.10.2015г. и
от 23.06.2017г. до предявяването на иска; през периода от 16.07.2014г. до
13.08.2015г., причинени от неизпълнение задълженията на инспекторите по смисъла
на чл.150 от ППЗИНЗС; а през периодите от 27.10.2011г. до 23.01.2014г. и от
16.07.2014г. до 16.06.2016г., причинени от неизпълнение на инспекторите на
плана на присъдата по смисъла на чл.156 от ЗИНЗС, вр. чл.40 от ЗИНЗС, ведно със
законната лихва от датата на настъпването на увреждането до окончателно
изплащане на сумата. В
съдебно заседание ищецът Г. лично поддържа жалбата на основанията, изложени в
нея, не ангажира доказателства.
Ответникът – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор от 28.09.2017г.
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Ч., пледира за допустимост
на исковата молба, но оспорва предявения
иск по основание и размер, ведно със законната лихва. Представя
административната преписка и ангажира писмени доказателства. Иска от съда да
отхвърли исковата молба като недоказана и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас иска от
съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана
поради неустановяване предпоставките по чл.284, ал. 4 от ЗИНЗС. Сочи, че не
оспорва лошите битови условия в Затвора Бургас, но в хода на производството не са
събрани доказателства за обстоятелствата, които да са причинили преки и
непосредствени вреди в патримониума на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С предявения иск се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица,
представляващи администрацията на Затвора Бургас, които са в йерархична
зависимост за процесните периоди с ответника ГДИН. Оплакванията са посочени в
три групи, както следва:
-
за
периодите 13.08.2015г.-13.10.2015г. и
23.06.2017г.-21.08.2017г. – за настаняване при лоши битови условия (в
помещения, в които липсва самостоятелен санитарен възел);
-
за периода 16.07.2014г.-13.08.2015г.
– за нарушение на чл.150 от ППЗИНЗС;
-
за периодите
27.10.2011г.-23.01.2014г. и 16.07.2014г.-16.06.2016г. – за неизпълнение на
задълженията на затворническата администрация по смисъла на чл.156 от ЗИНЗС,
във връзка с чл.40 от същия закон.
Съдът намира, че следва да изложи фактическата
обстановка поотделно за всеки от претендираните от Д.Г. периоди:
Относно периодите 13.08.2015г.-13.10.2015г. и
23.06.2017г.-21.08.2017г.
Основните оплаквания се свеждат до неосигуряване на изискванията,
въведени в чл.20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно който на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода
се осъществява в спалните помещения. Според твърденията на ищеца, във всеки
коридор на корпуса на Затвора Бургас са изградени общи тоалетни, умивални и
бани, които могат да се използват само през деня. Спалните помещения се
заключват през нощта, което препятства лишените от свобода до достъп до течаща
вода и санитарен възел. За посрещането на биологични нужди през нощта се
използват пластмасови кофи.
Ищецът се позовава на практиката на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ) и твърди, че поради бездействието на ответника да
изпълни тези задължения, за него са настъпили неимуществени вреди, тъй като на
практика гореописаните обстоятелства, при които е изтърпявал наказанието
представляват жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ.
По делото е представено писмено становище
изх.№319/17/08.12.2017г. на началника на Затвора Бургас относно битовите
условия, при които Г. е пребивавал за периодите на изтърпяване на наложените му
присъди.
За периода 13.08.2015г.-13.10.2015г. (общо 62
календарни дни) Д.Г. е пребивавал в спално помещение №10 в затворническо
общежитие открит тип (ЗООТ) „Житарово“ към Затвора Бургас, като същото е било с
големина от 20кв.м. Г. съжителствал с 4-5 човека, като според становището
изрично е бил запознат с факта, че в помещението няма санитарен възел и е
отказал да обитава друго предложено му помещение, в което е имало санитарен
възел. Тези твърдения не се кредитират от съда, тъй като липсват каквито ангажирани
доказателства в тази насока, а по аргумент от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС
доказателствената тежест е върху ответника. Посочено е, че като неработещ
лишеният от свобода Г. е имал право да ползва баня три пъти седмично по
изготвен график. Представените данни за ангажираността на Г. като работник в затворническата
кухня от 09.11.2015 г. са ирелевантни за изхода на съдебния спор, тъй като Г.
не е предявил подобна претенция, както и няма претенции за достъпа до мястото
на престой на открито и начина на пране на работните дрехи и спалното бельо.
За периода от 23.06.2017г. до датата на подаването на
исковата молба- 21.08.2017г. (общо 60 календарни дни) Д.Г. е пребивавал в
следните помещения в корпуса на Затвора-Бургас:
От 23.06.2017г. до 29.06.2017г. при постъпването си е
настанен в приемно отделение, килия №510 – помещението е с обитаема жилищна
площ 18,98кв.м., като през това време същото е обитавано от около 10 човека или
жилищната площ за едно лице е била в размер на 1,90кв.м.
От 29.06.2017г. до 24.08.2017г., т.е. три дни след
подаването на исковата молба, е пребивавал във втора група, килия №404.
Помещението е било обитавано от около 12 лица и е с площ 21,74кв.м., като
жилищната площ на едно лице е 1,81кв.м.
Не се спори между страните, че и двете помещения не са
оборудвани с течаща вода и санитарен
възел поради конструктивните особености на сградата на затвора, както и че за
времето от 20.00 часа вечерта до 06,00 часа сутринта на следващия ден, спалните
помещения се заключвали и за естествени нужди се използвали пластмасови кофи с
капаци.
Ищецът не е посочил
конкретно спално помещение, за което да се проведе проверка, а прави описание
на условията за живот в затвора общо. В съдебно заседание на 30.01.2018г. е
потвърдил лично, че за процесните периоди действително е пребивавал в така посочените
помещения.
Относно периода
16.07.2014г.–13.08.2015г.
За този период от общо 394 календарни дни е заявена
претенция за неспазване на изискванията на чл.150 от ЗИНЗС, съгласно който (редакция ДВ, бр.20/07.03.2014г.) ежедневно, в
рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са
ангажирани в трудов процес, се провеждат културно-информационни мероприятия под
формата на беседи, лекции, дискусии, диспути. При организиране на тези
мероприятия се използват материали от пресата, интернет, справочни издания,
енциклопедии, научнопопулярни издания,телевизионни предавания и стенен
затворнически печат или радиопредавания. За провеждане на ежедневните
културно-информационни мероприятия инспекторите по социални дейности и
възпитателна работа се подготвят сами или привличат психолози, лекари, учители,
надзиратели и служители от сектор "Финансово-ресурсно осигуряване". Г.
твърди, че подобни мероприятия не са реализирани за сочения от него период и
тъй като същият не е бил зает с трудова дейност, е налице деградация поради
факта, че е бил в информационно затъмнение за живота извън затвора. През това
време е изтърпявал наказание лишаване от свобода в трета и девета група в
Затвора Бургас.
Видно
от писмено становище изх.№319/17/09.10.2017г. на началника на Затвора Бургас,
осъденият Д.Г. е изтърпявал и предходно наказание лишаване от свобода за
периода от 24.03.2009г., на която дата постъпва в затвора, до 23.01.2014г., в
размер на 6 години лишаване от свобода. За релевантния период лишеният от
свобода е пребивавал последователно, както следва:
-
на 27.10.2011г. – в първо спално
помещение, отделение за мъже в Затвора Сливен, съвместно с още едно осъдено
лице;
-
на 14.08.2013г. – в килия №308, в
приемно отделение след преместването му обратно
от Затвора Сливен,
съвместно с не повече от 10 лица, при жилищна площ за един човек в размер на
1,32кв.м.;
-
на 21.08.2013г. е настанен в четвърто спално помещение в
ЗООТ „Житарово“, а впоследствие е преместен в шесто
спално отделение;
-
на 23.01.2014г. е освободен от затвора.
В становището се сочи
още, че за процесния период са били извършвани тематични прожекции на
художествени филми; изготвяне на информационни табла, провеждали са се концерти
и лектории във връзка с бележити дати, като са дадени
множество примери. За част от периода Г. е
извършвал трудова дейност, поради което не е бил в
състояние да вземе пряко участие в така посочените различни форми на
мероприятията.
Относно периодите
27.10.2011г.–23.01.2014г. и 16.07.2014г.–16.06.2016г.
За посочените периоди
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от нарушение от страна на
затворническата администрация на чл.156 във връзка с чл.40 от ЗИНЗС. Лишеният
от свобода сочи, че за тези периоди последователно е пребивавал в Затвора
Сливен, в Затвора Бургас и в ЗООТ“Житарово“,
като конкретните дати са посочени в предходния период, разгледан от съда, но нито
веднъж не е бил включен в програми за превъзпитание. Твърди още, че му е била
осигурена възможност за полагане на труд, но счита, че това е дейност, различна
от посочената в чл.156 от ЗИНЗС. Заявява, че винаги е имал желание да
преустанови криминалното си поведение, но няма необходимия професионален опит
за това. Счита, че служителите на Затвора Бургас са подходили непрофесионално,
защото видно от криминалното му минало не е постигната целта на наказанието по
смисъла на чл. 36 от Наказателния кодекс – да бъде превъзпитан към спазване на
законите и добрите нрави.
Видно
от писмено
становище изх.№319/17/09.10.2017г. на началника на Затвора Бургас,
Г. от момента на постъпването си ежедневно се е консултирал с
инспектор-психолог или е посещавал медицинския център. Той е бил консултиран и
са му давани насоки за безпроблемно изтърпяване на наложеното наказание. В
становището се твърди, лишеният от свобода е имал непоследователно и лишено от
логика поведение и е допускал извършването на нарушения, за които е бил спиран
от работа. Сочи се още, че с опозиционно си и тенденциозно поведение, лишеният
от свобода Г. не е успявал пълноценно да се възползва от възможностите за
поправяне, които му е предоставила прогресивната система, в резултат на което
той счита, че с него не се е работило и той не се е поправил. Като писмени
доказателства в тази насока по делото са представени първоначален план на
присъдата на Д.Я.Г. от 06.08.2009г.; препланиране на присъдата от 16.01.2011г.;
първоначален план на присъдата от 15.08.2014г. и препланиране на присъдата на
от 10.09.2015г. Във всяко от тези доказателства се съдържа информация относно
мотивацията на Г. за промяна на нагласата и поведението към спазване на
законодателството; предвидени са конкретни задачи и цели; изразено е становище
на съответния инспектор за поведението на лишения от свобода. Г. също е изразил
готовност за промяна като неговото становище е вписано и след това той е
положил саморъчен подпис.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Подаденият иск е процесуално допустим.
Спазването на изискванията, при които следва да бъде
изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните
актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС.
Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът са свързани изцяло с
неадекватните условия, при които е бил поставен ищеца в заявенитe от него
периоди от 13.08.2015г.-13.10.2015г.
и 23.06.2017г.-21.08.2017г., в които Д.Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Последният
твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са в резултат на
незаконосъобразните бездействия на административни органи и длъжностни лица в
Затвора Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по
изпълнение на наказанията – да осигурят на ищеца приемливи условия за
изтърпяване на това наказание.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр.13/07.02.2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда
императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората
алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно,
макар исковата молба да е подадена с твърдяно правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед датата на подаването й – 21.08.2017г., същата следва да бъде
разгледана по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвид факта, че ищецът не е
посочил правилно приложимият закон.
Безспорно Г. има интерес от водене на исковия процес,
предвид факта, че за посочените два периода същият е бил лице, лишено от
свобода.
Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 искът се предявява пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Нормата на чл.205 от АПК предвижда, че искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС затворите и
областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби
на ГДИН, като такава териториална служба е и Затвора-Бургас. Следователно, ГДИН
притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по
предявените искове. По отношение правилото на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на
ответник по иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според наложилата се напослудък
съдебна практика, същото следва да се тълкува, че искът се предявява срещу
юридическото лице, с което длъжностното лице причинител на вредата, е в трудови
или служебни правоотношения, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за
сметка на юридическото лице. (вж. определение № 189/08.01.2018г. на ВАС по
адм.д.№ 10037/2017г., III о.)
По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в
производство по реда на чл.285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с гл.11 от АПК и е
подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС поради
твърдяното от ищеца място на увреждане – Затвора Бургас и едновременно с това
предвид настоящия му местонахождение.
По основателността на иска:
За да е основателен иска за вреди с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага
до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Ищецът
Г. претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили по няколко причини –
първата е поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и нечовешко и унизително отношение, втората –
непровеждане на културни мероприятия в затвора и третото – неизпълнение на
индивидуалния му план за провеждане на присъдата.
1.Относно претенцията за обезщетение
на неимуществени вреди от поставянето на Г. в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и нечовешко и унизително отношение,
съдът съобрази следното:
В
исковата молба изрично се посочва, че претенцията за обезщетение се основава на
нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи на Съвета на Европа (ЕКЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния
период.
По силата на чл.5, ал.4 от Конституцията, ЕКЗПЧОС е международен договор,
ратифициран и влязъл в сила за Република
България поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл.1 от ЕКЗПЧОС страните по нея са
длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
предвидени в конвенцията. Съгласно чл.3
от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на
договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода
условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите
изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на
лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите
медицински грижи. В този смисъл са решенията на Европейския съд по правата на
човека (ЕСПЧ): Решение от 27.11.2012г. по делото Червенков срещу България;
решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България и много други.
Съдът
намира, че следва да изложи поотделно мотиви за всяка от трите предпоставки,
визирани в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС относно битовите условия, при които ищецът е
пребивавал в Затвора-Бургас.
1.1.Относно
наличие на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС:
Съгласно
ал.1 от посочената норма, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В
исковата молба, макар и пестеливо, са изложени възражения относно обстоятелствата,
при които Д.Г. е пребивавал в процесните периоди в Затвора Бургас и ЗООТ“Житарово“.
Излагат се оплаквания във връзка с липса на санитарен възел и достъп до течаща
вода и невъзможността за реализация на естествени физиологични нужди при
нормални условия за периода от 22,00 часа до 6,00 часа и използване на кофи за
тоалетни.
И
за двата процесни периода Г. е бил поставен при условия на живот, които уронват
човешкото достойнство, т.е. безспорно е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. В подкрепа на този извод е и факта, че на официалния сайт на
Министерството на правосъдието (http://www.justice.government.bg/119/)
е публикуван доклад до българското правителство за посещението в България, проведено
от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително
отнасяне или наказания (КПИ) от 13 до 20 февруари 2015г., в който в §39, §40 и
др. е направено подробно описание на материалните условия в Затвора Бургас,
включително относно пренаселеността, хигиената, заключването на помещенията
през нощта и използването на кофи за тоалетни и др. констатации. В резюме, по мнение на КПИ, само материалните условия в трите
посетени затвори – София, Варна и Бургас могат да се считат като равнозначни на
нечовешко и унизително отнасяне.
Съгласно
пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков срещу
България, както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България
във връзка със състоянието на нейната пенитенциарна система, са установени
множество нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития в
България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно
пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на
дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната.
Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или
наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид
кумулативния ефект от тези условия и продължителността на задържането, каквото
е и изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Идентични на установената в чл.3 от ЕКЗПЧОС забрана са въведени от българското
законодателство в чл.29, ал.1 от Конституцията – никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
граждански и политически права, ратифициран с Указ №1199 на Президиума на
Народното събрание от 23.07.1970г. (обн. ДВ, бр. 60/1970г., в сила за
Република България от 23.03.1976г.) изрично е предвидено, че всяко лице,
лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл.43, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормални
условия на живот в местата за лишаване от свобода.
Съдът
намира за неоснователно оплакването на ответника, че Г. не е посочил конкретно какви
точно вреди е претърпял, поради факта, че съществуващите условия на живот в
затворническите помещения през процесните периоди са такива, че предполагат
унижаващо отношение към лишените от свобода.
Следователно
в хода на съдебното дирене безспорно се доказа бездействие на затворническата
администрация относно осигуряване на нормална битова среда за пребиваване в
Затвора Бургас за Г..
1.2.
Относно настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на
нарушението на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС:
След
като безспорно установи, че е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора. Тази норма е в синхрон с
практиката на Европейския съд по правата на човека, според която разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧОС. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с ЕКЗПЧОС, достига прага по чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Съдът по силата на закона е задължен да отчете преживяванията на ищеца
кумулативно, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация.
Вредата представлява смущение, накърняване
или унижаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и
телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно пилотното
решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков срещу България, не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на така описаните
битови условия за живот. Подобни нечовешки и унизителни условия винаги
предполагат наличието на настъпване на неимуществени вреди, поради което
последните не следва да се доказват. В конкретния случай липсата на осъществени
елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с принуждаването на ищеца да
се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда,
пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до
санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално
психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които
обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл са решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото на Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото на
Шахъмов срещу България).
При
така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната
сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при
нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да
бъдат обезщетени.
1.3.
Относно оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, според
която неимуществена вреда се предполага
до доказване на противното:
Съдът
отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е
представил никакви доказателства за осигуряване на нормални битови условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас за процесните
времеви периоди. Представените становища на началника на затвора и описаната в
тях фактическа обстановка само доказват, че за претендираните периоди
ответникът не е бил в състояние да осигури на Г. нормални битови условия на
пребиваване.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е осигурил на ищеца условия на пребиваване според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663C(XXIV)/31.07.1957г. и
2076(LXII)/13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите (т.10 – т.13, относно помещенията, в които затворниците са настанени,
санитарните възли и къпалните помещения).
Предвид така установените факти относно
битовите условия на живот в Затвора Бургас, въз основа на обсъдените писмени
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят
на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му
достойнство, а именно: постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода както
през деня, така и през нощта. Тези задължения за органите и служителите по
изпълнение на наказанията са установени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане
на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода.
2.Относно претенцията за обезщетение
на неимуществени вреди в резултат на нарушаване на чл.150 от ППЗИНЗС
В исковата молба на Г. се излагат
твърдения за нарушение на нормите на чл.150 от страна на
затворническата администрация в местата, където той е пребивавал в периода
16.07.2014г.-13.08.2015г. Съдът счита, че ответникът не е доказал, че
своевременно и надлежно е изпълнявал задължението си да провежда
културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути. От друга страна само изброяване
на някакви мероприятия в становището на началника на Затвора Бургас (л.43), без
посочване на начина на организация и провеждане на същите не означава, че
ответникът е доказал своята теза. В посоченото становище е отбелязано, за
периода от 07.10.2014г. до 15.01.2015г. Г. е бил ангажиран в трудова дейност
като строител – факт, който не се оспорва от ищеца, поради което същият не е
могъл да има наблюдение във връзка с организацията на тези събития.
Административният орган не сочи какво се е случвало в периодите 16.07.2014г. –
07.10.2014г., началната дата, на която ищецът е започнал работа и 15.01.2015г.,
крайната дата, на която ищецът е преустановил трудовата си дейност – 13.08.2015г.
Не се сочат никакви доказателства за спазването на въведеното изискване,
съгласно което ежедневно, в рамките на час и половина, незаетите с трудова
дейност лица, лишени от свобода, да бъдат ангажирани. Напротив, твърдят се
провеждане на индивидуални консултативни срещи (нещо различно от посоченото
изискване) и провеждане на мероприятия на „бележити“ дати. По изложените
причини, съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищеца за настъпили
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на изискванията на чл.150 от страна
на затворническата администрация за периода16.07.2014г.-13.08.2015г.
3.Относно претенцията за обезщетение
на неимуществени вреди в резултат на нарушаване на чл.156 от ЗИНЗС във връзка с
чл.40 от ЗИНЗС
За периода 27.10.2011г.-23.01.2014г. чл.156, ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ,
бр.25/03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) предвижда, че индивидуалният план за изпълнение на
присъдата включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация на
осъдения. За периода 16.07.2014г.-16.06.2016г. посочената правна норма (редакция ДВ,
бр.103/28.12.2012г.) въвежда
изискване след приключване на програмата за адаптация за всеки осъден да се
изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и
програми за въздействие за ресоциализация на осъдения.
Според чл.40, ал.1 от ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за
лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Според ал.2 поправителното въздействие
се осъществява чрез: 1. осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото
достойнство на осъдените; 2. реализиране на включените в съдържанието на
наказанието ограничения; 3. ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените; 4. осигуряване на условия
за упражняване правата на осъдените; 5. организиране на трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности.
Съдът като съобрази представените писмени доказателства счита, че ответникът при условията на пълно
главно насрещно доказване не е оборил твърденията на ищеца Г. във връзка с неговите
индивидуални планове за изпълнение на присъдата. В хода на съдебното
производство не се установява по безспорен начин
ответната страна да е да е реализирала задълженията си в тази
насока. Твърденията на началника
на затвора в писменото му становище (л.43), че Г. ежедневно и приоритетно
е посещавал инспектора по социални дейности, консултирал се е с инспектор-психолог или е посещавал
медицински център, не са скрепени с никакви
доказателства. Липсват доказателства и
в подкрепа на твърденията в становището за опозиционно и тенденциозно
поведение, от които да се направи извод, че действително поведението на Г. за сочените периоди е
било такова. Липсва каквато и да е отчетност във връзка
със задачите и целите, заложени в плана за изпълнение на присъдата – простото
действие на препланиране не може да бъде възприето за начин на отбелязване на
промените в поведението на ищеца. Следователно, заявената претенция на Г. в тази връзка е основателна и следва да се уважи.
Макар според приложимото национално
законодателство процесната искова претенция да се налага да да бъде разделена
на три самостоятелни, обективно съединени искови претенции, защото твърдените
факти за неизпълнение на задължения, нормативно вменени на затворническата
администрация, произтичат от нарушаването на различни норми и в този смисъл
имат различно фактическо и правно основание, според по-горе изложените
становища на ЕСПЧ (решение от
10.02.2012г. по делото Шахънов срещу България) разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможният му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Това становище на ЕСПЧ е последователно застъпено в
всички решения цитирани в Приложение №2 на постановеното на 27.01.2015г.
решение „Нешков и другите срещу България“. По тази причина настоящият съдебен
състав преценява ефекта от неизпълнението на задълженията на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, като
отчита в съвкупност преживяното от Г. независимо, че за всяко от бездействията
е налице различна законова регламентация. С оглед изложеното съдът приема, че
поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в
Затвора Бургас за посочените периоди съставлява нечовешко, унизително отношение
спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС, способно да породи у него стрес,
емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. Отделно от това липсата на информация за
живота извън затвора, неучастието в различни по вид културни мероприятия;
неизпълнение на плана за изпълнение на присъдата като бездействие от страна на
ответника също представляват форма на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Доколкото съобразно чл.52 от
Закона за задълженията и договорите при неимуществените вреди съдът определя
обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на
увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се съобрази
нормата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС и се отчете времето на престой на ищеца в
затвора, за което се претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото
обезщетение в случая е в размер на 250 лева, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 21.08.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
Относно
претенцията за законна лихва
Ищецът претендира присъждане на законна
лихва от датата на настъпването на увреждането, т.е. от датата на изтърпяване
на наказанието до окончателното
изплащане на сумата. В конкретния случай, искът е обоснован с твърдения за
наличие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията
на ГДИН. Съгласно ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д. №3/2004г., ОСКГ,
когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. Следователно,
законна лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от ответника. Съдът като съобрази изхода на спора и
нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС намира, че в полза на ответника разноски не
следва да се присъждат поради частичното уважаване на иска.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието-София, да заплати на Д.Я.Г., ЕГН-**********,
понастоящем в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас, обезщетение
в размер общо на 250,00лева (двеста и петдесет лева) за претърпени
неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, следствие
противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в липса на
тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в Затвора-Бургас; нарушения на
изискванията на чл.150 от ППЗИНЗС и на чл.156 от ЗИНЗС във връзка с чл.40 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва от 21.08.2017г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1`500,00 лева, както и за
претендираната лихва от датата на увреждането до предявяването на иска.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: