Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/………….

 

Гр. София, 27.05.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря НИНА СВЕТОСЛАВОВА като разгледа т.д.№ 2278 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „П.“ ООД е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П.Т.С.” ЕООД като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди се, че ответникът има неплатени парични задължения към него, произтичащи от търговска сделка, а именно по сключен договор за покупко-продажба от 25.01.2017г. с предмет – доставка и монтаж на оборудване за „линия за чупене и сортиране на орехи“ в предприятие, находящо се в с.Каспичан, Стопански двор, по който цената е 1 961 107,20 лв. с ДДС. Сочи, че към договора е сключен анекс от 02.02.2017г. относно начина на плащане и на основание същия било уговорено да се заплати 90% от цената по договора, която е в размер на 1 961 107,20 лв. с ДДС и по описания начин с платежни нареждания от 09.02.2017г. до 14.08.2017г. той е превел на ответника описаната сума. Твърди, че ответникът е извършил частични доставки, но в голямата си част доставеното оборудване не отговаряло на договореното и не било прието. Твърди, че с покана от 30.04.2018г. поискал от ответника да му върне сумата от 495 351 лв., представляваща аванс по договора и да му заплати неустойката по чл. 8 от същия в размер на 165 425 лв., като повторно изискал сумите и с нотариална покана от 08.10.2018г., като претендирал и 317 494 лв., която представлява цена на доставено негодно по предназначение оборудване. Твърди, че ответното дружество от 2016г. не развивало дейност, загубата му нараствала през годините, а дяловете били запорирани от ЧСИС.Я. за задължения на собственика на капитала към „Банка ДСК“ АД. Счита, че причина за неизпълнение на задължението е лошото икономическо състояние на ответника, поради което иска постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че общата дължима му сума от ответника е 978 270 лв., описана подробно в молбата. В хода на съдебното производство поддържа молбата си чрез процесуалния си представител – адв. И. като претендира за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена такава 31.12.2017г., постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „П.Т.С.“ ЕООД е подал писмен отговор от 07.01.2019г., с който оспорва молбата. Не оспорва сключването на описания договор, както и че с писмо от 24.01.2018г. и покана ищецът го уведомил за неизпълнението му, но счита, че договорът е развален, за което надлежно бил уведомил съконтрахента си с уведомление, изпратено на 09.08.2018г. и следва да му се върне доставеното оборудване, което е описал в отговора в табличен вид и което многократно е претендирал от ответника да му се върне. Твърди, че от представените от ищеца доклади не е ясно какво е констатирано и че при изготвянето му негов представител не е присъствал. Оспорва и твърденията за неплатежоспособността си. Подробно изтъква, че според него задълженията от развалена търговска сделка не съставлявали материално-правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, за което се позовава на цитирана практика на ВКС по решение от 2006г. В хода на съдебното производство чрез адв. Д. оспорва молбата.

Присъединеният по чл. 629 ал.4 от ТЗ кредитор –молител „Р.И Н.“ ЕООД с молба вх. № 17161/08.02.2019 г. твърди, че има изискуемо вземане от „П.Т.С.” ЕООД в размер на 300 000 лв., представляващи остатъка от преведен на ответното дружество аванс за сключване на договор за изграждане на фотоволтаичен парк в гр. Каспичан, област Шумен. Общата сума на аванса е била 420 000 лв. и за същата е издадена данъчна фактура № 2/27.02.2017 г. „П.Т.С.” ЕООД се е отказало от изпълнение на договора и на 17.10.2017 г. по своя инициатива е върнало по банкова сметка *** „Р.и Н.” ЕООД част от аванса в размер на 120 000 лв., но му дължи останалата част от сумата по аванса. В хода на съдебното производство претендира чрез процесуалния си представител – адв. Г., че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.  

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

Съгласно представения с молбата договор за покупко-продажба от 25.01.2017 г., ответникът като продавач е следвало да продаде, достави и монтира оборудване – „Линия за чупене и сортиране на орехи“ в предприятие за изкупуване и преработка на билки и ядкови плодове, находящо се в гр. Каспичан, съгласно приложение №1, а молителят „П.“ ООД като купувач да заплати цената на същото. Цената на оборудването съгласно договора е 1 634,256 лв. съгласно посоченото в чл. 2 от договора, като не включва дължимия ДДС, възлизащ на 326 851,20 лв., а с него е 1 961 107,20 лв. с ДДС. В чл. 2, ал.3 е уговорено, че заплащането става чрез аванс 10% при влизане в сила на договора, 50% при доставка на стоката в обекта на купувача и остатъка от 40% - след предаване, монтаж и проведени 72 часови проби. Срокът на изпълнение на договорните задължения е уговорен до 25.01.2018 г., а именно по чл. 3, ал.1 – една година от подписване на договора. Уговорено е, че предаването на стоката се извършва с приемо-предавателен протокол. В чл.4 е уговорено 12 месечно гаранционно обслужване, като в чл. 4, ал.3 е посочено, че продавачът не носи отговорност за щети и повреди, причинени поради неправилно съхранение или експлоатация, а също така по ал. 4 и ако купувачът използва неоригинални консумативни материали и резервни части, които не са осигурени от производителя. В чл. 8 са уговорени неустойки, като ако продавачът е в забава за предаване на стоката, дължи 10% от сумата по договора. С анекс от 02.02.2017г. чл.2, ал.3 е променен и е уговорено авансово да се заплати 90% от цената. Приложение №1 към договора е представено на стр.45-46 от делото е и двустранно подписано. В чл. 8, ал.2 е уговорено, че ако продавачът е в забава за предаване на стоката по негова вина, той дължи неустойка в размер на 10% от сумата по договора.

На стр.15 и следващите са представени платежни нареждания, като с първото от 09.02.2017г. е нареден превод на 480 000 лв. като аванс по договор, с това от 24.03.2017г. сумата от 80 000лв. по фактура №3/22.03.2017г., като същата фактура е платена частично и с второ нареждане от 24.03.2017г., с платежно от 10.04.2017г. е наредено плащане на 421 205,00 лв. по фактура № 04/04.04.2017г., като за същата фактура е и платежно от същата дата, но за сумата 84 241 лв., а на 02.06.2017г. с две платежни съответно за 83 333,33 лв. и 16 666,67лв. е наредено плащане по фактура №5/31.05.2017г. Аналогични на последните две са сумите, наредени по две платежни от 22.06.2017г., като и двете са с основание фактура №06/21.06.2017г. Представени са две платежни от 14.08.2017г. за суми по проф.№03/11.08.2017г., първото за сумата от 113 276,87 лв., а второто – за сумата от 566 384,34 лв. По делото е представена фактура № 4/04.04.2017г., която е за сумата от 421 205 лв. без ДДС или 505 446,00 лв. с включен ДДС, която е за доставка на описаните стоки, с приспадане авансово плащане. Фактурата съответства по описание на елементите по т. 16, 17,18, 19, 20, 21,22,23 от приложение №1 към договора, а именно два виброподавачи, вибросито, лазарен сортировач, допълнителни барабани, система RES 1, шейкър за RES, охладител лаз.сортироващ и сортиращ модул, както и т.9 – чупачка.

Представеният с молбата доклад за експертна оценка на движимо имущество не е приет като писмено доказателство от съда, тъй като представлява експертно заключение, което не е събрано по установения от ГПК ред.

Молителят „П.“ с покана изх. № 31/30.04.2018 г., получена от „П.Т.С.“ ЕООД на 03.05.2018 г. съгласно транспортен етикет на Еконт Експрес, е поискал да му бъде върната сума в размер на 495 351 лв., представляваща разлика между преведената по договора за покупко-продажба от 25.01.2017 г. сума и действително разходвана такава за доставка на машини и съоръжения, ведно с неустойка по чл. 8 от договора в размер на 165 425 лв. В тази покана молителят е посочил, че въпреки извършените плащания, описани по дати, имал само една фактура за доставка №4/04.04.2017г., макар че съдът констатира по платежните, че те са и за плащания по фактура №5/31.05.2017г., №6/21.06.2017г. и по проформа 03/11.08.2017г., които не са представени от страните по делото. С нотариална покана от 08.10.2018 г. повторно е поискано връщане на неизразходвания аванс, заплащане на договорната неустойка, както и възстановяване на сумата на негодното за ползване по предназначение оборудване, в размер на 317 494 лв. с ДДС. Нотариалната покана е с удостоверено връчване на 16.10.2018г.

С отговора ответникът е представил уведомление от 09.08.2018 г., с което „П.Т.С.“ ЕООД е известило „П.” ООД, че следва да счита договора от 25.01.2017 г. за развален, поискало е връщане на подробно описаното в таблицата оборудване. С второ уведомление от 12.10.2018г. ответникът отново е искал връщане на оборудването.

С молбата на вторият присъединил се кредитор е представен договор №017/23.02.2017г. /стр,381 и сл./, съгласно който ответникът като доставчик се е задължил да изпълни доставка на оборудване за фотоволтаичен парк, като обемът е описан в табличен вид в чл.2 от договора. Общата уговорена цена е 482 758,62 лв. с включен ДДС, като по силата на чл. 5 купувачът се е задължил да заплати аванс в размер на 87% от данъчната основа в срок от шест месеца от влизане в сила на договора, а останалите 13% - при подписване на приемо-предавателен протокол. За авансовото плащане в размер на 420 000 лв. е съставена фактура №2/27.02.2017г., която е заплатена с представеното платежно нареждане на Р.Б.от 27.02.2017г. / стр.376 от делото/. С платежно от 11.10.2017г. ответникът е върнал на „Р.И Н.“ сумата от 120 000 лв. с основание – по договор. С покана, за доставяне на която е представена разписка от 06.06.2018г. е искано възстановяване на разликата в размер на 300 000 лв.

С писмо изх. № 20-00-185#12/22.01.2019 г. от ТД на НАП София са получени два броя ревизионни актове, с обхват на ревизиите задължения за ДДС за периодите 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г. и 01.10.2017 г. – 30.11.2017 г. С Ревизионен акт № Р-22221718002976-091-001/19.12.2018 г. (л. 135 – 174 по делото) са установени задължения за ДДС, за периода 01.10.2017 г. – 30.11.2017 г., в размер на 214 772,31 лева. С Ревизионен акт № Р-22221717008138-091-001/29.10.2018 г. (л. 177 – 174 по делото) са установени задължения за ДДС, за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г., в размер на 155 303,96 лева, като срещу втория е подадена жалба, но няма данни за решение на директора. С писмо изх. № 20-00-185#13/28.01.2019 г. от ТД на НАП София е получена информация, че върху имуществото на „П.Т.С.“ ЕООД са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК. Приложени са копия на два броя постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНОМ) - изх. № С180022 – 023 – 001726/04.05.2018 г. и изх. № С180022 – 023 -001726/04.05.2018 г., с който е продължено действието на наложените с предходното постановление предварителни обезпечителни мерки във връзка с ревизията за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г., с която са установени задължения за ДДС в размер на 155 303,96 лева.

С писмо изх. № 433200-8405/23.01.2019 г. от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ по делото (л. 152 по делото) е получена справка за 2 броя пътни превозни средства, регистрирани по партида на „П.Т.С.“ ЕООД към 23.01.2019 г. Като част от имуществото на дружеството, върху същите е наложен запор с описаните по предходния въпрос постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

С писмо изх. № 138/24.01.2018 г. от Служба по вписванията – гр. София    (л. 151 по делото) е получена информация, че след извършена справка по наличната документация за съдебен район – гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до 15.01.2019 г. не са установени вписвания, отбелязвания или заличавания по отношение на „П.Т.С.“ ЕООД.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. За изпълнение на задачите експертът е изследвал приложените по делото годишни финансови отчети за периода от 2012 г. до 2017 г. на ответното дружество с наименования, както следва: „Ю..Р.С.” ООД (2012 г. и 2013 г.), „Б.Т.” ЕООД (2014 г. и 2015 г.) и „П.Т.С.“ ЕООД (2016 г. и 2017 г.). Данните за 2012 г. – 2014 г. са взети от представените от ТД на НАП – София отчети, получени с писмо изх. № 20-00-185#12/22.01.2019 г. (л. 196 – 200 по делото). За 2015 г. в НАП е подадена декларация от управителя на дружеството, че същото не е било активно, т.е. не е извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство. Данните за 2016 г. – 2017 г. са по годишните финансови отчети на „П.Т.С.“ ЕООД, представени по делото с молба вх. № 9486/24.01.2019 г. (л. 318 – 327 и л. 406 – 407),като са съпоставени и с тези по отчетите, публикувани по партидата на дружеството в Търговския регистър на Агенцията по вписванията. В таблица 1 на стр. 6 от експертното заключение вещото лице подробно е представило активите на ответното дружество по години, като сочи, че до края на 2015 г. „П.Т.С.“ ЕООД не е притежавало дълготрайни активи. В счетоводния баланс към 31.12.2016 г. са посочени дълготрайни материални активи с балансова стойност 3 хил. лв. Със същата стойност тези активи са записани по статията „Съоръжения и други” и в счетоводните баланси към 31.12.2017 г. и към 21.12.2018 г. През 2017 г. са придобити дългосрочни финансови активи на стойност 465 хил. лв., които към 31.12.2017 г. са съставлявали 99,36 % от дълготрайните активи на „П.Т.С.“ ЕООД. През 2018 г. балансовата стойност на тези активи намалява до 320 хил. лева, но относителният им дял в структурата на дълготрайните активи остава почти непроменен – 99,07 %. Вещото лице сочи, че до 2016 г. включително краткотрайните активи на ответното дружество представляват изцяло вземания от клиенти. През 2017 г. в структурата им вече са налице и материални запаси, които в основната си част представляват предоставени аванси, като техният относителен дял към 31.12.2017 г. е 70 % от общата стойност на краткотрайните активи,  а този на вземанията – 30 %. От 2012 г. до 2017 г. включително в края на всеки един годишен отчетен период сред краткотрайните активи не са налични парични средства.  Едва в счетоводния баланс към 21.12.2018 г. са посочени парични средства (касови наличности) в размер на 25 хил. лв., представляващи 0,89 % от балансовата стойност на краткотрайните (текущите) активи. Относителният дял на материалните запаси към тази дата е 52,56 %, а този на вземанията – 46,55 %. Имуществото на „П.Т.С.“ ЕООД към края на 2017 г. и към 21.12.2018 г. е с балансови стойности съответно 2 349 хил. лв. и 3 090 хил. лв., а структурата му е представена в Таблица 1 на стр. 6 – 7. Сред нетекущите активи към 31.12.2017 г. са налице дългосрочни финансови активи, посочени в баланса като „Други заеми”, в размер на 465 хил. лв. Към 21.12.2018 г. размерът им е 320 хил. лева, но липсата на аналитични счетоводни документи не дава възможност да бъдат посочени контрагентите по евентуални договори за предоставени заеми. Пасивите на ответното дружество по години са посочени в таблиците на стр. 7 и 8 от заключението, като е видно, че през периода 2012 г. - 2014 г. „П.Т.С.“ ЕООД е формирало собствен капитал в размера на реализираните текущи печалби – 2 хил. лв. за 2012 година и 1 хил. лв. за 2013 г. Така към 31.12.2014 г. собственият капитал на дружеството е в размер на 3 хил. лв., което представлява 75 % от общата сума на пасивите. През 2015 г. „П.Т.С.“ ЕООД не е извършвало дейност, а текущият резултат за 2016 г. е загуба в размер на 3 хил. лв., довела до нулиране на собствения капитал. За 2017 г. е отчетена загуба в размер на 482 хил. лв., в резултат на която дружеството е декапитализирано. Състоянието на декапитализация е преодоляно през 2018 г., като до 21.12.2018 г. е отчетена печалба в размер на 565 хил. лв. Собственият капитал към тази дата е 83 хил. лв., а относителният му дял в структурата на пасивите – 2,69 %. В счетоводните баланси на „П.Т.С.“ ЕООД фигурират единствено краткосрочни задължения, като основната част от тях са задължения към доставчици и такива по получени аванси. Публични задължения са посочени в балансите към 31.12.2017 г. – 1 хил. лв. осигурителни задължения и към 21.12.2018 г. – 8 хил. лв. осигурителни задължения и 5 хил. лв. данъчни задължения. В таблица 3 на стр. 10 от заключението са представени показателите за ликвидност, като изчислени по данни от счетоводните баланси, през първите четири отчетни периода (до 2015 г. включително) коефициентите на обща и на бърза ликвидност съответстват на референтните си стойности или ги превишават, като превишението при коефициентите на бърза ликвидност е значително. За последните три години данните са в следната таблица:

Към края на 2016 г. стойностите на двата коефициента спадат под минималните си допустими стойности, което означава, че балансовата стойност на краткотрайните активи се е понижила под размера на краткосрочните задължения и е била недостатъчна за тяхното редовно обслужване. Това състояние е останало непроменено и към 31.12.2017 г. и 21.12.2018 г. Въпреки наличието на тенденция към увеличение на коефициента на обща ликвидност след 31.12.2016 г., стойността му в края на 2018 г. остава под долната граница на референтните стойности. Поради липсата на краткосрочни финансови активи и парични средства, стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност до 2017 г. включително са нулеви. Незначително увеличение на същите се констатира към 21.12.2018 г., когато в баланса е посочено наличие на парични средства. Въпреки това, стойностите на тези два коефициента и към тази дата са далеч от минимално допустимите. Експертът е изчислил в табличен вид и показателите за финансова автономност за процесните години, като до края на 2015 г. стойностите на показателите за финансова автономност на „П.Т.С.“ ЕООД – коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост са в границите на референтните си стойности. Към 31.12.2016 г. собственият капитал на „П.Т.С.“ ЕООД придобива нулева стойност, такава е и стойността на коефициента на финансова автономност, а от математическа гледна точка отношението за изчисляване стойността на коефициента на задлъжнялост е неопределимо, което е видно от следната таблица:

Показатели	Към31.12.2016г.	Към31.12.2017г.	Към21.12.2018г.
Собствен капитал, хил. лв.	0	- 482	83
Задължения, хил. лв.	5	2 831	3 007
Коеф. на финансова автономност	0,00	- 0,17	0,028
Коефициент на задлъжнялост	-	- 5,87	36,23

Към 31.12.2017 г. собственият капитал на „П.Т.С.“ ЕООД е отрицателна величина (дружеството е декапитализирано). Към 21.12.2018 г. декапитализацията от предходния период е преодоляна, но размерът на собствения капитал е значително по-малък от този на задълженията, а стойностите на показателите за финансова автономност са извън допустимите граници. Експертът е установил също така, че в пасива на счетоводните баланси към 31.12.2017 г. и към 21.12.2018 г. фигурират задължения по получени аванси, в размери съответно 1 450 хил. лв. и 1 173 хил. лв., но липсата на аналитична счетоводна документация възпрепятства установяването на конкретните доставчици по аванси, поради което не може да се направи извод дали вземанията на двамата кредитори-молители са отразени счетоводно. Въз основа на представените два броя ревизионни актове, с обхват на ревизиите задължения за ДДС за периодите 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г. и 01.10.2017 г. – 30.11.2017 г. са установени задължения за ДДС, за периода 01.10.2017 г. – 30.11.2017 г., в размер на 214 772,31 лева. С Ревизионен акт № Р-22221717008138-091-001/29.10.2018 г. за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г., в размер на 155 303,96 лева. Общият размер на задълженията за ДДС по двата ревизионни акта е 370 076,27 лв. Вещото лице имайки предвид факта, че обхват на ревизиите е периодът 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г., то установените с ревизионните актове задължения за ДДС са изискуеми към 31.12.2017 г. и би следвало да бъдат отразени като текущи в счетоводните баланси към 31.12.2017 г. и към края на следващите отчетни период, като в следната таблица са представени изчисления на показателите за ликвидност към 31.12.2017 г. и към 21.12.2018 г. при отчитане наличието на изискуеми публични задължения в размер на главницата по двата ревизионни акта – 370 хил. лв.

Добавянето на установените с въпросните ревизионни актове публични задължения към текущите задължения на „П.Т.С.“ ЕООД към 31.12.2017 г. и към 21.12.2018 г. не води до качествено изменение в стойностите на показателите на ликвидност, т.к. и преди това същите са под минималните си референтни стойности в края на двата отчетни периода. Вещото лице сочи, че анализът на стойностите на коефициентите на ликвидност показва, че към 31.12.2016 г. наличните краткотрайни активи на „П.Т.С.“ ЕООД не са били достатъчни за изпълнение на изискуемите парични задължения към кредитори, като размерът на задълженията (5 хил. лв.) е превишавал 2,5 пъти балансовата стойност на краткотрайните активи (2 хил. лв.). През 2017 г. търговската дейност на дружеството е разширена, вследствие на което балансовата стойност на краткотрайните активи в края на годината е била 1 881 хил. лв., от които 1 314 хил. лв. предоставени аванси за материални запаси, 564 хил. лв. краткосрочни вземания, но при липса на парични средства, като същевременно размерът на  краткосрочните задължения е бил 2 831 хил. лв. През 2018 г. разликата се увеличава, като към 21.12.2018 г. задълженията превишават с около 8,7 % стойността на краткотрайните активи, без при това да са отчетени установените с ревизионни актове задължения за ДДС. Въз основа на горепосоченото, отчитайки значителните обороти през 2017 г. в сравнение с предходния годишен период, може да се твърди, че тенденцията „П.Т.С.“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки е налице от края на 2017 г. Експертът сочи, че от счетоводството на „П.Т.С.“ ЕООД не са представени хронологични ведомости на сметките от група 50, или други документи, по които да се установи датата на последното плащане на краткосрочно задължение от страна на длъжника. По същата причина не могат да бъдат посочени и притежаваните от него парични средства и бързоликвидни активи към датата на изготвяне на заключението. Според експерта „П.Т.С.“ ЕООД е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения до 31.12.14 г. През 2015 г. дружеството не е извършвало търговска дейност, а към 31.12.2016 г. наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. Вещото лице сочи, че в Таблица 6 на стр. 14 са представени съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс на „П.Т.С.“ ЕООД, от които се констатира, че през годишните отчетни периоди от 2012 г. до 2015 г. включително текущото финансово състояние на „П.Т.С.“ ЕООД може да бъде определено като много добро, но към края на 2016 г. и на 2017 г. същото е било лошо.

            Изслушана е по делегация от Шуменския РС съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието съгласно приложените документи към писмото на РС –Шумен от 09.05.2019г., изготвена от експерт С.С.Б., който е дал заключение от 27.03.2019г. Същият след оглед на процесната линия в с.Каспичан – стопански двор е установил описаните в таблицата на стр. 1-3 от заключението липси и подмени по линията. Установил е, че е заменен приемен бункер, наклонен пръчков транспортьор, аспирационна колона и вакуумна ключалка, безстепенен калибратор, пресевна ситова машина, аспирационна колона с циклон. Установил е също така и липса на част от елементите, като липсващите са: инспекционна лента за ръчно почистване, автоматичен кантар, сито на една от чупачките, колички за вътрешнозаводски транспорт, ускорител лентов транспортьор, вибросито, инспекционна лента за ръчно почистване, машина за производство на пелети, дробилка за стъбла, транспалетна количка, ръчноводим електоркар високоповдигач – 2 броя, транспалетна количка с везна. Според експерта стойността на договореното оборудване по договора е 1 961 107,20 лв. с ДДС. В отклонение на уговореното, е доставено оборудване с промени и липси, но пък е доставен и допълнителен елеватор на стойност 6 900 лв. Липсващите елементи по приложение №1 са в размер на 201 500 лв. или с ДДС в размер на 241 800 лв. Вещото лице сочи, че с оглед проучване и оценка на линията за чупене и сортиране на орехи, постигнатата пазарна стойност е 1 016 730 лв. или с ДДС в размер на 1 220 076 лв. Не е ясно дали тази пазарна стойност е към момента на огледа и експертното заключение или е за периода, в който е сключен договора и осъществена доставката.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В случая от събраните по делото доказателства не се установи да е налице нито една от презумпциите за неплатежоспособност, тъй като няма данни и доказателства ответникът да е спрял плащанията, по отношение на молителя сочи, че няма такова задължение и затова не плаща претендираните суми, няма данни срещу него някой от молителите да е образувал изпълнително дело и да е неудовлетворен шест месеца след поканата, а същевременно от данните по ТР е видно, че са обявявани отчети в ТР, т.е. не е налице и презумпцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ. Вярно е, че има данни за вписан запор по изпълнително дело №20178440402106 за описаните задължения към банка ДСК, но видно от данните задължението е на трето лице – управителят В.А.Г., а не на самото дружество и в този смисъл е запориран дружествения дял на лицето. Следователно нее  налице нито една от законовите презумпции за неплатежоспособност, а преценката за наличие на това състояние следва да се извърши въз основа на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на ответника, от което да се изведе невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към свои съконтрахенти, както и публични вземания към НАП, които съгласно данните по делото са за задължения за ДДС за периода 01.10.2017 г. – 30.11.2017 г. в размер на 214 772,31 лева и по втория ревизионен акт № Р-22221717008138-091-001/29.10.2018 г. за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г., в размер на 155 303,96 лева, като първият е влязъл в сила. Тези задължения не са отразени от ответника като краткосрочни, въпреки че изискуемостта им е към 2017г. Наред с горното се установи от заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, че дори и без да е ясно отразени ли са счетоводно вземанията на двамата кредитори –молители и при неосчетоводяване като краткосрочни на вземанията на НАП по ревизионните актове, ответното дружество е в лошо икономическо състояние, тъй като още към края на 2016 г. стойностите на коефициентите на ликвидност спадат под минималните си допустими стойности, което означава, че балансовата стойност на краткотрайните активи се е понижила под размера на краткосрочните задължения и е била недостатъчна за тяхното редовно обслужване, което състояние е останало непроменено и към 31.12.2017 г. и 21.12.2018 г. За 2017 г. е отчетена загуба в размер на 482 хил. лв., в резултат на която дружеството е декапитализирано. От направения обстоен анализ от експерта М. е видно, че през 2018 г. задълженията превишават с около 8,7 % стойността на краткотрайните активи, без при това да са отчетени установените с ревизионни актове задължения за ДДС, поради което въпреки значителните обороти през 2017 г. в сравнение с предходния годишен период, тенденцията „П.Т.С.“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки е налице от края на 2017 г. и е трайна. Ответникът не установи надлежно, че има достатъчно краткотрайни активи за да покрие изискуемите си краткосрочни задължения, дори и без осчетоводяване на установените като изискуеми публични такива, като при добавяне на същите, по алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2017г. е 0,59, а към междинния баланс към 21.12.2018г. бележи леко повишение, но отново остава под норматива от единица, при който дружеството може да обслужи текущите си задължения с краткотрайните си активи, а именно е 0,82. С оглед горното съдът намира, че се установи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. По отношение на легитимацията на конкретен кредитор-молител, съдът намира, че безспорно се установи, че е налице такава за кредитора „Р.и н.“ ЕООД, който по договор №017/23.02.2017г. за доставка на оборудване за фотоволтаичен парк, с обща 482 758,62 лв. с включен ДДС, а заплатил аванс в размер на 420 000 лв. на 27.02.2017г. Не се спори и не се установява договорът да е изпълнен от ответника и е безспорно, че е развален от молителя –съконтрахент, което се установява от представената покана, като се дължи връщане на сумата от 300 000 лв., представляваща невъзстановена част от заплатения аванс по договора. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че липсва активно-материалноправна легитимация на кредитора, тъй като вземането му се основавало на развален договор, доколкото с изричното изменение на разпоредбата на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ / приета с ДВ бр. 20/2013г./, се предвиди, че задължението, въз основа на което може да бъде обявен за неплатежоспособен търговец е парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й. Предвид горното соченото от ответника, че не може да се основава молбата на претенция за парично вземане въз основа на развален договор, позовавайки се на практика по старата редакция на чл. 608, ал.1 от ТЗ, която следва да се счита отпаднала като неприложима, е неоснователна, тъй като и при връщане на даденото по развален договор, кредиторът молител се явява активноматериалноправно легитимиран по молбата по чл. 608 от ТЗ. Следователно поне един от кредиторите –молители, а именно „Р.и н.“ ЕООД безспорно се легитимира надлежно като такъв, като следва да се отбележи, че в производството по чл. 625 от ТЗ съдът няма за цел да установи със сила на пресъдено нещо вземането на кредитора-молител. Предвид горното, независимо от това дали първият кредитор-молител „П.“ ООД се легитимира като такъв, молбата се явява основателна, тъй като присъединеният кредитор е титуляр на непогасено изискуемо парично вземане, което го прави активно материалноправно легитимиран по молбата по чл. 625 от ТЗ. За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на първият кредитор се установи, че е сключен договор за доставка и оборудване, по който „П.“ ООД е платило на ответника първо на 09.02.2017г. 480 000 лв. като аванс по договора, а после с представените платежни нареждания по описаните фактури №3,4,5 и 6 и проформа 03/11.08.2017г. и другите суми, като само фактура № 4/04.04.2017г. е представена и видно от нея е доставено част от уговореното оборудване. Не се установи от ответника да е изпълнил в цялост задължението си по договора и да е доставил в пълнота договореното оборудване в срока, в който е поето задължението за това, който е настъпил на 25.01.2018г. Настъпването на този срок прави задължението за доставка изискуемо, но не прекратява договора, тъй като същият не е за периодично задължение, за да се прекратява с настъпване на уговорения срок. За установяване на надлежното доставяне на стоката доказателствената тежест е на ответника, който не е ангажирал такива доказателства, а именно приемо-предавателни протоколи или други. Същевременно, обаче, кредиторът –молител „П.“ ООД, който е посочил, че е получил частично уговореното оборудване, не оспорва факта на получаване на част от доставката, т.е. частичното изпълнение се признава, но и не твърди, че е развалил договора поради частичното неизпълнение от ответника, нито че няма интерес и не е приел доставеното му частично и в различие от уговореното. Напротив от факта, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изслушана по делегация е установило, че оборудването така както е описано, е в обекта на молителя в гр. Каспичан, то е очевидно, че „П.“ ООД е приел частичната доставка и ползва оборудването, което към момента на огледа е в негово владение. Съдът намира, че като купувач на оборудването по процесния договор, молителят има право да получи доставка на същото съгласно уговореното, респ. ако има недостатъци, след съответна рекламация да бъдат поправени, освен ако не се установи, че е отпаднала гаранционната отговорност, както и ако се установят предпоставките по чл. 8, ал.2 от договора, би имал право да претендира неустойка от продавача за несвоевременна доставка, която е уговорена в размер на 10% от стойността на договора. Паричното вземане, което кредиторът-молител има по договора, без да го е развалил, е само за мораторна неустойка. Той би имал право да иска връщане на платената от него цена, ако твърди, че е развалил договора за доставка, поради това, че не е изпълнен надлежно от ответника, при което обаче, той трябва да върне полученото по него. Дали върху същото има законово право да упражнява право на задържане е ирелевантно, тъй като в случая кредиторът-молител не твърди да е развалил договора. Такова твърдение липсва от молителя, той не сочи и не представя доказателства да е развалил договора, за да иска връщане на цената по същия, каквато представлява платената сума по него. Не се установява и тази претенция, която е за разлики в доставеното оборудване, да е надлежно заявена рекламационна претенция, а и при това положение, кредиторът молител има задължението да върне това, което е получил и е различно от договореното и да иска предоставяне на точната договорена вещ, но не сам да преизчислява каква е стойността на полученото оборудване и с колко се различавало като цена от договореното и да му се дължи разликата. Още повече, че изслушаната по делегация СТЕ не установява към кой момент е изчислявала пазарната стойност на оборудването и дали това е към огледа – 2019г. или към момента на доставката – 2017г. В случая от експертното заключение на вещото лице, изслушано пред РС Шумен по делегация се сочат някои липси в оборудването, но не се установява дали тези липси са начални или последващи, като се има предвид, че се касае за движими вещи, като напр. по т. 13 от таблицата по заключението- колички за вътрешнозаводски транспорт, т.33 и 34 –електрокари, които може просто да не са били представени за оглед към момента, но да са били доставени и др. Предвид горното и доколкото се установява само и единствено, че не е изпълнена пълна доставка в уговорения срок, съдът намира, че молителят „П.“ ЕООД се явява легитимиран с вземането си за неустойка за забава в размер на 10% от цената по договора или сумата от 163 425 лв. Другите вземания, които твърди, не са безспорно установени по настоящото производство, но доколкото по същото не се формира сила на пресъдено нещо за вземането на кредитор-молител, това не е пречка за уважаване на молбата. В рамките на първа фаза на производството, а именно по молбата по чл. 625 от ТЗ съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора –молител, нито относно неговия точен размер, тъй като това не е предмет на СПН по спора. Само за пълнота следва да се отбележи, че доводът на ответника, че той е развалил договора с представените две писма не може да бъде приет за основателен, тъй като правото на разваляне принадлежи на изправната страна, а ответникът с оглед липсата на ангажирани от него доказателства, че е изпълнил задълженията си за доставка, и липсата на твърдение, че молителят е неизправна такава, не се легитимира като изправна страна и няма потестативното право да го развали. Негово право по договора е да получи уговореното заплащане, което е извършено и той няма неизпълнено насрещно задължение от молителя по договора, поради което да може да развали същия. В самият договор не е уговорено прекратяването му поради обективни причини, а продавачът има право да го развали съгласно чл. 8, ал.3 от същия само ако купувачът неоснователно откаже да получи или приеме доставената му стока или откаже да подпише приемо-предавателен протокол, което не се установява от доказателствата по делото, тъй като ответникът не е ангажирал такива, от които да е видно, че съконтранехнът му е неизправна страна по договора. Независимо от горното предвид факта, че вторият кредитор «Р.и н. ЕООД се легитимира като такъв, както и молителят безспорно за вземането за неустойка и установяването на наличието на изискуеми публични задължения по ЗДДС за период 2017г., съдът намира, че е налице активна легитимация, а с оглед анализа на имущественото състояние на ответника и изслушаната експертиза се установи обективното състояние на неплатежоспособност. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприеме заключението на вещото лице, като съдът намира, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно 0,52 към 31.12.2017г., както и 0,82 към 21.12.2018г., като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност, като тези на незабавна и абсолютна ликвидност са 0,00 към 2017г. и 0,011 към 2018г. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно, под норматива са показателите не само за последната година, но и за предходите две и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. В случая дори и без да е категорично ясно, че в краткосрочните задължения се включват и вземанията на кредиторите- молители, показателите на ответното дружество са под норматива и говорят за състояние на неплатежоспособност. Евентуалното включване на тези вземания по алтернативен вариант на баланса би влошило показателите, което категорично сочи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. С оглед натрупаните задължения, които не са с увеличаваш се размер, т.е. липсват данни за погасяване, както и отчетената загуба и декапитализация на дружеството, не може да се възприеме състоянието за временно, напротив, налице е трайно състояние на неплатежоспособност, поради което молбата за обявяването на неплатежоспособност е основателна.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В случая безспорно се установиха конкретни задължения, изискуми към 2017г., които са на НАП и втория молител, които ответникът не е бил в състояние да изпълни, както и обективно от анализа на икономическото му състояние по изслушаната експертиза се установи, че „П.Т.С.“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, т.е. е в неплатежоспособност, такава е налице от края на 2017 г. и е трайна. С оглед горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 31.12.2017г. Временното повишаване на показателите за 2018г. не е основание да се приеме различна дата, тъй като не се установи същите да са достигнали стойности над норматива и да е налице прекъсване на състоянието на неплатежоспособност.

С оглед изхода на спора на молителя „П.“ ООД следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които включват сумата от 250 лв. – държавна такса, за която е представен вносен документ на стр. 9 от делото, сумата от 800лв. – депозит за вещо лице по СИЕ / стр.342 от делото/ и 300 лв. за СТЕ – документ за превод стр. 484 от делото , или общо разноски в размер на  1350лв. Молителят е представляван от адв. В.И. по настоящото дело, за която е представено пълномощно на стр. 112 от делото, но няма данни да е уговорен и заплатен конкретен по размер адвокатски хонорар за този процесуален представител, а на страната се следват само реално заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се включва в разноските. На втория молител също се следват разноски – 250 лв. – държавна такса по документ на стр. 372 от делото, като също няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид факта, че с документ от 08.04.2019г., стр. 449 от делото, молителят е привнесъл начални разноски за производството, предвид липсата на отчет и проверка по каса, която да установи налични парични средства при ответника за покриване на началните разноски, следва да бъде открито производство с решение по чл. 630 от ТЗ, с назначаване на временен синдик, свикване на ПСК и законоустановеното съдържание.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 12, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2017г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „П.Т.С.“ ЕООД.

            СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, на 09.07.2019г. в 13.30 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „Витоша” №2, СГС,  заседателната зала на състав VІ-18 с дневен ред по чл. 672 от ТЗ. Да се публикува покана в ТР.

            НАЗНАЧАВА за временен синдик на „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, Н.Г.Н., с адрес ***, Търговски дом, кант. 364 вписан в Списъка по чл. 655, ал.2 от, при месечно възнаграждение в размер на 1100 лв. / хиляда и сто лева/, платимо от привнесените разноски, а след изчерпването им – от масата на несъстоятелността, като му определя 3-дневен срок за встъпване от съобщението.

            ЗАДЪЛЖАВА длъжника „П.Т.С.“ ЕООД на основание чл.640 от ТЗ в едноседмичен срок да предостави търговските си книги на временния синдик и да му окаже съдействие за снабдяване с необходимите счетоводни и други документи.

УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. както и да съобрази, че съгласно чл. 43, ал.2 от Закона за особените залози, активите, върху които е вписано насочване на изпълнение на заложен кредитор са изключени от разпореждане в производството по несъстоятелността.

Указва на кредиторите на „П.Т.С.“ ЕООД, че от датата на обявяване на решението в ТР текат сроковете по чл. 685 и 688 от ТЗ за предявяване на вземанията им, което трябва да сторят с писмена молба, с препис за синдика и при точна индивидуализация на същите по размер и основание.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 12, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК********, със седалище ***, сумата от 1350 лв. / хиляда триста и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „П.Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 12,  да заплати на „Р.И Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 250 лв. / двеста и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: