№ 12717
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20241110105907 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявени установителни искове от [фирма] срещу [фирма]
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 582, 81 лв. – заплатено обезщетение по имуществена застраховка и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането и 187,
55 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.10.2020 г. до 30.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59801/2023 г. по описа на СРС,
88 с-в.
Ищецът твърди, че на 29.06.2019 г. на Републикански път I-6, на пресечката на *** и
***, в местността ***, на разклона за гр. **** е настъпило пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с лек автомобил „****“, модел „**“ с рег. № ***, управляван от И. В. И.. Сочи, че
автомобилът попада в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на
пътното платно – дупка, вследствие на което по автомобила са нанесени материални щети–
спукана предна лява гума, счупена предна лява джанта, преден ляв калник и предна броня.
На 01.07.2019 г. в в дружеството на ищеца е подадено Уведомление – декларация за щета от
по Застраховка "Каско на МПС и Злополуки", с искане за обезщетяване на нанесените вреди
на застрахования автомобил на основание сключената между собственика на автомобила и
ищеца имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополуки“ по полица № ********** със
срок от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г., правата по които са му прехвърлени с добавък от
21.06.2019 г. За настъпилото застрахователно събитие при ищеца била образувана преписка
под № 10019030117049. Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на
застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на процесното
ПТП. По щетата бил възложен ремонт, като направените разходи във връзка с него,
удостоверени с фактури, възлизат на 572, 81 лв. Счита се, че по силата на чл. 30, ал. 1 и чл.
19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата *** управлява републиканските пътища, както и
1
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им, поради което и е
длъжна да вземе мерки за осигуряване безопасността на пътното платно, за запълването на
процесната дупка и до извършването на ремонтните дейности да постави предупредителни
знаци и да осигури организацията на движението. Тези задължения се осъществяват чрез
възлагане на определена работа на определени лица, поради което и *** като възложител
отговаря по чл. 49 ЗЗД. С плащането на дължимите суми за ремонт на процесния автомобил
ищецът изпълнил задължението си като застраховател да покрие причинените щети на
увреденото МПС и встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. С
регресна покана с изх. № Л-8279/12.11.2019 г. ищецът поканил ответника доброволно да му
възстанови застрахователното обезщетение, но ответникът не изпълнил задължението си.
Поради това застрахователят подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение за дължимата от ответника сума и било образувано ч.гр.д. 59801/2023 г. по
описа на СРС, 88. с-в, по което била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по
чл. 414 ГПК постъпило възражение от страна на длъжника, което обосновавало правният
интерес от предявяване на настоящия иск за признававане на установено, че ответникът ***
му дължи процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ***, чрез юрск. Н., в
който исковете са оспорени по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на
сключен застрахователен договор между увреденото лице и застрахователя по имуществена
застраховка. Сочи, че към исковата молба не са приложени актуални общи условия на
застрахователя, поради което и счита, че не може да се приеме, че е налице застрахователен
риск. Ответникът оспорва настъпването на застрахователното събитие, тъй като не е
посочено на кой километър е осъществено евентуалното ПТП, не са посочени размера и
особеностите на препятствието, причинило ПТП-то, както и липсват снимки на самото
местопроизшествие и препятствието. Твърди се, че от изложеното в исковата молба не става
ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на ПТП е несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, както и точното място на настъпване на
произшествието. Освен това препятствието било предвидимо по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП и водачът е следвало да съобрази поведението си с него, поради което и прави
възражение за съпричиняване. За ПТП-то липсвало и задължителен в случая протокол,
издаден от компетентен държавен орган, а и актуалните условия на ищеца, следователно
плащането на обезщетението не било дължимо изобщо или поне не в пълен размер. Налице
била само уведомление – декларация за настъпило застрахователно събитие, изготвено по
данни на заинтересовано лице – водача на лекия автомобил, по същия начин били
предоставени и снимки на щетите. Ответникът твърди, че не може да се установи какво е
било състоянието на водача, нито дали същият е съобразил скоростта си на движение.
Оспорва се описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП-то, наличието на причинна
връзка между него и вредите по процесния автомобил. Направено е възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца. Иска се предявените искове да бъдат
отхвърлени, претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство Комбинирана застрахователна полица №
**********, сключена на 30.07.2018 г., между Посолството на *** и [фирма], видно от която
е сключена имуществена застраховка „Каско“ за л.а. „**** ***“, с рег. № ***, рама №
VF7NC9HR8CY536704, при застрахователни рискове клауза „П“ – Пълно каско и
застрахователна сума 14 900 лв. Видно от представената полица срокът на действие на
застраховката е от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г. Приет като доказателство е Добавък №
1/21.06.2019 г. към застрахователна полица № **********/30.07.2018 г., по силата на който
и във връзка с представено Свидетелство за регистрация на МПС № ***, всички права и
задължения по полицата се прехвърлят на М. М. И.а. Посочено е още, че регистрационният
2
номер на МПС е променен от *** на ****. Всички останали условия по полицата са
непроменени, а срокът на действие на Добавъка е до 20.08.2019 г. От приетите като
доказателства по делото Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
/“Каско“/ се установява от т. 12 , че клаузата „Пълно каско“ включва пълна загуба или
частична щета при застрахованото МПС, причинена от всички рискове., включително и
посочените в т. 8.3. авария, произлязла от сблъскване на МПС с при препятствие на пътното
платно.
По делото е прието като доказателство Уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 01.07.2019 г., подадено от И. В. И. във връзка с настъпила
увреда на л.а. „**** ***“ с рег. № **** на 29.06.2019 г. на разклона на *** /пресечката на
*** и ***, местност ***/. Заявителят - водач е посочил, че вечерта около 22:15 ч. е навлезнал
в дупка, вследствие на което е спукал гума и е унищожена предна лява джанта. Посочено е,
че са увредени предните леви калник, гума, джанта и предна броня. Като свидетел на
произшествието е посочена M. M. M.. Към уведомлението е приложена Декларация на
водача на застрахованото МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното
платно, която е приложена към уведомлението и е приета като доказателство по делото.
Като начин за обезщетяване застрахованото лице е избрало извършването на ремонт в
сервиз, посочен от застрахователя. Декларацията е издадена от вода на МПС И. В. И. на
01.07.2019 г., в същата той е описал произшествието по идентичен в заявлението начин и е
изготвил схема.
Приети като доказателства са Протокол № **********, опис на претенция №
10019030117049/01.07.2019 г., опис –заключение по щета № 10019030117049 от 17.07.2019
г., възлагателно писмо до автосервиз [фирма] от 01.07.2019 г, от които се установява, че е
извършен оглед и опис на щетата и предвид избрания начин на обезщетяване е възложено
на доверен сервиз да извърши ремонт. Констатирано е, че са увредени предната броня на
автомобила, предния ляв калник и предната лява лята джанта с леки деформации, а предната
лява гума е за подмяна. Взето решение за извършване на ремонт и подновяване, като
работата е възложена на доверен автосервиз съгласно волята на застрахования. От приетата
като доказателство Фактура № ********** от 05.09.2019 г. се установява, че е извършен
ремонт съгласно възложеното. За вложените материали и извършените ремонтни дейности
довереният сервиз е посочил, че му се дължи сумата от 572, 51 лв. с ДДС. На 03.09.2019 г. е
подпсиан приемо-предавателен протокол, приет като доказателство по делото, видно от
който л.а. „**** **“ с рег. № **** собственост на М. И.а е приет без възражения от И. И.
след извършените ремонтни дейности съгласно възложеното на автосервиза и извършените
ремонтни дейности. Приет като доказателство е доклад по щета № 10019030117049 от
11.10.2019 г., по който се възстановява, че е взето решение да се изплати на [фирма],
действащо като доверен сервиз сумата от 572, 81 лв. по банков път съгласно представената
фактура. В същия доклад е взето решение да се упражни регрес срещу ***. С платежно
нареждане от 04.11.2019 г. е изплатена сумата от 572, 81 лв. по сметка [фирма] по щета
10019030117049.
След заплащане на застрахователно обезщетение е изпратена регресна покана с изх.
№ А-8279 от 12.11.2019 г., приета като доказателство по делото, от която се установява, че
*** е поканена да заплати на [фирма] сумата от 582, 81 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, направени по щета в
седемдневен срок от получаването на поканата. Поканата е получена в *** на 18.11.2019 г.,
срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 25.11.2019 г. и не наведени твърдения, нито
са представени доказателства да е погасено претендираното вземане, поради което и на
26.11.2019 г. *** е изпаднала в забава.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И. – водач на
увредения автомобил. Свидетелят си спомня, че през 2019 г., в топлите месеци при
3
управление на „**** ***“ претърпял ПТП. Спомня си, че било късно вечерта.
Произшествието се осъществило по пътя от гр. *** към гр. ***, той пътувал в колата заедно
с детето и жена си. Било тъмно, а по пътя нямало никакво осветление, маркировка и
означения, на включването за околовръстното ударил колата си в дупка, която се намирала
в средата на пътя. Колата подскочила вследствие на удара и той спрял и установил, че се
налага да смени предната лява гума, дори се наложило да извика приятели да му помогнат.
За дупката нямало никакви обозначителни знаци по пътното платно. Не е викал КАТ във
връзка с ПТП-то, не е тестван за алкохол и упойващи вещества. Движил се е с около 40 км/ч,
било толкова тъмно, че дори да е искал не е имало как да се движи с повече. Видимостта не
е била добра и не е могъл да забележи препятствие, но е карал внимателно, защото детето
му е било на задната седалка. Не е имало друго автомобили, когато се случило
произшествието, метеорологичната обстановка била нормално, нямало валежи, пътната
обстановка била спокойна. Веднага след удара спрял. Не е разглеждал дупката, но прави
извод, че е била голяма с оглед настъпилите вреди по автомобила. Щетите по автомобила
били срязана гума, изкривена джанта и изхвърлено камъче в калника, който е изкривен.
След като спрял и сменил гумата продължил към ***. Лично той н***сал и подал
уведомление за щета и декларация за настъпилото събитие пред застрахователя по
имуществената застраховка, а застрахователят го обезщетил като направил ремонт на
автомобила.
Съдът приема, че показанията на свидетеля са обективни и ги кредитира с доверие,
като възприема, че същите отразяват действително настъпилите събития. Водачът пряко е
възприел обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП и дава показания
относно тях. Сведенията от разпита на свидетеля напълно се подкрепят от събраните
писмени доказателства по делото. При предявяване на документите – уведомление и
декларация свидетелят заявява, че същите съдържат неговия подпис и той е н***сал
отразеното в тях. Липсват каквито и да било основания съдът да се съмнява в
достовереността на показанията на свидетеля.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е
прието без възражения от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно
изготвено, поради което въз основа на него изгражда фактическите си изводи. От
заключението на експерта се установява, че на всички увреждания по л.а. „**** ***“, с рег.
№ ****, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на
лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 797, 20 лв.
според експерта. А обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП
са в границите на 15 – 25 лв. В открито съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че
описаният от свидетеля механизъм на произшествието напълно съвпада с вредите, които той
е изследвал да са описани от застрахователя. Като вид и характер уврежданията могат да
бъдат получени и по друг механизъм, например при преминаване през бордюри пресечна
местност. Твърдения и и представени доказателства за различен механизъм за настъпване на
щетите, обаче по делото липсват.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 59801/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 21.11.2023 г.
Заповедта на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, поради което
са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
4
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
От събраните доказателства се установява, че на 29.06.2019г. по време на действието
на сключения между ищеца и застрахования валиден договор за застраховка „Каско” на л.а.
„**** ***“ с рег. № **** е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в
резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение като е заплатил извършването на ремонт и подновяване на
увредените части на доверен сервиз. Неоснователни са възражения на ответника, че
попадането в необезопасена дупка на пътното платно не представлявало покрит
застрахователен риск. Такъв риск е предвиден в общите условия по договора.
Несъстоятелни са и възраженията относно действието на общите условия, доколкото тез
касаят взаимоотношенията между застрахования и застрахователя и доколкото са
представени именно от застрахователя по имуществената застраховка, съдът намира, че
засягат конкретния застрахователен договор, а доводите на ответника, че в интернет
пространството съществували и други общи условия са неконкретизирани.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че при
застрахователя е образувана преписка по щета № 10019030117049 за настъпило на
29.06.2019 г. застрахователно събитие, както и че във връзка с извършения ремонт и
подновяване на увредените части на доверен сервиз е изплатена сумата от 572, 81 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение.
Настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя
протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието
на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г.
не се посещават от органите на МВР–„Пътна полиция” и не се съставят документи за
повреди на МПС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и
5
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Ето защо и не се налага съставянето
на протокол за ПТП, който да даде сведения за механизма на реализиране на ПТП-то. Още
повече, съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от
установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие. Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по
т. 58.1. от Раздел XII „Права и задължения на застрахования при настъпване на
застрахователно събитие“ от общите условия да уведоми компетентните органи за пътно-
транспортното произшествие не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за
отказ на застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника,
който носи доказателствената тежест, неизпълнението на това задължение на застрахования
да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на
застрахователното събитие. Не се установи и причинно-следствена връзка между това
неизпълнение на задължението на застрахования и настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Ето защо и това възражението на ответника е неоснователно.
Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Дори при представен протокол и при липса оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. От изложеното следва, че механизмът на настъпилото
ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца,
посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства. В
случая соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин от писмените
доказателства – уведомление за щета по застраховка Каско, свидетелските показания на И.
И. и приетата по делото САТЕ. Свидетелят дава обосновани и логични показания относно
настъпването на произшествието, които изцяло съвпадат с приетите по делото писмени
доказателства, те се потвърждават и от заключението на експерта, което съдът също
кредитира с доверие. Действително хипотетично е възможно вреди като процесните да
настъпят и по друг механизъм, но ответникът в случай, че твърди такива обстоятелства е
следвало да ги включи в предмета на доказаване и да събере доказателства, които да
докажат твърденията му. Хипотетични възможности не са способни да изключат извода на
съда, че са се осъществили обстоятелства, за които са събрани преки и непротиворечиви
доказателства.
По делото не се спори, че пътят / I-6/ в посока от гр. *** към гр. ***, на на разклона
за гр. ***, в местността *** е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП. Съгласно чл. 8,
ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна
собственост и тяхното управление /чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/, ремонт и поддръжка /чл. 30, ал. 1
ЗП/ е възложено на ***. В тази връзка ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167 от Закона
за движението по пътищата и да отстрани препятствията във възможно най-кратък срок. ***
като юридическо лице осъществява посочените дейности по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
6
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че е налице бездействие от
страна на служителите на ответника във връзка с изпълнението на задълженията му по чл.
30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Произходът на установената дупка
на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на *** да поддържа общинските пътища, без
значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик, нито пък е от значение как точно е изглеждала и
каква е била. Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на
САТЕ.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В случая, съгласно кредитираното заключение на
САТЕ, стойността необходима за възстановяване на л.а. „**** ***“ с рег. № **** на база
средни пазарни цени е 797, 20 лв. Следва да се отбележи, че експертизата не е оспорена.
Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната
докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на
вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на
заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на
заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не
може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с
всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за съпричиняване е
недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена скорост. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за
знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива /а дори и знанието за
това само по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - решение № 261485 от
01.12.2020г. на СГС по в. гр. д. № 162/2020 г., решение № 1192 от 13.02.2020г. на СГС по в.
гр. д. № 5643/2019 г./. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които
да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът
на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
като се е движел с несъобразена скорост или не е съобразил поведението си с конкретната
пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. Няма данни по делото
дупката да е била по някакъв начин означена или сигнализирана. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Доколкото в настоящия случай са недоказани твърденията на ответника за
7
несъобразяването на водача с пътната обстановка, то при неустановяване на тези
правнорелевантни факти по несъмнен начин в процеса от ответника и при прилагане на
правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
приема тези обстоятелства за неосъществени.
Неоснователна е претенцията за погасяване по давност на претендираното вземане за
главница, доколкото същото се погасява с общата петгодишна давност – арг. от чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите и давностният срок е започнал да тече от възникването
на регресното право на застрахователя ищец, т.е. от датата на плащане на застрахователно
обезщетение – 04.11.2019 г. Заявлението е подадено на 30.10.2023 г., поради което и
давността не е изтекла.
Предвид изложеното, искът се явява основателен за пълния размер на претендираната
сума от 582, 81 лв., представляваща заплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение и претендираните ликвидационни разноски в размер на 10 лв., за чийто
обичаен размер страните не спорят, а и същият се установява от заключението на вещото
лице. При това положение съдът намира, че предявеният иск за сумата от 582, 81 лв. е
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна
последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявклението по чл. 410 ГПК /30.10.2023 г./ до окончателното
изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен. След
получаването на регресната покана и изтичането на дадения срок за доброволно изпълнение
ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на мораторна лихва върху приетата за
дължима главница. Ищецът претендира лихва за забава за периода от 30.10.2020 г. до
30.10.2023 г., дължимото обезщетение за периода от 30.10.2020 г. до 29.10.2023 г. е 187, 55
лв., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, поради което и искът следва да бъде уважен в пълен
размер. Искът за обезщетение за забава е основателен до денят, предшестващ подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като от деня на подаване на
заявлението тече законна лихва за забава и двете лихви не могат да се кумулират.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на претендираните вземания с
оглед началото на исковия период, а именно от 30.10.2020 г., доколкото съгласно чл. 111 от
ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с тригодишна давност. погасителната давност
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, разноски се дължат само на ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя - ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
59801/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на на 400 лв., представляващи сбора
от заплатените депозити за свидетел /50 лв./ и експертиза /300 лв./ и заплатената държавна
такса /50 лв./, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия..
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ***, ЕИК ***, с адрес в *** дължи на [фирма],
8
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми: 582, 81 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10019030117049 по
имуществена застрахова „Каско“ за причинени щети на л.а. „**** ***“ с рег.№ ****, в
резултат от настъпило застрахователно събитие на 29.06.2019 г. на Републикански път I-6,
на пресечката на *** и *** в местността ***, на разклона за гр. **, поради попадане на
автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва от 30.10.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, 187, 54 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2020 г. до
29.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава за 30.10.2023 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 500 лв. разноски в
исковото производство, както и сумата от 125 лв. – разноски в заповедното производство по
съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9