№ 25
гр. Русе, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201929 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба от АНН. Н. С. против
Наказателно постановление № Р – 11 – Р – 8 / 28.07.2021 г., на началника на
РДНСК - Русе, с което на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ й е наложена
глоба в размер на 1 000 лв. Иска се от съда да отмени наказателното
постановление, поради неговата незаконосъобразност, тъй като случаят се
явявал маловажен.
Ответникът излага доводи за правилността на наказателното
постановление и пледира същото да бъде потвърдено.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е частично
основателна.
От фактическа страна се установява, че на 02.06.2021 г., жалб.С. в
качеството на главен архитект на община Ветово одобрила и съгласувала
технически инвестиционен проект за строеж на паркинг за леки автомобили в
гр.Ветово, без да е представена оценка на съответствието на проектната
документация с основните изисквания към строежа, изготвена като
комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант,
1
несвързана с проектанта. Нарушението било констатирано от служителите на
РДНСК Русе на 04.06.2021 година. Във връзка с това срещу нея бил съставен
АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
По делото безспорно се установява, че жалб.С., в качеството на главен
архитект на община Ветово, одобрила и съгласувала технически
инвестиционен проект за строеж на паркинг за леки автомобили в гр.Ветово,
въз основа на оценка за съответствие на Общинския експертен съвет на
община Ветово, на основание чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ. Тази разпоредба е
неприложима, тъй като строежа не попада сред изброените в нея обекти и е
четвърта категория, поради което на основание чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, за
него следвало да бъде представена оценка на съответствието на проектната
документация с основните изисквания към строежа, изготвена като
комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант,
несвързана с проектанта, какъвто в случая не бил налице. Така с деянието е
допуснала нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната й отговорност.
Същевременно съдът счита, че процесното административно нарушение
представлява маловажен случай. Общата норма на чл.28 от ЗАНН не може да
намери приложение, поради специалното правило на чл.234, ал.2, изр.2 от
ЗУТ. Деянието, извършено от С., макар и формално да осъществява
признаците на административно нарушение, е малозначително с оглед на
обстоятелствата около и след извършването му, а именно това, че
нарушението било отстранено на 11.06.2021 година, сравнително скоро след
допускането му и преди съставянето на АУАН; от деянието не са настъпили
вредни последици; за инвестиционния проект за строеж все пак е имало
оценка за съответствие, макар и от некомпетентен за тази категория строеж
орган; общественият интерес не е засегнат във висока степен, а освен това
липсват твърдения и данни за предишни нарушения на ЗУТ. Действително
липсата на реално нанесена щета не е съставомерна за квалификацията на
деянието, но обуславя преценката за маловажност на извършеното
нарушение. Като се има предвид, че засягането на защитените със ЗУТ
обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен,
наложената с обжалваното наказателно постановление санкция се явява тежка
за наказаното лице и би изиграла отрицателно въздействие върху него, вместо
да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.234, ал.2, изр.2 от ЗУТ.
Като не е приложил посочената разпоредба, която е привилегирована
спрямо основния състав на нарушението, при наличие на предпоставките за
това, компетентният в случая административнонаказващ орган е допуснал
2
нарушение на материалния закон и процесуалните норми.
По тези съображения, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено, като наложеното наказание се определи в минималния
размер от 100 лева, предвиден в чл.234, ал.2, изр.2 от ЗУТ, който размер
съответства на тежестта и обществената опасност на деянието.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Р – 11 – Р – 8 / 28.07.2021 г., на
началника на РДНСК - Русе, с което на АНН. Н. С. на основание чл. 232, ал.1,
т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
(хиляда) лева, като на основание чл.234, ал.2, изр.2 от ЗУТ НАМАЛЯВА
размера на глобата от 1000 (хиляда) лева на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3