№ 975
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110112034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува
вземане срещу ответника Н. ИВ. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Н.Б.“ бл.№
*********** в размер на сумите, както следва: 276,88лева, представляваща дължима сума
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1350207 на адрес гр.
Варна, ул. ул. „Н.Б.“ бл. № ***********, за периода от 13.02.2019г. до 10.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
11.06.2021г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 48,32лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 21.04.2019г. до
08.06.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2443/14.06.2021г. по ч.гр.д. № 8354/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото
дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. Варна, ул. „Н.Б.“ бл.
№ ***********. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в
30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за
периода 13.02.2019г. до 10.09.2019г. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не
е заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 276,88лева,
ведно с лихва за забава от 48,32лева, начислена върху всяко задължение от датата на
съответните падежи до 08.06.2021г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил
1
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8354/2021г. по описа на ВРС.
С оглед постъпилото възражение от ответника в законоустановения срок и указанията на
съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по
заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане не е извършено. Искането
отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с твърдения за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че реално е потребил начисленото му
количество вода, за което ищецът претендира заплащане. Сочи, че на адреса живее сам,
доколкото съпругата му е починала през 2016г. Твърди, че през 2017г. ищцовото дружество
е започнало да начислява вода в завишени количества, която не е ползвал, с основание
повреден водомер. Твърди, че в периода 2017-2018г. не се е появявал инкасатор, а
зачислените кубици вода постоянно растяли. Твърди, че след като водомерът е бил
повреден, то ищцовото дружество е следвало да го подмени, което било негово задължение.
Сочи, че през 2019г. е преустановил плащанията към ВиК, защото му били начислени
нереални кубици, които сам той не може да потреби. Твърди, че от 26.09.2019г. е с нов
водомер, а за процесните 7 месеца му били начислени 90куб.м, които били нереални.
Нямало основание да заплаща вода, която не е потребил.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът се явява лично и отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 2443/14.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8354/2021г. по описа на Районен съд– Варна, ответникът е
осъден да заплати на ищеца суми, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
Видно от материалите по заповедното дело е, че длъжникът е подал възражение,
което е обосновало правния интерес от заявената форма на защита. Вземането по заповедта
е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период по партида с абонатен
номер 1350207 на адрес гр. Варна, ул. ул. „Н.Б.“ бл. №***********; че количеството вода по
фактури за периода от 13.02.2019г. до 10.09.2019г. е начислено при наличието на
предпоставки даващи му основание за служебно начисляване на количеството вода при
правилно определяне размера на задължението, изискуемостта на задължението и размер на
2
мораторната лихва върху главницата.
От приложената на л.15 от делото справка за недобора по партида с абонатен номер
1350207, е видно, че същата се води на името на ответника, като общото задължение за
консумирана вода по фактури за периода 22.03.2019г. до 13.09.2019г. възлиза съответно в
размер на 276,88лева- главница и 48,32лева – обезщетение за забава.
От справка на СВп на л.54 се установява, че ответникът Н. ИВ. Н. е собственик на
процесния водоснабден имот за процесни период.
От представения карнет на л.50 се установява, че за периода от 11.01.2018г. до
26.09.2019г., отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало от
водомер с №027414, ежемесечно, като на 09.07.2019г. е установено, че водомерът е за смяна.
От представеното уведомително писмо №**********/13.10.2016г. на л.53 се
установява, че абонатът е бил уведомен по телефона за изтекла метрологична годност на
водомера.
От представеното уведомително писмо №**********/12.08.2019г. на л.52 се
установява, че абонатът отново е бил уведомен за изтекла метрологична годност на
водомера /подписано от негов представител/.
Представен е препис от талон за пломбиране на водомери №0062765/29.09.2019г.,
видно от който в процесния водоснабден имот е поставен нов водомер с №154029 и е
поставена пломба.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и Решение на КЕВР - № Ц-
20/28.12.2018г., ведно с обяви.
За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като
обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като
неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Партидата с абонатен номер
1350207 в.лице посочва, че към датата на проверката се води на името на ответника – Н. ИВ.
Н..
В таблица вещото лице е отразило 7бр. фактури, издадени от дружеството за периода
22.03.2019г. до 13.09.2019г. Стойността на главницата по партида с абонатен номер 1350207
сочи да е 276,88лева и 48,32лева, начислено обезщетение за забава върху него.
Сумите са служебно начислени - по 5кубика на месец на член от домакинството, като
на всеки три месеца количеството се е увеличавало с 1кубик. Плащания не са установени.
На първо място, следва да се отбележи, че между страните не е спорно, че ответникът
има качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги, както и че водомер с
№027414 е бил повреден.
По възражението на ответника твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и
3
съответно потеребени, вкл. и че е задължение на ответното дружество да подмени водомера,
съдът намира следното:
Приложими в случая са и нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки
потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един
потребител, да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в
редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери се
осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен
на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на В и К оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от
Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само
водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери.
За разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят
отговорност за тяхното поставяне и тяхната изправност.
По делото безспорно се установи от ангажираните по делото доказателства, че
водомер с №027414 е бил повреден, като абоната с уведомителни писма с №
№**********/13.10.2016г. и **********/12.08.2019г. е бил надлежно уведомен за
необходимостта от неговата подмяна, вкл. по телефон. Това е наложило в процесния период
да се извършва служебно начисление, което в случая е било в размер на по 5куб.м.месечно,
съобразно броя на обитателите на имота, + 1 куб. на всеки три месеца. Достатъчен е
обективният факт на неговата повреда, доколкото монтирането и поддръжката на водомера
е договорно задължение и ангажимент на абоната. Следователно ответникът е неизправната
страна в облигационната връзка и съобразно общия принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, следва да се приеме, че повредата на
индивидуалния му водомер не го освобождава от заплащане на потребените ВиК услуги.
Съответно пък невъзможността да бъде отчетено с точност количеството потребени В и К
услуги налага при липса на водомер да бъде начислена служебна консумация, изчислена
съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г. методики.
Поради всичко изложено съдът преценява, че в качеството му на потребител за
ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по
предвидения в Общите условия ред.
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно - счетоводна експертиза за
претендирания период по партида с абонатен номер 1350207 задължението за главница е в
размер на 276,88лева. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока не
са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява, че
ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е поискано следва да се присъди,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
4
заповед за изпълнение – 11.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху
горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Ответникът е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ
изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната фактура. Съгласно заключението
на в.л. задължението върху главницата от 276,88лева е 48,32лева. В този размер и за
процесния период претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са - 300лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за
вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 100лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 345лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на от 75лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна ЕИК ********* съществува
вземане срещу ответника Н. ИВ. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Н.Б.“ бл.№
*********** в размер на сумите, както следва: 276,88лева, представляваща дължима сума
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1350207 на адрес гр.
Варна, ул. ул. „Н.Б.“ бл. № ***********, за периода от 13.02.2019г. до 10.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
11.06.2021г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 48,32лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 21.04.2019г. до
08.06.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2443/14.06.2021г. по ч.гр.д. № 8354/2021г. по описа на ВРС, 19 състав, на
осн. чл.422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Н.Б.“ бл.№
5
*********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК
*********, сумата от 345лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Н.Б.“ бл.№
*********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК
********* сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №
8354/2021г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6