Р Е Ш Е Н И Е
№ 260234 14.10.2020
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, XV граждански състав, на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№1890 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правна квалификация чл.108 от ЗС и насрещни искове по чл.72, ал.1 от ЗС с
възражения за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС.
Делото е образувано по искова
молба на И.М.Ч., ЕГН ********** *** против М.С.Ч., ЕГН ********** и М.М.Ч., ЕГН
********** ***. Ищецът твърди, че на основание договор за дарение, обективиран
в нотариален акт №178, т.59, н.д.№17907/11.12.1996г. на нотариус при **, е
собственик на следния имот: 1 / 5 ид.част от ПИ с идентификатор №56784.518.1029
по кадастралната карта на гр.**, с адрес: **, площ 238 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, граници имоти с номера: 56784.521.1368, 56784.518.1024,
56784.518.1030, 56784.518.1028, 56784.518.1027, заедно със самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №56784.518.1029.1.1, който обект се намира в сграда
№1, разположена в гореописания ПИ; предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 87.40
кв.м., прилежащи части – 33,33% ид.части от общите части на сградата; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта - №56784.518.1029.1.2.
Твърди се, че бащата на ищеца – М.
Б.Ч. е бил собственик на имота и при извършване на дарението си е запазил
пожизнено право на ползване, което фактически упражнявал до смъртта му на **. В
последните години бащата получавал помощ от другия си син – М.М.Ч., последният
починал на **. Посочва се, че М.М.Ч. винаги е знаел, че ищецът е собственик на
процесния имот и че баща им има запазено право на ползване, зачитал е тези права, признавал ги е и ги е съобразявал
в отношенията помежду им. За М.М.Ч. бащата закупил няколко други имота. Наследниците
на М.М.Ч. – М.С.Ч. и М.М.Ч. /ответници по делото, които са съответно съпруга и
син на брата на ищеца/ според посоченото в исковата молба са се снабдили с
констативен нотариален акт №147, т.2, н.д.№241/08.08.2018г. на нотариус Н.Х.– С.за
собственост при равни права по отношение на процесния недвижим имот – жилище и
идеална част от ПИ.
Според ищеца ответниците обитават
имота като държатели, допуснати в него по силата на установени с покойния му
баща облигационни отношения и в рамките на упражняваното от него ограничено
вещно право. Понастоящем ответниците допускат ищеца в имота само като гост и
макар, че никога не са го владели, не му дават ключове и възможност да упражнява
правата си на собственик.
От съда се иска да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът
е собственик на недвижимия имот, както и да осъди ответниците да предадат на
ищеца собствеността и отстъпят владението върху имота, като последица от което
да се отмени констативния нотариален акт.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата М.С.Ч. е подала писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че
ищецът е изгубил правото си на собственост върху процесните имоти. Твърди, че
тя и другият ответник са придобили собствеността на основание давностно
владение, установено през 2004г. от техния наследодател М.М.Ч. след завръщането
му от **. В началото последният ежедневно посещавал имота, за да полага грижи
за своите родители, а впоследствие трайно се настанил да живее там, тъй като
грижите, които полагал били непрекъснати. Съпругът на ответницата знаел, че
неговият баща е направил дарение в полза на брат му И., който останал да живее
в **. При разговори помежду им М.М.Ч. заявил на брат си, че се нанася да живее
в апартамента, за да може да се грижи за родителите си, както и че ще счита
същия и прилежащото към него дворно място за свои.
Посочва се, че през периода от
2004г. до 2018г. ищецът се дезинтересирал напълно от имота и от състоянието и
нуждите на родителите си; не е ползвал имота; не е искал ответниците и брат му
да напуснат същия; не го е декларирал и не е плащал данъци за него; не се е
противопоставял на извършваните ремонти в имота.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът М.М.Ч. е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Навежда възражения,
идентични с тези на другия ответник, като в добавка се твърди, че ищецът е
казвал на брат си, че няма да има претенции към имота с оглед на това, че
последният и съпругата му се грижат за
родителите.
В срока по чл.211, ГПК всеки от
ответниците при условия на евентуалност /в случай, че се уважи претенцията на
ищеца/ е предявил против И.Ч. иск за сумата 11 325,00 лева, представляваща
припадаща му се 1 / 2 част от увеличената стойност на процесния имот в резултат
от извършени в същия подобрения в периода 2007г. – 2018г. /последните подробно
индивидуализирани в насрещните искове/. Поддържат, че всички подобрения са
направени със знанието и без противопоставянето на ищеца. Сумите се претендират
ведно със законна лихва, считано от подаване на насрещните искове. Правят се
възражения за задържане на имота до заплащане на подобренията.
В срока за отговор на насрещните
искове И.М.Ч. е подал писмен отговор, с който оспорва същите със следните
възражения:
-по т.1 от описаните в насрещните искови молби ремонтни
работи /ремонт на покрив и подмяна на улуци/ ответникът по насрещните искове
твърди, че този ремонт се е извършил от и с равни средства на собствениците на
трите етажа на сградата; същинският ремонт на покрива се извършил още през
2001г., когато наследодателят на ищците по насрещните искове бил в **; прави се
възражение за погасяване по давност на претенциите по това перо;
-по т.2 до т.6 – дюшеме изобщо не е сменяно, освен под
кухненските шкафове под мивката, което е направено от бащата на И.Ч.; балатум е
сменен след получаване на исковата молба през м.ноември 2018г.; ново шпакловане
не е извършвано, а само санитарно измазване; ел.инсталация не е подменяна, а е
поставен само лед плафон; през м.ноември 2018г. след получаването на исковата
молба на т.н.„окачения таван“ са залепени пластмасови плоскости по тавана;
-по т.7 – ремонтът в банята е извършен на 08.12.2018г.
без съгласие на собствениците на втори и трети етаж и без съгласието на И.Ч.;
ремонтът е извършен с подръчни средства и непрофесионално, поради което не само
че не оскъпява имота, ами го обезценява;
-по т.8 – ремонтът на верандата е извършен около 2000г.
от бащата М. Б.Ч. с метални ограждения и алуминиеви плоскости; прави се
възражение за погасяване по давност на това подобрение.
По възраженията за признаване на право на задържане И.Ч.
застъпва становище, че такова право има само добросъвестният владелец, който е
направил подобренията, а не неговите наследници.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно представеното
удостоверение за наследници от Община **
М. Б.Ч. е починал на **. и оставил за наследници трима синове: И.М.Ч., М.М.Ч. и
Б. М.Ч.. М.М.Ч. е починал на ** и негови наследници са: съпруга М.С.Ч. и син М.М.Ч.,
роден на ***г.
С нотариален акт 178, т.59,
н.д.№17907/11.12.1996г. М. Б.Ч. е дарил на сина си И.М.Ч. следния недвижим
имот: 1/5 ид.част от дворно място, находящо се в гр.**, **, съставляващо парцел
ХV-1346 от кв.98, заедно с апартамента, заемащ целия първи етаж от триетажната
масивна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от три стаи,
кухня, баня и клозет, както и ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата. Видно от съдържанието на нотариалния акт, дарителят си е
запазил пожизнено и безвъзмездно правото да живее в подарения имот. Съгласно
представените скица и схема от СГКК – гр.**, описаният имот, който е предмет на
делото понастоящем представлява: 1/5 ид.част от поземлен имот с идентификатор
№56784.518.1029, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.518.1029.1.1 с площ от 87.40 кв.м., ведно с 33.33% ид.части от общите
части на сградата.
След смъртта на М.М.Ч. неговите
наследници М.С.Ч. и М.М.Ч. са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена
проверка №147, т.ІІ, н.д.№241/08.08.2018г. на нотариус Н.Х.– С., с който са признати
за собственици на гореописания имот на основание давностно владение, продължило
повече от 16 години с присъединено давностно владение още четири години и
наследяване.
Страните не спорят, че надареният
И.М.Ч. е ** гражданин и живее в чужбина от 1990г. Не е спорно и
обстоятелството, че неговият брат М.М.Ч. също е заминал в чужбина и се върнал в
** през 2004г., като се установил да живее в подареното на брат му жилище в гр.**,
в което живеели и двамата му възрастни родители. Спорен е въпросът какви са
били уговорките между двамата братя – дали М. само да ползва чуждия имот,
докато се грижи за родителите или същия ще остане за него и може да го счита за
свой.
Разпитаните по делото свидетели
установяват, че И.М.Ч. бил повикан за извършване на дарението от баща му М. Б.Ч.,
който бил решен да подари на него имота, тъй като има три деца, а останалите си
синове имал намерение да възмезди с други реституирани имоти. Установява се
още, че М.М.Ч. след връщането си в ** през 2004г. се установил да живее в
жилището на брат си, като полагал грижи за родителите си.
Свидетелят Ц.Б.М.е сестра на
наследодателя М. Б.Ч., която живее на друг етаж в наследствената къща. Според
казаното от нея, ищецът след сделката през 1996г. си дошъл в ** през 2008г.
Когато се връщал винаги отсядал в собственото си жилище, което е получил от
баща си и правата му никой не е оспорвал. Отношенията между двамата братя били
много добри; разбрали се М. да остане да живее в имота на брат си и така било
от 2004г. до смъртта на М.. Съпругата на М., заедно с детето им живеела тогава
на друг адрес в гр.**, тъй като имали брачни проблеми. Едва по-късно те се
събрали отново като семейство да живеят заедно в спорния имот. Съпругата на
ищеца няколко пъти си идвала в ** с децата и тогава я посрещал М. на летището в
израз на добрите им взаимоотношения. В къщата се налагало да се правят ремонти
на общите части, но М. не е давал пари, парите давал баща му М. Б.Ч.. След
смъртта на М.М.Ч. през **., в процесното жилище останали да живеят ответниците
– неговата съпруга и синът му.
Свидетелите Ц.Г.А. и Г. П. Х. също
говорят за прекрасните отношения между ищеца и брат му М.; за това, че когато И.
си идвал отсядал в подареното му жилище; когато се връщала в **, съпругата на И.
също ходила в имота, но ходила и в дома на родителите си, които се нуждаели от
грижи. За уговорките между братята първият свидетел казва: „Разбираха се по
отношение на този имот. М. знаеше, че имота е на И. и И. знаеше, че М. ще живее
в него. Когато сме говорили, М. ми е казвал, че е говорил с брат си относно
това да живее в жилището му на **. Свидетелят
Х. заявява: „Знаеше М., че този апартамент е прехвърлен на И.. Споделял е с мен
неведнъж, че този апартамент е на И.. Съгласен е И. за престоя на М. в апартамента.
След това доколкото знам М. се пресели там“.
Свидетелите на ответниците дават
показания за ремонтите в процесния имот, които М. и съпругата му М. са правили
и за грижите, които са полагали за неговите родители. Свидетелката Е. В. Х. е
техен семеен приятел, ходила им е на гости и е останала с впечатление, че те са
собственици, поради което заявява: “аз съм останала с впечатление, че те са
собственици на имота, тъй като изцяло поддръжката и всичко, което са правили в
този имот са го правили те“. Според показанията на С. С. М., И.Ч. е казал на
брат си М.Ч.: „Брат ми, ти си тук, ти се занимаваш с нашите родители, ти си
насреща“. След това свидетелят добавя: „По отношение на жилището и всичко
останало, което аз не знам какво притежават или не, е казал, че щом той е тук,
всичко това нещо би трябвало да остане за него и да се занимава той“. Заради
начина, по който свидетелят предава впечатленията си в последното изречение с израза
„би трябвало“, се налага впечатлението, че това е негово лично съждение, а не
възприятие на думи, казани от ищеца. Или ако това е казано от последния, тогава
той също не е бил категоричен и сигурен в думите си. Като цяло и двамата
свидетели на ответниците не доказват по безспорен начин твърдяното в отговорите
на исковата молба, че М.Ч. е заявил на ищеца, че ще ползва апартамента и ще го
счита за свой, както и че ищеца е казвал на брат си, че няма да има претенции
за имота.
От анализа на събраните гласни
доказателства се налага извода, че М.М.Ч. от 2004г. до смъртта му през ** е
живял в процесния имот със съгласието на ищеца, който го е допуснал там с оглед
постигнатото съгласие да помага на възрастните им родители. Не се доказа, че поначало
или в някакъв последващ момент М.Ч. е имал, съответно е променил намерението си
и открито е заявил на ищеца, че счита имота му за свой. Доказателства за такова
открито демонстрирано субективно отношение не са квитанциите за платени данъци
за 2009г., 2010г., 2011г. и 2014г., подписани евентуално от ответницата М.Ч.,
тъй като сумите са плащани по партидата на М. Б.Ч. по времето, в което той е
ползвал имота по силата на запазеното пожизнено право на ползване; приносителят
на парите, с които се плаща данъка не се счита непременно за собственик. Посочването
на адреса на имота като настоящ адрес на М.М.Ч. /удостоверение на л.170/ също
не е демонстрирано по отношение на собственика намерение за своене. Колкото до
справката от „ВиК“ЕООД – гр.** /л.190/, от същата е видно, че като абонат на
дружеството е записан бащата М. Б.Ч..
След като до смъртта си на ** М.М.Ч.
не е владял имота, няма как към неговото владение да бъде присъединено
владението на ответниците като негови наследници. Както и наследодателя им
приживе, ответниците са били държатели в имота на ищеца, тъй като липсват
доказателства да са довели до негово знание своето желание и намерение да се
считат за собственици. Едва с постъпките за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка те открито са заявили такова намерение, поради което
този момент може да се приеме като начало на давностно владение. В подкрепа на
този извод е факта, че с декларация с вх.№13901/18.07.2018г. М.С.Ч. е
декларирала имота като наследствен, а видно от писмото на л.356, с коригираща
декларация с вх.№16210/27.08.2018г., т.е. след като са се снабдили с нотариален
акт, ответниците са декларирали жилището като свое.
Началото на давностното владение
от страна на ответниците е установено само месец – два преди завеждане на
исковата молба на 05.09.2018г., поради което те не са придобили спорното право
на твърдяното правно основание.
По изложените съображения съдът
приема за доказано, че ищецът е собственик на процесния имот, а ответниците без
основание упражняват фактическа власт и препятстват достъпа до него. Ето защо ревандикационният
иск е основателен и следва да се уважи.
Следва да се разгледат и
насрещните искове, предявени като евентуални в случай на уважаване на
първоначалните искове. Несрещните претенции се отнасят за подобрения, които се
твърди да са извършени от ответниците и прекия им наследодател в периода
2007г., 2016г., 2017г., ремонтните работи по т.6 и 7 от насрещните искове –
2017г. – 2018г. По това време нито ответниците, нито техния наследодател са
били владелци в имота, поради което не могат да се ползват от правата на
недобросъвестния владелец по чл.74, ал.2 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС. По
отношение на ремонта на верандата, описан в т.8 от насрещните искови молби, не
са събрани убедителни доказателства за точното време на извършването им. Само
свидетелят Е. Х. говори за такъв ремонт, който според нея е извършван и преди и
след смъртта на М. през **. При това положение не може да се направи обоснован
извод, че ремонта на верандата е извършен от ответниците по време, в което са
установили владение върху имота, съответно те не могат да претендират
стойността на това подобрение в качеството им на недобросъвестни владелци. Само
на това основание, без да се изследват въпросите извършени ли са подобренията и
налице ли е било знание и съгласие на собственика, насрещните искове следва да
се отхвърлят изцяло. Като неоснователно ще се отхвърли и възражението на
ответниците за право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК
констативният нотариален акт, с който на ответниците е признато право на
собственост върху имота, следва да се отмени.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски, които се констатират в общ размер на 4 485,65 лева, от
които: 3700,00 лева – адвокатски хонорар, 698,95 лева – държавна такса, 12,00
лева – такси за препис, 5,00 лева – такса за съдебно удостоверение, 69,70 лева
– такса за вписване на исковата молба. Възражението на ответниците за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. При
материален интерес от 69 695,40 лева, минималното възнаграждение съгласно
чл.7, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. е в размер на 2 620,86 лева. С оглед
на това и предвид фактическата и правна сложност на делото, не са налице
условията за приложение на чл.78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на М.С.Ч., ЕГН ********** и М.М.Ч., ЕГН ********** ***,
че И.М.Ч., ЕГН ********** ***, е собственик на следния недвижим имот: 1 / 5
ид.част от ПИ с идентификатор №56784.518.1029 по кадастралната карта на гр.**,
с адрес: **, площ 238 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, граници имоти с
номера: 56784.521.1368, 56784.518.1024, 56784.518.1030, 56784.518.1028,
56784.518.1027, ЗАЕДНО със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.518.1029.1.1, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор №56784.518.1029; предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 87.40 кв.м.,
прилежащи части – 33,33% ид.части от общите части на сградата; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта - №56784.518.1029.1.2.
ОСЪЖДА М.С.Ч.,
ЕГН ********** и М.М.Ч., ЕГН ********** *** да
предадат на И.М.Ч., ЕГН ********** ***, владението
върху: 1 / 5 ид.част от ПИ с идентификатор №56784.518.1029 по кадастралната
карта на гр.**, с адрес: **, площ 238 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване,
граници имоти с номера: 56784.521.1368, 56784.518.1024, 56784.518.1030,
56784.518.1028, 56784.518.1027, ЗАЕДНО със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.518.1029.1.1, който обект се намира в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор №56784.518.1029; предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в
документа площ – 87.40 кв.м., прилежащи части – 33,33% ид.части от общите части
на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта - №56784.518.1029.1.2.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за установяване на собственост
върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №147, т.ІІ,
н.д.№241/08.08.2018г. на нотариус Н.Х.– С., с който М.С.Ч., ЕГН ********** и М.М.Ч., ЕГН ********** са признати за собственици при
равни права по давностно владение на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №56784.518.1029.1.1, който обект се намира в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор №56784.518.1029; предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ
– 87.40 кв.м., прилежащи части – 33,33% ид.части от общите части на сградата;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - №56784.518.1029.1.2, ВЕДНО с 1 / 5 ид.част от ПИ с
идентификатор №56784.518.1029 по кадастралната карта на гр.**, с адрес: **,
площ 238 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, граници имоти с номера: 56784.521.1368,
56784.518.1024, 56784.518.1030, 56784.518.1028, 56784.518.1027, ведно с всички
подобрения и приращения в имота, с реално ползване на западната незастроена
част от дворното място.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.С.Ч., ЕГН ********** и М.М.Ч.,
ЕГН ********** *** против
И.М.Ч., ЕГН ********** *** насрещни искове за заплащане на
сума в размер на 11 325,00 лева на всеки един от ищците, представляваща
стойност на припадаща им се в качеството им на недобросъвестни владелци част от
увеличената стойност на гореописания имот в резултат на следните подобрения:
1/ремонт на покрив и подмяна на улуци през 2007г., 2/ремонт на холна стая през
2016г. – уплътняване на фуги и заздравяване на прозорци, премахване на мухъл и
подкожушена мазилка от таван и стени, цялостно шпакловане и боядисване на
стаята; 3/ремонт на вътрешна стая през 2017г. – премахване на старо и полагане
на ново дървено дюшеме и нов балатум, премахване на мухъл и подкожушена мазилка
от таван и стени, цялостно шпакловане и боядисване на стаята, направа на нова
ел.инсталация; 4/ремонт на спалня през 2017г. - премахване на старо и полагане
на ново дървено дюшеме и нов балатум, премахване на мухъл от таван и стени,
цялостно шпакловане на стаята и полагане на нови тапети; 5/ремонт на коридор
през 2017г. - цялостно шпакловане и боядисване на стени, полагане на нов
балатум; 6/ремонт на кухня - премахване на старо и полагане на ново дървено
дюшеме и нов балатум, премахване и почистване на подкожушена мазилка от таван,
направа на нов окачен таван, демонтаж на стара дограма и монтиране на нов
алуминиев прозорец; 7/ремонт на баня и тоалетна – цялостен: къртене, почистване
и полагане на фаянсови плочки по стени и теракот на пода, монтаж на нов
моноблок, подмяна на тръби за топла и студена вода; 8/ремонт на веранда –
направа на парапет от ковано желязо, направа на стълби, монтаж на плоскости за
укрепване и предпазване на външни колони и стени от дъжд и вода.
ОТХВЪРЛЯ
възраженията на М.С.Ч., ЕГН **********
и М.М.Ч., ЕГН ********** *** по чл.72, ал.3 от ЗС за задържане на имота до заплащане на претендираните
подобрения.
ОСЪЖДА
М.С.Ч.,
ЕГН ********** и М.М.Ч., ЕГН ********** *** общо
да заплатят на И.М.Ч., ЕГН ********** ***, сумата 4 485,65 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: