Решение по дело №7894/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 712
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20195330207894
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7 1 2

гр. Пловдив 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 7894/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 189/20.11.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Славееви гори“ № 41, ет.6, ап.17, представлявано от управителя К.П.П., е наложено административно наказание  имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.44 ал.1 от Закон за водите /ЗВ/ на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ.

Жалбоподателят „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, а и по съображения изложени в жалбата, заявява искане пред съда за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ чрез упълномощения си процесуален представител прави искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.05.2019 г. служители на БД ИБР, сред които св. Е.К.П. - Л. /към момента на проверката Е.К.П./ - ***, извършили проверка в автомивка, намираща се в гр. Пловдив на ул. „Булаир“ № 27. Автомивката се стопанисвала от „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Славееви гори“ № 41, ет.6, ап.17, представлявано от управителя К.П.П.. Причина за извършената проверка бил установен от контролните органи изтекъл на 01.01.2008 г. срок на разрешително за водовземане  № 300704/20.01.2005 г. по отношение на водовземно съоръжение – тръбен кладенец, намиращ се в територията на автомивката, което изтекло разрешително било с титуляр при издаването му „БИЛ“ ООД. Това дружество „БИЛ“ ООД се явявало предходен ползвател на проверения обект. В хода на проверката от страна на проверяваното дружество „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД присъствал неговия управител, но нямало представител на дружеството-титуляр на посоченото изтекло разрешително за водовземане. На място св. П. - Л. установила налично и оборудвано за есплоатация водовземно съоръжение – тръбен кладенец, който представлявал източник на водовземане в обекта. Устието на тръбният канал било разположено в подземна помпена станция с работеща към момента на проверката помпа Wilo Qmax=4,5 m3/h, с помощта на която се осъществявало водовземането от подземни води. Констатирано било, че за измерване на използваните водни маси в обекта бил монтиран водомер „Беласица“ с нечетливи технически параметри, който отчитал показанията за добитата вода, ползвана при измиване на пристигащите в автомивката автомобили. Отчетените към момента на проверката показания на поставения в работен режим водомер сочели 4316 куб. м.

За констатираното по време на проверката ползване на изграденото на място водовземно съоръжение – тръбен кладенец за водовземане, „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД като ползвател на това водовземно съоръжение не притежавало издадено разрешително за водовземане от подпочвени води, изискуемо съгласно чл.44 ал.1 от Закона за водите.

Установеното при проверката на 08.05.2019 г. било обобщено в изготвен констативен протокол № ИВ2-81/08.05.2019 г., подписан от управителя на дружеството жалбоподател.

За това, че към 08.05.2019 г. „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД ползвало съоръжение за нуждите на автомивката, за което не притежава разрешително за водовземане от подземни води за водоснабдяване на обекта, и след надлежна покана до дружеството жалбоподател, св. П. - Л. съставила на 09.07.2019 г. акт за установяване на административно нарушение – АУАН № 152/09.07.2019 г., за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.44 ал.1 от ЗВ. При предявяването на акта на представляващия „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД П. и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени по констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на приетото за осъществено административно нарушение по см. на чл.44  ал.1 от ЗВ били изложени по сходен като в акта начин.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Е.П. - Л., АУАН, покани, констативен протокол, оправомощителна заповед.

Съдът кредитира показанията на св. П. - Л. като последователни и логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.

При така изложената въз основа на съвкупния анализ от доказателствата по делото фактическа обстановка съдът прие, че наказаното юридическо лице  „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД е осъществило към 08.05.2019 г. състав на административно нарушение по см. на чл.44 ал.1 от ЗВ, тъй като към същата дата дружеството е ползвало водовземно съоръжение /тръбен кладенец/ за извършване на водовземане,  без необходимото за това основание, а именно без да притежава издадено за целта разрешително за водовземане от подземни води. За нуждите на стопанисваната от него автомивка жалбоподателят е черпел /отнемал/ вода от воден обект, с което е осъществявал водовземане по смисъла на §.1 т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗВ. Същият използвал оборудван за експлоатация тръбен кладенец, чието устие било разположено в подземна помпена станция с работеща към момента на проверката помпа и монтиран водомер, който отчитал добива на черпената от кладенеца вода, необходима за целите на автомивката. Тази дейност е била извършвана без съответното разрешително, което да е издадено в полза на „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД, което безспорно представлява нарушение на изискуемото по силата на  чл.44 ал.1 от ЗВ разрешително за водовземане. По делото няма и не са и ангажирани доказателства конкретния случай да попада в изключенията, предвидени от законодателя в т.т.1-3 на нарушената законова разпоредба. Липсата на притежавано от санкционираното дружество разрешително за водовземане към датата на нарушението 08.05.2019 г. се затвърждава и от свидетелските показания на актосъставителя, като в хода на настоящото производство жалбоподателят не представи доказателства, оборващи констатациите в АУАН и НП.

Нарушението според съда е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, а при излагане на обстоятелствата на нарушението са описани всички от значение за правилната правна и фактическа преценка, а и по начин да не ограничават субектът на административната отговорност във възможността от разбиране на вмененото нарушение и неговите елементи.

Изцяло неоснователни са доводите в жалбата за неправилното приложение на материалния закон при подвеждане на елементите от състава на приетото за извършено административно нарушение към приложената материално правна разпоредба на чл.44 ал.1 от ЗВ, която норма именно въвежда като задължително условие за осъществяване на водовземането наличието на съответното разрешително.

Правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото задължението за издаването на разрешително е на лицето, което фактически  ще осъществява ползването на водния обект, неизпълнението на което води до налагане на предвидената в закона санкция. Установено и категорично доказано е в случая, а и не се оспорва от жалбоподателя, че именно той е осъществявал дейност в проверения обект, за чиято цел е ползвал водовземно съоръжение за водоснабдяване на автомивката, което е извършвал без изискуемото по закон разрешително за водовземане.

Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за непълното описание в НП на нарушението относно датата на извършването му. Проверката на стопанисваната от дружеството нарушител „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД автомивка и ползването на водовземно съоръжение за водовземане без съответното разрешително е установено на 08.05.2019 г., като тази дата е отбелязано ясно и изрично в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, което е достатъчно, за да разбере наказания субект, кога АНО е приел, че е извършено нарушението. 

Като несъществено процесуално нарушение решаващият това производство съдебен състав оценя липсата на посочен в обжалваното НП единен идентификационен код /ЕИК/ на санкционираното дружество, доколкото на нарушителя е дадена пълна и коректна индивидуализация в съставения АУАН /идентична с тази по неговата регистрация в ТР/, като са посочени не само наименованието на дружеството, но и неговия уникален ЕИК, трите имена на управителя, седалище и адрес на управление на дружеството. Още със съставяне на акта и повдигане на обвинението за жалбоподателя е било ясно кой е правният субект, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, а впоследствие кое е юридическото лице наказано с обжалваното наказателно постановление. Освен това, очевидно е, че това по никакъв начин не е засегнало правото на защита на дружеството, доколкото последното е организирало своевременно  защитата си срещу наказателното постановление. 

НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Спазени са според съда и всички срокове от значение за законосъобразното ангажиране на административната отговорност, в частност по чл.34 от ЗАНН.

Правилно е определена и санкционната разпоредба по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, като наложеното наказание по вид съответства на субекта на административната отговорност – имуществена санкция.

Относно размерът на наложеното наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., съдът прие, че същият като определен в минимално предвидения от законодателя размер в чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ е съответен на обществената опасност на нарушението и нарушителя, а и целесъобразен. Настоящата инстанция счете, че наказващият орган правилно е извършил преценката на всички смекчаващи и отегчаващи административната отговорност обстоятелства и законосъобразно е определил този размер на имуществената санкция от 2000 лв., като не е счел и случаят за маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН. Самото процесно нарушение по чл.44 ал.1 от ЗВ не се отличава с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък по делото са налице доказателства, вкл. и такива, които да са ангажирани от страна на наказаното дружество, за наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи административно – наказателната отговорност обстоятелства. Не без значение е и липсата на данни за предприети от жалбоподателя действия за отстраняване на нарушението и снабдяване с изискуемото за осъществяване на дейност по водовземане разрешително.

 В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

  По горните съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

По отношение на направеното искане в съдебно заседание от процесуалния представител на страната жалбоподател за присъждане на разноски – за адвокатско възнаграждение по процесуалното представителство по делото, следва да се посочи, че съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид обаче изхода на производството по делото, а именно потвърждаване на обжалваното процесно наказателно постановление – по съображенията по – горе за правилност и законосъобразност, то такива направени разноски от страна на жалбоподателя „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД следва да останат за сметка на дружеството като страна в производството.

За това и тази претенция като неоснователна не следва да се уважава.

 

Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 189/20.11.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „АВТО КРИСТАЛ“ ЕООД, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Славееви гори“ № 41, ет.6, ап.17, представлявано от управителя К.П.П., е наложено административно наказание  имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.44 ал.1 от Закон за водите /ЗВ/ на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

А. Д.