Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 11.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2217/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите на
Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на З.С.К., ЕГН: ********** ***,
в качеството на земеделски производител, чрез адвокат А.К. от Адвокатска
колегия гр. Русе срещу Ревизионен акт № Р-03001817002251-091-001/20.03.2018г., издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна,
изменен с Решение № 123/28.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
С жалбата се оспорват изводите на органа по приходите
изложени в ревизионния акт относно: дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2913г. – 31.12.2015г.; непризнати разходи за гориво, отчетени по
счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ в размер на 13 349,09 лева за
2013г., съответно в размер на
22 262,61 лева за 2014г. и в размер на 1355,18 лева за 2015г.;
непризнато намаление на финансовия резултат с начислена данъчна амортизация на
активи, заведени в данъчния амортизационен план, придобиването на които е
финансирано по Европейски програми; неотчетени приходи от селскостопанска
продукция в размер на 31 762,04 лева за 2013г., съответно в размер на
14247,97 лева за 2014г. и в размер на 6543,96 лева за 2015г.; неотчетени
приходи от замяна на моторни превозни средства пред 2013г. в размер на
2 391,84 лева; неотчетени приходи от реализация на бройлери в размер на
61 697,90 лева за 2013г. и в размер на 3277,71 лева за 2014г.; непризнато
намаление на финансовия резултат за 2014г. с данъчни амортизации в размер на
585,11 лева; непризнато намаление на финансовия резултат за 2014г. и 2015г. с
данъчни амортизации в размер на 624,00 лева, във връзка с продаден актив през
2013г. Формиран е петитум за отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с представена
молба с.д. № 6535/17.04.2019г. чрез процесуалния си представител К И Д – главен
юрисконсулт, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1925,54 лева на основание чл.161, ал.1 и ал.3 от ДОПК.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорения ревизионен акт в тежест на жалбоподателя са
установени задължения по ЗДДФЛ за периода 2013г., 2014г. и 2015г. в общ размер
на 72746,97 лева, в т.ч. 54 323,65 лева главница и лихва в размер на
18423,32 лева.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001817002251-020-001/12.04.2017г.
и последващите я заповеди за изменение, спиране и възобновяване е извършена
ревизия на З.С.К., ЕГН: ********** ***, в качеството на земеделски
производител, за определяне на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-03001817002251-092-001/19.02.2018г. издаден на основание
чл.117 от ДОПК, връчен на ревизираното лице по електронен път. По реда на
чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден обжалвания ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, който с
Решение №123/28.06.2018г. е изменил ревизионния акт в частта, с която са
установени дължимите от К. в качеството на земеделски производител задължения
за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2013г. – 2015г. общо
в размер на 54323,65 лева – главница и
лихва в размер на 18423,32 лева, като е установил задължения за данък
върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 34705,41 лева – главница и 11812,58
лева – лихва. Ревизията е извършена на основание чл.122 от ДОПК. Органите по
приходите са констатирали обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно: т.2
– налице са данни за укрити приходи или доходи; т.4 – липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите , необходими за установяване на основата
за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски са
унищожени не по установения ред. В хода на ревизията е установено, че З.С.К.,
ЕГН: ********** ***, притежава регистрация като земеделски производител – ЗП З.С.К.
с ЕИК **********. Установено е също, че за ревизирания период К. извършва
доставки – производство и реализация на селскостопанска продукция с растителен
и животински произход – отглеждане на бройлери, както и производство и
реализация на зърнени култури. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на
ревизираното лице е връчено Уведомление с изх. №
Р-03001817002251-113-001/27.11.2017г., с което е уведомено, че поради наличие
на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – наличие на укрити доходи,
както и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството
и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, данъчната основа по ЗДДФЛ за периода 2013г. – 2015г. ще бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК. На
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения: ИПДПОЗЛ №
Р-03001817002251-040-001/27.11.2017г., ИИДДКО №
03001817002251-032-001/18.04.2017г., отправено до „Сапи“ ЕООД гр. Русе; ИИДДКО
№ 03001817002251-032-003/03.01.2017г., отправено до Община Русе; ИИДДКО №
03001817002251-032-004/10.01.2017г., отправено до Община Русе, Дирекция
„Устройство на територията и контрол на строителството“; ИПДПОТЛ №
Р-03001817002251-041-001/18.04.2017г. до „Пилко“ ЕООД; Приобщаване на доказателства
от досието на задълженото лице, имащи значение за облагането му, съгласно
протокол № Р-03001817992251-ППД-003/19.02.2018г. и протокол Кд 73 №
0982218/27.11.2017г.
За ревизираните периоди К. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с които е декларирал преотстъпен данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ както
следва: За 2013г. в размер на 2600.00 лева; за 2014г. в размер на 5519.68 лева и за 2015г. в размер на 1631.74
лева.
Във връзка с изпълнение на изискванията на чл.167 от ЗКПО, в хода на ревизионното производство е изискана информация от Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна относно наличието на задължения на К.
съответно към 31.12.2013г., 31.12.2014г. и 31.12.2015г., както е налице ли
са образувани изпълнителни дела. Въз
основа на предоставената информация са
установени публични задължения по отношение на ревизираното лице, както следва
/стр.814-816/: към 31.12.2013г. в размер на 6445.91 лева главница и 2554.11
лева лихва /ДДС, ДОД, ДОО, ЗО/; към 31.12.2014г. в размер на 12565.74 лева
главница и 6722.90 лева лихва /ДДС, ДОД, ДОО, ЗО, ДЗПО/; към 31.12.2015г. в
размер на 969,26 лева главница и 4.33 лева лихва /ДОД, ДОО, ДЗПО/.
Относно непризнати разходи за гориво, отчетени по
счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ в размер на 13349.09 лева за
2013г.; в размер на 22261.61 лева за2014г. и в размер на1355.81 лева за 2015г.:
Въз основа на приобщените към
ревизионното производство доказателства с Протокол №
Р-03001817002251-ППД-003/19.02.2018г. /стр. 1106-1112/ е установено, че през
периода 2013г. – 2015г., по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ са
отчетени разходи по фактури за закупено гориво /стр.399-400/ Предвид отчетените
разходи за гориво е изготвено ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-03001816004747-040-02/15.03.2017г. /стр. 981-985/, с което от ревизираното
лице е изискано представянето на доказателства: заповеди за утвърждаване на
разходни норми за гориво-смазочни материали, пътни листи, товарителници,
експедиционни бележки, складови разписки и всички други съпътстващи документи,
както и писмени обяснения относно предназначението на закупеното гориво, кои
МПС са зареждани и по какви маршрути. От ревизираното лице са представени
писмени обяснения с вх. № 40487-12/30.03.2017г. /стр.257/, според които
горивото е използвано единствено за дейностите по угояване на бройлери, за
почистване на производствените помещения, извозване на торта, обслужване при
подготовка на сградата за зареждане; при растениевъдството – за обработка на
ниви и прибиране на реколтата. От страна на ревизираното лице не са представени
доказателства за изписания разход на гориво, пътни листи на МПС с отразени
маршрути и пробег в км., разходна норма на посочените МПС. Установено е, че
горивото е изписвано директно като разход за дейността, без да е организирано
аналитично-количествено и стойностно отчитане, липсват първични документи и
справки, съдържащи данни относно наличност, количество, стойност; приход и
разход – количествено и стойностно; остатък – количество и стойност; кои
превозни средства са зареждани, т.е. осчетоводените разходи за гориво не са
документално обосновани. Установено е, че отчетените разходи за гориво през
ревизирания период не са обвързани със съставянето и отразяването в
счетоводството на дружеството на необходимите документи за предназначението,
използването и разхода на гориво. От ревизираното лице не са представени пътни
листи и/или пътни книжки, от които да се установят изминатите километри и
разходваното гориво. Не са представени доказателства за фактическия разход на
гориво, съгласно нормения разход на 100 км. пробег. Органите по приходите са констатирали, че както в
данъчния, така и в счетоводния амортизационен план е заведено едно МПС – лек
автомобил марка „Шкода“.
Относно непризнато намаление на финансовия резултат за
2013г. с данъчни амортизации в размер на 207.99 лева, във връзка с продаден
дълготраен материален актив през 2013г.: Установено е, че в счетоводния
амортизационен план е заведен дълготраен материален актив: МПС – АТВ „Шинерай
ХИ 250 СТХЕ“, с рег. № *****, с посочена амортизируема стойност 2495.83 лева и
начислена амортизация към 31.12.2013г. в размер на 312.00 лева. Констатирано е,
че К. е придобил МПС – АТВ „Шинерай ХИ 250 СТХЕ“, с рег. № ***** по фактура №
498/04.07.2013г. с дан. Основа 2495.83 лева и ДДС 499.17 лева, издадена от „А1
Трейд“ ЕООД /стр.799/. Предвид събраните в хода на ревизионното производство
доказателства е констатирано, че съгласно договор за замяна от 28.08.2013г., З.К.
прехвърля собственото си МПС – АТВ „Шинерай ХИ 250 СТХЕ“, с рег. № *****, като в
замяна другата страна му прехвърля собствения си мотоциклет „Кавазаки“, рег. № *****
/стр.807/. Органите по приходите са констатирали, че след 28.08.2013г.
процесното МПС – АТВ „Шинерай ХИ 250 СТХЕ“ не е собственост на земеделския
производител, а придобитото в замяна МПС – мотоциклет, не се използва за
икономическата дейност на ревизираното
лице. Прието е, че признатия размер на данъчната амортизация за процесния актив
е 104.00 лева и е коригирано намаление на финансовия резултат със сумата в
размер на 207.99 лева
Относно непризнато намаление на финансовия резултат с
начислена данъчна амортизация на активи, заведени в данъчния амортизационен
план, придобиването на които е финансирано по европейски програми в размер на
60203.61 лева за 2013г., в размер на 61009.37 лева за 2014г. и в размер на
17000.71 лева за 2015г. Установено е, че в данъчния амортизационен план, К. е
завел дълготрайни материални активи по тяхната историческа цена /цена на
придобиване/, при закупуването на които е ползвано финансиране по различни
мерки и програми. Според органите по приходите, величината на данъчната
амортизируема стойност, с която придобитите дълготрайни материални и
нематериални активи следва да бъдат заведени в данъчния амортизационен план, се
определя по реда на чл.53, ал.1 от ЗКПО. Данъчната амортизируема стойност е
историческата цена на актива, намалена с включени в нея начислени провизии и
дарения, свързани с актива. Процесните активи не са придобити изцяло с
финансиране от държавата, с оглед на което в данъчния амортизационен план
придобитите дълготрайни активи следва да се заведат на стойността, с която
земеделския производител участва със собствени средства. Органите по приходите
са посочили данъчна амортизируема стойност по чл.53 от ЗКПО на всеки от активите,
съответно данъчно признатата стойност на амортизацията по години в табличен вид
/7-9; 21-23; 37-38; 1171-1173; 1157-1159; 1142-1143 от адм. преписка/.
Установена е разлика между начислената от ревизираното лице амортизация и
данъчно признатата стойност на амортизацията на активите в размер на 60203.61
лева за 2013г.; в размер на 61009.37 лева за 2014г. и в размер на 17000.71 лева
за 2015г., като с посочените суми органите по приходите не са признали
намалението на счетоводния финансов резултат за процесните отчетни периоди.
Относно неотчетени приходи от селскостопанска
продукция в размер на 31762.04 лева за 2013г., в размер на 14247.97 лева за
2014г. и в размер на 6543.96 лева за 2015 година: Предвид събраните
доказателства, установено е, че З.К. е обработвал земеделски земи по периоди,
както следва: За 2012/2013г- общо 218.667 дка, от които 61.66 дка пшеница,
добито количество 5000.00 кг.; 121.05 дка слънчоглед, не е декларирано добито
количество; 31.67 дка царевица, добито количество 11000.00 кг. За отчетен
период 2013г., от ревизираното лице не са декларирани приходи от продажба на
земеделска продукция; За 2013/2014г. общо 190.573 дка, от които 186.231 дка
пшеница, не е декларирано добито
количество; 4.342 дка слънчоглед, не е декларирано добито количество. За
отчетен период 2014г., ревизираното лице е декларирало приход от продажба на
38900.00 кг. пшеница.; За 2014г./2015г. обработваемите декари са 190.406 дка
царевица, като не е декларирано добито количество. За отчетен период 2015г.,
ревизираното лице е декларирало приход от продажба на 90580.00 кг. царевица.
Установено е, че във връзка с извършваната дейност като земеделски производител
З.К. е получил субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ по схема и мерки за
подпомагане СЕПП и СНДП, предвид представените от ДФ „Земеделие“ справки
/стр.873/. След анализ на представените от ревизираното лице счетоводни
регистри, органите по приходите са констатирали, че за ревизираните периоди
земеделския производител не е заприходил по счетоводна сметка 303 „Продукция“,
добито количество селскостопанска продукция. Същевременно, ревизираното лице е
отчело като текущи разходи, материали и консумативи, които са използвани за
добиване на земеделска продукция /торове, семена, горива/. От ревизираното лице
не са представени доказателства за погиване на селскостопанска продукция.
Анализирайки данните публикувани в сайта на Министерството на земеделието и
храните /стр.393-397/, въз основа на което са установени средни добиви по
видове култури за периода 2013г. – 2015г. за Северен Централен район, органите
по приходите са приели, че К. е добил
земеделска продукция, от която не е отчетен приход от реализация /справки на
стр.12, 26, 41 /стр.1168, 1154 и 1139 от адм. преписка/. При определяне на
продажната цена на произведената селскостопанска продукция, органите по
приходите са изискали информация от „Система за агропазарна информация“ ЕООД
към МЗХ. Установени са неотчетени приходи от продажба на селскостопанска
продукция в размер на 31762.04 лева за 2013г., в размер на 14247.97 лева за
2014г. и в размер на 6543.96 лева за 2015г.
Относно неотчетени приходи от реализация на бройлери в
размер на 61697.90 лева за 2013г. и в размер на 3277.71 лева за 2014г.: В хода
на ревизионното производство е установено, че между З.К. и „Пилко“ ЕООД е
сключен договор за покупко-продажба от 01.01.2012г. /стр.296-297/. Предмет на
договора – К. се задължава да отгледа угоени бройлери, като „Пилко“ ЕООД се
задължава да продаде на К. суровини, материали и транспортни услуги за отглеждане
на бройлерите. Предвид договора, за ревизираните периоди К. отглеждал предадени
от „Пилко“ ЕООД еднодневни бройлери, като броя на заредените, съответно броя на
предадените бройлери за 2013г. и 2014г. са посочени в табличен вид на стр.13 и стр.26-27 от РА
/стр.1167, 1153-1154 от адм. преписка/. Установено е още, че с фактура №
568/06.05.2013г. ревизираното лице е закупило допълнително от „Бул екс“ ООД
3047 бр. еднодневни пилета. При извършена съпоставка между заредените и
предадени бройлери на „Пилко“ ЕООД е установена разлика в размер на 13742бр. за
2013г. и 6278бр. за 2014г. С вх. № 40487-15/23.01.2018г. от ревизираното лице
са представени 6бр. актове за умрели птици, касаещи 2013г. /стр.558-563/; 7 бр.
потвърдителни бележки за получени животински трупове, предадени на екарисаж в
гр. Шумен през 2014г. /стр.551-557/. Органите по приходите са констатирали, че
актовете за умрели птици от 2013г. са съставени и подписани само от З.К., не са
представени други документи за унищожаването на труповете, а по представените
счетоводни регистри липсват отразени счетоводни записвания, които да отразяват
брак на продукция. С представените потвърдителни бележки за предадени трупове
на екарисаж е установено, че по тях са предадени 5357 бр. пилета. За разликата
от 921 бр. бройлери, ревизираното лице не е представило доказателства, че са
транспортирани и предадени за обезвреждане по регламентирания ред. Органите по
приходите са констатирали, че в случая липсват документални доказателства за
предадени умрели птици – 13742бр. през 2013г. и 921 бр. през 2014г. по реда на
ЗВМД на лицензирано предприятие за обезвреждането им. По представените
инвентаризационни описи е установено, че
същите не са налични към 31.12.2013г. и 31.12.2014г., поради което е прието, че
бройлерите са реализирани, без да бъдат издадени документи, съответно не са
отчетени и декларирани приходи от продажби. При определяне на продажната цена
за килограм на бройлерите, органите по приходите са приели цена за килограм по
данни от основния клиент на З.К.,
изкупуващ продукцията „Пилко“ ЕООД. Установени са неотчетени приходи от
продажбата им в размер на 61697.90 лева за 2013г. и 3277.71 лева за 2014г.
видно от посочената в табличен вид информация /стр.13-14 и стр.27 от РА
/стр.1166-1167, 1153 от адм. преписка/. Предвид това, декларираните от
задълженото лице приходи са увеличени със сума в размер на 61697.90 лева за
2013г. и в размер на 3277.71 лева за 2014г.
Относно непризнато намаление на финансовия резултат за
2014г. с данъчни амортизации в размер на 585.11 лева: Установено е, че по
подадена ГДД по чл.50 то ЗДДФЛ за 2014г., ревизираното лице е намалило
счетоводния финансов резултат на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО със сума в
размер на 11146.34 лева, представляваща
годишни данъчни амортизации. При анализ на представения от земеделския
производител данъчен амортизационен план за 2014г., органите по приходите са
констатирали, че данъчно признатия размер на амортизациите е 110877.23 лева, т.е. не съответства на
посоченото в ГДД по ЗДДФЛ намаление по реда на чл.54, ал.1 от ЗКППО.
Ревизираното лице неправомерно е намалило финансовия си резултат за 2014г. със
сумата в размер на 585.11 лева.
Относно непризнато намаление на финансовия резултат за
2014г. и 2015г. с данъчни амортизации в размер на 624.00 лева, във връзка с
продаден актив през 2013г.: Установено е, че в счетоводния амортизационен план
е заведен дълготраен материален актив МПС – АТВ „Шинерай ХИ 250 СТХЕ“ с рег. № *****,
с посочена амортизируема стойност 2495.83 лева и начислена амортизация към
31.12.2014г., съответно към 31.12.2015г. в размер на 624.00 лева. Установено е,
че собствеността върху посочения актив е прехвърлена от К. съгласно договор за
замяна от 28.08.2013г. Констатирано е, че ревизираното лице неправомерно е намалило
финансовия си резултат за 2014г. и 2015г. със сума в размер на 624.00 лева. С
оглед установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите
определил основата за облагане с данъци като взел предвид относимите към лицето
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. За да измени РА относно установените
задължения, решаващият орган е приел, че установената от органите по приходите данъчна
основа по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, следва да се намали, по периоди: За
2013г. данъчна основа в размер на
198412.14 лева се намалява със сума в размер но 60203.61 лева,
представляващи непризнати приходи от финансирания ДМА, като се установява
основа в размер на 138208.53 лева и
дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер от 20731.28 лева. От страна на жалбоподателя
е внесен данък в размер на 1719.95 лева, което определя данък за довнасяне в
размер на 19011.33 лева. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК, чл.1 от ЗЛВДТДПВД
се следва лихва за периода от 01.05.2014г. до 20.03.2018г. в размер на 7506.71
лева. За 2014г. данъчна основа в размер на 163336.47 лева се намалява със сума
в размер на 53584.00 лева, представляващи непризнати приходи от финансирания за
ДМА, като се установява основа в размер на 109752.47 лева и дължим данък по
чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 16462.87 лева. От страна на жалбоподателя е внесен
данък в размер на 3679.00 лева, което определя данък за довнасяне в размер на
12783.87 лева. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК, чл.1 от ЗЛВДТДПВД се следва
лихва за периода от 01.05.2015г. до 20.03.2018г. в размер на 3748.79 лева. За
2015г. данъчна основа в размер на 43654.35 лева се намалява със сума в размер
на 17000.71 лева, представляващи непризнати приходи от финансирания за ДМА,
като се установява основа в размер на 26653.64 лева и дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 3998.05. От страна на жалбоподателя е внесен данък в размер
на 1087.84 лева, което определя данък за
довнасяне в размер на 2910.21 лева. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК, чл.1 от
ЗЛВДТДПВД се следва лихва за периода от 01.05.2016г. до 20.03.2018г. в размер
на 557.08 лева.
На ревизираното лице е връчено уведомление на
основание чл.17 от ДОПК с изх. № Р-03001817002251-139-001/27.11.2017г./стр.238-241/
и ИПДПОЗЛ изх. № Р-03001817002251-040-001/27.11.2017г. /стр.252-255/, с което
са изискани декларации за имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди. От страна на ревизираното лице не е изразено становище и
не са представени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу ревизионен акт, от
ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 от ДОПК и предвид представените в хода на настоящото съдебно производство
доказателства на електронен носител съдът констатира, че ревизията е възложена
от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от
компетентни органи и в предвидената от закона форма, като съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително
разпоредителна част в табличен вид, поради което е правновалиден и поражда
правни последици.
По материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът
съобрази следното:
На основание чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за
жалбоподателя. Т.е. в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт
издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят
наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е
да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В настоящия случай съдът намира, че с оглед събраните доказателства, органите
по приходите обосновано са приели, че са налице обстоятелствата на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК-налице са данни за укрити приходи или доходи, както и на
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност,
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
Съдът намира за неоснователни изложените от
жалбоподателя възражения, като счита, че в настоящия случай по безспорен начин
са установени основания за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.
Правилен е извода на органите по приходите относно
липсата на законово основание за
преотстъпване на данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ /в редакцията за 2013г./ данъкът върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер
до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната
данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и
животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.
189б от ЗКПО. Разпоредбата на чл.167, ал.1, т.1, съответно т.3 за лихвите, от
ЗКПО изисква лицето, което иска да ползва преотстъпването, да няма към края на
данъчния период подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения. В
настоящия случай категорично установено е, че по отношение на ревизираното лице
са установени публични задължения, както следва /стр.814-816/: към 31.12.2013г.
в размер на 6445.91 лева главница и 2554.11 лева лихва /ДДС, ДОД, ДОО, ЗО/; към
31.12.2014г. в размер на 12565.74 лева главница и 6722.90 лева лихва /ДДС, ДОД,
ДОО, ЗО, ДЗПО/; към 31.12.2015г. в размер на 969,26 лева главница и 4.33 лева
лихва /ДОД, ДОО, ДЗПО/. Считано от 01.01.2014г., съгласно чл.48, ал.7
от ЗДДФЛ преотстъпването на данък по ал.6, представляващо държавна помощ за
земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в
затруднение, както и от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл.29а
от ЗДДФЛ.
Относно непризнатите разходи за гориво, органите по
приходите са констатирали, че горивото е изписвано директно като разход за
дейността, без да е организирано аналитично-количествено и стойностно отчитане,
липсват първични документи и справки, съдържащи данни относно – наличност,
количество, стойност, приход и разход – количествено и стойностно; остатък
количество и стойност, кои превозни средства са зареждани, т.е. счетоводните
разходи не са документално обосновани. Горното се потвърждава както от подробното
и компетентно изготвено заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, така и от изразеното във връзка с оспорването му становище на
вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 23.04.2019г. Именно
липсата на първични документи – пътни листи и пътни книжки като доказателство
за извършен транспорт, както и извършването на конкретни дейности, свързани с
производствения процес на жалбоподателя са дали основание на експертизата да
констатира липса на документална обоснованост на декларираните транспортни
разходи. След анализ на приложените по делото доказателства експертизата е
констатирала, че задълженото лице З.К. не е представил информация относно
прилаганата счетоводна политика, изискана от органите по приходите с протоколи
№ 03001817992251-ППД-003/19.02.2018г. и протокол Кд 73 № 0982218/27.11.2017г.,
съгласно издадено ИПДПОЗЛ № Р-03001816004747-040-001/12.09.2016г. в хода на
ревизията. След обстоен анализ за процесния период, експертизата е
констатирала, че стопанските операции са документирани с оборотни ведомости,
договори за покупко-продажба, фактури, договори за наем, частично наличие на
първични счетоводни документи, отразяващи производствения процес. Категорично
според експертизата за процесния период е, че към делото не са приложени
първични документи, доказващи фактическото изразходване на гориво, не са
приложени или осчетоводени транспортни разходи, релевиращи с издадените фактури
за покупка и продажба, не са приложени първични счетоводни документи относно
производството на продукция – земеделска – пшеница, царевица и др., отразени
като разходи за дейността, както и първични счетоводни документи относно
отглеждането на бройлери, както и наличието на бракувана продукция. Не е налице
хронологично и аналитично осчетоводяване и отразяване на сметка 303 „Продукция“
за процесните периоди. Настоящият състав на съда намира, че органите по
приходите категорично са установили съществуването на фактите, от които черпят
правомощието си да определят данъчната основа за облагане на ревизираното лице
по реда на чл.122 от ДОПК, като фактическите констатации са обосновани със
събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях изводи са съответни
на материалния закон. В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателя
не ангажира доказателства, които да оборят констатациите на органите по
приходите за наличието на предпоставки за приложението на особения ред за
определяне на основата за облагане за ревизираният период.
От изложеното следва извода, че оспорения ревизионен
акт е законосъобразен, а депозираната срещу него жалба-неоснователна. Предвид изхода на спора искането на ответника
за присъждане на разноски е основателно и своевременно направено. На основание
чл.161 от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1925.53 лева.
Воден от горното Административен съд – Варна, Пети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.К., ЕГН: ********** ***, в
качеството на земеделски производител срещу Ревизионен акт № Р-03001817002251-091-001/20.03.2018г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна,
изменен с Решение № 123/28.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА З.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати на
Национална агенция по приходите-Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна сумата в размер на 1925.53 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати в полза
на Административен съд гр. Варна по сметка за вещи лица сумата в размер на
286.50 лева, възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: