№ 238
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000153 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК, образувано в резултат на подадени две
въззивни жалби срещу постановеното решение №229 от 17.12.2021 г. по
търг.дело № 377/2021 г. на Окръжен съд Пловдив.
Жалбоподателят ЗД "Б. И." АД е останал недоволен от обжалваното решение в
осъдителната му част – за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума. Излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в тази му част, като моли в същата да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция в обжалваната част, ведно със съответно
изменение на решение в частта му за разноските. Посочва, че данните за счупени ребра и
пневмоторакс в представената медицинска документация се разминават, за което било
наведено възражение в отговора на исковата молба, че има, както и че няма връзка между
пътния инцидент и влошеното зрение на ищеца. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Жалбоподателят АТ. СТ. СТ. е останал недоволен от решението в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част, като моли в същата то
да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи в пълния
претендиран размер. Посочва, че определеният размер не съответства на установените от
съда болки и страдания с изключително висок интензитет и липсата на пълно
1
възстановяване на ищеца. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на страната на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Срещу въззивните жалби са постъпили съответни отговори, в които се считат
същите за неоснователни.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да бъдат
разгледани по същество, като основният спор, повдигнат във въззивното
производство е по приложението на материалния закон – чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП.
Установява се по делото, че съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ,
предявен от АТ. СТ. СТ., за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания от
причинени травми: закрито счупване на горния край на дясната раменна кост
и счупване на 5-то, 6-то и 9-то ребро в дясно и на 2-ро ребро в ляво, както и
ретиналната хеморагия, настъпили при и в следствие на пътно-транспортно
произшествие на бул. Ш. с. в град П. на 22.03.2019 г., по вина на Р. Г. Ч.,
управлявал лек автомобил марка и модел „О. А.“, с регистрационен номер
********, която вина е установена със споразумение, обективирано в
протоколно определение № 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД №
5903/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VІ-ти наказателен състав.
Прието е от първоинстанционния съд, че са налице основания за
ангажиране отговорността на застрахователното дружество, тъй като са
налице увреждания на ищеца, причинени вследствие на ПТП, виновно
причинено от Р. Ч. при управление на лек автомобил марка и модел „О. А.“, с
регистрационен номер ********, за който е сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", валидна към датата на
настъпване на ПТП. Тези изводи на съда не се оспорват от страните, като
същите са останали недоволни единствено от размера на определеното
обезщетение.
Установено е от представените по делото писмени доказателства -
епикризи и болнични листове, както и от приетото заключение на съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, че ищецът е приет на
22.03.2019 г. в спешно отделение при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., с основна
диагноза: „счупване на горния край на раменната кост (хумерус).“
Придружаващи заболявания: „Множествени счупвания на ребра;
Повърхностна травма на други части от главата.“ Извършена е оперативна
намеса за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус. На
27.05.2019 г. А.С. отново е постъпил в клиниката с оплаквания в счупеното
рамо, като на същия ден му извършена нова оперативна намеса - за
отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус.
На 03.06.19 г. С. е постъпил в К. о. б. при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., като
2
съобщава за разкривяване на обектите, които вижда с дясно око. С ляво око не вижда поради
макулна дегенерация. Извършена е оперативна намеса с пълна анестезия за ретинална
хеморагия.
Съгласно приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, закритото счупване на горния край на дясната раменната кост, е довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник. Счупването на 5-то, 6-то и 9-то ребро в
дясно и на 2- ро ребро в ляво по съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията
на снагата. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с
процесното ПТП станало на 22.03.2019 год. в гр. П.. При извършен преглед от експерта е
установено, че към настоящия момент обемът на движения за горния крайник е намален, а
именно - вдига дясната ръка напред до 80 градуса, странично до 60 градуса и назад до 30
градуса, което се дължи на зараснала под ъгъл, отворен навътре, фрактура на дясната
раменна кост.
По същество не се оспорват изводите на вещото лице от СМЕ, че на А.С. е
причинено счупване на 5-то, 6-то и 9-то ребро вдясно на на 2-ро ребро вляво, което е довело
до трайно затрудняване движенията на снагата. Това заключение не е оспорено и в
първоинстанционния съд, като вещото лице е анализирало подробно наличната медицинска
документация, поради което няма основание изводите му, направени в тази насока, да не
бъдат споделени. Установява се и, че се е достигнало до пневмоторакс, състояние на
наличие на въздух в гръдната кухина, като в устните си обяснения в съдебно заседание,
вещото лице обяснява възможното различие в медицинската документация.
По отношение влошаване зрението на пострадалия в заключението на
СМЕ са мотивирани изводи, че ретиналната хеморагия е заболяване на окото,
което се характеризира с появата на кървене в ретината, което състояние
може да се дължи на високо кръвно налягане, венозна оклузия на ретината
или захарен диабет. Вещото лице е посочило, че видно от медицинската
документация ищецът има заболявания, свързани със сърдечно - съдовата
система още преди процесното ПТП, при което не може да се даде с
категоричност заключение за наличие на пряка причинно - следствена връзка
между ретиналната хеморагия и ПТП-то още повече, че има три месеца
период между инцидента и появата на заболяването / първите данни за
наличие на заболяване, свързано с очите на ищеца, датират от постъпването в
О. к. на 3.6.19 г. - около три месеца след инцидента/.
По делото са събрани гласни доказателства - свидетелските показания на съпругата
на ищеца, според които след първата операция му е било много трудно, бил е неподвижен,
със счупени ребра, ръката му се държала с маншон, не можел да се обслужва сам, нито да се
къпе, нито в тоалетната да ходи, нито да се храни сам; имал нужда от чужда помощ за
всички тези елементарни действия; около месец след операцията започнал да сяда, като
било необходимо да го поддържат, започнал да ходи до тоалетна, също с помощта на
близките си, но било много трудно за къпането, само можели да го поливат, докато го
държат в банята; в началото въобще не можел да движи пръстите си, постепенно ги
раздвижили. Не можел да се облича и съблича сам, било необходимо съпругата му да му
помага. Лявата му ръка започнала да трепери, пръстите му били винаги ледено студени, не
можел да хване дори малка лъжичка да я държи и да си улучи устата. Това му състояние
продължавало и понастоящем, продължавали и болките от счупените ребра.
Свидетелката е заявила, че точно преди катастрофата съпругът и сменил двете
лещи, като виждал идеално без очила и на компютър, цял живот бил ремонтирал
3
фотоапарати и виждал идеално малките им частички. След като били махнати конците от
втората операция, след излизане от болницата, С. се оплакал, че вижда всичко изкривено и
само сенки, при което взели направление и отишли при очен лекар. От О. к. го изписали без
подобрение, при което впоследствие отишли в О. к. „Т.“, където след преглед със скенер му
казали, че макулата е суха, получила е кръвоизлив и няма централно зрение въобще“. Заради
проблемите с очите С. въобще не можел да се качва на рейс, защото въобще не можел да
вижда; виждал само странично, някакви сенки, дори лицата на внуците си да доближи, пак
не можел въобще да ги види. Психически много зле изживял произшествието, чувствал се
като инвалид със саката ръка, а най-страшното било, че не вижда.
Първоинстанционният съд е приел, че липсват достатъчно доказателства, за да
приеме, че очното заболяване е възникнало като пряк резултат на произшествието, но
същевременно същото се дължи на изживения стрес от ПТП и последващите две операции,
на обективно настъпилата промяна в нервно-психическото му състояние, като състоянието
на очите обективно се е повлияло негативно в резултат на посочените нови фактори и
свързаните с тях стрес и повишаване на кръвното налягане. Позовал се е на заключението на
вещото лице, че същото може да се дължи на високо кръвно налягане, както и че напълно е
възможно в резултат на изживеният психоемоционален стрес от процесното ПТП
заболяването да се влоши.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинено увреждане, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, как се е възприело от
ищеца и се е отразило върху психиката и емоциите му, като се имат предвид
възрастта му, работоспособността му, както и всички относими обстоятелства
към случая. От значение са и нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени
условия в страната.
В случая се установява от събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, че ищецът е претърпял
физически и психически болки и страдания от настъпилите подробно
описани по-горе травми - закритото счупване на горния край на дясната
раменната кост и множество счупвания на ребра, които са били са с
изключително силен интензитет при настъпване на произшествието и около
месец след това и постепенно намаляващ такъв с напредване на
възстановяването; имал е нужда от чужда помощ при най-елементарните
битови действия /хранене, обличане, ходене до тоалетна и т.н./, като
възстановителният период е продължил в обичайните за този род травми и
възраст на пострадалия. Същевременно не е налице пълно възстановяване на
4
движенията на счупената ръка в пълния и обем, като не е налице и
перспектива това да се случи за в бъдеще. ПТП е променило съществено
начина на живот на ищеца и неговото семейство за период около три месеца,
като болките от претърпените травми са продължили доста по-дълго, като не
са отшумели изцяло и понастоящем. Ищецът е претърпял две оперативни
интервенции с наложителен престой в болница, където също не е можел
самостоятелно да се обслужва. Ищецът е претърпял сериозен психо-
емоционален стрес, който съпътства живота му и понастоящем.
По отношение на очите липсва пряка-причинно следствена връзка, както е
посочило вещото лице в заключението си, тъй като липсват други данни за очно заболяване
на ищеца. Първите данни за наличие на заболяване, свързано с очите на ищеца, датират от
постъпването в О. к. на 3.6.19 г., което е около три месеца след инцидента.
В същото време не са ангажирани други доказателства във връзка с очно
заболяване на ищеца преди пътния инцидент, както и за конкретните заболявания, свързани
с причината за появяване на кървене в ретината, които вещото лице посочва в изводите си.
Само показанията на разпитаната свидетелка, съпруга на ищеца, не са достатъчни при
положение, че не са представени медицински документи и вещото лице в изводите си
посочва различни възможности, вкл. и възможността, ако ищецът е имал заболяване на
очите, същото да се е влошило в резултат на изживения психо емоционален стрес от
произшествието. Ето защо, остава недоказана и косвената връзка между процесното ПТП и
възникването на очното заболяване на ищеца.
С оглед гореизложеното, при установените болки и страдания от физически и
психически характер съобразно техния вид, продължителност и интензитет, претърпените
неудобства и сериозната промяна в начина на живот на ищеца и неговото семейство за
немалък период от време, липсата на пълно възстановяване на движенията на счупената
ръка, възрастта на пострадалия, който е бил на 77 г. към момента на произшествието, както
и съобразно момента на настъпване на ПТП и съдебната практика настоящият въззивен
състав намира, че справедливото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено на
60 000 лв. До този краен извод е достигнал окръжният съд, макар и с малко по-различни
мотиви, поради което неговото решение в обжалваните му части, включващи разликата над
40 000 лв. до 200 000 лв., следва да бъде потвърдено. Макар възражението на ответника във
връзка с недоказаност на очното заболяване на ищеца да е основателно, следва да се
направи преценка на критериите, обосноваващи справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД, в
резултат на която е взето решението на размера от настоящата инстанция.
По разноските: Страните претендират разноските.
С оглед крайния резултат и отхвърлянето на жалбата на застрахователното
дружество, на пълномощника на ищеца адвокат Д. следва да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв. върху обжалваемия интерес 20 000 лв. и чл.7,ал.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1 130 лв.
С оглед отхвърлянето на жалбата на ищеца, на застрахователното дружество
следва да се присъдят разноските, за които е приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за
правна помощ №1655 от 11.04.2022 г., а именно 5 280 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №229 от 17.12.2021 г. по
търг.дело № 377/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се осъжда ЗД Б. И.
АД да заплати на АТ. СТ. СТ. обезщетение в размер на 60 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и
страдания от причинени травми: закрито счупване на горния край на дясната
раменна кост и счупване на 5-то, 6-то и 9-то ребро в дясно и на 2-ро ребро в
ляво, настъпили при и в следствие на пътно-транспортно произшествие на
бул. Ш. с. в град П. на 22.03.2019 г., по вина на Р. Г. Ч., управлявал лек
автомобил марка и модел „О. А.“, с регистрационен номер ********, която
вина е установена със споразумение, обективирано в протоколно определение
№ 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД № 5903/2020 г. по описа на РС -
Пловдив, У* наказателен състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските, като се отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 200 000 лв., както и иска за заплащане на законна лихва върху
главницата, за периода от 22.03.2019 г. до 12.03.2021 г.
Осъжда ЗД Б. И. АД да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в
размер на 1 130 лв.за въззивното производство.
Осъжда АТ. СТ. СТ. да заплати на ЗД Б. И. АД направени разноски за въззивното
производство в размер на 5 280 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6